Напоследък времето лети като камиона на препил тираджия по заледено нанадолнище. Кога беше Нова година и се оказахме в Шенген, кога януари се преполови и изпълнителите на функциите¹ от формулата на П (нямам предвид еевски, рокопиев или утин, а осолството) най-после смогнаха да си сглобят правителство, което да ни прекара в еврозоната. По-къс и по-беден от миналогодишния (но пък по-богат от следващия), всеки момент ще изгърми и февруари. Колкото и да е подтискащо, съвсем скоро предстои пак да ни сполети Трети март. Трети март, тази кобна дата, на която, въпреки усилията на братята англичани и повечето от останалите ни западни съюзници, още преди (почти) век и половина коварните руснаци ни измъкнаха изпод топлото крило на султана и ни зарязаха (за непростимо дълго, пък и днес) да се оправяме сами. Казано съвсем стегнато, Трети март пак наближава, но Общината, улисана да усвоява средства по по-второстепенни европейски програми, все още не е набелязала, кой от руските (или съветски) паметници тази година да разруши².

Хубавото е, че обитаваме глобалния свят и разполагаме с бизнес и частна инициатива.

Те вече са и у нас. Отпечатани в Дубай или Китай, вместени (най-често) в твърди корици и нашарени с цветни картинки, които преобладават (най-често) над самия текст. Книгите, които идват да заменят книгите. Тях ги компилират високопроизводителни наемници, дъщерници на поръчалите ги корпорации ги размножават на разни езици и ги пускат почти едновременно да обогатяват книжарските вериги по целия свят. И да уеднаквяват мисленето, осребрявайки имената на исторически личности или литературни герои – Леонардо да Винчи, Алберт Айнщайн, Никола Тесла, Шерлок Холмс, Еркюл Поаро...

„Знаете ли, че руският посланик в Турция граф Игнатиев е направил всичко възможно, за да бъде обесен българският герой Васил Левски?”. Това пита Шерлок Холмс своя животописец доктор Уотсън в българския клонинг на едно от казаните издания.

Честит Трети март, настоящи или бъдещи без-паметници!

Нямаше да нагазя в този мътен поток, ако, копирани от Библиотека „Читанка”, в последното подобно творение: „Шерлок Холмс: Книга на загадките” от Дан Мур (2024), нагодено за българския читател от Кънчо Кожухаров, не се съдържаха и няколко кратки откъса от истински разкази на А. Конан Дойл. Колкото и да е скучно, давам тук най-напред пълното библиографско описание на тази любопитна книга, след което иде и по-цветистото представяне на нея и нейното котило. И библиографското описание, и представянето вземам от продължението на българския книгопис на А. Конан Дойл, първата част от който (1896-2016) излезе през 2017. (Продължението, покриващо периода 2017-2026, ако му е писано, предстои да бъде обнародвано през 2027.)

 

Сборникът „Шерлок Холмс: Книга на загадките” (2024) и самостоятелен труд на неговия български преводач

 

I. ОПИСАНИЕ.

535. Мур, Дан. Шерлок Холмс: Книга на загадките [включваща и откъси от пет произведения на А. Конан Дойл]: Главоблъсканици, латерално мислене, логически задачи: Решенията на най-дяволски трудните загадки са скрити в запечатан плик / Дан Мур; Прев. [и прераб.] Кънчо Кожухаров [и др.]. – София: Книгомания, 2024 (отпеч. в Китай). – 211 с.: с ил., сх.; 22 см

Прев. е направен от: Sherlock Holmes’ book of conundrums / Dan Moore. – „Copyright: © 2018 Quatro Publishing plc” (с. 4). – Освен на английски (22 март 2018), излиза на шведски (24 окт. 2018), унгарски (31 окт. 2018), чешки (8 ноем. 2018), френски (29 ноем. 2018), немски (5 февр. 2019), полски (29 апр. 2020), а вероятно и на др. езици. – Повече данни за авт., от съобщените на задната кор. и преповтаряни от книжарниците в Интернет, не предоставя нито Британската, нито Френската национална библиотека (2 ян. 2025). – Др. прев. Огняна Иванова, Милена Попова, Любомир Весов, Красимира Тодорова. – Въпреки обозначението в изд. каре (с. 4), не съдържа преводи от Юлий Данчев (наречен погрешно Ю. Дончев), Цанко Добруджалиев и Вела Каралийчева.

„Всички права запазени. Тази книга не може да бъде възпроизвеждана под никаква форма без писменото разрешение на праводържателите. Всички изображения са използвани със знанието и предварителното съгласие на художниците, така че издателството или печатницата не носи отговорност за евентуално нарушаване на авторското или сходните му права в съдържанието на тази книга. Положени са всички възможни усилия посочените имена на праводържателите да съвпадат с наличната информация. Извиняваме се за всякакви неточности, които може да са възникнали. Всяка неточна или липсваща информация ще бъде коригирана в евентуално бъдещо издание на книгата”, с. 4.

„Редактор: Кейт Бъркет. Дизайнер: Хю Шърмюли. Художествен директор: Каролайн Гест. Творчески директор: Мойра Клинч. Издател: Саманта Уорингтън”, с. 4. – „Редактор: Божидар Александров. Коректор: Галя Краликова. Предпечат: ТМ Дизайн студио”, с. 4.

Имената на художниците, създатели на използваните изображения, не са посочени.

„© Кънчо Кожухаров, превод. © Кънчо Кожухаров, автор на езикови загадки: с. 16, 29, 81, 116, 117, 166”, с. 4. – „Цитатът от «Знакът на четиримата» на с. 108 е в превод на Огняна Иванова. Цитатът от «Червеният кръг» на с. 119 е в превод на Милена Попова. Цитатът от «Тигърът от Сан Педро» на с. 159 е в превод на Ю. Дончев, Л. Весов, Ц. Добруджалиев и В. Каралийчева. Цитатът от «Мъжът с обърнатата устна» на с. 173 е в превод на Красимира Тодорова”, с. 4.

Откъсът от „Знакът на четиримата” всъщност е поместен на с. 107. Откъсът от „Тигърът от Сан Педро” всъщност е в превод само на Любомир Весов. Използваният превод на Красимира Тодорова всъщност е озаглавен „Човекът с обърнатата устна”. Липсва обозначение относно преводача на откъс от „Скандал в Бохемия”, поместен на с. 41.

Съдържа: [1]. Въведение, с. 6-7. [2]. Загадки, с. 8-177. [3]. Решения, с. 178-211.

„Съдържание”, с. 5.

„Въведение. Когато ми възложиха да напиша книга със загадки за Шерлок Холмс и викторианската епоха, майка ми ми подари своето опърпано копие на «Целият Шерлок Холмс». Огромно удоволствие беше да прекарвам голяма част от деня в четене на тези забавни истории и същевременно да се чувствам подобаващо добродетелен, защото това също се броеше за работа. Тъй като пушещият лула детектив, приятелят му доктор Уотсън и неговият смъртен враг Мориарти се оказаха трайно популярни, последните филмови и телевизионни адаптации предизвикаха още по-голям интерес към творчеството на Артър Конан Дойл. След като сте купили тази книга, мога спокойно да се обзаложа, че познавате историите на Шерлок. Ала като се изключат един-два редки случая, не е нужно наистина да познавате света на Шерлок Холмс, за да решите включените тук загадки. В тази книга има различни категории загадки – такива, които изискват добра памет и наблюдателност, умения за решаване на задачи, математика, творческо и латерално мислене. В края на книгата са дадени решенията на всички загадки, като се изключат творческите, чиято цел е да ви накарат да развихрите въображението си колкото можете повече. Дадено е и по едно решение на всяка от задачите за латерално мислене, но то винаги е само подсказващ отговор и вие спокойно можете да представите алтернативни обяснения за дадения сценарий, които да са напълно удовлетворителни”, с. 6.

