Продължение от миналия път.

„Романът на Луис Карол от 1865 г. «Алиса в Страната на чудесата» е преведен на 175 езика. Езикът с най-много издания на романите «Алиса в Страната на чудесата» в превод е японският, с 1271 издания. Някои преводи, с първата дата на публикуване и на препечатките или повторните издания от други издатели, са: [...]”.

Последван и от дълъг списък, с този текст, достатъчно правдиво пресъздаден от Гугъл-преводач, начева статия в английската Уикипедия, озаглавена „Преводи на «Приключенията на Алиса в Страната на чудесата»” („Translations of Alice’s Adventures in Wonderland”, https://en.wikipedia.org/wiki/Translations_of_Alice%27s_Adventures_in_Wonderland, 15 май 2025). Списъкът е разположен в таблица, състояща се от пет графи: Език, наречие, писменост и др.; година; заглавие; преводач; пояснения. Той предоставя сведения за 199 издания на 107 езика, наречия или писмености:

Afrikaans (1934, 1965); Altai (2016); Appalachian English (2012); Arabic (2012, 2013, 2013); Aragonese (1995); Basque (1992); Belarusian (2013); Borain Picard (2012); Breton (1995); Catalan (1930, 1996); Chinese (1922, 1981, 2013); Cockney Rhyming slang (2015); Cornish (1990, 2009); Cornu-English (2015); Czech (1931); Danish (1875); Dutch (1874 or 1875, 1887, 1899, 1907); English (Deseret alphabet) (2014); English (Ewellic alphabet) (2013); English (International Phonetic Alphabet) (2014); English (Сspel orthography) (2014); English (Nyctographic alphabet) (2011); English (Pitman shorthand) (n. d.); English (Shaw alphabet) (2013); English (Unifon alphabet) (2014); Esperanto (1910, 1996); Estonian (1940, 1971); Faroese (1988); Finnish (1906, 1972, 1995, 2000); French (1869); Galician (1984); Georgian (1969, 1997); German (1869, 1963); Gothic (2015); Hawaiian (2012); Hebrew (1924, 1951, 1989, 1997, 2012); Hindi (1982); Hungarian (1929, 1935, 2013, 2016); Icelandic (1937, 2013); Ido (2020); Indonesian (2010); Irish (1922, 2003); Italian (1871); Jamaican Creole (2016); Japanese (1910, 1911, 1912, 1920, 1923, 1925, 1925, 1926, 1927, 1928, 1950, 1955, 1970, 1971, 1975, 1979, 1980, 1982, 1983, 1985, 1987, 1990, 1992, 1994, 1995, 1998, 2003, 2006, 2010, 2015, 2015, 2017, 2019); Jиrriais (2012); Karelian (2018); Kazakh (2016); Khakas (2017); Klingon (2021); Kurdish (Sorani) (2012, 2021); Kurdish (Kurmanji) (2019); Kyrgyz (2016); Ladino (2014, 2016); Latin (1964); Limburgish (2012); Lingua Franca Nova (2012); Lingwa de planeta (2014); Lojban (2005); Low German (2010); Lule Saami (2021); Macedonian (1957); Maltese (2003); Manx (1990); Mennonite Low German (2012); Middle English (2013); Neapolitan (2016); Neo (2013); Norwegian (1903, 1979); Old English (2015); Palatine German (2013); Persian (1959, 1997); Polish (1910, 1927, 1955, 1965, 1986, 1999, 2000, 2010, 2010); Portuguese (1931, 2010); Russian (1879, 1923, 1967, 1971, 1977, 1988, 1991); Sambahsa (2013); Samoan (2013); Scots (2011); Scots (Border) (2015); Scots (Caithness) (2014); Scots (Glaswegian) (2014); Scots (North-East or Doric) (2013); Scots (Shetland) (2013); Scots (Synthetic) (2013); Scots (Ulster) (2011); Scots (West Central Scots or Ayrshire) (2014); Scottish Gaelic (2013); Scouse (2015); Serbian (1923); Shona (2015); Shor (2017); Sinhalese (1963); Slovak (2004); Slovenian (1951, 2008); Spanish (1922, 2003); Surayt (Turoyo Aramaic) (2015); Swahili (1940, 2015); Swedish (1870, 1898, 1917, 1936, 1945, 1946, 1947, 1966, 1976, 1977, 2009); Tongan (2014); Ukrainian (1960); Viennese German (2013); Walloon (2012); Welsh (1953, 1982); Western Lombard (2015); Yiddish (2012, 2015); Zimbabwean Ndebele (2015); Zulu (2014).

Вижда се, че, доколкото българският език все пак е представен в този дълъг списък, то е единствено чрез следния ред:

„Macedonian; 1957; Алиса во земјата на чудата (Alisa vo zemjata na čudata); Славчо Темков (Slavčo Temkov); Skopje: Издавачко претпријатие «Култура» (Izdavačko pretprijatie «Kultura»)”.

За изненада на въпросния информационен ресурс (не само), преводи на македонско наречие на „Алиса в страната на чудесата” всъщност правят не един или двама, а (без да се броят съкратените преработки) поне девет души:

Издания с преводите на Богомил Гюзел (1965, 1984), Силвана Ацевска (2016), Негица Гласнович (2018), Мария Петрович (2018), Биляна Илиева (2019), Румена Бужаровска (2019) и Нина Рудич (2020)

1. Славчо Темков (1957, 1961): Алиса во земјата на чудата / Луис Карол. Библиотека Лебедеви крила (1957). 2000 (1957) + 4000 (1961) тир.

2. Богомил Ѓузел (1965, 1974, 1975, 1978, 1982, 1984, 1987, 1990): Алиса во земјата на чудата / Луис Карол. Библиотека Бамби: Во светот на фантазијата (1965); Лектира за основните училишта во СР Македонија според новиот наставен (от 1975: наставниот) план и програма: За IV одделение (1974, 1975, 1978, 1982, 1984, 1987, 1990). 10000 (1975) + 20000 (1978) + 20000 (1982) + 20000 (1984) + 30000 (1987) тир.

По-напред (1973) в поредицата „Лектира за основните училишта во СР Македонија според новиот наставен план и програма: IV одделение” (в 10000 бройки) излиза един неподписан превод (COBISS.MK-ID 6338881; COBISS.SR-ID 114410759). Няма сведения и за преводача на „Алиса од земјата на чудата” от „А. Керол” (!), чийто труд е поместен в недатирано издание (5000 бройки) от 1970-те: „Верни другари: Лектира за IV одделение: Кн. 2” (COBISS.MK-ID 9181505; COBISS.SR-ID 116116231). Ако не и двете, то поне първата книга най-вероятно също съдържа превода на Гюзел.

