Връщайки времето назад и с по-разбираемата си душа, един касетофон все още смогва да чува гласове от покойното, погребано и невъзкресимо минало:

„Тук е Радио «Свободна Европа» (тъът-тъдът-тът). Драги слушатели, във връзка със петата годишнина от смъртта на бележития български писател и драматург Георги Марков (тъът-тъдът-тът), загинал във Лондон на 11 септември 1978 година след извършено срещу него покушение (вуууууууу), Радио «Свободна Европа» ще излъчи серия от единайсет предавания на Марков (тъът-тъдът-тът), посветени на срещите му със Тодор Живков (вуууууууу). Днес ще чуете първия откъс. Това предаване ще повторим утре сутринта във 6 часа и 40 минути (тъът-тъдът-тът). Втория откъс можете да слушате в събота от 23 часа и 10 минути, със повторение в неделя от 22 часа и 40 минути (тъът-тъдът-тът): Октомври 1964 година. Близо цяла седмица валя и когато най-после слънцето проби над Драгалевци (тъът-тъдът-тът), то бе отмаляло и безсилно да прогони влагата и студа. Всичко наоколо бе подгизнало от вода (тъът-тъдът-тът) и по разбитото шосе между селото и Киноцентъра колите едва си пробиваха път във калта (тъът-тъдът-тът). Върнах се във вилата привечер и ме беше яд на времето, защото няколко дни преди това (тъът-тъдът-тът) тъкмо калта бе причината да падна и да си счупя лявата ръка (вуууууууу). В «Червен кръст» ме гипсираха и носех ръката си отпред като някакъв тезгях (тъът-тъдът-тът)”.

Любопитно е, че това начало не се покрива напълно със съответния текст, известен от печатните издания на „Задочни репортажи за България”, където например се чете: „по разбития път между селото и Киноцентъра” (а не „разбитото шосе”), „то беше отмаляло и безсилно” (а не „бе отмаляло”), „беше подгизнало от вода” (а не „бе подгизнало”), „беше причината да падна” (а не „бе причината”) и т. н. Интересно е, дали пълното сравнение между записите от радиото и печатните „репортажи” ще забележи и по-съществени отлики. (Но, разбира се, още по-интересно е да бъде сравнена онази България, гледана от Георги Марков, със съвременната България – след което, репортаж по репортаж, внимателно и обективно да се разсъди, сравнението всъщност в чия полза е.)

Простата сметка показва, че цитираният запис е от 1983 г. Обаче и след това задграничното творчество на Георги Марков почти непрестанно присъстваше в предаванията на „Свободна Европа”. Откъс с преглед на програмата (който преглед радиото праваше ежедневно след първите вечерни новини в 18 ч.), датиран 21 окт. 1988 г., например свидетелства, че в този петък „Беседа” от Георги Марков е излъчена след десетминутните новини в 20 часа. Предаване „60 години Георги Марков”, след новините в 22 ч., присъства в програмата за 4 февр. 1989 г. (събота). „Задочни репортажи за България” са предавани от 20,30 ч. на 6 февр. 1989 г. (понеделник), от 19,10 ч. на 10 февр. 1989 г. (петък) и от 22,10 ч. на 11 февр. 1989 г. (събота) – за съжаление записи из нито едно от тия предавания не са направени, та е трудно да се каже сега, коя част от „репортажите” е повтаряна тогава.

„Драги слушатели (тъът-тъдът-тът), ще продължим предаването си с поредния коментар на Павел Главусанов от редовната ни рубрика в четвъртък «Из архивите на Тихчев и Трайков» (вуууууууу)”.

Тук се имат предвид журналистите, носители на наистина знакови (особено за професията им) фамилии, Стефан Тихчев и Боян Трайков, първият – зам.-гл. директор на БТА (1969-1982) и председател на Комитета за телевизия и радио (1982-1986), а вторият – генерален директор на Българското радио (1977-1981) и гл. директор на БТА (от 1981), по-после председател на Съюза на българските журналисти (1986-1989). Павел Главусанов, известен преводач от английски, по-късно пък се завърна в НРБ, та тогава стана ясно, че всъщност не бил избрал свободата, а бил изпратен в „Свободна Европа” със служебни задачи.

„Чухте Владимир Костов (тъът-тъдът-тът), който ви прочете част от своята книга «Българският чадър». Тук е Радио «Свободна Европа»”.

Освен останалата си шарена биография (свой сред чужди и чужд сред свои), Владимир Костов (вижда се) е и доайен на българските чадъроведи.

„Тук е Радио «Свободна Европа» (тъът-тъдът-тът). Часът е 23 и 30 минути. Драги слушатели, Радио «Свободна Европа» завършва вечерното си предаване със осведомителен бюлетин (тъът-тъдът-тът)”. „Драги слушатели, това беше последният осведомителен бюлетин на вечерното ни предаване (тъът-тъдът-тът). Тук е Радио «Свободна Европа». Драги слушатели, завършваме нашето вечерно предаване (тъдът-тъдът-тъъъъ). Ще ни чуете отново утре сутринта от 6 часа до 8 часа и 10 минути на 16, 19 и 25 метра от сектора на късите вълни. През седмицата предаваме нашата програма всеки ден от 18 часа, а във неделя от 16 до 23 часа и 43 минути на 13, 16 и 19 метра от сектора на късите вълни. Радио «Свободна Европа» е независима радиостанция, финансирана от Конгреса на Съединените щати. То се застъпва за свободен поток от информации, изхождайки от убеждението, че това допринася за укрепване мира и разбирателството. Този принцип е потвърден от Общата декларация за човешки права и той е утвърден във Хелзинки от Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество. Радио «Свободна Европа» предава на вълни, регистрирани при Международния телекомуникационен съюз. Лека нощ!”

Програмата завършва със звънлива версия на „Питат ли ме де зората”, а дължината на вечерното предаване постепенно се увеличава – първо до „24 часа и 13 минути” (1985), а после и до „24 часа и 57 минути” (1987). Още по-нататък (от 30 ян. 1989) остава само едно предаване – „всеки ден от 16 часа до 0 часа и 55 минути”.