„Този, който е писал писмото, очевидно е богат човек – забелязах аз, като се стараех да подражавам маниера на приятеля си. – Пликове от такава хартия струват не по-малко от половин крона дузината. Тя е особено плътна и твърда. – Особено. Ето една точна дума – каза Холмс. – Това въобще не е английска хартия. Разгледайте я на светло. Аз го сторих и видях главно «E» с малко «g», главно «P» и главно «G» с малко «t». Това бяха водни знаци. – Какво ще кажете? – запита Холмс. – Това безспорно е името или инициалите на производителя. – Съвсем не. «G» и «t» според мен означават «гезелшафт», т. е. «Съдружие». У нас то се обозначава съкратено с Со. «P» означава «папие» или хартия. Сега да разберем значението на «Eg». Да погледнем в географския справочник – и той свали от лавицата дебел том с кожена подвързия. – Егло, Еглониц... а, ето го: Егрия. Тя се намира в страна, в която се говори немски – в Бохемия, недалеч от Карлсбад. Забележителна е с това, че там е починал Валенщайн, също с многобройни стъкларски фабрики, а също и с... ето, Уотсън, с фабрики за хартия. Какво ще кажете за това? Очите му искряха и той изпусна тържествено голям синкав облак тютюнев дим”, с. 41.

Извлечено (с дребни поправки) от Библиотека „Читанка”, кн.: Дойл, Артър Конан. Скандалът в Бохемия [и др. разкази] (№ 435. Както е отбелязано тук на с. 1104 и 1159, за излезлия през 1991, № 107, печатен първообраз съществуват основания да се подозира, че изцяло или поне отчасти той е съставен от нови, неподписани преводи, образувани чрез смесването на стари и подписани; след вещото осъществяване на такава хитра хрумка, преводачът му просто няма как да бъде обозначаван иначе, освен като неустановен; конкретно, относно превода на разказа „Скандалът в Бохемия”, той наистина изглежда самостоятелен, еднакво близо и еднакво далеч от всички, направени преди него); Дойл, Артър Конан. Приключенията на Шерлок Холмс (№ 450).

„Неотдавна дейността ми се прехвърли и в Европа – продължи след малко Холмс, като напълни старата си лула, издълбана от корен на изтравниче. – Миналата седмица до мен се допита Франсоа льо Вилар, който, както сигурно знаете, напоследък излезе на доста преден план във Френската детективска служба. Той напълно притежава келтската способност за бърза ориентация, но му липсва широкият обхват на точните познания, който е от съществено значение за по-високите постижения в детективското изкуство. Случаят се отнася до завещание и съдържа няколко интересни момента. Лесно насочих Вилар към два подобни случая – първият, станал в Рига през 1857 г., и вторият, в Сент Луис през 1874 г., така че му подсказах вярната насока. Ето писмото, получено със сутрешната поща, с което човекът ми благодари за помощта. Както говореше, Холмс ми подхвърли измачкан лист чуждестранна канцеларска хартия. Прегледах бегло написаното и забелязах изобилие от изрази на възхищение. Изпъстрено беше с думите «великолепен», «добре свършена работа», и «ловко усилие» – всичко свидетелстваше за буйния възторг на французина”, с. 107.

Извлечено от Библиотека „Читанка”, кн.: Дойл, Артър Конан. Избрани произведения: 1. Етюд в червено; Знакът на четиримата: Повести / Прев. от англ. Огняна Иванова (№ 424).

„Но как може да получава новини и послания отвън? Очевидно чрез обяви в някой вестник. Като че ли няма друг начин и за щастие, не ни се налага да си блъскаме главата кой е вестникът. Ето ги изрезките от «Дейли Газет» за последните две седмици. «Дамата с черна боа от Клуба на кънкьорите "Принс"...» – това можем да го прескочим. «Джими за нищо на света не би разбил сърцето на майка си» – това като че ли няма връзка с нас. «Ако дамата, която припадна в омнибуса за Брикстън...» – не ме интересува. «Всеки ден сърцето ми копнее...» Дрънканици, Уотсън, пълни безсмислици! О! Това е по-вероятно. Чуй: «Запази търпение. Ще намерим безопасен начин за връзка. Дотогава – в тази колона. Дж.». Това е публикувано два дни след нанасянето на наемателя на госпожа Уорън. Не звучи ли правдоподобно? Тайнствената личност разбира английски, макар и да не може да пише. Да видим няма ли пак да попаднем на следата. Да, ето, три дни след това. «Нещата се нареждат. Търпение и предпазливост. Облаците ще се разпръснат. Дж.» След това нищо в продължение на седмица”, с. 119.

Извлечено от Библиотека „Читанка”, кн.: Дойл, Артър Конан. Шерлок Холмс: Т. 3. (№ 442); Дойл, Артър Конан. Последното му преклонение (№ 449).

„Бележката е написана на проста восъчна хартия без водни знаци. Размер – четвъртинка лист. Бил е разрязан на две парчета с помощта на остри ножици, сгънат три пъти и запечатан с червен восък, натиснат отгоре с някакъв плосък, овален предмет. Адресирана е до господин Гарсиа, Уистриа Лодж. Съдържа следното: «Нашите собствени цветове, зелен и бял, зеленият е открит, белият – закрит. Главната стълба, първият коридор, седмото отдясно, зеленият плат. Да помага Бог. Д.». Почеркът е женски, писано е с остро стоманено перо, но адресът е написан или с друго перо, или от друго лице. Почеркът на адреса е по-едър и по-сбит. – Много любопитна записка – произнесе Холмс, като я разглеждаше. – Длъжен съм да ви поздравя, господин Бейнс, за подобно внимание към подробностите. Към вашето обяснение може да се прибави съвсем малко. Овалният печат без съмнение не е нищо друго, а плоско копче – какво друго би могло да има такава овална форма?”, с. 159.

Извлечено от Библиотека „Читанка”, кн.: Дойл, Артър Конан. Шерлок Холмс престъпник: [Разкази] / Прев. Ю. Дончев [т. е. Данчев], Л. Весов, Ц. Добруджалиев, В. Каралийчева (№ 443. Преводачите на включените произведения са изброени, без уточнението, кой превод чие дело е, указано – и с поправена грешка в името на Ю. Данчев – на страницата на съдържанието в пресъздаденото в електронен вид печатно издание, № 122). Пак в Библиотека „Читанка”, но в друга редакция, също и в кн.: Дойл, Артър Конан. Палецът на инженера; Тигърът от Сан Педро; Червеният шнур: [Разкази] / [Прев. Димитър Симидов, Любомир Весов] (№ 432); Дойл, Артър Конан. Последното му преклонение (№ 449).

Копиран от същия електронен източник, пълният текст на превода е включен в сб. „Разкази за Шерлок Холмс” (2021; № 499).