3. Силвана Ацевска (2009, 2015, 2016): Алиса во земјата на чудата / Луис Керол. Библиотека Врвови (2009, 2016); Библиотека Електронски изданија: Текст во PDF формат (2015). Според описанието на електронното издание (COBISS.MK-ID 100048650), преводът е от сръбски.

4. Негица Гласновиќ (2013, 2018): Доживувањата на Алиса во земјата на чудата / Луис Карол. Библиотека Лектирни изданија. 1000 (2018) тир.

5. Билјана Илиева (2013, 2019): Алиса во земјата на чудата / Луис Карол. 1000 (2019) тир.

6. Марија Петровиќ (2018): Алиса во земјата на чудата / Луис Керол. 500 тир.

7. Румена Бужаровска (2019): Алиса во земјата на чудата / Луис Карол. Едиција Лектири. 2000 тир.

8. Нина Рудиќ (2020): Алиса во земјата на чудата / Луис Керол. Едиција Класични романи за деца. 300 тир.

9. Елена Коруноска Кавракова (2022): Алиса во земјата на чудата / Луис Карол. Преведено од необјавен ракопис. Публикацијата е со Брајово писмо. Ниту една библиотека од системот COBISS.MK нема примерок од оваа граѓа (COBISS.MK-ID 58734085).

Като издание на „Здружение на слепите лица на Општина Велес”, пак „со Брајово писмо” по-рано (2019) излиза и един неподписан превод (COBISS.MK-ID 111113994).

Сверени и с неговото сръбско съответствие, сведенията са добити от македонския своден електронен каталог КОБИС. Освен тия два източника, съществуването на издание от 1965, съдържащо превода на Богомил Гюзел, потвърждават разни източници, сред които видимият частично през Гугъл-книги печатен справочник „Кумулативна македонска библиографија: 1944-1969” (Т. 10. 1976, с. 12, № 285), както и македонската Уикипедия (https://mk.wikipedia.org/wiki/Алиса_во_земјата_на_чудата, 10 май 2025). Това уточнение е нужно, тъй като съвременни научни изследвания (които ще бъдат разгледани след малко) датират появата на този превод през 1978 и дори – през 1987.

Според показано в Уикипедия изображение, макар и отпечатана на по-кафеникав фон, твърдата корица на Гюзеловия превод от 1965 би следвало да изглежда точно тъй, както портокаловата мека корица на преизданието от 1984, което пишещият тия редове успя да разгледа още на първата книжарска сергия, която срещна по пътя между автогарата и Каменния мост в Скопие. (По-нататък, в пролетния предиобед на 12 май 2025, пак тъкмо това преиздание му предложиха и на втората улична сергия.) Всъщност корицата, ширена от Уикипедия, ще да е на издание от 1970-те или 1980-те. Истинската най-ранна корица на превода познават (и показват) ред други публикации, посветени на нейния художник: „Волшебниот свет на Димитар Кондовски преку 200 илустрации ќе се претстави в среда во Мала станица”, 11 окт. 2020; „Искрената детска радост скриена во мудрецот Кондовски – фотогалерија од изложбата на илустрации на Димитар Кондовски”, 15 окт. 2020; „Денес ве потсетуваме на безвременската «Алиса во земјата на чудата», книга со која пораснаа многу генерации”, преди 5 години; „Прво издание на «Алиса во земјата на чудата», превод да [т. е. на] Богомил Ѓузел, Култура, Скопје, 1965. Корицата и илустрациите се на Димитар Кондовски”, преди 2 месеца... (Макар и да не е тъй известна, както Алисината, дело на Кондовски е и корицата на сборника „Авантурите на Шерлок Холмс”, посредством който през 1961 за първи път новата македонска нация се среща със знаменития детектив на новия си език.)

Художникът Димитър Кондовски (1923-1993) и разни снимки, показващи неговата Алиса, поставена на корицата на първото издание (1965) на превода на Богомил Гюзел

От изброените девет, като се разчита почти само на Интернет, животописни сведения могат да се намерят за трима от преводачите. Не само поради най-широкото разпространение на неговия превод (над 100000 бройки, четени от 1965 поне до 2009, а от 1973-1974 – включително и в училищата), но и заради произхода му, особено голям интерес предизвиква македонският Лазар Голдман – Богомил Гюзел.

„Димитър Гюзелов. Той е бележит народен деец във Вардарска Македония, срещу когото скопските македонисти набираха злоба и мъст още преди да дойдат на власт. Във всичките им партизански заплашителни писания той беше на прицел. Озлоблението срещу Гюзелов не е стихнало и днес”. „Прави впечатление този факт, че докато за другарите му издават присъда «смърт чрез разстрел», за него съдът определя «чрез обесване». Обосновката на съда е, че държанието му било «безобразно». В какво се състояло това «безобразие»? В това, че той открито заявил на съдиите: «Кои сте вие, че ще ме съдите? Аз служих на народа си, а вие на кого?» Гюзелов могъл да се спаси при изтеглянето на българските войски, както са се спасили толкова други патриоти. Но той не искал да бяга. «Оставам на поста си, сред народа, на когото съм нужен!» – заявявал той в отговор на предупрежденията на добронамерени хора да се спасява, защото всички предупреждения на партизаните са пълни с жлъч срещу него и другарите му. Служил на Македония при жестокия режим на кралска Югославия, лежал дълги години в занданите на Скопйе, Ниш, Пожаревац, той оцеля, за да продължи да служи на поробената си родина. Най-жестоките палачи на Македония от рода на Жика Лазич и Добрица Маткович не се решиха да го затрият. Но техните приемници от рода на [Лазар] Колишевски сториха това. Димитър Гюзелов в разцвета на неговите творчески сили увисна на бесилката като един от големите апостоли на българщината, оставяйки жена и три невръстни деца. Но образът му на голям идеалист ще остане винаги светъл по страниците на историята на македонските българи, писани с кръв в най-трагични дни”.

„Успоредно с ММТРО бе започнала да съществува и Тайна женска организация под името «Тайна културно-просветна организация на македонските българки»”. „Първоначално Тайната женска организация започнала с едно енергично ядро, състоящо се от една четворка на деятелки на Скопйе. Това са Гена Велева – от Скопйе, девойка със завършено педагогическо образование и произхождаща от патриотично народно семейство; Роза Койзеклиева – гимназиална учителка, родом от Щип, историчка (починала мъченически в македонския затвор Идризово, Скопско); Стойна Стефкова – бивша българска учителка в турско време, скопянка, от българския квартал Чаир, и Донка Иванова – от Скопйе, по-сетне съпруга на народния мъченик Димитър Гюзелев, братовчедка на народния герой Лазар Дивлянски, скопски войвода”.

