Продължение от миналия път.

Неочаквано, ако и да използват игра на думи, внесена от Русия (зубр – зубър, див бик от рода на бизоните; зубрить – кълва, уча машинално без да вниквам), поне доколкото може да се забележи при кратка разходка из по-големите (и достъпни) електронни библиотеки, на руски Комата и Силвия Вълкова нямат нито предходници, нито последователи.

Обаче, опитът да се разгледа по-внимателно „Римская черепаха” на Оленич-Гнененко, вади и следното, доста странно заглавие: „Георг Симон Ом, или Как назвать учителя” („Георг Симон Ом, или как да наречем учителя”). Не Законът на Ом, а различните руски имена на познатата у нас и като Лицемерка, на собствената си страница в Интернет (с подзаглавие „Про черепаший каламбур Кэрролла” – „За костенурчата игрословица на Карол”) изброява московчанката Олга Дрозденко („© Ольга Дрозденко, 2012-2017”, https://olgadrozdenko.ru/tortoise-taught-us/, 1 апр. 2025; същото проучване в леко съкратен вид, но снабдено с дата, навярно по-напред Дрозденко обнародва на 2 февр. 2015, https://www.livelib.ru/story/11954-alice-in-wonderland-lyuis-kerroll, 4 апр. 2025).

„Нашим учителем был старик Черепаха – мы обычно называли его Зубром... – Почему вы называли его Зубром, если он был Черепахой? – спросила Алиса. – Мы называли его Зубром, потому что он заставлял нас зубрить!”

Съвсем кратко и недатирано, дългоочаквания съперник на Комата и Силвия Вълкова Дрозденко нарича Нестеренко.

Най-достъпен и подробен, „Список переводчиков Льюиса Кэрролла («Алиса в Стране чудес», «Зазеркалье», «Охота на Снарка» и др.)” (съдържащ 102 имена, 1879-2023) в Интернет предоставя Сергей Иванович Курий (https://www.kursivom.ru/переводчики-льюиса-кэрролла-словарь/, 4 апр. 2025). Учител и след това журналист, Курий е роден на 26 септ. 1971 в гр. Ровенки (Луганска област) и живее в Киев. Особено обширна и интересна, има и негова съпоставка „Параллельные переводы Льюиса Кэрролла”, също изброяваща дълга редица руски, украински и белоруски имена на Лицемерка (https://www.kursivom.ru/алиса-в-стране-чудес-9-3-черепаха-кваз/, 4 апр. 2025). Според списъка на Сергей Иванович, българският зубър се е появил преди руския: „Юрий Леонидович Нестеренко – российский писатель и поэт. Родился 9 октября 1972 в Москве. Окончил факультет кибернетики МИФИ с красным дипломом. В прозе пишет преимущественно фантастику. Автор одного из переводов сказки Льюиса Кэрролла «Приключения Алисы в Стране Чудес» (2000), который позиционирует как наиболее точный. (Читать текст на сайте переводчика >)” (https://www.kursivom.ru/нестеренко-юрий-леонидович/, 4 апр. 2025).

Ех, какви работи правят хората! А ние три десетилетия и половина мечтаем да приемем еврото, та да могат умните и красивите, дори и от вече мъртвите, не левчета да извличат, а евра!

„Учитель наш был очень старый. Мы называли его Сухопутной Черепахой. – Почему, ведь он преподавал в морской школе? – спросила Алиса. – Мы называли его так потому, что он передвигался по суше очень медленно”.

Без да блести особено („Наричахме го Сухоземна костенурка, защото се движеше много бавно по сушата”), преводачката Рождественская напомня за нашия Петър Тушков.

„Александра Николаевна Рождественская. Ее перевод Кэрролла под названием «Приключения Алисы в волшебной стране» сначала публиковался в 1908-1909 гг. в журнале «Задушевное слово» (том 49, №№ 1-7, 9-21, 22-33)” (https://www.kursivom.ru/рождественская-александра-николаев/, 4 апр. 2025).

По-забавен („Не можеш да наричаш една леличка Черетатко”) е преводачът Яхнин:

„Учительницей у нас была тётя Черепаха. Но мы её звали Черемама. – Вот странно! Почему? – удивилась Алиса. – Не называть же тётю Черепапа!”