„Мъжът с обърнатата устна. Изпъшках, защото съвсем скоро се бях прибрал у дома след уморителен ден. Чухме как входната врата се отвори, после кратък, припрян говор и бързи стъпки по покрития с линолеум коридор. След това вратата на стаята се разтвори широко и влезе дама с тъмен тоалет и черен воал на лицето. – Моля да ме извините, че идвам толкова късно – започна тя и неочаквано, загубвайки самообладание, се спусна към жена ми, прегърна я и зарида на рамото ѝ. – Много съм разтревожена – възбудено рече дамата. – Нуждая се от помощ. – Господи – възкликна жена ми, като вдигна воала ѝ, – та това е Кейт Уитни! Как ме изплаши, Кейт! Не те познах, когато влезе. – Просто не знам какво да правя, затова дойдох при вас – това се случваше често – много хора, изпаднали в беда, се устремяваха към жена ми като морски птици към фар. – Добре си направила. А сега се настани удобно и след като пийнеш малко вино със сода, ще ни разкажеш какво се е случило. Може би предпочиташ да пратя Джеймс да си легне? 35”, с. 173.

Извлечено от Библиотека „Читанка”, кн.: Дойл, Артър Конан. Избрани произведения: 2. Човекът с обърнатата устна: [Разкази] / Прев. от англ. Красимира Тодорова (№ 430); Дойл, Артър Конан. Приключенията на Шерлок Холмс (№ 450). Пак в Библиотека „Читанка”, но в друга редакция, също и в кн.: Дойл, Артър Конан. Шерлок Холмс: Т. 1. (№ 440).

ISBN 978-619-195-381-3 (подв.): 24,00 лв.

„Планирана дата на издаване 30. 09. 2024” (http://booksinprint.bg/Publication/Details/ff00b92b-48ea-4156-ab0c-3c360da806df, 2 ян. 2025). – Пусната в продажба към 22 окт. 2024. – Корично, издателско и книжарско представяне: „Великолепна сбирка от забележителни загадки, която ще подложи на изпитание вашите умения за наблюдение и логически разсъждения. Вдъхновена от великия детектив мистър Шерлок Холмс и Викторианската [кор.: викторианската] епоха, тази сбирка от загадки е докосване до всевъзможни аспекти от живота през деветнадесети век. Загадките са компилирани (и трикратно проверени) от Дан Мур, ескуайър и професионален компилатор на загадки. Дан Мур е експерт по загадки и директор на «Кларити Мидиа» ООД – компания, произвеждаща загадки. Той работи в тази сфера повече от десетилетие и е създал [кор.: и създава] над 100 книги със загадки. Има магистърска степен по философия от Кеймбриджкия университет, където изследванията му включват философия на ума и логиката” (задна кор.; https://knigomania.bg/sherlok-holms-kniga-na-zagadkite.html, 30 дек. 2024).

Част от книгата (с. 3, 6, 8-14) е достъпна за преглед и изтегляне на адрес: https://knigomania.bg/BookReviews/9786191953813.pdf, 22 ян. 2025.

Включена в: “Списък № 50/24 на депозирани монографии за периода 25. 11. – 29. 11. 2024 г.”

COBISS.BG-ID, 69176072 („в подготовка – обработва се”, 28 дек. 2024)

НБКМ, Ск 805497 (ИН: 00000769810), А К 8622/2024 (ИН: 00000769809)

 

Издания на “Шерлок Холмс: Книга на загадките” на английски, шведски, унгарски, чешки, френски, немски и полски

 

II. ПРЕДСТАВЯНЕ.

Съдържа и кратки откъси от пет разказа на А. Конан Дойл, чиито преводи са извлечени из Библиотека „Читанка” (вж цитатите и източниците, изброени по-горе в описанието).

Дело на безлик компилатор от сърцето на цивилизована Европа и отпечатван в Китай, транслиран бързо в разни страни и за разни народи, разглежданият сборник принадлежи към множащата се интернационална книжнина, продуцирана за да се унифицират различните култури.

Поради някои опити на преводача Кънчо Кожухаров да нагоди, доколкото е възможно или доколкото има сили, текста за българския читател, родният клонинг на изданието заслужава особено внимание. Очевидно, за да замени непреводимите такива от първообраза, Кожухаров се наема да състави не по-малко от шест свои собствени „езикови загадки” (с. 16, 29, 81, 116, 117, 166). При тая отдаденост към делото, доста необяснимо е неговото решение, вместо да пресъздаде в свои преводи петте доста кратки откъси от същински разкази на А. Конан Дойл, да бръкне в Интернет и да подбере ония вече готови техни български разновидности, които свари да открие и да извади от Библиотека „Читанка”. Обаче, не предоверяването на електронната библиотека, а сблъсъкът на различни битиета, светогледи и душевности слага по-дебел прът в колелата на преводача, поел бремето да побългарява англоезични загадки. Забележителен пример за това се открива още в самото начало на книгата, където, тутакси след въведението (първа по ред), е поместена загадката „Извън релсите: Латерално мислене” (с. 8):

„В една бурна ноемврийска нощ през 1888 г. Кларънс пътувал с влак заедно със своя син Алджърнън. Внезапно влакът започнал да се лашка от една страна на друга, очевидно блъскан от яростния вятър. Минути по-късно локомотивът дерайлирал и при удара на вагона в земята Кларънс бил убит на мига. Алджърнън оцелял, но бил откаран в лазарета в критично състояние. Когато видял Алджърнън, хирургът ахнал и казал: «Не мога да оперирам това дете, защото то е мой син!». Как е възможно това?”

Поне за българина, обитаващ третото десетилетие на XXI в., най-логичният отговор тук е: Очевидно датировката е сгрешена. Всъщност, трагедията вероятно се разиграва съвсем в наши дни, някъде из периферията на Европа. Селектиран като дете в риск, или поне като дете в неравностойно положение, Алджърнън явно е изведен из естествената си среда, пък е интегриран от оторизираните органи в социално силно приемно семейство, конституирано от чуждестранни инвеститори (спонсор едно и спонсор две), разполагащи с нетрадиционна сексуална ориентация.

Поместен накрая на книгата (с. 178), предоставеният от нейния компилатор отговор на загадката обаче е друг. Макар и пренареден от преводача с български думи, отговорът си е останал англоезичен. Компилаторът (и след него Кънчо) обяснява, че проблемът бил в стереотипното мислене, което не желаело да приеме, дето хирургът може да бъде, не мъж, а жена: „Хирургът е майката на Алджърнън. {Това е класическа задача за латерално мислене, която се основава на половите стереотипи и на факта, че според общите представи хирурзите винаги са мъже. В оригиналната загадка бащата участва в катастрофа с автомобил; тук тя е преработена за влак, за да отговаря на времевия период преди появата на автомобилите.}”

Истината е, че (съвсем не поради „времевия период” на пристигането на влаковете и леките коли), тази „класическа задача за латерално мислене” не може да бъде преведена на български без допълнителни обяснения. („В болницата лекарката ахнала и казала: «Не мога да оперирам това дете, защото то е мой син!»” Едва ли е възможно да съществува толкова кръгъл идиот, който веднага да не схване, че щом детето е син на лекарката, очевидно тя е неговата майка.)

Английският език отразява многовековното възприятие на използващите го, че само мъжът (man) е човек (man). А многовековното възприятие на използващите българския език е, че човекът бива мъж или жена. Само и тъкмо поради това, пъдарят и царят, слугата и господарят, ученикът и учителят, доцентът и професорът, председателят и президентът, съдията и адвокатът, инженерът и космонавтът, знахарят и лекарят, дори травматологът и хирургът, не могат да бъдат майки. В българския език (колкото и в момента да се мъчат да го осакатят) майки могат да бъдат пъдарката и царицата, слугинята и господарката, ученичката и учителката, доцентката и професорката, председателката и президентката, съдийката и адвокатката, инженерката и космонавтката, знахарката и лекарката, травматоложката и хируржката. Вярно е, че поради натрупването на повече съгласни (както и при водопроводчичката или омбудсманката) последната дума е малко неблагозвучна и по-трудно произносима. Обаче това няма нищо общо със стереотипното мислене, нито със старото, нито със съвременното (онова, което днес се опитват да наложат радетелите за унифицирането на различните култури, чрез проповядването на стереотипни тези).