„Непълен списък на известните ни членки на «Тайната културно-просветна организация на македонските българки» (ТКПОМБ)”. „2. Донка Иванова Наумова”. „Много активна деятелка”.

Извадките са из трудовете на Коста Църнушанов „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него” (1992, с. 132, 134, 251, 253) и „Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация” (1996, с. 501).

„Димитър Христов Гюзелев е роден на 10 януари 1901 или 1902 година в град Дойран”. „След разрушаването на града през Първата световна война семейството му се преселва в град Струмица. Завършва през 1921 година гимназията в град Щип и след това продължава да учи философия и славянска филология във Философския факултет в Скопие”. „В март 1924 година чрез Петър Хаджипанзов се включва в ММТРО”. „През май 1927 година е арестуван след предателство”. „Като един от основните обвиняеми на последвалия Скопски студентски процес е осъден на 20 години строг тъмничен затвор. След 5 години е помилван, но не му е позволено да се върне в Македония. Въдворен е в Суботица, след това в Кралево, а от 1933 до 1941 година работи като гимназиален учител по философия в Чачак. Не прекъсва дейността си и се свързва с легално и нелегално действащи другари в Македония, Белград и Загреб”. „След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България през 1941 година Гюзелев заедно с други бивши членове на ММТРО, МАНАПО и КПД «Вардар» участва в движението за образуване на граждански национални клубове в Македония”. „През април 1942 година Гюзелев е назначен за директор на Радио Скопие. През 1942 година защитава в Загреб докторска дисертация върху Шопенхауер и издава книгата «Жертвите на Скопския студентски процес» (Скопие, 1942)”. „След края на войната, в 1945 година, Гюзелев е осъден от комунистическата власт като «български фашист» на смърт чрез обесване. По време на процеса, който продължава от 25 май до 2 юни 1945 година, Гюзелев е обвиняем заедно със Спиро Китинчев и Димитър Чкатров, че възпитава населението на Македония в български национален дух и работи за присъединяването на Македония към България. Тримата обвиняеми не отричат, че се борят за запазване на българското население в Македония от сръбската асимилация и освобождаването му от сръбско робство”. „Гюзелев е разстрелян заедно с Димитър Чкатров край Зайчев рид, на 3 километра от Скопие, недалеч от пътя за Тетово”. „Димитър Гюзелев е женен за скопянката Донка Иванова от рода на войводата Лазар Дивлянски, една от основателките на Тайната културно-просветна организация на македонските българки. Синът им Богомил Гюзел е известен писател и преводач в Северна Македония, а дъщеря им Лиляна Гюзелова [Чачак, 1935 – 17 юли 2018, Скопие] е художничка и скулпторка”.

Извадките са из Уикипедия (https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Гюзелев, 15 май 2025).

„Македонската академија на науките и уметностите со жалење ја известува јавноста дека денеска во 82 година од животот, почина академик Богомил Ѓузел, редовен член на МАНУ”. „Академикот Ѓузел е роден на 9 февруари 1939 година во Чачак, Србија. Дипломирал во 1963 година на Катедрата за англиски јазик и литература на Филозофскиот факултет на Универзитетот «Кирил и Методиј» – Скопје. Во 1963-1964 година работел како ТВ реализатор во РТВ Скопје. Во 1964/65 година бил на постстудиски престој на Универзитетот во Единбург, како стипендист на Британскиот совет. По враќањето, од 1966 до 1971 година, работел како драматург во Драмскиот театар, Скопје, потоа од 1971 до 1973 година, како програмски директор на Струшките вечери на поезијата. Од 1976 година работи како библиограф во Народната и универзитетска библиотека «Св. Климент Охридски» во Скопје, а од 1985 до 1999 година, како драматург во Драмскиот театар, Скопје. Од 1999 година е в. д. директор на Струшките вечери на поезијата, до пензионирањето во март 2004 година”. „Творечкиот опус на академик Богомил Ѓузел опфаќа повеќе од 230 библиографски единици, од кои триесетина се поетски збирки, над 90 единици се објавени песни во антологии, списанија, зборници и сл., 85 единици се преводи на дела од странски автори, 23 единици се прозно творештво, како и редакции и уредништва на антологии, зборници, списанија и сл.” „Академик Богомил Ѓузел е несомнено наш најзначаен преведувач и препејувач на поезијата од англофонското книжевно подрачје”. „Благодарение на неговиот преведувачки ентузијазам, на јазичното мајсторство и на еден навистина студиозен пристап, на македонски јазик, во негов превод, се приопштени најпознатите драмски дела на Вилијам Шекспир (вкупно, осумнаесет). Освен тоа, Ѓузел е преведувач на изборите од поезијата на Т. С. Елиот, В. Х. Одн, Волт Витмен, Е. Дикинсон, Езра Паунд, В. Б. Јејтс, Шејмас Хини и др.” „За редовен член на МАНУ е избран на 4 јуни 2012 година”.

А тия извадки са из некролога „Почина академик Богомил Ѓузел”, обнародван на 22 апр. 2021 (https://plusinfo.mk/pochina-akademik-bogomil-uzel/, 15 май 2025). Българската Уикипедия (https://bg.wikipedia.org/wiki/Богомил_Гюзел, 15 май 2025) дава възможност да се допълни, че Гюзел е женен за писателката Лиляна Дирян (Скопие, 1953 – 13 дек. 2017, Скопие). Енциклопедията препраща и към (завладяващи вниманието) публикации, представящи твореца у нас: „Богомил Гюзел – един световен поет от Македония” от Милен Радев („Про & Анти”, XVI, бр. 22, 2-8 юни 2006, с. 13; http://de-zorata.de/blog/2013/11/08/bogomil-gjuzel/); „Големият европейски и македонски поет Богомил Гюзел отговаря на въпроси на Георги Гроздев: Не получах награда за най-добър ученик, макар да бях” („Литературни Балкани”, VI, 2009, бр. 17, с. 167-199; https://www.balkani.eu/index.php?b=news&bb=05102009104027).

Може да се предположи въз основа на тази животописна справка, че „Алиса во земјата на чудата” Богомил Гюзел превежда, докато се дообразова (1964-1965) в Единбургския университет.