Леонид Лвович Яхнин (поет, писател, драматург и преводач) е роден на 11 юли 1937 в Москва, където умира на 26 май 2018. Неговият превод на „Приключения Алисы в стране чудес” излиза през 1991 в сп. „Пионер” (https://www.kursivom.ru/яхнин-леонид-львович/, 8 апр. 2025).

„Но мой фаворит – вот он: Кононенко: – Классным руководителем у нас была старая Черепаха. Мы предпочитали звать ее Сомом... – Почему сомом, если он был черепахой? – спросила Алиса. – Потому что Георг Симон Ом лучший в области акустики. Вот мы и звали Черепаху с Омом проводить у нас занятия совместно”.

Докато „сом” и на руски си е просто „сом”, „звать” не означава само „именувам, наричам”, но и „викам, каня”. Понеже въпросният бил най-добрият в областта на акустиката, учениците предпочитали (очевидно, за да се получи по-добро озвучаване) да канят костенурката, заедно с Ом, да им преподават съвместно. От това тълкувание е извлечено и заглавието на проучването.

„Андрей Кононенко – автор перевода «Алисы в Стране Чудес» (1998-2000), опубликованном на сайте «Лавка Языков» под редакцией С. С. Заикиной. См. здесь” (https://www.kursivom.ru/кононенко-андрей/, 4 апр. 2025).

Тия, руските преводачи, какво ги движи да творят и как си охраняват правата, след като всеки, даже без договор и лиценз, може да се радва на творбите им в Интернет? Само като се присети човек, че някога и ние бяхме така безбрежни, безправни и безверни, преди да ни обрежат, оправят и озверят в Клуба на богатите...

Допълнен и в продължението му (разширяващо погледа към прелелите се по-сетне в нея „Електронни библиотеки за слепи, 2002-2008” на Виктор Любенов и Сергей Дубина, с. 1257-1268), опит да бъде проследена историята на нашата Библиотека „Читанка” е направен във вече обнародвания том от книгописа „120 години Артър Конан Дойл в България 1896-2016” (С., 2017, с. 493-517). За познаващия тая история (посещавана и от ГДБОП) не е лесно да повярва, но в Интернет е възможно да се попадне дори на такова престъпно място (всички улични банди, казина, трафиканти, наркокартели, терористи и серийни домашни насилници от американските сапунки направо репички да ядат), където могат да се прочетат (безплатно, безадресно и безрекламно) пълните текстове на 30 превода на „Алиса” на руски. Това тролско средище, част от арсенала допотопни перални, комплектуван от дива Русия за хибридната битка с пъпа на цивилизацията, се нарича „Высоцкий на разных языках” (https://wysotsky.com/0011/9999.htm, 22 май 2025); още няколко думи за него ще бъдат казани по-нататък в приложението „Алиса в страната на Александър Македонски”.

Впрочем, дали тази „престъпна” достъпност наистина е в ущърб на качествените книжари? Сравненията раждат отзиви, отзивите – интерес. Няма ли най-накрая заинтересуваният, добре осведомен и мислещ читател да се изкуши и да си закупи най-доброто или най-добрите издания?

Първият превод на руски (1879) и издания с преводите на Ал. Оленич-Гнененко (1940), Ал. Рождественская (1991), Вл. Набоков (1992), Б. Заходер (1994), Л. Яхнин (1999), Ю. Нестеренко (2000) и М. Блехман (2014)

Олга Дрозденко изброява общо 17 превода (при Сергей Курий те са двойно повече – 34), от които датира само четири: „Соня в царстве дива” (1879), „Набоков (1923)”, „Демурова (1967)” и „Орел (1988)”. Най-накрая, защото (бидейки жена) наличното не я задоволява, прилага и един свой (който е достатъчен да ѝ запази мястото тук, въпреки по-голямата задълбоченост на нейния колега):

„Учителем у нас был Морской Еж, но мы звали его Дикобразом. – Почему вы его так называли, если он был Морским Ежом? – Мы звали его Дикобразом, потому что он был дико образованный!”

