Разделени на две големи групи – преводи, издадени в България и преводи, издадени в Северна Македония, следващите преводи на български език (без да се включват най-съкратените) са подредени времево по първото издание (дори, когато бива използвано по-ново).

А. Преводи, издадени в България.

Любен Сечанов (1943, с. 14): „Скоро Алиса забеляза нѣкакво стъклено бурканче, което се търкаляше подъ масата. Отвори го и вѫтре намѣри баничка. Върху нея бѣха наредени съ зърна отъ стафиди думитѣ: Изяжъ ме!”.

Милен Спириев (1993, с. 10): „Внезапно обаче погледът й попадна на една стъклена кутийка, лежаща под масата. Тя я отвори и откри вътре мъничък сладкиш, на който бяха подредени красиво думите «ИЗЯЖ МЕ»”.

Павлина Чохаджиева (1995, с. 16): „По едно време, както си седеше, на пода под масата съзря стъклена кутийка. Бързо я отвори: вътре имаше сладкиш – съвсем малък, украсен със стафиди, подредени така, че изписваха думите «ИЗЯЖ МЕ»”.

По-сетне този превод търпи две преработки. Първата от тях (ред. Елена Константинова. 2022, с. 37) само леко съкращава интересуващия ни откъс: „Както си седеше, на пода под масата съзря стъклена кутийка. Бързо я отвори: вътре имаше сладкиш – съвсем малък, със стафиди, подредени така, че изписваха думите «Изяж ме»”. Втората обаче (ред. Жечка Георгиева. 2024, с. 18), направо го пренаписва: „Погледът ѝ се спря на малка стъклена кутийка под масата. Тя я отвори и намери вътре съвсем малък сладкиш, на който красиво бе изписано със стафиди «Изяж ме»”.

Светлана Комогорова-Комата и Силвия Вълкова (1997, с. 14): „В този миг погледът ѝ падна върху една стъклена кутийка под масата. Алиса я отвори и намери вътре една мъничка-мъничка курабийка, върху която със стафидки красиво беше изписано: «ИЗЯЖ МЕ!»”.

В по-късна преработка (2004, с. 15) „стафидки” е заменено със „стафиди”.

Христо Кънев (1999, с. 14): „Скоро тя откри под масичката малка стъклена кутия. Отвори я и намери в нея един малък сладкиш, на който беше красиво изобразено със стафиди: Изяж ме”.

Деметра Дулева (приспособено изд. 2004, с. 8): „До крака на масата Алиса намерила баничка, върху която със стафиди пишело: «Изяж ме!»”.

Ирина Димитрова (приспособено изд. 2006, с. 24): „Докато търсеше ръкавиците на Белия Заек, тя откри бисквита, на която пишеше: «Изяж ме»”.

Любомир Николов-Нарви (приспособено изд. 2007, с. 13): „Не след дълго тя зърна под масата малка стъклена кутийка. Отвори я и откри вътре съвсем мъничка курабийка, върху която със стафиди бяха подредени красиво думите «ИЗЯЖ МЕ»”.

Емилия Л. Масларова (приспособено изд. 2014, с. 17): „Е, после намери още нещо – баничка, с думите: «ИЗЯЖ МЕ!»”.

Невена Ангелова (2016, с. 13): „Алиса откри малка стъклена кутия под масата, в която имаше курабийка, а върху нея със стафиди беше изписано: ИЗЯЖ МЕ!”.

Съвсем дословно препечатан (2022, с. 13), тоя превод излиза и без името на преводачката.

Любомир Николов-Нарви (2016, с. 10): „Скоро тя забеляза една малка стъклена кутия под масата; отвори я и откри вътре съвсем мъничка курабийка, на която бяха красиво подредени със стафиди думите ИЗЯЖ МЕ”.

Нов превод на Нарви, различен от онзи, поместен в приспособеното издание (2007).

Нели Стефанова (приспособено изд. 2016, с. 16): „Да, следващото нещо, което откри, беше едно малко кексче, на което беше написано «ИЗЯЖ МЕ!»”.

Боряна Даракчиева (приспособено изд. 2018, с. 13): „Няма смисъл да плача – каза си строго Алиса, пое дълбоко дъх и за първи път забеляза малко кексче с думите ИЗЯЖ МЕ върху него”.