Сред имената на сътрудниците, споменавани в записите, се чуват например (по азбучен ред на фамилиите): д-р Александров („Медицината в нашето време”), Иван Анастасов („Илюстрован калейдоскоп”), Ани Арнолд (псевдоним на много по-известната от Би Би Си Михаела Арнаудова, водеща кратко време „Музикално предаване от Лондон”), Борис Босилков (псевдоним на непоправимия родолюбец Христо Огнянов от с. Тресонче, Дебърско, повече познат със събрания по-после и в книга „Български исторически календар”, правещ също „Критичен преглед на българския периодичен печат”, историческото предаване „13 века България” и др.), Димитър Бочев (водещ „На младежка вълна”, днес най-известен като съратник, приятел и почитател на Георги Марков, пред чиято памет редовно се прекланя в книгите си), Велко Верин (псевдоним на Димитър Инкьов, автор на впечатляващо плоски хуморески, обикновено за живота и делото на милиционеро-социалистическия генерал Ботуш Каишев, излъчвани в рубриките „Фейлетон” и „Весела неделя”; твърди се, че по-скопосно било творчеството му като детски писател), Каменов („Коментар на деня”), Никифор Ковачев („Преглед на западния печат”, „Светът на науката и техниката”), Никола Константинов (кореспондент от Ню Йорк), Владимир Костов („Коментар на деня”, „На вътрешни теми”, „Да четем заедно” и др.), Наталия Костова (съпруга на Владимир Костов, авторка на вътрешнополитически беседи), Любен Мавродинов („Вечерен час”), Ана Манолова („Следобедна панорама”), Стоян Мерджанов (кореспондент от Ню Йорк, бивш специалист в Българската телевизия по пътно-транспортните произшествия – ПТП), отец Михайлов (религиозно предаване), Нели (водеща няколко пъти „Неделно шоу – музикална забава”, замествайки спомената по-нататък титулярка), Николай Павлов („Коментар на деня”, „Преглед на западния печат”), Величко Пейчев („Преглед на западния печат”), д-р Васил Петров (сътрудник по стопанските въпроси, един от правещите „Коментар на деня”), Тодор Пипев („Светът на спорта”), Петър Семерджиев („Беседа”), Румяна Узунова („Коментар на актуална българска тема”, „Беседа”, „Книжовен преглед”, „Коментар на деня”), Сергей Христов („Беседа на културни теми”).

„На всички слушателки и слушатели желаем весела, щастлива, здрава Нова 1985 година (тъът-тъдът-тът)! След малко ще чуете официалното послание на Радио «Свободна Европа» (тъът-тъдът-тът)”. „Радио «Свободна Европа» с новогодишно шоу (тъът-тъдът-тът), което ще продължи и след посланието на Радио «Свободна Европа». След малко, драги слушателки и слушатели, ще чуете нашето официално послание (тъът-тъдът-тът), което е от директора на българското предаване на Радио «Свободна Европа» господин Кирил Панов”. (Из посланието): „Колкото и комунистите да се постараха и да се стараят да заличат историческото наследство на българската нация и да започнат леточислението от 9 септември 44 година, техните усилия се провалиха (тъът-тъдът-тът). Също и поколението, което е израснало под комунистическата власт не се превърна във послушна, националнообезличена маса (тъът-тъдът-тът), а запази и възроди националното съзнание, гордото чувство да принадлежи към една нация, която даде и азбуката, и вярата, на други далеч по-многочислени народи (тъът-тъдът-тът). Една нация, която преживя вековно византийско робство и 500-годишно турско иго (вуууууууу). Една нация, която роди пламенни възрожденци и революционери, борци за човешка правда (тъът-тъдът-тът) и която бе една от първите във Европа да гласува една действително демократична конституция – Търновската. Следователно, мили сънародници (тъът-тъдът-тът), има ли основание за отчаяние, за страх от бъдещето? Отговорът може да бъде само едно решително: «Не!»”. (Посланието е последвано от песента „Пак ще се прегърнем” на ФСБ.) „Още един път, честита Новата 1985 година, драги сънародници! (Тъът-тъдът-тът...) по-щастлива и преди всичко да бъде здрава. И дано следващите дни (...тъът-тъдът-тът...) завинаги. Желая ви го от сърце”. „Обществото, което разследва бъдещето на света, драги слушателки и слушатели, и чието седалище е във Вашингтон (...тъът-тъдът-тът...) предсказва, че до края на нашето столетие в Съединените щати на Америка ще има над сто хиляди души, които ще бъдат по-възрастни от сто години”.

Разбира се! Как може да бъде забравен лепнещият глас на водещата ежедневно „Музикално рандеву” и седмично „Неделно шоу” Джилда Карол – глас, шуптящ като развалена боза, способен да предизвика разстройство дори у радиовълните.

Колкото до „директора на българското предаване на Радио «Свободна Европа» господин Кирил Панов”, да би дръзнал тоя (съвсем неизвестен тогава на слушателите) шеф да изрече същите думи, не в зората на 1985 г., а в заника на 2018 г., то несъмнено и той би бил обявен тутакси (от сегашните менажиращи живота ни комсомолки и комсомолци) за твърде опасен националист. („Следователно, мили сънародници, има ли основание за отчаяние, за страх от бъдещето?”)

„Дядо Тошо, дядо Тошо! Ти ни управлява лошо!
Взе дъската да ти хлопа, станахме за смях в Европа.
Априлската ти линия цял народ сега проклиня.
Твойте томове дебели – пълни с врели, некипели.
Уж бе рекъл, че ще влизаме утре в комунизъма,
(...), а кесиите ни са празни.
Вместо пълна демокрация ни препълни с бюрокрация.
Вместо пълни магазини, пълно със шефски лимузини.
Вместо спорт и физкултура, пълно с гъвкава номенклатура.
Вместо за децата дрешки, само пленуми и грешки.
Да разкрием със решения твойте тежки прегрешения,
само правда да се чуе, КаДеСе-то в миг нахлуе.
И правата на човека – нека пръст да им е лека.
Писа се човек народен – за народа си негоден.
Нито виждаш, нито чуваш – ти решил бе да векуваш.
Под усилена охрана, ту във Банкя, ту в Бояна,
(...) за историята чучело.
Що не каза там във Бон, колко получава (...)?
С колко долара в Швейцария си отрязал ти България?
С колко многозначни купи свойте безгръбначни?
Колко върли кожодери станаха милионери?
Колко ти излезе скъпо твоето момченце тъпо?
И с какво горката нация тъпче наш’та демокрация?
Не за твоите охрани умряха твойте партизани!
Не за да ни е лев кафето сме създали ОФе-то.
Не за (...) мавзолея.
Не да храниме ченгета правиме Те-Ке-Зе-Се-та.
Не за министерски вили цял народ е вперил сили.
Дядо Тошо, дядо Тошо! Ти ни управлява лошо!
Ти съсипа ни земята и Родината ни свята!
И дошло ни бе до гуша, затова сега послушай:
(...) дето без бръшлян и здравец,
на баща ти посред двора те очаква прокурорът.

Говорителката Ружа Далиева ви прочете творба в стихове, която ни предадоха по телефона слушатели от България със молба да я предадем оттатък по ефира”. „Драги слушатели, Радио «Свободна Европа» предава всеки ден от 16 часа до 0 часа и 55 минути”. „На ваше разположение е и нашата денонощна, автоматично записваща телефонна уредба. От България можете да се свържете със нас и да издиктувате двеминутен текст, който няма да бъде излъчен по радиото, като на въпросите ви ще отговаряме в съответната програма”.

Тоя запис, навярно тъкмо от есента на преломната 1989 г. (за съжаление точната датировка не е възможна), свидетелства доста добре за обществените настроения по онова време – включително с желанието си да бъде съден и осъден първият държавен и партиен ръководител, но не и партията и посоката, които той олицетворява. Показателно е, че авторът се заявява като съпричастен към дейността на Отечествения фронт (ОФ) и към изграждането на Трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), а пък идеите на партизаните възприема като нещо, на което е изневерено. Несбъднатата (според произведението) мечта – това е да има повече „за децата дрешки”, а не продажните „безгръбначни” и „върлите кожодери” да стават все по-мащабно милионери. Пропадането на някои думи и на един почти цял стих се дължи не на заглушаване, а на затихвания при приемането на сигнала на съответната дължина на вълната (вероятно в 13-ия или 16-ия метров сектор – това ще бъде обяснено по-нататък).