„На денешен ден 28 ноември 1911 година во Кавадарци е роден Славчо Темков еден од [о]сновоположниците и двигателите на културното и спортското живеење во Кавадарци во периодот помеѓу двете светски војни. Уште како ученик во гимназијата во 1928 година ја поставил пиесата «Кољо и Невенка» која доживеала голем успех и била изведена неколку пати во кафаната «Југославија». Во 1928 г. по негова иницијатива е формирано културно-просветното и спортско друштво «Братство», а истата година е иницијатор на формирање на фудбалскиот клуб «Победа», во кој е секретар. Тој ги поставува и пиесите: «Зла жена», «Цар Киро», «Кнезови од Сендерија» и др. Во 1938 г. ја поставува пиесата «С[л]угата Јернеј и неговото право» со Димката Ангелов и Милан Даскалов во главни улоги. Во текот на НОВ се вклучува во Првата македонска дивизија се до 1545 [т. е. 1945] година. По војната доверено му е да го обнови и да раководи со театарот во Кавадарц[и], а работи како референт за народно описменување на населението во кавадаречко по војната. Тој е татко на познатата македонска сликарка Ана Темкова. Почина во Скопје на 1 мај 1995 година”.

Тия сведения съобщава (http://www.rtk.mk/na-denesen-den/3671-roden0e-slavcoo-temkov-0, 22 май 2025) „историчарот Петре Камчевски”. Не е изключено те са извлечени от „спомените на Славчо Темков објавени 1980”, от които на 18 окт. 2019 „новинарката Мирјана Мукаетова” черпи данни по случай отбелязването на „Деведесет години од првата театарска претстава во Кавадарци” (https://novamakedonija.com.mk/zivot/kultura/деведесет-години-од-првата-театарска/, 27 май 2025). Относно художничката Ана Темкова следва да се добави, че тя родена в Кавадарци на 24 септ. 1943 и през 1966 завършва Художествена академия в Белград (https://api.gdeltproject.org/api/v2/tvv/tvv?id=MKTV_20121103_063000, 22 май 2025).

Особено любопитни късчета от образа на Славчо Темков надничат от разни източници, частично видими в Гугъл книги: На 30 май 1941 той бива избран за секретар на Българския акционен комитет в Кавадарци; през 1951 в сп. „Македонски јазик” се появява трудът му „Зборови од Тиквешко”; поместени през 1958 и 1959 в сръбския „Јежев календар”, превежда „с бугарског” разказите от „Чедомир (Чорбаџиски)” „Народна медицина” и „Може да буде”; през 1963 е посочен като преводач на народната приказка „Принцот и занаетот”, която е обект на указателя „България в чуждата литература: 1954-1963”; през 1983 негов краеведски труд „Сеќавања за економско-општествените и политичките прилики во Тиквешијата во периодот од 1919 до 1932 година” е поместен в сборника с „материјали од историскиот училиштен час одржан на 21 и 22 јуни 1982 год. во Кавадарци” „Тиквешијата во НОВ 1941-1945: Кн. 1. Тиквешијата меѓу двете светски војни”.

В македонския своден каталог КОБИС, най-често като преводач от словенски и сръбски, Славчо Темков присъства в 50 записа (1951-1975, 1987, 1995). Още малко данни за него дава статията за издателство „Детска радост” в Скопие, поместена в „Македонска енциклопедија” (Т. 1. 2009, с. 458) – научава се, че той е бил главен уредник на в. „Другарче” (15 септ. 1951) и на седмичното младежко списание „Наш свет” (1960).

Според електронния каталог на НБКМ, творчеството на Румена Бужаровска е познато у нас единствено благодарение на появата на два нейни разказа. Първият от тях е отпечатан в „Литературен вестник” (XXIII, бр. 21, 4-10 юни 2014, с. 14), а вторият – в сборника „Приличен живот: Лесбийски къси разкази от бивша Югославия” (2022). Въпреки значителната ѝ екзотичност, българската Уикипедия прилежно е побрала в себе си и обемен животопис за Бужаровска (https://bg.wikipedia.org/wiki/Румена_Бужаровска, 15 май 2025):

„Румена Бужаровска (на македонска литературна норма: Румена Бужаровска) е северномакедонска преводачка и писателка на произведения в жанра драма. Родена е през 1981 г. в Скопие, СФР Югославия (днес Северна Македония). Чете много от дете. Завършва гимназия в САЩ, където се запознава с модерната и съвременна американска литература, която оказва влияние на творчеството ѝ. Насочва се към писането докато учи. Следва филология в катедра «Обща и сравнителна литература» на Филологическия факултет «Блаже Конески» на Скопския университет «Св. св. Кирил и Методий», където получава магистърска и докторска степен. След дипломирането си преподава американска литература във Филологическия факултет на университета. Прави преводи от английски език на македонски литературен език на творби на Труман Капоти, Дж. М. Кутси, Луис Карол, Чарлс Буковски (в антологията «Американски авангардни поети») и Ричард Гуин. Редакторка е на литературното онлайн списание «Блесок». Първият ѝ разказ е публикуван в списание «Маргина» през 2005 г. През 2006 г. е стипендиант на «КултурКонракт» във Виена, където пребивава един месец в Международната къща на авторите, а нейните разкази са публикувани на немски език в списанията «Манускрипте», «Острагехеге» и «Лихтунген». Първият ѝ сборник с разкази «Чкртки» (Драсканици) е публикуван през 2007 г. Следват сборниците ѝ с разкази «Осмица», «Мој муж» и «Никуда не идем». В книгата си «Мој муж» (Моят съпруг), под формата на диалози със съпруга си, излага своите страхове, тъмни тайни, непозволени копнежи, интимни разочарования, ролята на домакиня, които са поставени в ежедневието и разказани на прост език, с хумор и тъга. По книгата е направена пиеса представена в Скопския драматичен театър през 2020 г. През 2016 г. е избрана за един от най-интересните писатели в Европа (Десет нови гласа на Европа) в рамките на платформата «Литеръри Юръп Лайв». Носителка е на хърватската регионална награда за къса проза «Едо Будиша». През 2018 г. участва в Международната програма за писатели в университета в Айова. Тя е един от организаторите и инициаторите за създаването на платформата «ПичПрич» – вечери за разказване на женски истории и води радиопредаване със същото име”.