Елка Виденова (2022, с. 15): „В следващия миг погледът ѝ попадна върху малка стъклена кутийка под масата. Отвори я и видя миниатюрен сладкиш, на който красиво беше изписано със стафиди «ИЗЯЖ МЕ»”.

Светлана Комогорова-Комата (2022, с. 18): „Скоро погледът ѝ се натъкна на стъклена кутийка под масата. Тя я отвори и намери вътре мънинко сладкишче, върху което имаше много красив надпис, направен от стафиди: «ИЗЯЖ МЕ»”.

Нов превод на Комата, различен от онзи, направен заедно със Силвия Вълкова (1997).

Красимира Матева (до 2025, с. 22): „Не след дълго погледът ѝ попадна на някаква стъклена кутийка, която се намираше под масата. Отвори я и в нея откри съвсем малък кекс, върху който със стафиди бяха изписани красиво думите «ИЗЯЖ МЕ»”.

За този превод във втората част на своето проучване Копчо Иличкин силно се кахъри, че бил натъпкан с особено много чуждици.

Йоанна Негованска (приспособено изд. 2025, с. 20): „Скоро погледът ѝ попадна върху стъклена кутийка, която стоеше под масата. Отвори я и вътре намери малка торта, върху която думите ИЗЯЖ МЕ бяха красиво изписани със стафиди”.

Петър Тушков (2025, с. 17-18): „Скоро очите ѝ се спряха на една стъклена кутийка, оставена под масата: тя я отвори и вътре откри малка пастичка, върху която с касис красиво бяха изписани думите: «ИЗЯЖ МЕ»”.

Дотук, след разглеждането на 19 различни преводи, сторени от 18 преводачи (включително Лазар Голдман), резултатът е: 5 сладкиша или сладкишчета, 4 банички, 4 курабийки, 3 кекса или кексчета, 1 бисквита, 1 пастичка (не със стафиди, а с касис) и 1 торта.

За да дам възможност да догони „сладкишчета” на най-нашата си, „дрипавата циганка” (която, ако не бяха по-детинските преработки, щеше да си остане единствено с получените през царско време два гласа), ще добавя и една съвсем бебешка картонена книжка (2024), с неброени страници и без посочен преводач, която също запознава с Алиса: „После изяла една баничка, на която пишело: «Изяж ме!» и пораснала три метра”. Пет на пет!

Б. Преводи, издадени в Северна Македония.

Богомил Ѓузел (1984, с. 11): „Но наскоро погледот ѝ падна на една мала стаклена кутија што лежеше под масата: ја отвори и најде во неа едно многу мало колаче на кое со рибизли убаво беа обележани буквите «ИЗЕДИ МЕ»”.

Нужно е най-първо да се поясни, че, макар и тук да се явява по по-късно издание, този превод най-напред е обнародван почти две десетилетия по-рано, през 1965, когато правоверната, мислеща под сръбска диктовка на македонски маса все още се сковава, та не е невъзможно в него да има доста пресни следи от обработващата езика тесла.

Според „Сърбохърватско-българския речникъ” на Михаил К. Хаджи (1936, с. 554), „рибизла” на български се превежда като „френско грозде”. „Колач”, „колачар” и „колачарница” означават съответно (пак там, с. 200) „паста, сладка”, „сладкарь” и „сладкарница”.

Видно от споменатия вече „Рѣчникъ на блъгарскъıй язъıкъ” (Ч. 2. 1897, с. 387), нареден от Найден Геров, с думата „колаче” нашият народ е наричал „животина[та] Oniscus asellus”, известна още под доста имена: „гѫглıакъ, данавичка, магаренце, магарчя, мокрець, мокрица, подкамяникъ”.

По-близко до сладкиша със сръбско френско грозде (с който сина на бележития народен деец Димитър Гюзелов гощава Алиса в Скопие), отколкото до него се намира дребната ракообразна животинка (както съвременният тълковен речник определя единствено оцелялата до наши дни мокрица), е българското умалително „колачець” (Геров, пак там), произлизащо от думата „колачь” – „1) Хлѣбъ съ дупкѫ на срѣдѫ-тѫ, коло, кравай, пупчя”; „2) Хлѣбъ особенъ видъ, мѣсенъ за разнъı случıая, кравай, боговица, святець, шıаренъ хлѣбъ”; „3) Пита, пещникъ, погачıа, самунъ”.