Интересно, да би имало сега кой да ги предаде насам по ефира, какви ли строфи реди днес същият този наивен и жестоко употребен глас народен, застанал например сред разораната (при текущото иманярстване за еврофондове) градинка пред сдобилата се напоследък и с осъвременено име църква „Св. СедмоЦИФРеници”, пък вперил очи в оглозганата до кокал и продадена до последната педя наша Родина свята, обличаща редеещите си дечица в дрешки втора ръка? (Имащо и осъвременен вариант, според Интернет стихотворението било от Радой Ралин.)

Буден съкварталец забелязва (в. „Култура”, № 38 , 14 ноем. 2014, www.kultura.bg/bg/article/view/22730, 23 ноем. 2018), че паметникът на Георги Марков на площад „Журналист” бил издигнат „на мястото на единствената чешмичка в градинката на площада”. („Има народно поверие, че чешми се строят, а не се разрушават, защото това вещае нещастие” – коментира след електронния вариант на статията сигурно суеверна читателка.) Любопитно, ако на мястото на чешмичката пред църквата „Св. СедмоЦИФРеници” (която и тя едва ли ще се опази, при неистовите усилия на европейската ни община да превърне София в пустиня, с все по-скъпи и все по-сухи еврофонтани, и най-вече – с водопродавници на „Lafka” зад всеки ъгъл), та, ако на мястото пък на тази чешмичка, останала от Бай-Тошово време, бъде сложено сега само павенце в памет на Тодор Живков, дали ще има поне една заран, в която това павенце да осъмне без цветя? (Май мъдро постъпиха, че гътнаха мавзолея и издрискаха там едно стряскащо нищо, което да символизира, не предишните лоши 45, а последните хубави 29, на което нищо няма никаква опасност да бъдат поставяни цветя през нощта.)

„С ред сънародници сме живели различни социализми” (с. 8). „Един от най-ранните ми спомени е свързан с ежедневните ритуали около ловенето на забранените радиостанции, най-вече «Свободна Европа». Слушахме и «Би Би Си – Лондон» и «Гласът на Америка». Някои са търсели по скалата, по-късно разбрах, преди всичко музика; ние слушахме информационните бюлетини и коментарните предавания” (с. 9). „Винаги ми е било ясно, че за онези радиоемисии не се говори пред хората. След години започнах да осъзнавам какъв риск са поели родителите ми и колко са се страхували да не ме изпуснат (да не ме преформатира Държавата в идеално пионерче и съвършена комсомолка), за да се решат на такова опасно споделяне с малкото си момиче – имаше дечица, които се изтърваваха в училище, че са чули разни неща по радиото, т. е. издаваха се, че и у тях възрастните хващат западни станции” (с. 9-10). „Не си спомням гласа на Георги Марков от радиото (каква шега). Спомням си тембъра на Владимир Костов – през пукота и воя от заглушаването. Спомням си как звучаха фейлетоните на Велко Верин за Ботуш Каишев – просташки били, казват. Е, свършиха ми работа, така смятам, и днес не бих хвърлила камък, не бих се отметнала от тогавашната себе си” (с. 14).

След като тъй и тъй трябваше да превъртя старите „черни” касети в търсене на запис с „1984” от Джордж Оруел, цитираните и околните им редове най-вече ме подбутнаха да опитам по-подробно да въведа по-девствения (поради възраст или поради нагласа) читател в това (вече декриминализирано) „престъпление” – слушането на чужди радиостанции. Откъсът е из увода към „тухлата” (като „тухла” някога се определяше дебелата книга – защото някога не всички книги бяха дебели и респектиращи на вид) „Георги Марков: Снимки с познати” (С., 2017) от Инна Пелева.

Уводът към (иначе начетената) „тухла” от Инна Пелева (литераторка, университетска преподавателка и авторка на няколко училищни учебника, която ми е съвсем малко кака) между другото представя нейното ужасяващо читателя детство (самата нея, примирена тогава със „социалната си принадлежност” – не). Едно ужасяващо читателя детство, преминало в „свят на нямането”, сред дебели хора от милицията „дето бият”, разпределят „човешките ресурси” и правят разни неща с жените на „лудналите” покрай „Възродителния процес”. Наистина ужасяващо читателя детство, осветявано обаче, въпреки всичко, от лъчите на: „преводна книга, която идва от англоезичния свят”, „американска пиеса” пробила по телевизора в понеделник, „филм, който не е съветски или гедерейски”, „набавянето на Библия” (евангелистка), печатана в чужбина „на прозрачна хартия” и „с много ситен шрифт”, възможното падане на руските хокеисти, участието на „англичанина Карл Уейн” на „Златния Орфей” и, разбира се (къде без тях), „тембъра на Владимир Костов” и „фейлетоните на Велко Верин за Ботуш Каишев”.

Чета за детството на Инна Пелева и си мисля, че тази авторка е напълно права – макар и все простосмъртни и почти набори, ние с нея наистина сме живели (и още повече – сега живеем) в съвсем различни Българии. Той, споменът за детството й, ми звучи тъй чудовищно надъхано и класово-партийно („Дружбата между България и САЩ е нужна като въздуха и слънцето за всяко живо същество”), та направо я подозирам, че почти дословно си го е присвоила (осъвременявайки само съответните ключови думи) из някоя своя прекалено прелиствана някогашна книжка – я „Овчарчето Калитко”, я „Митко Палаузов”, я нещо друго от същата правоверна лавица.

Истински й съчувствам на литераторката Инна Пелева, ако го няма в детството й щастието от слушането навред на чист роден език, ако не е трептяло волно сърцето й през безмутрените вечери под звуците на „Един неразделен клас”, ако не е имала в джобчето си 2-3 монетки по 20 стотинки, вдъхващи радостта, че можеш да си купиш целия свят, ако толкова много са й липсвали вносните джинси и неподправеното „Прамо” (каквото и да е това).

Повече ми се струва обаче, че тия й спомени просто са останали недооползотворени от черновата на последния й учебник (не твърдя, че съм го чел), назначен да форматира сегашните идеални пионерчета, искам да кажа скаутчета. А ако това е тъй, питам се, струваше ли си наистина да си сриваме държавата, да си изкълчваме езика и да си подаряваме бъдещето само заради едното необикновено „Прамо” (без значение колко възвишен молец го яде).

Винаги съм мразил униформените мисли и униформените думи. Може би, защото твърде харесвам неподправеността и неповторимостта. Може би, защото ми идва повече лицемерието и послушковщината им. В едно съм сигурен – душевността (у когото я има) не може да бъде униформена. Няма да спра да се чудя, как тъй най-явните униформи изведнаж се оказаха най-големите жертви на тоталитаризма.

Та понеже на по-съвършените комсомолки и комсомолци от нашето поколение всъщност тепърва предстои да обогатяват света със своите спомени от социализма, в които слушането на западни станции (ведно с ожалването от милицията и хроничния недостиг на „Прамо”) е почти задължителна част, та затова в действителност най-вече тях чувствам дълг да въведа мимоходом в теорията и практиката на тоя „ежедневен ритуал”, та да могат да звучат по-достоверно поне за него. Да ги открехна например, че никак не е възможно да си бил всеки ден слушател на „Свободна Европа” през 1980-те (дори и да си копнеел само за трелите на Джилда Карол), пък да си пропуснал Георги Марков.