В качеството на отчаян до умопобъркване русофоб (както личи дори и само от разговора му с Огнян Стамболиев, обнародван на 19 март 2024 под заглавие „Като чудовището на Франкенщайн...”, https://lira.bg/archives/178389, 2 ян. 2025), Кънчо Кожухаров е създател и на разбор (поместен в книгата му „Империята на пошлостта”, 2023), в който разглежда „някои особености на руската лексика в сравнения с българската, които подсказват определени черти в характера на руснаците”. При наличието на такава чувствителност, длъжен е бил преводачът да усети, колко много (и защо) загадката с прекатурения автомобил (или, щом повече им харесва, изскочилия от релсите влак) не пасва на родния ни език (истинския ни език, не неговата „адаптация”, „реализирана” от настоящите Кънчови „ментори” и „меценати”).

Все издадени от „Книгомания”, от осребряващите творчеството на А. Конан Дойл трудове, освен „Шерлок Холмс: Книга на загадките” от Дан Мур (2024, ISBN 978-619-195-381-3), Кънчо Кожухаров превежда на български още (представените на заглавните страници като дела на „Д-р Джон Уотсън”): „Шерлок Холмс: Колекция загадки: 150 загадки, вдъхновени от най-великия детектив на света” от Тим Дедопулос (авт. посочен в изд. каре, 2. изд. 2016, ISBN 978-619-195-039-3; включва и 8 „езикови загадки” от преводача, с. 57, 74, 91, 106, 115, 141, 159, 177), „Шерлок Холмс: Колекция загадки: Изгубените случаи: Над 140 предизвикателства за мисълта, вдъхновени от най-великия детектив на света” от Тим Дедопулос (авт. посочен в изд. каре, 2016, ISBN 978-619-195-092-8; включва и 9 „езикови загадки” от преводача, с. 27, 52, 54, 86, 118, 135, 150, 158, 165) и „Шерлок Холмс: Заплетени случаи: Разреши сам загадките” от Тим Дедопулос (в кн. авт. неозначен, 2019, ISBN 978-619-195-196-3; без „езикови загадки” от преводача).

 

Първообразите на преведените у нас сборници със загадки от Тим Дедопулос

 

Българските издания на сборниците, преведени от Кънчо Кожухаров

 

Сборниците със загадки от Тим Дедопулос, преведени на руски

 

„Израснал съм заедно с моите родители и баба ми и дядо ми по бащина линия. От тях тримата само баба ми не остави след себе си някоя [и] друга книга”. „Дядо ми, Къню [Петров] Кожухаров [с. Пет могили, Новозагорско, 15 септ. 1904 – 15 юли 1978, София], написа няколко великолепни романизовани биографии, като най-известните са на Цанко Церковски и Петко Каравелов”. „Баща ми, Иван [Кънев] Кожухаров [20 септ. 1925 – 10 юни 2014], беше разказвач на приказки от световна класа. Това не е само мое мнение, а и на Ангел Каралийчев, който много го харесваше и му помогна да издаде сборника приказки «Магарето със сребърните копита» (1962) и повестта «Приказната гора» (1963). За беда след излизането на повестта баща ми получи вълчи билет – забрана за издаване. Някой беше написал донос, че в «Магарето със сребърните копита» имало антикомунистическа приказка. Трябваше да минат двайсет години и социалистическата цензура да забрави за това, за да излезе следващата му книга – «Приказки на овчарската ми гега»”. През 2009-а аз издадох «Дар от боговете», но тогава пък разпространителите отказаха да си свършат работата – в книжката нямало големи цветни рисунки, а само черни-бели илюстрации. И най-лошото – била твърде евтина, което означаваше ниски печалби. Майка ми, Надежда Кожухарова, също издаде две книжки за деца в съавторство с главния си редактор. Тя беше изключителен редактор и аз подозирам, че двамата с баща ми създаваха в семейството този климат на непоносимост към лошия изказ, който ме накара от малък да следя внимателно какво и как говоря. Вероятно тримата с баща ми и дядо ми бихме могли да се озовем в книгата на «Гинес» като писатели от три поредни поколения по права линия”. – Тъй представя рода си Кънчо Кожухаров по време на споменатия вече разговор.

„Кънчо Кожухаров е роден на 15 октомври 1950 година в София, но вече повече от 24 години живее в Благоевград, откъдето е съпругата му. Завършва ВМЕИ (сега Технически университет), специалност «Електрически мрежи», и по време на разпределението заедно със своята бригада изгражда 40-километров електропровод от Казичене до Ихтиман. Напуска работата си като електроинженер и 10 години работи във вестник «Направи сам». След демократичните промени у нас издателствата от 10 стават над 800 и започват да го канят за преводач от английски, полски и руски език. Работи и като медиен консултант на пресцентъра в правителството на Симеон Сакскобургготски. Около година е PR на Българската асоциация по информационни технологии”. „Кънчо е сценарист на редица научнофантастични и фентъзи комикси”. „През 1995 година Кънчо е автор на идеята и сценария за предаването «Телевизионен референдум», излъчвано по Канал 1 на БНТ, с водещ Кръстю Лафазанов”. „Дълго време Кънчо Кожухаров е на свободна практика като журналист, писател и преводач. Има преведени над 60 книги, автор е на 9”. „Майка му Надежда и в напредналата си възраст [96 години] е много добър редактор на неговите произведения и преводи, защото е интелигентен човек и има усет за хубавия литературен език. Родена е в София, където се връща от Свети Врач в юношеските години, за да продължи образованието си. Работила е като журналист 31 години в различни столични издания и най-дълго – в [културно-информационното] списание «Една седмица в София», където е изготвяла и пътеводители, и рекламни справочници. Заедно със свой колега [Емил Димитров и под името Надя Кожухарова] издава и две детски образователни книги: «Зайо бързоходко» [т. е. «Заю Бързоходко», 1979; 2. изд. 1983] и «Зайо бързоходко автомобилист» [т. е. «Заю Бързоходко автомобилист», 1986]”. – Извадките са из поместения на 29 март 2022 във в. „Струма” животопис „Писателят Кънчо Кожухаров избрал, преди 24 г. Благоевград за свой пристан в живота си, изповядва правилото «Рискувай и ще спечелиш!», за което свидетелство бил фактът, че се оженил за психоаналитичката д-р Давидкова” (https://struma.bg/писателят-кънчо-кожухаров-избрал-пре/, 7 ян. 2025).

„Все още има хора в община Сандански, които са чували хубави думи за кмета на Свети Врач Влайчо Караиванов (1934-37 г.), а по-късно и адвокат в този град. Кметът, заради когото хората се вдигат на митинг през 1937 година, за да го върнат на кметския пост, защото е успял да ги убеди, че е добър стопанин на града и мисли за неговото развитие, както и за по-добрия живот на жителите му. Неговата дъщеря Надежда Кожухарова, която днес е на 94 години, се вълнува при тези спомени, защото там е минало детството й заедно с нейните родители Влайчо и Радка и с много любов си спомня за този край и за историята на своя баща. Родена е в София, където се връща в юношеските години, за да продължи образованието си. Работила е като журналист 31 години в различни столични издания и към издателството на Съюза на българските писатели, където са изготвяли пътеводители и рекламни справочници [!]. Заедно със свой колега издава и две детски образователни книги: «Зайо бързоходко» и «Зайо бързоходко автомобилист». Надежда отдавна живее в Благоевград заедно със своя син Кънчо Кожухаров и снаха си д-р Ангелина Давидкова-Кожухарова”. – Този текст, използващ (невнимателно и доверчиво) общо клише с предходния животопис, дава началото на обнародван от Юлия Караджова на 29 юни 2020 друг животопис, озаглавен „Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града (1934-1937 г.)” (https://bezgranitsi.bg/vlajko-karaivanov-kmet-na-sveti-vrach-i-dobar-stopanin-na-grada-1934-1937-g/, 7 ян. 2025).