За да бъде поставена Румена Димитрийе Бужаровска още по-точно във времето и пространството, могат да се добавят към тази статия следните уточнения, извлечени от „Билтен на Универзитетот «Св. Кирил и Методиј» во Скопје” (бр. 1239, 1 јуни 2021, с. 595-608; https://flf.ukim.mk/wp-content/uploads/2022/03/SKMBT_42322032112430.pdf, 15 май 2025): През 1981 Бужаровска е родена на 30 ноември; в САЩ тя учи в Темпи, Аризона; в Скопие следва три години (от 2000); магистърска степен получава през 2008, а докторска – през 2011; известно време (2007, 2012) е „лектор по македонски јазик” в Държавния университет в Темпи, Аризона. Както ще се види веднага, особено важно за нас е, че освен писателка и преводачка, Бужаровска е авторка и на научни трудове.

Румена Бужаровска, Славчо Темков, Богомил Гюзел и Димитър Гюзелов

Обнародвани все на английски (очевидно с убеждението, че темата е по-близка на чуждите, отколкото на своите), в Интернет са видими поне две научни изследвания, посветени на преводите на „Алиса во земјата на чудата”. Отпечатани все през 2020, по-напред излиза проучването на (вече познатата) Румена Бужаровска „Translating Lewis Carroll’s Alice In Wonderland Poems Into Macedonian” („Преводи на стихотворенията в «Алиса в страната на чудесата» от Луис Карол на македонски”). То е поместено в осъществения от „Филолошки факултет «Блаже Конески», Универзитет «Св. Кирил и Методиј» во Скопје” „зборник на трудови” „Студии по англистика – Интердисциплинарност во истражувањата и практиката: Меѓународна конференција на Катедрата за англиски јазик и книжевност, 21-23 март 2019” (Скопје, 2020, с. 245-256; https://flf.ukim.mk/wp-content/uploads/2020/06/ESIDRP2019.pdf, 15 май 2025). Вече прочела предходния труд, малко по-късно Сандра Ивановска публикува „Puns in Alice in wonderland and their equivalents in macedonian” („Игрословици в «Алиса в страната на чудесата» и техните равностойности на македонски”) в сп. „Современа филологија” (III, 2020, № 2, с. 99-119; https://www.academia.edu/45098679/Puns_in_Alice_in_Wonderland_and_Their_Equivalents_in_Macedonian, 15 май 2025).

Прегледът и на двата труда би могъл да даде основание да се заключи, че, поне що се отнася за времето, предхождащо тяхното обнародване, ние вече знаем всички преводи на „Алиса в страната на чудесата”, направени на македонско наречие:

„«Алиса в Страната на чудесата» е превеждана на македонски от различни преводачи пет пъти: през 1957, 1987, 2009, 2013 и 2018 г.” (Бужаровска, с. 245). „На македонски са излезли пет превода на «Алиса в Страната на чудесата» от Луис Карол: преводът на Славчо Темков от 1957, изложението на Богомил Гюзел от 1987, преводът на Силвана Ацевска от 2009, преводът от 2013 на Негица Гласнович и най-скорошният превод от 2018 г. на Мария Петрович” (пак там, с. 245). Следвано от допълнение под линия: „Преди обнародването на този доклад, представен на конференцията ЕСИДРП, аз също преведох «Алиса в страната на чудесата» (2019)”.

„До момента има шест публикувани македонски превода на «Алиса в страната на чудесата». Първият превод на книгата е на Славчо Темков от 1957. Той е последван от превода на Богомил Гюзел от 1978. След дълга пауза идва преводът на Силвана Ацевска от 2009, следван от превода на Негица Гласнович от 2013, а пет години по-късно – и от превода на Мария Петрович от 2018. Последният, най-скоро публикуван превод е на Румена Бужаровска от 2019” (Ивановска, с. 103-104).

Както Румена Бужаровска, тъй и Сандра Ивановска никъде не споменава никой от съществуващите (според сводния електронен каталог КОБИС) не по-малко от три неподписани преводи (197?, 1973, 2019). Би следвало да се допусне, че това е тъй, защото двете езиковедки са направили необходимите сравнения и са установили, че неподписаните издания също съдържат вече познати тям преводи. За съжаление, подобно оптимистично допускане няма как да се направи. Вижда се, че и Бужаровска, и Ивановска, дотолкова задълбочено са издирвали необходимия за проучванията им материал, та не са смогнали дори да датират правилно превода на Богомил Гюзел, излязъл най-напред (както вече беше подчертано), не през 1987, не и през 1978, а през 1965.

„Преводът на Богомил Гюзел на «Алиса» се появява 30 години по-късно [след 1957] – през 1987 – и в продължение на повече от две десетилетия [преди 2009] служи като най-широко използвания в училищата превод, тъй като «Алиса» е била – и все още е – част от четивата, включени в учебната програма за четвърто отделение на началното училище”. Това продължава и по-нататък да твърди Румена Бужаровска (с. 247), за да изключи каквато и да било възможност грешката да не е нейна, а на печатаря.

Наистина е повече от любопитно: Ако двете дами не са използвали за трудовете си библиографски справочници и библиотечни каталози, кого са питали, та да им каже, колко точно са преводите на „Алиса в страната на чудесата” на македонски? Както се разбра, Румена Бужаровска е родена през 1981. Може да се допусне за нея, че тя е датирала превода на Богомил Гюзел, разлиствайки собствения си училищен екземпляр. Сандра Ивановска пък притежава електронен адрес, който (след имената ѝ) завършва с: „96@live.com”. Ако „96” произлиза от нейната рождена година, тя може да е разлиствала училищната „Алиса” на майка си или на татко си. По-новите издания (без двете от 2013 и 2019, съдържащи превода на изобщо неотразената Биляна Илиева) ще да са налични из раничките на собствени или роднински сегашни дечица. Обаче, в този ред на мисли остава необяснимо, по какъв път е разкрито съществуването на превода от 1957?

По-напред беше спомената библиотеката „Высоцкий на разных языках”, където е поместен и списък на разни преводи на „Alice’s Adventures in Wonderland” на славянски езици, препращащ (когато и доколкото е възможно) и към самите текстове. Разгледан по-внимателно, от въпросния списък се получават сведения за 30 превода на руски (всички достъпни пълнотекстово), 4 на украински (също всички достъпни), 2 на белоруски (пак достъпни), 3 на словенски (недостъпни), 1 на словашки (недостъпен), 6 на български (Голдман – достъпен цялостно; Сечанов, Комата и Кънев – недостъпни; Нарви – достъпен кратък откъс; Виденова – достъпни първите две глави), 6 на македонски (недостъпни), 5 на сръбски (4 недостъпни, от един достъпна първата глава), 6 на хърватски (от тях 2 достъпни), 13 на полски (от тях 3 достъпни), 1 на силезийски (недостъпен), 4 на чешки (от тях 2 достъпни). Общо 81 превода, от които 44 достъпни пълнотекстово, 3 достъпни частично и 34 недостъпни.