Учителят, морски таралеж, бил наричан Бодливец, защото бил извънредно образован. Може да се открие у тази Олга Дрозденко някакво родство с нашата Павлина Чохаджиева.

Но, пишещият тия редове (бидейки мъж), вече намира изложението си по темата за повече от изчерпателно. Поради което:

Точно тук, почната като бележка кратка, но полека изпълнила цяла тетрадка, най-подир свършва тая част в книгописа, гдето тъй внезапно пропадна Алиса.

Свършва, ала не съвсем. Следват три приложения.

ЗАБЕЛЕЖКА. Колкото и (след случая с Голдман) подобно желание да изглежда съмнително, авторът ще бъде благодарен за всички сведения, които могат да помогнат за събирането на точни, пълни и съдържателни животописи за споменатите труженици на книгата, за които достатъчно данни не са намерени – Павлина Чохаджиева, Любен Сечанов, Милен Спириев, Невена Ангелова, Йорданка Караваневска, Иванка Герджева, Хризантема Чохаджиева...

ПРИЛОЖЕНИЕ 1. Нови думи в стари дрехи.

Тъй като внезапно доста набъбна и вече заплашва, че ще тръгне да излиза извън обозримост, време е да се захване подреждането на списъка с изданията, криещи в еднакви корици различни преводи:

Разни корици, по които не може да се определи, зад коя чий превод се крие

1. Дойл, Артър Конан. Шерлок Холмс: Пълно издание. София: Книгоизд. къща „Труд”.

а) 2012. ISBN 978-954-398-274-5 (подв.): 45 лв. (НБКМ, 721882). Съдържа вече обнародвани преводи на Георги Папанчев, Димана Илиева, Илия Азанов, Йордан Костурков, Красимира Тодорова, Милена Попова, Милена Трандева, Василена Мирчева, Георги Рупчев, Светла Христова, Тодор Вълчев и Огняна Иванова (под криптоним Искра Ванкова), както и нов превод на Цветелина Тенекеджиева. Особено отличителната корица е дело на (вече покойната) Кремена Пенчева.

б) 2017. ISBN 978-954-398-540-1 (подв.): 50,00 лв. (НБКМ, липса). Допеч. 2021: 60,00 лв. (НБКМ, липса). От 60-те повести и разкази, включени в предходното издание, 19 се явяват в нови преводи: работите на Искра Ванкова (1 повест) и на Милена Попова (18 разказа) са заменени със съответни, дело на Петър Герасимов (11 разказа), Невена Иванова (7 разказа) и Доротея Михайлова (1 повест).

Външни различия – единствено в цената, обозначена на задната корица, както и в пренабития под нея със съвсем дребни цифри нов ISBN.

Сравнението между двете издания е извършено след поставянето една до друга на бройки от всяко от тях. Преглед на новите преводи и животописни бележки за техните преводачи са поместени в допълнително приложение към част от тиража на книгописа „120 години Артър Конан Дойл в България 1896-2016” (2017, с. 725-728), в сборника „Джордж Оруел, Шерлок Холмс, българският език и джендърите или защо не желая да живея в ЕС?” (2019, с. 133-139) и в „Блогът на Един старинар (1)” (http://555.blog.bg/drugi/2018/01/02/blogyt-na-edin-starinar-1.1586132, 2-8 ян. 2018).

Противоположни по сладост, черешките на тортата в новото издание са две: Изказването „Май сме се виждали с вас в Плимът на едно градинско парти неотдавна”, вложено в устата на живелия всъщност по времето на градинските увеселения Шерлок Холмс от иначе имащия предостатъчен житейски и професионален опит Петър Герасимов; неукротимата страст на четири десетилетия по-младата Невена Иванова да обогатява читателя с любопитни и начетени разяснения под линия. По-точни животописни сведения за въпросната загадъчна дама излязоха чак напоследък, покрай обнародването на нейния първи собствен роман „Под каската на дявола” (2025) – едно започващо по оруеловски съвременно и увлекателно четиво (разгледано тутакси от книгописа за А. Конан Дойл), от което накрая остава най-вече вкусът на разочарованието.