А, да. В слушането на „черни” станции ме въведе баща ми. Не, разбира се, за да обезщети с тембъра на Владимир Костов безрадостното ми, изцяло лишено от „Прамо” детство, а за да ме научи да търся и да чувам всички възможни гласове, та да мога да преценявам кое е истина и кое е лъжа, да не ставам сляпа жертва на просто глушащата по-силно ушите пропаганда.

Съвсем малко най-необходима теория. За граждански радиопредавания на къси вълни се използват следните метрови сектори: 11, 13, 16, 19, 25, 31, 41, 49, 60 и 75. Универсални, в които радиовълните имат горе-долу еднакво добро разпространение, както през деня, тъй и през нощта, както през лятото, тъй и през зимата, са 25-ия и 31-ия метрови сектори. Секторите с по-малка дължина (и по-голяма честота) на вълната (19, 16, 13 и 11) са по-пригодни през деня и през лятото, а ония с по-голяма дължина (и по-малка честота) на вълната (41, 49, 60 и 75) – през нощта и през зимата. Освен от времето на денонощието и сезона, радиоприемането се влияе също от 11-годишния цикъл на слънчевата активност, географските местоположения на предавателя и приемника, мощността, антената и ред други фактори, които несъмнено са обяснени достатъчно добре в специализираната литература. (Много полезна някога при събирането на тия сведения ми беше една хубава поредица в сп. „Млад конструктор” – имаше и такова списание в оная България, която се нуждаеше повече от учени инженери, отколкото от недоучили готвачи, искам да кажа мастър шефове; е, сега безценни уроци на децата ни дават от телевизора онзи сминдух, дето ги натиска да готвят като зверове, и другият сроден спонсор, който вилнееше миналата година в „Биг брадър”.)

Подобно на радиовълните (и на хората), радиоприемниците също биват различни чешити.

Притежаващ дори 11-ти метров сектор, виждал съм някога един апарат – огромен „Филипс”, снабден и с грамофон на 78 оборота (които обороти отпращат производството му някъде преди 1950-те).

Семейна ценност от преди войната беше „Телефункен”-ът на дядо ми – още пазещ белезите от червения восък по копчето си, с помощта на който някогашните демократични правителства на България са опитвали да предпазят царските поданици от зловредните емисии на Радио Лондон и Радио Москва. Напразно – восъчният „цензор” бързо бил приучен да се смъква и да се налага върху копчето като шапка. Вече леко недочуващ към края на 1970-те, дядо ми (по младежки навик) все тъй настройвал всяка вечер в шест и половина старото радио на вълната на Би Би Си. „Ти-ти-ти-та, ти-ти-ти-та” важно и тържествено ехтяла мощната машина, издавайки (за ужас на кротката ми баба) звънливия сигнал. И тъкмо да започнат новините, пристигала активистката от долния етаж – да се ожали, че тая станция цапа й ушите, пък да уплаши стария човек, че ще го обади на милицията. „Ами, обади ме, какво чакаш още!” – врътвал се препатилият ми (и безпартиен) дядо, пък отивал да си догърми емисията. (Като слушам през последните 29 години как най-видните ни демократи се били покривали из леглата си с одеяла и възглавници, та да слушат „Свободна Европа”, все се сещам вица за Бай Тошо, дето преди Девети бил полунелегален – той се криел, обаче никой не щял да го търси.) Та радиото на дядо ми имаше, разположени непрекъснато върху кръглата му скала, от 16-ия до 49-ия метрови сектори.

Същите обхвати, но обособени самостоятелно сектор по сектор, притежаваше и транзисторът на баща ми. Той, наистина, макар и с някакво съвсем безименно име, беше дошел в по-ново време по потайни пътища от чужбина. От оная, гнилата чужбина.

Някъде към началото на 1980-те „Телефункен”-ът на дядо ми отведнъж отказа да гърми – нещо се беше скъсало в старата му душа. Дядо ми известно време, като примерен гражданин, опитваше да задоволи информационния си глад с родния „Мургаш” (български черно-бял телевизор), ала в един момент току привика мъжката част от родата, измъкна протритото си портмоне, бръкна и някъде другаде, пък започна да отброява десетолевка след десетолевка: „Искам да ми изберете една добра «Селена»”. „Не бе, дядо, вземи си не «Селена», а «ВЕФ», за да можеш да слушаш и «Свободна Европа»” – подучих го веднага. „Аз не искам «Свободна Европа», аз искам Би Би Си” – кратко поясни старецът. „Ама «Селена»-та е 130 лева, а «ВЕФ»-ът само 95” – хитро опитах друга тактика. „На мен не ми трябва някой боклук, а хубав транзистор” – следвайки своята си логика гордо отсече доверяващият се само на Би Би Си.




Транзистор „Селена”, достоен за слушателите на Би Би Си.


„Селена”-та уж си имаше всички обхвати, но пак само от 16-ия нагоре. Вярно, тя си беше фабрично с вграден трансформатор за ток, а „ВЕФ”-ът идеше само с батерии. Ала в „Млад техник” продаваха (за 10 лв.), измислено специално за него българско приспособление, което да го отървава от тоя му недостатък. Едва ли заради „Свободна Европа”, а по-скоро поради по-достъпната му цена, „ВЕФ”-ът беше много по-популярен от „Селена”-та. (Той и сега е част от фолклора, а по-представителният му съперник е отдавна забравен; а имаше и някакъв още по-излъскан полски конкурент, който обаче ловеше чак от 25-ия сектор нататък.)

Най-голямото предимство на „ВЕФ”-а (поне в моите очи) беше притежаваният от него 13-и метров сектор. Недостатъкът (който лесно можеше да се отстрани с 4 лв. и посещение в едно магазинче за резервни части в безистен на „Пиротска” – тогава „Жданов”) беше наблъскването на 25-ия, 31-ия, 41-ия и 49-ия метрови сектори само на две позиции на барабана.




Народният „ВЕФ”, чуващ повече гласове.


Учудващо е, че сега в Интернет като че ли са показани даже повече снимки на модели „ВЕФ 12” (1967), „ВЕФ 201” (1970) и „ВЕФ 202” (1972), хващащи само от 25-ия сектор нагоре (включително ограничена серия от „ВЕФ 202”, посветена на олимпийските игри в Москва през 1980 г., представител на която изобщо не съм виждал у нас). През цялото десетилетие от 1980 г. нататък в България най-разпространени бяха две разновидности на „ВЕФ 206” (1973), които (тъй както и „ВЕФ 204”, а гледам в Мрежата и един отличаващ се „ВЕФ 12”) имаха сектори 13, 16, 19, 25-31, 41-49 и 60-75, разположени на 6 позиции на барабана. (Надписите върху „скопените” „ВЕФ”-ове „настройка”, „громкость” и „тембр”, заменени връз „жребците” с „tuning”, „volume” и „tone” навеждат на мисълта, че първите са били предназначени за социалистическия, а вторите – за капиталистическия пазар; това предположение, давайки и ред други любопитни сведения, потвърждава руски радиолюбител: „VEF-206 является экспортным вариантом модели VEF-202. [...] Вся разница заключалась  лишь в том, что 206-й оснащался другими «планками» коротковолновых диапазонов – 13 m, 16 m, 19 m, 25-31 m, 41-60 m и 60-150 m вместо традиционных для внутреннего рынка – 25 m, 31 m, 41 m, 49 m, 52-75 m. По этой причине VEF-206 был одним из самых желанных аппаратов для советских граждан: можно было слушать зарубежные голоса, которые в этих диапазонах не глушились советскими спецслужбами”, www.ivanov.me/2013/12/10/radiopriemnik-vef-206/, 3 дек. 2018; изглежда, че и нас са ни броили за малко по-бели хора, макар че през 1990-те на софийския битак съм виждал и множество представители на „ВЕФ 12”, започващи от 25-ия сектор – именно „планки” за „скопен” „ВЕФ” се продаваха по 2 лв. едната и в безистена на „Жданов”.)