Шестте македонски превода, известни на „Высоцкий”, са тъкмо същите, с които боравят Бужаровска и Ивановска – казано иначе, липсват Биляна Илиева (2013, 2019), Нина Рудич (2020) и Елена Коруноска Кавракова (2022); в списъка обаче обявените преводи са датирани все правилно – явно нито той се основава на Бужаровска или Ивановска, нито някоя от двете – на него. (Относно изданията у нас, впечатлява наличието във „Высоцкий” на Виденова от 2022; същевременно Комата и Кънев са датирани по-късно – през 2009 и 2015, а доста имена изобщо ги няма – Спириев, Чохаджиева, Ангелова, Матева, Тушков.)

Извън това, че са обследвали само намереното из ученическите чанти, не може да се отрече и на двете проучвания, обнародвани в Скопие, че са доста интересни. Бужаровска даже се сеща да зададе въпроса, дали първият превод на „Алиса” от 1957 е направен от първообраза?

„Тъй като преводачът е отдавна починал, още дори преди да узная за съществуването на неговия превод, реших да проведа неофициален разговор с дъщерята и племенника на Славчо Темков. Те потвърдиха, че той действително не ще да е превеждал от първообразния език, тъй като не е говорел английски, но може да е превеждал от сърбохърватски или словашки. След преглед на двата сръбски превода на «Алиса», излезли в Сърбия преди превода на Темков («Алиса у чудесној земљи», 1923, от Станислав Винавер и «Алиса у земљи чуда» от Лука Семенович, 1951), стигнах до заключение, че Темков е основал своя македонски превод на съчетание от тия два текста” (с. 246-247).

Нужно е тук да се уточнят две неща:

1. В македонския своден каталог КОБИС, когато езикът, от който е направен преводът, е указан, Славчо Темков присъства като преводач от словенски и сръбски – „превел од словенечки”, „превел од српски”; в стаята се твърди, че той е превеждал от сърбохърватски или словашки – „Serbo-Croatian or Slovak”. Дали Бужаровска или роднините не правят разлика между Словения и Словакия остава загадка (разбира се, не е изключено също, казаният преводач да е владеел всички европейски езици, започващи със „с”).

2. Точно под заглавия „Алиса у чудесној земљи” и „Алиса у земљи чуда” са поставени сръбските преводи на Винавер (1923) и Семенович (1951) и в библиотека „Высоцкий”; по-различно е гледището на сръбския своден каталог КОБИС: Според него и двата превода (в съответните издания) са озаглавени „Алиса у чаробној земљи” (COBISS.SR-ID 30999303 и 19921927); преводът на Семенович наистина излиза и под заглавие „Алиса у земљи чуда” или „Alisa u zemlji čuda”, но едва от 1960 нататък (COBISS.SR-ID 128299527 и 88484871).

Не внушава прекалено доверие никой научен труд, когато, което и негово твърдение да боднеш за проверка, все се оказва, че издиша. Друг е въпросът, че така го карат повечето днес.

Докато преводът на Богомил Гюзел се отървава само с подмладяване и дори бива признат от Бужаровска (поне що се отнася до стихотворенията) за „може би най-верен на първообраза, ако и да е също тъй малко нещо вдървен” (с. 249), много по-сериозно го отнасят Гюзеловите следовнички:

„Преводът на Ацевска, макар и обнародван през 2009, време, предоставящо изобилие от източници, относно смисъла на стихотворенията, е изключително буквален. Липсата на ритъм е безочлива, леността при предаването на съдържанието личи от пръв поглед” (с. 249).

„Трудно е да се повярва, че може да съществува нещо по-лошо от превода на Ацевска, но за нещастие такъв е случаят с превода от 2013 на Негица Гласнович. Този жестоко буквален превод, който е лишен от всякаква мелодичност и дори не се опитва да римува, освен това се отличава и със смехотворни грешки в превода на думите, както и с несъстоятелни прибавки като «евтина супа» в стихотворението «Прекрасна супа»” (с. 249-250).

„Що се отнася до превода от 2018 на Мария Петрович – той дори трудно би могъл да бъде наречен превод, тъй като стихотворенията очевидно са преписани, повечето от работата на Ацевска, като две от стихотворенията са откраднати пък от превода на Гюзел. Докато стихотворенията на Гюзел са оставени недокоснати, откраднатите от Ацевска се отличават с малки промени в речника и в дължината на строфите, както и със съкращавания и размествания” (с. 250).

След като прави по-подробен разбор и на задоволяващо число примери, все със своя пепелян и пепелящ език, Бужаровска заключава:

„Вижда се, че разликите между петте превода на «Алиса» отразяват постепенния спад в качеството на преводите в Македония”. „Още една причина за неуспешните, позорно непрофесионални или преписани преводи е паричната подбуда: «Алиса» е книга, изучавана в началното училище, което подсигурява закупуването ѝ от учениците”. „При отсъствието на критични списания за литература и преводи, при отсъствието на правна уредба, която да наказва издателства, редактори и преводачи за кражби, при отсъствието на смислена образователна политика, напълно естествено е да настъпват такиви катастрофи, като преводите на «Алиса» от Ацевска, Гласнович и Петрович” (с. 255).

Ако този, нарисуван от Бужаровска пустинен пейзаж, не е попресилен (за да привлече тя повече погледите към своята градинка, въпреки че не е изключено и обратното – да е създала своята градинка, за да избяга от пустинята), може да се каже, че (макар и все още да не са се начленили в ЕС) и в РС Македония не са много по-разцъфнали от нас. Тъй или иначе, любопитно би било, какво ще си кажат, ако седнат на една маса Румена Бужаровска и Светлана Комогорова-Комата, за да разчекнат въпроса, винаги ли „колкото повече преводи има едно произведение на даден език, толкова [е] по-добре”?

За разлика от Румена Бужаровска, Сандра Ивановска далеч не е тъй огнена. „Целта на ова истражување е да ја претстави и да ја анализира играта на зборови во Алиса во земјата на чудата од Луис Кaрол. Особено внимание е посветено на различните видови игра на зборови, како и нивните македонски преводи. Целта на трудот е да се види на кои лингвистички техники е базирана играта на зборови и да ги претстави различните варијанти на нејзините македонски еквиваленти – каде се слични, а каде различни, кои техники се употребени од страна на преведувачите, како и дали е нивниот превод успешен” (с. 100). Това разправя краткото представяне на проучването, поместено най-отпред не само на английски, но и на втора, (все още) по-близка нам реч.