Според съвременния тълковен речник, освен „човек, който коли добитък за месо”, колач е „специален обреден хляб, който се меси за празници и други случаи; кравай, погача, колак”.

Един, издаден през 1968 в Скопие и Белград забележителен том, наречен „Бугарско-македонски речник” пък определя (с. 225), че българската дума „колач” се превежда на македонски като „колач (специјален леб за сватба и сл.)”.

В Интернет рецептата за изработването тъкмо на „колаче” (а не на „колач”) предлагат множество български, немакедонски готварски книги. Любопитно е, защо тогава, измежду всевъзможните кексове, няма никакви колачета по магазините – там, където иначе може да се намери дори „Bauern Guglhupf”?

„Bauern Guglhupf”? Макар това не само да го продават като „селски кейк”, но и наистина да прилича на такъв, видно от двутомния „Немско-български речник” на БАН (Т. 1. 1970, с. 618), „Gugelhupf” означава „вид козунак”; козуначе – ето нещо, отново гръцко, което у нас обичайно е със стафиди, но което, неизвестно защо, никой не се е досетил да даде на Алиса. Според споменатия лексикон, издаден през 1968 в Скопие и Белград (с. 225), „козунак” на македонски се превежда като „козинак”.

„Жените правеха козунаци, боядисваха яйца, а младоженците носеха у кумовете си колаци” – обяснявайки я като „кравай”, с този пример онагледява употребата на думата „колак” „Речника на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век” (1998, с. 211).

„Вероятно върху някоя сурвачка” – тъй пък отговори Една постоянно четяща особа, когато (в нагиздена със старинни вещи сладкарница край „Патриарха”) невинно я попитах, къде за последно е виждала колаче, давайки ми да разбера, че тази дума съвсем не е тъй непозната, колкото си мисля.

Стана ли ясно, какво е „колаче со рибизли” – български сладкиш със сръбска украса.

Неѓица Гласновиќ (2013; 2018, с. 10-11): „Наскоро, погледот ѝ падна на мала стаклена кутија која лежеше под масата. Таа ја отвори и во неа најде многу мало колаче, на кое со убави ракописни букви беа испишани зборовите «ИЗЕДИ МЕ»”.

Хм, интересно, откъде (на мястото на „рибизли”) дойдоха тия ръкописни букви?

Билјана Илиева (2013; 2019, с. 13): „Потоа, таа го впери погледот кон малата стаклена кутија под столот. Ја отвори и во неа пронајде едно мало колаче на коешто со мали зрна грозје, убаво беа испишани зборовите «Изеди ме!»”.

Марија Петровиќ (2018, с. 11): „Наскоро погледот ѝ падна на една мала стаклена кутија што лежеше под масата, ја отвори и во неа најде едно мало колаче. На него со зрна од суво грозје беше напишано: ИЗЕДИ МЕ!”.

Колкото и тоя превод да напомня за Гюзеловия, неговите „зрна од суво грозје” няма как тутакси да не препратят и към онова „сухо грозде”, с което хранеше Алиса Лазар Голдман, преди да му го заменят със стафиди.

Румена Бужаровска (2019, с. 16): „Наскоро во очи ѝ падна едно стаклено кутиче што лежеше под масата: го отвори и внатре најде мало колаче на која со прекрасни букви од бобинки пишуваше «ИЗЕДИ МЕ»”.

Не, „бобинки” не означава „бобчета”. Видно пак от речника на Найден Геров (Ч. 1. 1895, с. 52), с думата „бобинкъı” (ж. р., мн. ч.) на български някога се е обозначавало растението „Rubus idaeus и неговъıй плодъ”, известно още и като „малинъı; малина”.

Обаче, дали бобинки значи малинки и в сегашното Скопие? На тази дума наличният в Интернет „Дигитален речник на македонскиот јазик” присъжда три значения: „Општ назив за секој зрнест ситен плод; бел глог, листопадна грмушка со пепеласто сива кора на младите гранчиња, белосивкаста или зеленкаста, со ситни црвени плодови; боболка” (http://drmj.eu/search/бобинка, 11 дек. 2025).