Нищо ново под слънцето: Скалите на разни „ВЕФ”-ове, съкратени за примерните граждани на Съюза (предишния)...




...и разширени за неправоимащите.




Барабанът с взаимнозаменимите планки.


Българско производство, притежаващо пълния обхват от 13-ия до 49-ия метрови сектори (избираеми с два клавиша), помня едно съвсем невинно и добродушно на вид дребно радио „Романс’69” (явно модел от 1969 г.), слагащо в джоба си доста по-сериозен и тежък „Респром” (1970-те), тръгващ от 16-ия метров сектор.

„От книгата «Задочни репортажи за България» не може да се разбере точното време, в което «Свободна Европа» е излъчвала определени репортажи. Това обаче направи поверителният бюлетин «Чужда пропаганда против България». През 2000 г. тогавашният директор на БТА Панайот Денев ми помогна в издирването в архива на всички бюлетини между 1975-1978 г. Оказа се, че те са прилежно подвързани в няколко тома по дати на излъчването. [...] Архивът на БТА е ценен и със запазените материали за [...] реакциите на Великобритания и световните медии”.

Туй разправя Христо Христов в книгата си „Убийте «Скитник»” (2. доп. изд. С., 2006, с. 770-771), давайки основание да се заключи, че заглушаваните радиостанции, предаващи на български език, не само са постоянно прослушвани, но и излъчваните материали (или поне по-важните от тях) са документирани (пълнотекстово или съкратено) в нарочен поверителен бюлетин.

Как би могло да се извършва постоянно прослушване, когато предаванията се заглушават? Може би това е правено в чужбина, извън обхвата на заглушителите? Обаче, Цветан Марангозов твърди (Инна Пелева..., с. 18), че тъкмо в Мюнхен (поради насочеността на предавателите) предаванията на „Свободна Европа” не са се чували. (Точно тъй, както в България не се чуваха повечето от предаванията на Радио София за българите в чужбина.)

Макар и собственият ми опит да не го потвърждава изцяло, мога да предположа, че нарочно е оставяна (поне на „Свободна Европа”) една чуваща се добре дължина, на която да бъдат следени и записвани предаванията от съответните служби.

Без значение какво е вярното обяснение, всеки ден, когато природата позволяваше това (а в ония времена и природата беше щедра) с един „ВЕФ 206” (с какъвто след доста упорито спестяване и малка родителска новогодишна помощ най-сетне се сдобих на 6 ян. 1982 г. – още помня тая дата) над 5-часовото вечерно предаване на „Свободна Европа” можеше да се слуша почти свободно (в София или другаде – без забележима разлика) поне на една дължина на вълната в 13-ия метров сектор, замърсено само чрез лек фон от зъскане и тъдъткане, произвеждан навярно единствено да подскаже, че заниманието за примерни комсомолци е забранено. (Съвсем в съседство обаче, пак в 13-ия сектор, съветските заглушители яростно и напълно успешно – съвсем уверено твърдя това – виеха срещу Радио „Свобода”.) Когато, най-вече по-късно вечер или през зимата, сигналът полека затихнеше и се изгубеше, обикновено (вероятно тогава, когато се е изгубвал не само за „ВЕФ”-а, но и за по-професионалните приемници) се отваряше прозорец в 16-ия сектор, а при нужда – и в 19-ия, та даже и по-високо. (Разбира се, и самата „Свободна Европа” спираше зиме, един по един, глъхнещите си предаватели, пък се катереше нагоре, стигайки дори до 41-ия метров сектор, а рано сутрин – и до 49-ия.) Що се отнася до сутрешните предавания (на които, заради училището или сладкия сън, не бях особено голям почитател), струва ми се, че имаше цели периоди, през които не бяха заглушавани на нито една дължина на вълната.

„В периода 1951-1988 г. предаванията на радиостанцията са силно заглушавани” (www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-svobodna-evropa). „Радио «Свободна Европа» е било заглушавано с пълна сила” (www.predavatel.com/bg/istoriya/jamming). „След събитията в Чехословакия [през 1968 г.] заглушаването става тотално” (https://bg.wikipedia.org/wiki/Радио_Свободна_Европа). „Вярно ли е че в Пловдив на 13 м, след 18 ч. 17 м. [т. е. 18 ч. и 25 м.], когато за[п]очваше музикалното предаване на Джилда Карол, операторите от заглушителната станция са намалявали и дори изключвали предавателя, за да може да се слуша емиситята до 19 ч.” (читателски въпрос към автор на статия, http://zaprehoda.blog.bg/biznes/2009/09/12/radiostancii-beli-i-cherni.396004?reply=1510939). „Слушането на най-стойностната радиостанция «Свободна Европа» не беше възможно в София, поради тоталното блокиране на нейните предаватели на всичките честоти от късовълновия диапазон. Слушането беше възможно в повечето райони на страната и то само на 13-метровия диапазон и частично на 16-тия” (читателски коментар към статия, http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1201). „Радио «Свободна Европа» се слушаше на 13 метровия сектор спокойно, само в София беше невъзможно” (читателски коментар към статия, http://desebg.com/dejnost/1232-2013-05-25-07-57-53). „Заглушителните станции не се намираха в СССР, а в София – Костинброд и Столник, плюс по-малък на пл. Славейков за заглушаване на РСЕ на 13-метров сектор, там [в 13-ия метров сектор «Свободна Европа»] имаха два предавателя, единия от Португалия, другия от Германия, единия беше много силен и имаше възможност да се слуша” (читателски коментар към статия, www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/09/10/548658_shefut_na_nsls_bulgarskoto_sledstvie_za_ubiistvoto_na/). „Няма начин, ако Сте били любител на «черните станции» през 60-те, да не Сте се убедили, че обхватите от 13-тия до 19-тия метров сектор включително, се влияеха много по-слабо от заглушителите. Това си идва от законите на физиката за късите вълни” (читателски коментар към статия, http://zaprehoda.blog.bg/biznes/2009/09/12/radiostancii-beli-i-cherni.396004?reply=1510939). „Понеже комунистическите смрадове заглушаваха Българската секция на Свободна Европа, предаванията на Джилда Карол се чуваха със смущения около големите градове, та често ходехме по котловини където на 13 метровия сектор се слушаше без грам бръмчене” (читателски коментар към статия, http://ivo.bg/2017/03/16/спомен-за-копнеж-по-свободата-с-холанд/).