„Няма да бъде проявявана придирчивост относно самостоятелността на преводите на игрословиците; тоя въпрос ще бъде оставен на читателите да го решават сами” (с. 104). Тъй миролюбиво и предпазливо подхожда изследователката, след като обобщава накратко казаното от Бужаровска за превода на Мария Петрович („той дори трудно би могъл да бъде наречен превод, тъй като стихотворенията очевидно са преписани”).

Ивановска разглежда пресъздаването на девет игрословици, като за съжаление не представя всички преводачески решения за всяка една от тях. „Включените преводи са подбрани според личната преценка на автора, така че: 1) да се избегне преповторението на подобни преводи, и 2) да се избегне претоварването на читателя с твърде много информация” (с. 108).

Ах, колко благородно! А след като „преповторението на подобни преводи” предварително е извадено от играта, на каква основа читателят ще решава въпроса за преводаческата самостоятелност? Онагледена иначе и с две шарени диаграмки, тая скопянка малко напомня на една наша телевизионна добринка, която постоянно затрупва зрителя с най-различни беззъби статистики, но винаги прекъсва всеки от гостите си (поради недостиг на време), колчем най-сетне някой се накани да каже нещо замислящо.

В проучването на Ивановска е включена и „костенурчата” игрословица (с. 114-115), но поради сторения от авторката човеколюбив подбор, относно нея са показани единствено преводите на Богомил Гюзел, Мария Петрович и Румена Бужаровска. (А щеше да е безценно, ако ги имаше тия на Славчо Темков и Силвана Ацевска.)

Въпреки това, събирането накуп на разни игрословици на македонско наречие е особено интересно за нас, (все още) запазилите се като българи, защото дава възможност да се проследи, каква част от тези игрословици могат да бъдат предадени едно към едно на книжовния ни роден език. В такава посока особено стряскащо е едно обяснение на Ивановска, приложено към следната игрословица на Богомил Гюзел: „Готови ли сте сите? Ова е најсувата работа што ја знам. Ве молам за тишина! – «Вилијам Освојувачот, чиешто право беше потпомогнато од папата во Рим, наскоро ги покори Англичаните...»” (1978, с. 18; 1984, с. 20).

Ивановска (с. 111): „Мишката предлага да разкаже тази история, за да подсуши онези, които са се измокрили от сълзите на Алиса. Тъй като това е омонимна игрословица, «dry» се явява с две значения: Зн1: който не е подгизнал, мокър или влажен, без вода или влага; Зн2: който не е интересен. Темков, Ацевска и Бужаровска сполучливо приспособяват игрословицата, като използват думата «сувопарно», която означава скучно, отегчително. «Сувопарно», за разлика от «dry», няма две значения, но коренът ѝ е «суво» («dry»), което препраща към второ значение на думата”. „В другите преводи липсва двойното значение на «dry» и те предават само първичното ѝ значение – без вода или влага, което прави следващите редове объркващи за читателите. Такъв е примерът с Гюзел, който превежда «dry» като «суво», което е правилният превод на думата, но причината за разказването след това на историята за Уилям Завоевателя е изгубена за читателя”.

Няма как да не се заключи от тия разсъждения на езиковедката Сандра Ивановска, че, било само за нея, било за цялото ѝ поколение, добре познатото преди няколко десетилетия на Богомил Гюзел значение на думата „сух” („сув”) в смисъл на „безинтересен”, „скучен”, „досаден”, не е известно; не е известно, защото някъде във времето след 1965 това значение е убито от думата „сувопарен”. Наистина, според „Сърбохърватско-българския речник” на Михаил К. Хаджи (1936, с. 626) „сувопаран, рна, но” означава точно туй – „сухъ, неинтересенъ, досаденъ, скученъ”. Любопитно, дали и някоя наша внучка утре ще твърди, че в българския език дума „подробен” не съществува, защото в този език всичко „подробно” се означава с думата „детайлно”?

Но, да се върнем към телешката костенурка (онази – на Луис Карол, не нашата – лаповодителката на разнородната ни скупщина). Ето как е предадена игрословицата „We called him Tortoise because he taught us” в преводите на 6 от изброените 9 преводачи:

Богомил Ѓузел (1984): „«Кога бевме мали [...] одевме на училиште на дното од морето. Учителката ни беше една стара морска желка – ја викавме Тортоас...» «А зошто сте ја викале Тортоас?» праша Алиса. «Ја викавме Тортоас, зашто ни учеше нас», ѝ рече налутено Лажната Желка. «Навистина ти си толку здодевна, што не можеш да ја разбереш ни римата!»” („Приказната на Лажната Желка”, с. 74).

Прегледана бройка от: Улична сергия в Скопие, цена 100 ден., 12 май 2025.

Та, щом им е било достатъчно да има рима, защо не са я наричали просто Атанас или Ананас? Извън туй, да си здодевен, то е същото, като да си досаден – на хората да им е додеяло от теб. „На него му здудеило от лежене” – вж „Градиво за български речник” от Кузман Шапкарев (2001, с. 78). Що се отнася до желката, макар и да сме я позабравили, тя присъства (разбира се, обяснена чрез синонима костенурка) дори в съвременния „Български тълковен речник” (1994, с. 228), който (пресъздаден фототипно през 2018) и сега го предлагат в по-големите книжарници.

Марија Петровиќ (2018): „«Кога бевме мали [...] одевме во школото на дното од морето. Учител ни беше една многу стара желка, ние го викавме Учител...» «Зошто го викавте учител кога тоа и не бил?», праша Алиса. «Го викавме така зошто што тој нас ни учеше», луто одговори Лажната Желка, «ти навистина си многу глупава!»” („Приказна за Лажната Желка”, с. 83).

Прегледана бройка от: Книжарница „Матица македонска” на бул. „Св. Климент Охридски” бр. 23 в Скопие, цена 200 ден., 12 май 2025.

Действително, голяма глупачка! Ти ѝ обясняваш, че костенурката ти е била учителка, а тя те пита, защо я наричаш учителка, след като не ти е била такава.

Неѓица Гласновиќ (2018): „«Кога бевме мали [...] одевме на училиште во морето. Учителот беше една стара Желка – имавме обичај да ја викаме Тортоис...» «Зошто ја викавте Тортоис, ако не била тоа?» праша Алиса. «Ја викавме Тортоис бидејќи ни подучуваше», рече Подбивната Желка налутено: «навистина си многу здодевна!»” („Приказната на подбивната желка”, с. 80).