„Д-р Ангелинка Давидкова-Кожухарова е родена 1952 г. в Благоевград. Завършва медицина в София, работи и специализира психиатрия в благоевградската болница. От 20 години практикува частно като психиатър и психотерапевт. Има кабинети в Благоевград и София”. – Така начева пък обнародвана на 8 ян. 2011 във в. „Струма” статия, изключително поучително наречена (за безкраен ужас на който и да е малко по-умен пиар) „В кабинета ми не идват неуспели, те нямат пари и не могат да си платят” (https://www.struma.com/otblizo/v-kabineta-mi-ne-idvat-neuspeli-te-nyamat-pari-i_14676, 2 ян. 2025).

 

Книги от Иван Кънев Кожухаров, от неговия син и от психиатърката на преуспелите пациенти

 

„През 2009 г. с «Недосегаемите», д-р Давидкова печели първа награда в Националния конкурс за криминален разказ. В свободното си време плува, играе голф и колекционира картини. Живее щастливо с мъжа си, писателя Кънчо Кожухаров, в Благоевград и София”. – А това представяне съпътства описанието на сборника (двулицево издание) „Възмездие” от Ангелина Давидкова и „Китайско пясъчно коте” от Кънчо Кожухаров (2011) (https://m.helikon.bg/158199-Възмездие.-Китайско-пясъчно-коте.html, 2 ян. 2025).

„Иска ми се, но се налага да работя доста, защото пенсията ми не е висока. Превеждам книги и всяка седмица водя половинчасово предаване по ВНТ – рубриката «Изопачената история»”. – Тъй отговаря Кънчо Кожухаров на (прехласващия се пред творбата му „Империята на пошлостта”) Огнян Стамболиев, когато (прехласнатият) го пита: „Смятате ли да напишете продължение на тази книга? Засегнали сте толкова много теми, събития, факти. Изложението Ви е стегнато, стилът – блестящ. Може би ще напишете още нещо. След като десетилетия наред бяхме заливани от фалшива информация, от лъжи и пошлост, вече е време да видим цялата истина. Дори, например, за вторичността на руската култура, за това, че руснаците не са изобретили всичко на този свят, както ни лъжеха преди още от началото училище и ни задължаваха насила да учим руски...”.

Да се почуди човек, дали неуспелият (според нейното мерило) скромен пенсионер (според собствените му думи) Кънчо наистина може да направи щастлива голфаджийката и вложителка в произведения на изкуството д-р Ангелинка? Може и да може, ако сполучи на стари години да преуспее (никога не е късно да станеш за резил), заразявайки се с русофобия, например...

Освен със собственото си име, Кънчо Кожухаров се подписва и с псевдонимите Крис Т. Кристофърсън и Джон Кей. Пълен преглед на неговото творчество (включително преводите му, „последна редакция на страницата: в 02:23, на 10 май 2024”) предоставя свободната енциклопедия „БГ-Фантастика” (http://bgf.zavinagi.org/index.php/Кънчо_Кожухаров, 2 ян. 2025).

Вижда се, че, докато за автора на „Шерлок Холмс: Книга на загадките” Дан Мур не е възможно да се открият каквито и да било животописни данни (освен няколкото реда, представящи го на задната корица), то българският преводач на това издание (и бивш пиар), неговата съпруга, майка му, баща му, дядовците и бабите му, не престават да разорават дълбоки следи в Интернет.

„Бѣхме ние 13 души братя. Растохме и пораснахме. Двама отидоха въ Цариградъ и станаха тѫр[г]овци. Трима са изучиха на книга и станаха по селата учители. А азъ станахъ войскаринъ. Кажете ми сега, колко души сѫ останале у дома да гледатъ майка?” (с. 36).

„Асѣнъ и Петаръ освободиха Бѫлгария отъ игото на грѫците въ 1190 г. Слѣдъ 216 години Бѫлгария падна подъ властьта на турците. Въ коя година отечеството ни изгуби своята свобода?” (с. 101). И непосредствено след това: „Турците покорихѫ Сѫрбия въ 1459 година и владѣха надъ нея цѣли 371 години. Въ коя година Сѫрбия доби свободата си?” (с. 101).

„Презъ 1868 г. въ сичката турска империя сѫ са родиле отъ православно, римокатолическо и ерменско вѣроисповѣдание 433,850 дѣца отъ женски полъ, а отъ мѫжки 35,225 повече; отъ мохаметанско вѣроисповѣдание 65,350 отъ женски полъ, а отъ мѫжки 3,584 повече. Колко христиенски и мохаметански дѣца сѫ са родиле въ Турция презъ 1868 г.?” (с. 103).

„Бѫлгария падна подъ властьта на турците въ 1396 г. Колко години тя добрува подъ сѣнката на султаните? (До която година искате)” (с. 103).

„Борисъ, царь бѫлгарски, приелъ християнската вѣра въ 862 година, а Владимиръ, князъ русски, въ 988 г. Колко години бѫлгарете сѫ са покрѫстиле по-напрѣдъ отъ русситѣ?” (с. 103-104).

„Въ Европа има 250,900,000 жители. Отъ тѣхъ 80,000,000 сѫ славяне. Колко сѫ другите народи въ Европа освѣнъ славянете?” (с. 104).

„Въ 1776 година въ Калифорния (Америка) докарале изъ Европа 5 говѣда. Тогава тамъ нѣмало никакво население, затова тия добичета са завѫдиле до толкова, щото въ 1805 г. само въ Калифорния избиле до 20,000 отъ тѣхъ, а изъ Ла-Плата искарале за въ Англия до 950,000 волски кожи. Кажете ми, за колко години колко пѫти повече сѫ станале говедата въ Калифорния, ако предположимъ, че тамъ са останале баремъ половината отъ колкото сѫ са избиле?” (с. 108).

„Въ 19 Севѣроамерикански штата, въ които въ 1867 г. сѫ биле 23,004,000 жители, на сѣки 213 ж. са е падало по едно училище, а въ сичките училища е имало 5,400,000 ученици, 104,000 учителки и 52,000 учители. Намѣрете, колко сѫ биле училищата, по колко ученици е имало въ сѣко едно училище и колко сѫ биле учителките повече отъ учителите?” (с. 109).

„Бѫлгарската екзархия са сѫстави преди 4 год. и слѣдъ 103 години отъ подчинението на охридската патриаршия подъ цариградската; а охридската патриаршия падна слѣдъ 542 години отъ основанието на тѫрновскиятъ патриархатъ. Кажете ми въ коя година са е основалъ пѫрвиятъ патриархатъ тѫрновски и въ коя пѫрвиятъ екзархатъ бѫлгарски?” (с. 109).