При огромното разпространение на тия и на такива митове и легенди, не само из тезисите на по-съвършените комсомолки и комсомолци, но и повсеместно из писанията в общодостъпния Интернет (3 дек. 2018), оставам с впечатлението, че всъщност в България наистина сериозните слушатели на „Свободна Европа” (а и на останалите чужди радиостанции, обект и на много по-големи „бисери”), или сме се броили на пръстите на едната ръка, или в по-ново време вече сме попреосмислили миналото, та не се гордеем особено с това си занимание и избягваме да разправяме за него.

„Лек автомобил спука гума зад светофара в Никопол. Предизвика ли инцидентът усложнения в трафика? Беше ли регистрирано драстично покачване на фините прахови частици и на емисиите въглероден диоксид във въздуха? Криминално проявени деца прикрепиха незаконно притежаван кен от бира към опашката на бездомно куче в столичния квартал «Надежда». Задържаха ли децата и къде отиде кучето? Стопира ли дрънкането на кена релаксирането на баба Пена? Ексклузивно интервю със стресираната. Да се стартира ли мониторинг върху транзакциите с бира в кенове? Дискусия в студиото с участието на психолози. Трябва ли да бъдат редуцирани опашките на бездомните кучета? Гледната точка на ножопроизводителите и на природозащитниците. Съдът остави в ареста мъжа, заподозрян, че не е казал «лека нощ» на жена си. Ще стопира ли домашното насилие забраната на браковете? За какви по-драстични мерки настояват членовете на неправителствената организация «България без членове»? Народното събрание финализира хармонизирането на Кодекса на труда – вече ще имаме право да раждаме по време на работа, решиха окончателно депутатите. Колко тежи първото бебе, стартирало в шивашки цех? В Брюксел беше презентирана уникална колекция иновативни дъждобрани. Очакват ли се у нас през седмицата драстични валежи?”

Сред цялото дребнотемие, в което сега ни давят националните ни телевизии, послушно обезличавайки, преиначавайки и заличавайки наистина значимите новини и проблеми (същевременно вклинявайки един неестествен, нечовешки, безкръвен, схванат, смахнат, еднообразен, обезцветен и изсушен бездушен еврожаргон), „Свободна Европа”, Би Би Си, „Дойче веле”, „Гласът на Америка” и дори Радио Тирана започват доста да ми липсват.

Касетите и касетофона? Може би някога и някъде ще се отвори дума и за тях. Тук много държа да подчертая само едно: по-голямата част от записите, с които разполагам и които продължавам да слушам с огромно удоволствие са от Радио София и от Българската телевизия – записи от новогодишната програма „Съзвездия’83”, от хумористичните предавания „Магазин 1001 усмивки” и „Златен кос”, от „Звезди посред бял ден” със Стефан Данаилов в ролята на Ален Делон и неговата незабравима песен „Направи си безсмъртие сам”, която едва ли случайно последва въздигането (първото) на паметник на Тодор Живков в Правец преди средата на 1980-те; записи на хубави, мелодични и смислени български песни, пети на български език, записи без никакви „англоезични” и без никакъв „англичанин Карл Уейн”.

Но да продължим с „черните” касети:

„Добър вечер от Би Би Си Лондон! Пред микрофона е Ани Арнолд. Да чуем първо заглавията на тазвечерните новини”. „След новините, които ще чуете след малко ви предлагаме съботното издание на «Светът във действие»”. „Часовникът в студиото ми подсказва, че е време за новините накратко”. „Би Би Си Лондон! Следващото ни предаване е утре сутринта от 6 часа и 30 минути българско време със новини и преглед на британските неделни вестници. И до тогава, от всички нас във Би Би Си Лондон, дочуване! А аз, вашата предана Ани, ви пожелавам лека нощ и приятно прекарване на утрешния неделен ден!”

„Слушате Би Би Си Лондон! Предаваме на къси вълни на 31, 41, 49 и 75 метра, и също на средни вълни на 231 метра”. „Преди да продължим предаването с преглед на британския сутрешен печат, ето някои подробности за другите ни две предавания: Първото вечерно предаване е от 18 и 30 българско време на къси вълни в 19-ия, 25-ия и 31-ия метрови сектори. В него ще може да чуете подробен осведомителен бюлетин и дописки и коментари на наши сътрудници за главните събития на деня. Второто ни вечерно предаване е от 22 и 30 българско време на къси вълни в 31-ия, 41-ия и 49-ия метрови сектори. В него, освен подробните новини и преглед на по-важните събития, предаваме също програми на специални теми: в понеделник – «Животът във Великобритания», във вторник – «Калейдоскоп на изкуството», в сряда – «Младежка програма», в четвъртък – програми на историко-политически теми, в петък – «Научен и индустриален преглед», в събота – «Поп музика» и в неделя – «Нови книги»”.

Сред говорителите: Никола Антонов, Ани Арнолд, Павлина Джоунс, Димитър Димитров, Барбара Мур, Иван Нойков, Люси Ню, Венцислав Павлов, Борис Пач, Радослав Петров, Радост Придам, Ваня Смит, Валентин Топалов. Други сътрудници: Петър Семерджиев, Петър Увалиев.

Според информация в Интернет (www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-bbc, 3 дек. 2018), между 1941 и 1944 г. българските предавания на Радио Лондон са били излъчвани на „25 м. / 12000 kHz, 30.96 м. / 9690 kHz и 49.59 м. / 6050 kHz” – забележително е, че на последната честота („6 цяло 05 мегахерца”) Би Би Си предаваше сутрешната и втората (а понякога и първата) си вечерна програма, и през 1980-те, и през 1990-те. Ако тази станция някога е била заглушавана („често” – тъй твърди цитираната статия), то аз не съм бил радиослушател през тия периоди.

„Слушате предаване от Лондон. Смъртта на съветския ръководител Леонид Брежнев бе отбелязана във Организацията на обединените нации във Ню Йорк със специална церемония. Деловата работа на Обединените нации беше отменена за вчерашния ден. Кореспондентът на Би Би Си Кирън Кук съобщава...”.

„Както се очакваше, бившият началник на КГБ Юрий Андропов ще заеме ключовия пост като генерален секретар на съветската компартия. Той беше предложен от Константин Черненко, за когото се считаше, че беше главният съперник на Андропов. Опитни западни дипломати в Москва считат цялата процедура като демонстрация на способността на Кремъл да създаде стабилна последователност във съветското ръководство. Както един дипломат се изрази: Царят е мъртъв, да живее царят”. „Какъв вид политик е новият съветски партиен ръководител Юрий Андропов и какво може да се очаква от него? Фактът, че през последните 15 години той беше началник на съветските служби по сигурността КГБ му придава малко суров образ на милиционерски началник. Коментаторът Джордж Фодър от Източноевропейските служби на Би Би Си разглежда досегашната дейност на Андропов и намира указания, че той вероятно е много по-сложна личност. Джордж Фодър заявява...”.