2. Оруел Джордж. 1984.

а) София: Фама, 2016. ISBN 978-954-597-514-1: 16,00 лв. (НБКМ, липса). Съдържа превода на Лидия Божилова-Аройо, обнародван за първи път през 1989.

б) София: Фама i, 2021. ISBN 978-619-218-042-3: 16,00 лв. (НБКМ, 792618). Съдържа нов превод на Весела Еленкова.

Външни различия – единствено в обозначението на издателя на предната корица, където към името „Фама” е добавена една почти незабележима драскулка, както и на задната корица, на която със съвсем дребни цифри е пренабит нов ISBN.

Сравнението между двете издания е извършено след поставянето една до друга на бройки от всяко от тях.

Макар и да страда от едно-две необясними съкращения, преводът на Лидия Божилова-Аройо, подложен някога на много веща езикова редакция (вж „Джордж Оруел и «1984» в Епохата на Вируса: Продължение”, https://555.blog.bg/drugi/2021/03/01/djordj-oruel-i-1984-v-epohata-na-virusa-prodyljenie.1751398, 1 март 2021) трудно може да бъде надскочен в наши дни. Същевременно, в заформилото се вторвенство за най-лош превод (след недостижимото „Брадстрийт беше разгърнал на седалката до себе си карта на съхраняваните в страната ни боеприпаси”, с което през 2017 Яна Арабаджиева описа действията на един разглеждащ най-обикновена топографска карта полицай), преводът на Весела Еленкова може би заслужава челното място, дори и само, защото: „Още на първата страница научаваме, че Уинстън Смит обитава, не жилищна кооперация «Победа», а «Виктъри Маншънс» (каквото и да е това). По името на кралица Виктория или не, всичко около него се зове «ВИКТЪРИ» – и джина, и цигарите (доставяни навярно от Булгартабак – пушил съм точно такива, но ги наричахме «Виктори»), и кафето... Същевременно порутената Океания непрестанно оповестява постигането на нови и нови «ПОБЕДИ» (а не «виктърита»), та натрапчивото повтаряне на магическата дума «Победа» е успешно заглушено” (из „Джордж Оруел и «1984» в Епохата на Вируса”, https://555.blog.bg/drugi/2021/02/12/djordj-oruel-i-1984-v-epohata-na-virusa.1748959, 16 февр. 2021). След забелязването на тая крещяща безчувственост към идеята на автора, трудно е нещо повече да се каже.

Издания на „1984” с еднакви корици, съдържащи различни версии на превода на Светлана Комогорова-Комата, достатъчно отличими една от друга, осъществява и „Хеликон”. Но, тъй като все пак става въпрос за един и същи превод, поднасянето на чиято нова преработка в старата корица не е чак толкова заблуждаващо, те няма да бъдат включени тук.

3. Карол, Луис. Алиса в страната на чудесата. София: Скорпио.

а) 2014. ISBN 978-954-792-604-2: 2,99 лв. (НБКМ, 732905). Допеч.: 3,50 лв. Съдържа превода на Лазар Голдман.

б) до 2025. ISBN 978-954-792-604-2: 6,00 лв. (НБКМ, липса). Съдържа нов превод на Красимира Матева.

Външни различия – единствено в дебелината (5:8 мм) и цената, обозначена на задната корица. Изключение: При първия тираж (към който принадлежи и екземплярът в НБКМ) предната корица е оградена с шарена рамка; още при цена 2,99 лв. рамката е премахната.

Сравнението между двете издания е извършено след поставянето една до друга на бройки (все без рамки) от всяко от тях. Кратка съпоставка между двата превода е направена по-горе.

Издания на „Пан” с различно съдържание, в подобни (2018, 2018, 2022) и в еднакви (2018 и 2023) корици

4. Карол, Луис. Алиса в страната на чудесата. София: Пан. Вечните детски романи, 1.

а) 2018. ISBN 978-954-657-074-1: 4,90 лв. (НБКМ, липса). Представлява допечатка със сменена картинка на корицата на изданието от 1996. ISBN 954-657-074-5: 200 лв. (НБКМ, 613759). Кор. загл. Алиса в страната на чудесата и в огледалния свят. Съдържа превода на Лазар Голдман.