 

Побългареният от Христо Ботев учебник и неговото съвременно преиздание

 

Не, тия задачи не са из посвещаващия в тайните на „латералното мислене” труд „Шерлок Холмс: Книга на загадките”. Тия задачи са из преведения от руски от Христо Ботев и обогатен с негови собствени питания учебник „Уроци за пѫрвите четири аритметически правила и за счетовете”, издаден през 1873 от „Книжарницата на Х. Г. Данова и С-iе въ Пловдивъ, въ Русчукъ и въ Велесъ”. (Благодарение на издателство „Българска история”, през 2024 този учебник претърпя фототипно преиздание, ISBN 978-619-7688-33-7; него, на 7 ян. 2025, все още го има в книжарниците и все още го няма в Народната библиотека; първообразът е видим и в Интернет на адрес: https://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/viewer/eng/c9ea7679-1cfa-4e78-82a1-82d40717fb9f?tk=yep2eRz6TniCoYLUBxf7nwAAAABnfO6Q.NcJX_dxKCxNPL2oK1pcALg&citation_url=/xmlui/handle/nls/639, 7 ян. 2025).

В компилирания от Дан Мур, преведен от Кънчо Кожухаров и издаден от „Книгомания”, посвещаващ в тайните на „латералното мислене” труд „Шерлок Холмс: Книга на загадките”, още на първите страници хранят ума, сърцето и душата, например следните задачи:

„Прочетете рецептата на мисис Бийтън за заешки пай. Проучете списъка в продължение на 30 секунди и после отговорете на въпросите, без да правите справка в списъка. Може би ще ви е по-лесно, след като прочетете рецептата, да я покриете с лист хартия, за да устоите на изкушението да погледнете!” (с. 12).

„Момчетата доброволци от «Бейкър Стрийт» помогнали в разследванията на Шерлок, като проследили две подозрителни лица. Шерлок им дал щедра добавка от 1 лира дневно. Днес те решили да похарчат дохода си за бонбони. В местната сладкарница челюстотрошачите са по 2,5 пенса всеки, ечемичените бонбони са по 1,75 пенса, а една огромна торба с шербетени близалки струва 1,5 шилинга. Доброволците купуват 5 челюстотрошача, 12 ечемичени бонбона и една огромна торба шербетени близалки. ВЪПРОС: Колко пари са им останали, след като платили лакомствата с дадената им от Шерлок лира? За да си помогнете, използвайте следната информация: 12 стари пенса = 1 стар шилинг, а 20 стари шилинга = 1 лира” (с. 14).

Обобщено с няколко думи: Направо да се запита човек, струвало ли си е да прогонваме турците, ако е било единствено, за да поканим тия толкова гладни хора?

А ето пък началните редове на главата от „Империята на пошлостта”, в която водачът на „Изопачената история” Кънчо Кожухаров разглежда „някои особености на руската лексика в сравнения с българската, които подсказват определени черти в характера на руснаците”:

„Езикът издайник. Езикът и свободата са свързани, казва Шерлок Холмс в издадения от «Книгомания» български вариант на книгата «Шерлок Холмс – колекция загадки. Изгубени случаи». Когато доктор Уотсън изразява недоумението си, Холмс му предлага да отговори каква е разликата между три думи, описващи едно и също поведение: английската unleashed (отвързан), руската раскрепощенный (разкрепостен) и българската разюздан. Когато Уотсън го моли да разтълкува думите си, той отговаря: «И трите думи описват несдържано {от морални принципи} поведение. Според английския и българския език това е поведението на внезапно озовало се на свобода животно. Според руския – на хора, получили свободата си даром, по височайшата прищявка на техния цар – господар. По свободолюбие българите приличат на нас. Те пет века са вдигали едно след друго въстания против властта на султана. Руските селяни пък се разбунтували, когато техният император {Александър II} ги освободил от крепостното робство. Затуй робството е вплетено в езика им.»” (с. 267).

Абе, Кънчо, защо не казваш, че това, което влагаш в устата на Шерлок Холмс, си го съчинил самият ти? Липсва такова уточнение и при описанието на източника (с. 328), от което следва да се заключи, че думите са написани от Т. Дедопулос. Както и отзива за друго твое произведение, поместен на крилото на предната корица на „Империята на пошлостта”, подписан с името „Иван Кънев, писател” и гласящ: „Прочел съм 8-10 хиляди книги, но никога не съм срещал такава... Това е книга с мускули”. (То, мускулите са хубаво нещо, но само, когато ги управлява ум.) Значи, в списъка на трите поколения писатели, баща ти се казва Иван Кожухаров. Но, когато същият хвали трудовете ти, ти хитро късаш родовата връзка и го наричаш Иван Кънев. Може да е измислял много хубави приказки Иван Кънев Кожухаров, обаче една твърде важна явно е пропуснал да ти разкаже – онази, за съответстващото ти овчарче...

Иначе, сравнението показва, че в „Империята на пошлостта” Кънчо Кожухаров всъщност предава само част от историята, случила се с неговите Шерлок Холмс и д-р Уотсън. Ето пълния текст, с който (под заглавие „Свободата, Уотсън...”) са ограмотени читателите на „Шерлок Холмс: Колекция загадки: Изгубените случаи”:

„На пода до Холмс имаше куп днешни вестници, а той четеше последния. Приближих и надзърнах зад рамото му – беше статия за убийството на някакъв източноевропейски премиер диктатор. – Нещо интересно ли е, Холмс! Той сви недоволно устни. – Уви, не. Абсолютно ясен случай. Следите на убийците водят към руския императорски двор. Не харесвали политиката на премиера. Помнете ми думите, Уотсън, тепърва ще си имаме неприятности с Русия. Това наистина е затвор на народите, а не държава. – Не сте ли малко рязък, Холмс? Все пак това е велика империя. – По-точно чудовищно огромна. Величието предполага извисеност на духа. В ония диви степи и предателски блата то не вирее. Там няма и зрънце свобода, да не говорим пък за езика. Нали знаете, че двете са свързани? Ето ни пак с двата крака в стария спор. Въздъхнах примирено. – Какво имате предвид, стари друже? – Три думи за едно и също поведение: unleashed (англ. – отвързан), раскрепощённый (рус. – разкрепостен) и разюздан. Каква е разликата? Отговорът е на стр. 221” (с. 158).

„Английската и българската дума сякаш са преведени една от друга, а руската ми стои някак чужда. Разтълкувайте ми ги, Холмс. – И трите думи описват несдържано поведение. Според английския и българския език това е поведението на внезапно озовало се на свобода диво животно. Според руския – на хора, получили свободата си даром, по височайшата воля на техния цар – господар. По свободолюбие българите приличат на нас. Те пет века са вдигали едно след друго въстания против властта на султана. Руските селяни пък се разбунтували, когато техният император ги освободил от крепостното робство. Затуй робството е вплетено в езика им. Знаете ли, че руският посланик в Турция граф Игнатиев е направил всичко възможно, за да бъде обесен българският герой Васил Левски? – Вярвам Ви, Холмс, но не мислите ли, че това може да е клевета? Лицето му бавно се превърна в познатата ми безстрастна маска. – Разбирам пристрастията ви, но назоваването на фактите не е клевета. Свободата, Уотсън, и любовта към нея не могат да се скрият. Признавам, че Холмс никога повече не обели дума за руския език” (с. 221).

„Английският!” – тъй, още преди няколко години, отговори и един млад участник в телевизионно състезание, когато го запитаха, кой чужд език е най-близък до българския, явно неориентиран, дали е позволено по телевизията да бъде казано друго. Така е – след пет века... въстания. „Преклонената главица остра сабя не я сече”, както казва... братският английски народ.