Смъртта на Леонид Брежнев сложи началото на една наистина дълга върволица от погребения. Скоро след него се споминаха: Юрий Андропов, Константин Черненко, Берлинската стена, СИВ и Варшавският договор, СССР, Михаил Горбачов (политически), Борис Елцин, лявото, дясното, поезията и прозата. Както винаги след такива епидемии, макар и съвсем гола, накрая остана да крета само надеждата – сега предстои да се проследи, дали тя ще смогне да надживее и Европейския съюз.

„На 28-ми август се навършват 40 години от смъртта на цар Борис трети. Много хора все още изпитват съмнения относно обстоятелствата, при които той почина. По този случай ние ще предадем четири специални програми. Във първата се излагат преобладаващите тенденции на международната сцена през лятото на 1943-та година и ще чуем мнения на историци. Във втората и трета програма ще чуете интервю със цар Симеон, записано в Мадрид, където той живее. Въпреки че той е бил само на седемгодишна възраст, когато баща му почива, цар Симеон е проучил основно целия проблем и може би е най-уведоменият човек по този въпрос. За тази цел Майкъл Самуел от Българската служба на Би Би Си отиде във Мадрид, за да разговаря със цар Симеон. Във четвъртата програма английският историк доктор Ричард Крамптън ще направи исторически очерк за царуването на цар Борис трети”.

„Слушате Би Би Си Лондон! Миналата събота Майкъл Самуел разглежда международната политическа сцена и вътрешнополитическите обстоятелства във България през лятото на 1943 година, точно преди смъртта на цар Борис трети. За повече сведения Майкъл Самуел отиде във Мадрид, където живее цар Симеон, синът на покойния цар Борис. Те разговаряха по обстоятелствата около смъртта на царя”. (Майкъл Самуел към Симеон Сакскобургготски): „На 28 август 1943-та година как научихте за смъртта на баща Ви? Защото, в края на краищата, това трябва да е било един страхотен момент за Вас”.

Въпреки небългарското си име, споменатият (във връзка с радиодраматизацията на „1984”) и от Соня Рув Майкъл Самуел разговаря със Симеон Сакскобургготски на съвсем чист български език. (Иначе, по онова време, далеч преди да дойде да ни оправи и да се реституира, бившият малолетен цар се ползваше с наистина широки симпатии.)

„Добър вечер от Би Би Си Лондон! Пред микрофона е Венцислав Павлов”. „Извиняваме се на онези наши слушатели, които тази вечер във предаването ни от 18 часа и 30 минути българско време не успяха да настроят приемниците си на нашите вълни. Поради техническа повреда първото ни вечерно предаване не е могло да се чуе на къси вълни в диапазоните на 19-ия и 31-ия метрови сектори или съответно на честоти на вълната 15 цяло 245 мегахерца и 9 цяло 53 мегахерца. Сега повредата вече е отстранена и ние излъчваме това второ вечерно едночасово предаване на къси вълни в секторите на 25-ия, 31-ия и 49-ия метър, на честоти съответно 11 цяло 78 мегахерца, 9 цяло 653 [т. е. 635] мегахерца и 6 цяло 05 мегахерца. Първата част от предаването е посветена на актуалните международни събития”. „А сега продължаваме предаването от Би Би Си Лондон с ново издание на поп-програмата, водена от вашата Ани”. „Поздрави, приятели, от Лондон и от мен – вашата предана Ани”. „Би Би Си Лондон. А сега ни остана време само да чуем последните новини накратко”. „А сега трябва да се разделим до утре сутринта, до 6 часа и 30 минути българско време, когато ще може да ни чуете на къси вълни в диапазоните на 31-ия, 41-ия и 49-ия метрови сектори, когато ще предадем подробен международен осведомителен бюлетин и преглед на британския печат. И до тогава, от всички нас във Би Би Си Лондон и от мен – Венцислав Павлов, дочуване. Благодаря ви за вниманието и лека нощ!”

„Добър вечер от Би Би Си Лондон! Пред микрофона е Ани Арнолд. Да чуем първо заглавията на тазвечерните новини”. „Поздрави, приятели, от летния Лондон и от мен – вашата предана Ани”. „Следващото ни предаване е утре сутринта от 6 и 30. Но няма да ви се обадим по телефона, за да ви събудим за него. И до тогава, от моите колеги – дочуване. А аз, вашата предана Ани, ви пожелавам сладки сънища и весела неделя с мелодията «The Living Daylights» [«Живите светлини»] от новия филм за Джеймс Бонд [1987]”.

Най-много в стихията си винаги греещата Ани Арнолд (вече покойната Михаела Арнаудова) беше по време на сватбата на „сър Чарлз и лейди Даяна Спенсър”. От тия й паметни предавания записи не се откриват, но то не е и прекалено необходимо – тяхната момичешка възторженост и верноподаническа умиленост беше пресъздадена доволно добре от националните български телевизии във връзка с най-новото подобно събитие. Бог да пази кралицата, че какви ли талази пък от мъка ще ни залеят, когато тя рухне.

„Добър вечер от Би Би Си Лондон! Пред микрофона е Мира Мартин. Започва второто вечерно предаване на Българската редакция на Световната служба на Би Би Си. Ето главните новини”. „Това едночасово предаване се излъчва на къси вълни на четири честоти в диапазоните на 25-ия, 31-ия, 41-ия и 49-ия метър. Започваме със пълния осведомителен бюлетин”.

Двете вечерни предавания на Би Би Си (от 18 и 30 и от 22 и 30) дълги години бяха все по 45 минути. Но накрая и англичаните отстъпиха от традицията – първото беше съкратено с 15 минути, а второто – удължено също с толкова (от 27 септ. 1987 – с промяна и в началния час вече от 22 и 15).

„Слушате Радио Германия – «Дойче веле» от Кьолн”. „Говори Радио Германия – «Дойче веле». Добър ден, драги слушателки и слушатели!” „Драги слушателки и слушатели, Радио Германия – «Дойче веле» предава на български език всеки обед от 12 часа до 12 часа и 45 минути българско време на къси вълни, на 19 метра или 15245 килохерца, на 25 метра или 11795 килохерца и на 31 метра или 9680 килохерца; всяка вечер от 18 часа и 30 минути до 19 часа и 20 минути българско време на къси вълни, на 13 метра или 21490 килохерца и на 19 метра или 15160 килохерца; и всяка нощ от 23 часа и 30 минути до 24 часа българско време на къси вълни, на 25 метра или 11905 килохерца и на 31 метра или 9650 килохерца. Вашите желания, критики и препоръки за нашата програма можете да изпращате до: Пощенска кутия 100 444, Кьолн, Федеративна република Германия”.

„Слушателки и слушатели” – и в наши дни „Дойче веле” (видно от езика на негов сътрудник – българин, включван понякога от телевизиите) притежава достатъчно чувствителни сетива, та смогва да забележи и да отрази, например също, че Ангела Меркел не е канцлер, а канцлерка. Ала иначе „Радио Германия” (гонено от „Свободна Европа”) беше най-машинизираната радиостанция – например всичките им стандартни съобщения (часове, вълни, програми, адрес) се въртяха всеки ден на един и същ запис. (Изобщо, определено им липсваше на студените немци, да им вдъхне поне малко живот, една гореща, предана и наша Ани Арнолд; а защо не и един по-съвременен снегояд като Емо Чолаков – абе, който го може, го може във всички времена, обаче имитациите стават все по-досадни.)