б) 2022. ISBN 978-619-240-597-7: 7,90 лв.; 4,03 € (НБКМ, 792058). Кор. загл. Алиса в Страната на чудесата; Алиса в Огледалния свят. Съдържа нов превод на Елка Виденова.

Външни различия – променени корично заглавие, цена и ISBN; заличен (2022) текст на задната корица: „Одобрено като учебно помагало с Протокол № 3 от 11. 03. 1998 г. на МОН”; пак на задната корица, представянето на по-новото издание е набрано с по-дребен шрифт.

Прави впечатление, че (вътре в книгата) художничката на корицата е обозначена с различни форми на името: Ники Вукадинова (2018, с. 2) и Николинка Димитрова (2022, с. 2, 272).

Сравнението между двете издания е извършено след поставянето една до друга на бройки от всяко от тях.

5. Карол, Луис. Алиса в страната на чудесата. София: Пан. С цветни картинки, в твърди кор.

а) 2018. ISBN 978-619-240-022-4: 18,90 лв. (НБКМ, 775813). Съдържа превода на Голдман.

б) 2023. ISBN 978-619-240-778-0: 25,90 лв.; 13,23 € (НБКМ, 803669). Съдържа новия превод на Елка Виденова. Излиза и в меки кор. ISBN 978-619-240-779-7: 19,90 лв.; 10,16 € (НБКМ, 803410).

Външни различия – единствено в цената, обозначена на задната корица, както и в пренабития под нея нов ISBN, само в по-новите издания снабдени с черни ивици.

Сравнението между изданията е извършено след поставянето една до друга на бройки от всяко от тях.

Тъй като намират за най-съществено в своя свят отклонението си от обичайната сексуалност, мъжете, говорещи за себе си в женски род, открай време предизвикват недоверие. В наши дни още по-голямо недоверие предизвикват жените, говорещи за себе си в мъжки род, защото се изразяват като същества, готови да следват и най-идиотската конюнктура. Преводът на Лазар Голдман е класика, доказала се в продължение на дълги десетилетия. Елка Виденова се самоизобразява или позволява да бъде изобразена като безполова човекобройка – преводач, пътешественик, казано иначе: безцветен изпълнител и лоялен потребител; доста по-трудно е за нея да се повярва, че е способна да даде душа на думи, които ще продължат да живеят и след смъртта на своето повредено време. Ето защо, обстойният преглед на този труд може би завинаги ще си остане в списъка на предстоящите досадни задачи.

6. Карол, Луис. Алиса в страната на чудесата. София: Колибри.

а) 2020. ISBN 978-619-02-0720-7 (подв.): 38 лв. (НБКМ, II 86816). Съдържа превода на Лазар Голдман.

б) 2022. ISBN 978-619-02-0720-7 (подв.): 50 лв. (НБКМ, липса). Допеч.: 55 лв. (НБКМ, липса). Съдържа преработка на превода на Павлина Чохаджиева.

Сравнението между двете издания е извършено чрез преглед на бройки от всяко от тях, без възможност за поставянето им една до друга.

Освен променената цена на задната корица, други външни разлики не са забелязани.

Лазар Голдман е класика, но и Павлина Чохаджиева владее силата на думите. Обаче истинската Чохаджиева, а не редактираната, преработената, подстриганата и пребоядисаната.

7. Карол, Луис. Алиса в страната на чудесата. Издания с различни формати, осъществени от „Арт Етърнал Дистрибушън” (прев. Невена Ангелова, 2016), „Мишка” (прев. Невена Ангелова, 2017) и „Софтпрес” (прев. Любомир Николов-Нарви, 2021), с корица, изработена от Евгения Чистотина. Доколкото е възможно, при липсата на основната част от необходимите образци, тия издания вече бяха разгледани по-горе.

Издания на „Алиса”, които дават основание да се заключи, че в ерата на глобализацията чуждестранните инвеститори са отворени да печелят от балъците навсякъде по света

ПРИЛОЖЕНИЕ 2. Алиса в света на чуждестранните инвеститори.