Забележително е, че във времето омразата към градителя на Санстефанска България и неговите сънародници, тровеща Кънчо още през 2016, завзема все нови и нови висоти: „Мисля, че много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят. Тогава не само името на Игнатиев, а и всички други руски и съветски имена на български улици, училища и дори градове ще изчезнат за един ден” – пророкува прорицателят на 19 март 2024, в отговор на въпроса (с елементи на разсъждение), зададен от прехласнатия Огнян, онзи също тъй достоен наследник на кир Стефчов³ и на Иванчо Хаджипенчович⁴: „Какво ще кажете за омразните и обидни, за много грозните паметници на страната-окупатор, които, надявам се, скоро ще бъдат премахнати в цялата страна? Та те са повече от 200! Остава да се променят и руските и съветски имена из цяла България. Например, името на убиеца на Апостола на Свободата, граф Игнатиев, носи централна улица в София, (целият център на българската столица е с руски имена, сякаш е Москва!), град край Варна, няколко училища в столицата и страната също носят името на коварния руски дипломат”.

Тия двамата май се нервят даже повече, отколкото ние, неправоверните, се дразним от надписите на латиница, внесени втора употреба от Дивия Запад. Хайде да наречем някой булевард, не „Президент Линкълн”, а „Султан Сюлейман”, та, освен „Турски поток”, утре да ни остане поне още едно име, което да ни напомня за родната ни история...

 

Патронът на Санстефанска България граф Николай Павлович Игнатиев, патронът на бул. „Президент Линкълн” и патронът на „Изопачената история” Кънчо Кожухаров

 

Под заглавия „The Sherlock Holmes Puzzle Collection: The Lost Cases” (2015) и „Новые головоломки Шерлока Холмса” (2015), първообразът и руският превод на „Шерлок Холмс: Колекция загадки: Изгубените случаи” са частично видими в Интернет. Ето текста на същинската загадка, на чието място Кънчо Кожухаров размазва своята мастилена храчка:

„TWO WRONGS. Holmes called me in to his laboratory area one morning. When I got there, curious as to what oddity I might be shown, I discovered that he’d written a very curious equation on the blackboard: WRONG + WRONG = RIGHT. «You appear to be flying in the face of modern ethics, my dear friend,» I told him. «Appearances can be deceptive,» he replied. «This, for example, is a perfectly regular mathematical addition, except that eight of the ten digits from zero to nine have been replaced, in no particular order, with the eight letters that make up the words ‘wrong’ and ‘right’.» «Ingenious,» I said. «Glad you think so, old chap. See if you can find a solution.» Can you do it? Solution on page 221” (p. 158).

Страницата с отговора, даден в първообразното издание, в Интернет не може да се открие (15 ян. 2025).

„Добро и зло. Как-то утром Холмс позвал меня в свою лабораторию. Когда я вошел, снедаемый любопытством, то увидел, что Холмс написал мелом на доске очень любопытное равенство: WRONG + WRONG = RIGHT. «Вы решили бросить вызов современной этике, дорогой друг?» – спросил я. «Внешность бывает обманчива, – ответил он. – Это, например, вполне нормальное математическое сложение; разве что восемь из десяти цифр от нуля до девяти были в случайном порядке заменены восемью буквами, из которых состоят слова «wrong» и «right». «Изобретательно», – только и сказал я. «Рад, что вы так думаете, дружище. Посмотрите, удастся ли вам решить эту загадку». А вы сможете ее решить?”. Следвано от обяснение под линия относно „WRONG + WRONG = RIGHT”: „В данном случае – нечто вроде «зло + зло = добро»” (с. 158).

„Добро и зло. Существует 21 решение, но, конечно, все их я здесь привести не смогу. 12 734 + 12 734 = 25 468 – это наименьшая сумма, а 49 306 + 49 306 = 98 612 – наибольшая; впрочем, любой ответ будет верным. Чтобы решить задачу, подходите к ней с той же логикой, которую мы использовали в предыдущей головоломке такого рода. Например, R равняется либо 2W (если R < 5), либо 2W+1. То же можно сказать и об I: это либо 2R, либо 2R+1, либо, если 2R > 9 – 2R-10, где максимальное значение 2R – 18, или 2Ч9. Но, поскольку I зависит от 2R, а R – от 2W, то I каким-то образом связана с 4W; поскольку 2I не может быть больше 19, W не может быть больше 4. Кроме того, если WR > 49, то перед словом «right» была бы еще одна буква. Точно таким же образом мы выясняем, что, если O + O = G и G + G = T, то O тоже не может быть больше 4. T должно быть четным, потому что предыдущего разряда, чтобы перенести оттуда единицу, нет. Буквы W, R, O, N и G могут обозначать 0 лишь в том случае, если предыдущая буква означает 5 или больше. Обозначив все эти ограничения, попробуйте, например, рассмотреть случай O = 0, и обнаружите, что пример решается очень быстро. Подставляйте другие числа вместо разных букв и обязательно найдете одно из решений” (с. 221).

Руският превод е дело на А. Захаров.

А ето и същите текстове, пресъздадени от Гугъл-преводач (15 ян. 2025):

Превод от английски: „ДВЕ ГРЕШКИ. Холмс ме повика в лабораторията си една сутрин. Когато стигнах там, любопитен каква странност може да ми бъде показана, открих, че той е написал много любопитно уравнение на черната дъска: ГРЕШНО + ГРЕШНО = ПРАВИЛНО. «Изглежда, че се изправяш срещу съвременната етика, скъпи приятелю», казах му. «Външният вид може да бъде измамен», отговори той. «Това, например, е напълно нормално математическо добавяне, с изключение на това, че осем от десетте цифри от нула до девет са заменени, без определен ред, с осемте букви, които съставляват думите "грешно" и "правилно".» «Гениално», казах аз. «Радвам се, че мислиш така, старче. Вижте дали можете да намерите решение». Можете ли да го направите. Решение на страница 221”.

Превод от руски: „Добро и зло. Една сутрин Холмс ме повика в лабораторията си. Когато влязох, погълнат от любопитство, видях, че Холмс е написал много любопитно уравнение на дъската с тебешир: ГРЕШНО + ГРЕШНО = ПРАВИЛНО. «Решихте ли да предизвикате съвременната етика, скъпи приятелю?» – попитах. «Външният вид може да бъде измамен, – отговори той. – Това е например съвсем нормално математическо събиране; с изключение на това, че осем от десетте числа от нула до девет бяха произволно заменени с осемте букви, които съставляват думите «грешно» и «правилно». «Гениално», беше всичко, което казах. «Радвам се, че мислиш така, приятелю. Вижте дали можете да разрешите тази загадка». Можеш ли да го решиш”.

„Добро и зло. Има 21 решения, но разбира се не мога да ги изброя всички тук. 12 734 + 12 734 = 25 468 е най-малкият сбор, а 49 306 + 49 306 = 98 612 е най-големият; всеки отговор обаче ще бъде правилен. За да разрешите проблема, подходете към него със същата логика, която използвахме в предишния пъзел от този вид. Например R е равно на 2W (ако R < 5) или 2W+1. Същото може да се каже и за I: то е или 2R, или 2R+1, или, ако 2R > 9 – 2R-10, където максималната стойност на 2R е 18, или 2Ч9. Но тъй като I зависи от 2R, а R зависи от 2W, тогава I е по някакъв начин свързан с 4W; тъй като 2I не може да бъде по-голямо от 19, W не може да бъде по-голямо от 4. Освен това, ако WR > 49, тогава ще има още една буква преди думата «right». По абсолютно същия начин откриваме, че ако O + O = G и G + G = T, тогава O също не може да бъде по-голямо от 4. T трябва да е четно, защото няма предишна цифра, от която да носи 1. Буквите W, R, O, N и G могат да представляват 0 само ако предходната буква представлява 5 или повече. След като сте дефинирали всички тези ограничения, опитайте се например да разгледате случая O = 0 и ще откриете, че примерът се решава много бързо. Заменете различни букви с други числа и определено ще намерите едно от решенията”.