Нина Рудиќ (2020, с. 11): „Набрзо нејзиниот поглед се спушти на едно мало стаклено кутивче под масата. Го отвори и во него најде едно многу малечко колаче на кое, со суво грозје, беа убаво напишани зборовите «ИЗЕДИ МЕ»”.

В последната част на своето проучване Копчо Иличкин изброява девет пълни превода на „Алиса во земјата на чудата”, издадени в Северна Македония (https://555.blog.bg/drugi/2025/06/02/alisa-v-stranata-na-aleksandyr-makedonski-s-niakolko-reda-na.1952232, 2 юни 2025). Тук са представени само ония от тях, от които бройки той е донесъл в Бургас.

Дали защото се четат повече един друг, отколкото смеят да го правят тия у нас, или защото използват общи образци, но преводачите в Скопие постигат почти пълно единодушие: 6 превода, 6 колачета; разнообразие има единствено при грозјето (3), което само понякога е суво (2), бобинките (1), ракописните букви (1) и рибизлите (1).

Най-накрая ще завърша прегледа на „Литературен гастроном”, отбелязвайки и един негов малък недостатък. Ако на мен някога ми се наложи да съставям подобна книга, вероятно ще пропусна много съществени неща. Обаче това, което в никакъв случай не бих си позволил да сторя, е да подмина рецептата за едно такова свещенодействие, каквото е приготвянето (и най-вече претакането) на киселото зеле. А, за да подкова и литературно читателя на моя (засега, а дано да си остане такъв и завинаги) въображаем рецептурник, ще приложа следния текст:

Джордж Оруел. „1984”. Откъс от Втора глава (превод Лидия Божилова-Аройо).

„Навсякъде по пода се виждаха разхвърляни спортни принадлежности – стикове за хокей, боксьорски ръкавици, спукана футболна топка, обърнати наопаки, подгизнали от пот гащета, а по масата се валяха мръсни чинии и оръфани ученически тетрадки. По стените висяха червени знамена на Младежкия съюз и на Разузнавачите, плакат на Големия брат в естествен ръст. И тук, както и в целия жилищен дом, се носеше мирисът на варено зеле, но пропит с по-острата воня на пот – от първото вдишване се разбираше, неизвестно как, че това беше потта на човек, който в момента отсъства. В съседната стая някой се опитваше да приглася с помощта на гребен и тоалетна хартия на военната музика, която все още се носеше от телекрана.

– Децата – каза мисис Парсънс, като хвърли леко неспокоен поглед към вратата. – Днес не са излизали. И естествено...

Имаше навика да прекъсва изречението по средата. Кухненската мивка беше пълна почти до ръба с мръсна зеленикава вода, която миришеше по-лошо и от зелето. Уинстън клекна и огледа сифона. Мразеше да си цапа ръцете, мразеше и да се навежда, защото от това винаги започваше да кашля. Мисис Парсънс го гледаше безпомощно.

– Естествено, ако Том си беше в къщи, незабавно щеше да я оправи – каза тя. – Той обича такива неща. Всичко му идва отръки.

Парсънс беше колега на Уинстън от Министерството на истината. Беше пълен, но енергичен мъж, отчайващо глупав и преливащ от идиотски ентусиазъм – един от онези безрезервно предани труженици, от които повече и от Полицията на мисълта зависеше могъществото на партията”.

Когато поставях заглавието „Новогодишна книжовна салата, забъркана от родни и вносни вещества”, смятах тук да включа и няколко нужни добавки към вече разглеждани теми, за които в последно време се е натрупало градиво – поне един подбран откъс от романа на Анабел Маркова „Разделната стена”, нови сведения за парижките създатели на „конспиративното” издание на „Задочни репортажи за България” Пеев и Попов, една напоследък съгледана питанка, относно драматизацията на „1984”, излъчена през 1984 от Би Би Си.

Обаче „Литературен гастроном” ми отне повече време и място, отколкото очаквах. Бих могъл да започна нещо от набелязаното, което да остане за по-нататъшно завършване. Но, като гледам как Новата година и еврото вече яростно хлопат по вратата, ще оставя тези светлинки да борят с цялата си сила мрака на предстоящата 2026.