Копчо Иличкин, който напоследък гостува на блога ни с едно обемно проучване, е намерил сигурен начин да предпази джобовете си от сбъдването на древнобългарската мечта. Докато по-крупните инвеститори бързат да инвестират по-крупно с желанието да обогатят света, на Копчо му е хрумнало тъй да вложи скътаното за цигарки, та да обогати собствения си животопис. Макар и побиращо се само в една-две торбички, неговото последно творение до часове излиза и на хартия.

Книгата от Копчо Иличкин „Неочаквано в книгописа се вмъква Алиса: Кой нарече костенурката Севда, как приватизираха златния мъж Лазар Голдман, учител или учителка е змиорката и други въпроси” (2025)

Наблъсквайки около 156961 знака, образуващи към 27927 думи, върху 40 страници, онагледени със 103 снимки и размножени 50-ина пъти, получилия се резултат авторът ще раздели на 3 почти равни купчинки:

Купчина 1. Безплатни бройки за по-големите български библиотеки.

Купчина 2. Безплатни бройки за близки и приятели.

Купчина 3. Безплатни бройки за първите срещнати желаещи, участници в Общонационалния протест в защита на лева на 28 юни 2025 от 18.00 ч. пред БНБ.

Целият приход, очакван от осъществяването на начинанието, възлиза на 0,00 лева. Или, преизчислено във валутата на богатите, 0,00 евро. Копчо Иличкин твърди, че е твърде доволен от сторената финансова операция, която ще му позволи (ако, не дай Боже, наистина се наложи) да обърне припечелените левове в евра по изключително изгодния курс 1:1.

Въпреки че основната част от творбата му вече е позната на нашите читатели, ето как е представено (на задната си корица) изданието на находчивия книголюбител:

На пръв поглед изглежда, че в такава задача няма хляб: Да се разгледат всички български преводи на „костенурчата” игрословица на Луис Карол и да се разкрият образите на техните създатели. Чужд на лимитираните модели, разкроявани в Клуба на креативните ципове, тъкмо с тази смахната работа се захваща Копчо Иличкин. Отвратен от механизмите, подчиняващи света, в който му е съдено да присъства, пленникът обнадеждено се вкопчва в отворилата се възможност за бягство. Какво ще открие по книжните лавици? Какво ще прочете между редовете на книгите? Сдъвкана ли е и Алиса от иновативните зъби на циповете?

Една книга, в която бизнесът убива творците и програмира бездушни роботи.

Една книга, в която готвачите не са мастър-шефове, а са си най-обикновени готвачи.

Една книга, която ще ви отведе, и във Факултета по славянски филологии към СУ, и край Каменния мост в Скопие, за да послушате езиците, на които говорят там.

Една книга, която креативният издател би раздул върху не по-малко от 160 дебели страници, за да ви внуши, че за нея си заслужава да се разделите със спестяванията си.

Една книга, която стожерите на свободното слово не биха се поколебали да оценят като бестселър. Стига, разбира се, да им броят обичайното за оценката.

„Но, да погледнем и от другия край на джунглата: Ако разлистващите се не бяха пуснали кръв на вече разлистените, как щяха да си набавят багрило за своите цветове? Както учи новата етика, няма лошо да отхапеш другиму ръката, стига да използваш законно притежавани зъби”.

„Защо ли издателствата се извъдиха такива защитници на авторското право? Дали не е, защото печелят от него повече, отколкото самите автори? След като са тъй обществено отговорни, защо не спазват със същия хъс и Закона за задължителния депозит, който всъщност е загрижен да се оповестяват своевременно и да се пазят в библиотеките свидетелствата тъкмо и за техните достижения?”

„В Интернет е възможно да се попадне дори на такова престъпно място, където могат да се прочетат (безплатно, безадресно и безрекламно) пълните текстове на 30 превода на «Алиса» на руски... Тия, руските преводачи, какво ги движи да творят и как си охраняват правата, след като всеки, даже без договор и лиценз, може да се радва на творбите им в Интернет? Само като се присети човек, че някога и ние бяхме така безбрежни, безправни и безверни, преди да ни обрежат, оправят и озверят в Клуба на богатите”.

На 31 май 2025, около изписан на ръка плакат „Свобода за лева, смърт за еврото”, няколко булеварда хора се обединиха да оповестят, че не желаят повече живота им да го решават несъстоятелниците в Брюксел, чрез своите тъмни сенки в София. Вечерта, сякаш излязла от особено лош превод на книжката за „Алиса”, официалната журналистика се побра в телевизора, та да обобщи, че, поради липса на достатъчно информация за светлото бъдеще, някои хора все още изпитват страхове за своите спестявания. Макар че ще го види несравнимо по-малък кръг, настоящият труд се посвещава на всички ония, които вдигат глас срещу мерака на полово балсамираните, зелени, щастливи кокошки, и след окончателното потъване на фон дер Лайнения лайнер, да продължават, за наша сметка, да плюскат до повръщане.

Тези, които, в услуга на тежките вериги, унищожиха книжния пазар на пл. „Славейков” желаят евро. Това е достатъчен белег, че еврото не е нещо добро.

Цена 0,00 лева