Ясно се вижда, че Кънчовата храчка няма нищо общо с истинската загадка, която всъщност дори не е езикова, а математическа.

Впрочем, в първата преведена от него книга от поредицата, осребряваща славата на Шерлок Холмс, може би работена преди да се реши и той да стане успешен, Кънчо Кожухаров има и неочаквано добри находки. Ето две от неговите „езикови загадки” („Четвъртата езикова загадка” и „Сватбеният подарък”), поместени в приписаната (тоя път не от Кънчо) на „Д-р Джон Уотсън”, съставена от Тим Дедопулос сбирка „Шерлок Холмс: Колекция загадки: 150 загадки, вдъхновени от най-великия детектив на света”:

„Време е, приятелю, да поупражнявате писателския си ум – каза Холмс. – Вероятно не знаете, че нашият израз «пиян като лорд» в познатия ви български език се превежда «пиян като свиня». Не ви ли се струва, че в някои случаи предимството е на наглед по-бедната и нецивилизована нация? – Защо вмъкнахте «наглед»? Та тя си е по-бедна и нецивилизована. – Хм. Колкото до втората част на твърдението ви, ще припомня, че първият превод на Библията на английски – на Крал Джеймс – е завършен през 1611 година. Е, българите са превели Библията седем века по-рано, така че в случая малко скромност не вреди. Сега ще коригирате ли и първата част от твърдението си? Вече бях разбрал какво има предвид. Вие можете ли да се сетите? Отговорът е на стр. 220” (с. 74).

„Разликата между английския и българския израз е в отношението на коментиращите. Българският говори по-скоро за презрение към едно не чак толкова рядко срещащо се поведение, английският – за завист към благородника, който има достатъчно пари, за да се напие здраво. Изглежда, че векове наред – докато двата израза се превърнат в поговорки – обикновените българи са разполагали с повече възможности да се напият, отколкото редовите англичани” (с. 220).

(Ние казваме също „преял като свиня”, „червив с пари” и „повече са умрели от ядене и пиене, отколкото от глад и жажда”. Ние не харесваме ненаситността. Този светоглед е изстрадан.)

В първообразното издание („The Sherlock Holmes Puzzle Collection”, 2011) и в неговия руски превод („Головоломки Шерлока Холмса”, 2014), съответната на „Четвъртата езикова загадка” е озаглавена „The Fourth Literal Oddity” и „Четвертая буквальная странность”. За съжаление, нейният текст, нито на английски, нито на руски, не се открива в Интернет. Пак неоткриваем е и текстът на загадката „Сватбеният подарък”, чиито заглавия всъщност са „The Ninth Literal Oddity” и „Девятая буквальная странность”:

„Два дни преди моята сватба Холмс тържествено ми подари своя учебник по български. – За да ви донесе семейно щастие, учете го заедно с жена си – каза той. – И как българският ще допринесе за семейното ни щастие? – изумих се аз. – Като проумеете уникалността на чувството си към другия. Как бихте го нарекли вие? – Love (любов), разбира се. – А как ще наречете чувството, което изпитвате към майка си, баща си или мен? – Love (любов) – повторих аз, усещайки, че Холмс ме води към някакъв капан. – Нима изпитвате към родителите си и мен същото чувство, което изпитвате към жена си? Какво имаше предвид моят приятел? Отговорът е на стр. 267” (с. 141).

(Уникални са бананите, които се опитват да ви продадат интернационалните зарзаватчии; любовта – тя е неповторимо чувство, драги Холмс...)

„Отговорът е лесен – в българския език отношението към жената се изразява с думата «любов», а топлите чувства, които мъжът може да изпитва към своите родители или приятели се изразяват с друга дума – «обич». В английския обаче за тези две съвършено различни чувства има една-единствена дума – love. Очевидно Холмс искаше да ми подскаже, че трябва да се отнасям към жена си (и тя към мен) с такива нежни чувства, привързаност и търпение, с каквито не подобава да се държим с останалите си близки хора” (с. 267).

„... които човекът обичайно изпитва към своите родители и приятели...” е по-правилно от „... които мъжът може да изпитва към своите родители или приятели...” (обаче също толкова възможно е и да не изпитва) и „... с каквито е непосилно да се държим...” е по-точно от „...с каквито не подобава да се държим...” (на близките подобава да се дава повече, отколкото понякога на човека му стигат силите), но, след по-напред изредените негови за евро атлантически сухоежбини, всъщност по-ранните езикови загадки на Кънчо му очертават доста по-интересен силует.

Казано иначе, да беше продължил по същия път преводачът, вероятно щеше да има хляб и в „Шерлок Холмс: Книга на загадките” от Дан Мур. Наистина, твърде висока цена им се налага да плащат на някои голфаджии. Особено, след като си изгубят топките.

 

Задача за наблюдателност: Познайте езика и азбуката на свободолюбивия народ, в чиято държава така изглеждат книжарниците

 

III. БЕЛЕЖКИ.

¹ Противно на най-близкото до ума и за разлика от преобразуването на „въглеродния двуокис” във „въглероден диоксид”, на „запасняците” в „резервисти” или на „ръководителите” в „мениджъри”, подмяната на израза „изпълняващ длъжността” с „изпълняващ функцията” не е наложена от геополитическата ориентация, прегърната от нашия народ. Българската дума „длъжност” произлиза от думата „дълг”. Ще рече, от „изпълняващия длъжността” може да се очаква, той да изпълнява някакви задължения (към Родина, към общество, към идея и т. н.). В математиката думата „функция” (от латински) означава „зависимост на една променлива от друга”. Казано иначе, от „изпълняващия функцията” не може да се очаква повече, освен той да криволичи, съобразно своите зависимости. „Аз не съм изпълняващ длъжността, аз съм изпълняващ функцията председател на БСП” – тъй напоследък един нововъздигнат политик поправи някаква старомодна журналистка. Почти едновременно с това, не като „изпълняващ длъжността”, а като „изпълняващ функцията” започна да бъде окачествяван и заместникът на главния прокурор. Точно тая подмяна няма как да ни се налага от и в името на Европа; тая подмяна ни се налага от действителността.

² Освен останалото, не бива да се забравя също и унищожаването на книжния пазар на пл. „Славейков”, сторено в услуга на книжарските вериги, докато на кметския стол функционираше Йорданка Фандъкова от ГЕРБ. Един акт, срещу който от официалната интелигенция така и никой не се осмели да протестира.

³ Кириак Стефчов – герой на Иван Вазов от „Под игото”, преуспял български чорбаджия, лоялен поданик и стриктен изпълнител на директивите, издавани от османските присъстващи.

⁴ Хаджи Иванчо Хадживеличков Хаджипенчович (Русчук, 1822 – 25 март 1894, София) – преуспял български чорбаджия, учил право в Париж. Заедно с Али Саиб паша и Шакир бей, като участник в тричленна правителствена комисия, на 14 ян. 1873 определя присъдата на Васил Левски: „Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване”. Шест години по-късно, от свободолюбивите русчуклии, изкусният правотворец бива избран за депутат в Учредителното събрание, което му дава възможност и да нарежда, а на 16 апр. 1879 и да утвърди членовете на Търновската конституция.