„Неистински превод – не купувайте! От Джъстин, 28 дек. 2016. Обследвана придобивка: „Баскервилското куче, издание на китайски, неподвързано, 8 февр. 2016. От Arthur Conan Doyle (автор) и A Zhi (преводач), 196 с. 11.99 долара”. Това произведение (и, както изглежда, неговият издател Onyx Translations) ми се струват шмекерия. Току-що получих своя екземпляр, в който на повечето места китайският е абсурден. Вероятно компанията просто е изтеглила книги, които в момента се намират безплатно из Интернет, прекарала ги е през Гугъл-преводач и чрез своята издателска платформа осребрява получилия се резултат. Ходих да видя нейния уеб сайт (OnyxTranslations.com) – той е едва-що измъкнат от строителния шаблон. Трябваше да се усетя веднага по обърнатото заглавие, но предположих, че книгата си е наред, щом се продава от „Амазон”. Върнах я веднага. Стойте далеч от това произведение и, ако видите другаде издания на Onyx Translations, направете си услуга и бягайте от тях” (www.amazon.com/Hound-Baskervilles-Chinese-Arthur-Conan/dp/1523768908, 9 февр. 2017, прев. от англ.).

Този отзив за книга, предлагана в „Амазон”, е включен в книгописа „120 години Артър Конан Дойл в България 1896-2016” (С., 2017, с. 521), покрай обясненията за същността на изданията, представени в раздел „Лъжепреводи за българи, публикувани в чужбина”.

„След трясък надолу по заешката дупка, Алис се озова далеч от дома си в абсурдния свят на страната на чудесата. Колкото и да е възхитително, толкова романът на Люис Карол е чиста магия за млади и стари”.

„След падане на заешката дупка, Алис се оказва далеч от дома в абсурдния свят на Страната на чудесата. Колкото и да е възхитителен, но романът на Люис Карол от 1865 г. е чиста магия както за малки, така и за стари”.

А това са текстовете на реклами за две други издания (предлагани напоследък пак в „Амазон”), представени със следните данни:

„Приключенията на Алиса в Страната на Чудесата: Alice’s Adventures in Wonderland”. „Bulgarian edition by Lewis Carroll”. „Publisher: Sunflower Press. Publication date: 21 August 2019. Language: Bulgarian. Print length: 100 pages. ISBN-10: 8531058147. ISBN-13: 978-8531058141. Item weight: 145 g. Reading age: 5-12 years. Dimensions: 15.2 x 0.5 x 22.9 cm”. „Paperback from $96.15. Currently unavailable. We don’t know when or if this item will be back in stock” (https://www.amazon.com.au/Приключенията-Алиса-Страната-Чудесата-Adventures/dp/8531058147, 27 май 2025).

„Приключенията на Алиса в страната на чудесата”. „Adventures in Wonderland”. „Bulgarian Edition by Lewis Carroll”. „Publisher: Kouprey Press. Publication date: January 16, 2021. Language: Bulgarian. Print length: 114 pages. ISBN-10: 103427564X. ISBN-13: 978-1034275640. Item Weight: 5.7 ounces. Reading age: Baby – 12 years. Dimensions: 6 x 0.24 x 9 inches”. „Paperback $12.99” (https://www.amazon.com/Приключенията-Алиса-Adventures-Wonderland-Bulgarian/dp/103427564X, 27 май 2025).

Макар да не се откриват образци от текстовете на самите книги, изящният български, на който са презентирани техните ревюта, не дава големи основания да се очаква, че издателствата „Sunflower Press” и „Kouprey Press” превъзхождат по нещо „Onyx Translations”. Както трябвало е да предупреди още някога един много четен труд: По езика им ще ги познаете!

ПРИЛОЖЕНИЕ 3. Алиса в страната на Александър Македонски.

„Романът на Луис Карол от 1865 г. «Алиса в Страната на чудесата» е преведен на 175 езика. Езикът с най-много издания на романите «Алиса в Страната на чудесата» в превод е японският, с 1271 издания. Някои преводи, с първата дата на публикуване и на препечатките или повторните издания от други издатели, са: [...]”.

Следва