Прегледана бройка от: Подружница книжарница „Три” на „Кеј 13-ти Ноември” 2 (ГТЦ, 1 кат, локал 253) в Скопие, цена 210 ден., 12 май 2025.

Май, не се е излъгала Бужаровска, че това е един „жестоко буквален превод”.

Билјана Илиева (2019): „«Кога бевме мали [...] одевме в училиште кое се наоѓаше во морето. Нашиот учител беше една стара желка – вообичаено го нарекувавме ‘желко’» «А зошто го нарекувавте ‘желко’?», запраша Алиса. «Го нарекувавме ‘желко’, затоа што беше таму за да ни учи», одговори Лажната Желка. «Навистина си многу блесава!»” („Приказната на Лажната Желка”, с. 103).

Прегледана бройка от: „Саем на книга 2025”, състоял се от 8 до 14 май в арена „Борис Трајковски” на бул. „8-ми септември” бр. 13, цена 250 ден., 12 май 2025.

Ако да не беше „желко”, а „желник”, щеше да бъде хубава игра – видно от споменатия речник на Кузман Шапкарев (2001, с. 69), в Струга „желник” наричат окаяния нещастник, който е достоен за съжаление: „Наричахме го желник, защото беше там да ни учи”. Обаче, и тази Биляна, пък и читателите ѝ, едва ли могат да говорят тъй, както са го правели някога в родния град на Братя Миладинови. „Блесав” означава „слабоуменъ, глупавъ, смахнатъ, заплеснатъ” според пак вече споменатия „Сърбохърватско-български речник” на Михаил К. Хаджи (1936, с. 25).

Румена Бужаровска (2019): „«Кога бевме мали [...] одевме на училиште во морето. Класен ни беше една стара Желка – го викавме Учителе...» «Зошто сте го викале Теле, ако бил Желка?» «Ах, не само што си тупава туку си и глупава! Погледни ме, па ќе ти текне!»” („Приказната на Лажната Желка”, с. 108).

Прегледана бройка от: „Саем на книга 2025”, панаирна цена 200 ден., 12 май 2025.

Вижда се, че от всички дотук, разлютената Румена единствена е сполучила да натъкми някаква наистина костенурча игрословица. Няма как да се оспори – ако е вярно, че е обучавала телешката костенурка, учителката наистина е работила като „учи теле”. Обаче, поне според самата ученичка, по онова време тя все още не е била телешка, а истинска костенурка: „јас бев вистинска Желка”, потвърждава тя и в превода на Бужаровска (с. 108). Извън туй, тупав означава тъп („тупава тесла”) според речника на Найден Геров (Ч. 5. 1904, с. 380), както и „тѫпъ, глупавъ”, според речника на Михаил К. Хаджи (1936, с. 653); „текне ми” – „идва ми на ум” се открива и в съвременния тълковен речник (1994 и 2018, с. 963).

Нина Рудиќ (2020). В това странно издание „Глава 9 – Приказната на Лажливата Желка” е пропусната: Макар заглавието да съществува, под него е поместен преводът на глава 11; след това иде последната глава 12, озаглавена правилно, но отброена под номер 10; от същинската глава 10 липсват както заглавието, тъй и целият ѝ текст – от нея е останал само номерът ѝ. Всъщност, ако и да има наречена на „Лажливата Желка” цяла глава, сред тия корици историята ѝ отсъства. Както навярно би се съгласила и Румена Бужаровска, това се оказва поредното катастрофално издание, отразяващо постепенния спад в качеството на книгите в Македония (пък и изобщо).

Прегледана бройка от: „Саем на книга 2025”, панаирна цена 200 ден., 12 май 2025.

Непрегледани преводи: Славчо Темков (1957, 1961); неподписани (б. г., 1973, 2019); Силвана Ацевска (2009, 2015, 2016); Елена Коруноска Кавракова (2022; въпреки че от това издание „ниту една библиотека од системот COBISS.MK нема примерок”, неговото разпространение започва не по-късно от 4 ян. 2023 – това личи от съобщението „Издавачот «Алдебаран» му подари книги на Брајово писмо на училиштето «Димитар Влахов» од Скопје”, https://umno.mk/izdavacot-aldebaran-mu-podari-knigi/, 22 май 2025).

Изданията на „Алиса во земjата на чудата” „со Браjово писмо” (2019, 2022)

А ето ги и преводите на поуките на Херцогинята (Војвотката):

„Внимавај што зборуваш и зборовите сами ќе се грижат за себе”; „Секоја птица со своето јато лета”; „Кој копа дупка за друг, самиот во неа паѓа” (Б. Ѓузел, 1984, с. 70). „Води сметка за смислата, а гласот ќе води сметка самиот за себе”; „Секоја птица лета кон своето јато”; „Колку за мене има повеќе, толку за тебе има помалку” (М. Петровиќ, 2018, с. 78-79). „Води сметка за смислата, а зборовите сами ќе се погрижат за себе”; „Секоја птица со своето јато лета”; „Колку повеќе има мое, толку помалку има твое” (Н. Гласновиќ, 2018, с. 76). „Води сметка за смислата, а гласот, самиот ќе води сметка за себе”; „Секоја птица лета кон своето јато”; „Колку повеќе за мене, толку помалку за тебе!” (Б. Илиева, 2019, с. 98-99). „Подобро смисла во рака отколку збор на гранка”; „Рано пиле, рано пее”; „Кој е паметен, не ја става раката помеѓу чеканот и наковалната” (Р. Бужаровска, 2019, с. 102, 104).

Относно последната поука, в проуването на Сандра Ивановска (с. 112), освен преводите на Гюзел (1978, с. 65) и Бужаровска (2019, с. 104), е даден и този на Ацевска (2009, с. 66): „Колку повеќе има за мене, тебе си помалку ти се пишува”.

На 31 май 2025, около изписан на ръка плакат „Свобода за лева, смърт за еврото”, няколко булеварда хора се обединиха да оповестят, че не желаят повече живота им да го решават несъстоятелниците в Брюксел, чрез своите тъмни сенки в София. Вечерта, сякаш излязла от особено лош превод на книжката за „Алиса”, официалната журналистика се побра в телевизора, та да обобщи, че, поради липса на достатъчно информация за светлото бъдеще, някои хора все още изпитват страхове за своите спестявания. Макар че ще я види несравнимо по-малък кръг, настоящата статия се посвещава на всички ония, които вдигат глас срещу мерака на полово балсамираните, зелени, щастливи кокошки, и след окончателното потъване на фон дер Лайнения лайнер, да продължават, за наша сметка, да плюскат до повръщане.