„Говори «Гласът на Америка» от Вашингтон (тъът-тъдът-тът). Добро утро, драги слушатели (тъът-тъдът-тът). Двете ни сутрешни програми във 6 часа и във 8 часа и 45 минути предаваме директно от Вашингтон в 11 часа вечерта и във 1 и 45 минути след полунощ вашингтонско време. Ето новините тази сутрин (вуууууууу)”. „Новините написа, редактира и прочете Камен Богданов (тъът-тъдът-тът). Тук е Вашингтон, «Гласът на Америка» (тъът-тъдът-тът). Слушайте и вечерните ни програми във 8 часа и 30 минути във секторите на 13, 19, 31, 41 и 49 метра къси вълни (тъът-тъдът-тът), и във 10 часа във секторите на 19, 31 и 49 метра къси вълни. Дочуване, драги слушатели”.

В статията „Радиозаглушаване по време на Студената война” (www.predavatel.com/bg/istoriya/jamming, 3 дек. 2018) се твърди, че „Гласът на Америка” на български е „заглушаван от 1949 г. до септември 1974 г.”; всъщност, тази станция беше заглушавана периодично и през 1980-те.

Пак според същите слушоци (www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-voa, 3 дек. 2018), през 1949 г. „Гласът на Америка” са излъчвали на „19.72, 16.90, 13.91” метра – на последната от тия дължини съвсем точно отговаря честотата 21570 килохерца, използвана често през 1980-те за първото вечерно предаване през лятото. Други близки познати честоти са 17705 килохерца (16.94 метра), 15195 килохерца (19.74 метра) и 15245 килохерца (19.68 метра).

Сред говорителите: Мери Акрабова, Виктор Андреев, Камен Богданов, Надежда Борисова, Петър Доков, Иван Евтимов, Роми Иванова, Петър Йорданов, Стамен Колев, Даяна Питърс, Михаил Радков, Жеко Стоянов, Илия Талев. Кореспонденти: Димитър Великов, Константин Луков, Георги Савов. Списъкът не е пълен – липсва дори знаковото: „Пред микрофона е Анастасия Мозер”.

„Тук е Атина, «Гласът на Гърция» (тъът-тъдът-тът). Драги слушатели, «Гласът на Гърция» в своите емисии на къси вълни предава през цялото денонощие новини от Гърция и целия свят (тъът-тъдът-тът). Емисията, която слушате сега се отправя към балканските страни и обхваща вести на български език. Тук е Атина (тъът-тъдът-тът). Слушате «Гласът на Гърция» всеки ден в 19 часа и 30 минути и 23 часа и 25 минути българско време на 30 цяло и 41 стотни метра или 9 хиляди 865 килохерца, на 25 цяло и 76 стотни метра или 11 хиляди 645 килохерца и на 31 цяло и 85 стотни метра или 9 хиляди 420 килохерца (тъът-тъдът-тът). Драги слушатели, добър вечер”. „Тук е Атина. «Гласът на Гърция». Драги слушатели, дочуване (тъдът-тъдът-тъъъъ)”.

„Говори «Гласът на Турция». Едно съобщение: Драги слушатели, начиная от втори април тъзи година [1983] предаванията на Радио «Гласът на Турция» на български език ще се излъчват на къси вълни двайсет и пет метра, единайсет хиляди осемстотин и шейсет килохерца ежедневно от 13 часа до 13 часа и 30 минути”. „Ето някои промени във часовете, метрите и килохерците на предаванията на чуждите езици (тъът-тъдът-тът). Начиная от тъзи дата към старите предаватели ще се присъединят и новите предаватели, които наскоро влязоха в действие (тъът-тъдът-тът). По този начин мощта на предавателите възлиза на 1750 киловата. А часовете на предаванията на турски и чужди езици ще бъде общо 80 (тъът-тъдът-тът). Междувременно предаванията на гръцки и френски езици всеки ден от половин час се увеличават на един час. А предаванията на албански, унгарски (...тъът-тъдът-тът...). Промяна се прави и в часовете на предаванията на другите езици. Така например българският език ще се излъчва всеки ден от 13 часа до 13 и 30 минути (тъът-тъдът-тът), вместо от 19 часа до 19 и 30 минути. Тъзи промяна е валидна и за метрите и килохерците на предаванията (тъът-тъдът-тът). Примерно предаванията на български език ще се излъчват на къси вълни двайсет и пет метра, единайсет хиляди осемстотин и шейсет килохерца (тъът-тъдът-тът), вместо четирийсет и един метра, седем хиляди сто трийсет и пет килохерца. Вашите мнения, препоръки и искания във връзка със предаванията ни (тъът-тъдът-тът) можете да изпратите на следния адрес: Те-Ре-Те, Радио «Гласът на Турция», Йенишехир [Yenişehir – нов град], Анкара, или пощенска кутия 333 (тъът-тъдът-тът). Повтаряме още веднъж адреса: Те-Ре-Те, Радио «Гласът на Турция», Йенишехир, Анкара, или пощенска кутия 333”.

„Тук говори Радио «Гласът на Турция» на къси вълни двайсет и пет метра (тъът-тъдът-тът), единадесет хиляди осемстотин и двадесет килохерца. Добър ден, драги слушатели. Започваме предаването на български език (тъът-тъдът-тът). Ще слушате новини, кратък преглед на днешния турски печат, програмата «Панорама на текущи събития» и музика (тъът-тъдът-тът)”. „Драги слушатели, завършихме предаването на български език (тъът-тъдът-тът). Ще ни чуете отново утре от тринадесет часа българско време. Дочуване (тъдът-тъдът-тъъъъ)”.

„Тук говори Рим (тъът-тъдът-тът). Драги слушатели, РАИ – Италианската радио-телевизия предава всеки ден (тъът-тъдът-тът) в 17 часа и 40 минути до 18 часа българско време (тъът-тъдът-тът) на къси вълни, на метри 30 цяло 90, равно на 9 хиляди 710 килохерц и 41 цяло 47, равно на 7 хиляди 235 килохерц (тъът-тъдът-тът)”.

„Тук е Транссветовното радио «Монте Карло». Вие слушате християнската програма на Транссветовното радио на къси вълни във диапазона на 41-ия метров сектор. Ние ви поздравяваме със добре дошли на музикалното ни предаване «Сърцето ми пее», изготвено от християнски песни за всички, разбиращи български език. Добър вечер, приятели. Пред микрофона е Веселин. Да чуем първо една духовна песен”. „Приятели, нашата програма завършва, но ще се радваме да получим вашите отзиви, желания и препоръки. Нашите програми се излъчват от 19 и 30 българско време всеки петък и събота на къси вълни във диапазона на 41-ия метров сектор. А ето и адреса, на който можете да ни пишете: Пощенска кутия 72, 10 24, Виена, Австрия. От сърце желаем Божиите благословения да ви радват всеки ден. И до нови срещи край радиоприемниците във следващите ни предавания. Това беше програма на български език от Транссветовното радио «Монте Карло»”.

Слушоците от Мрежата (www.predavatel.com/bg/istoriya/jamming, 3 дек. 2018) свързват радио „Монте Карло” със Световното адвентно радио „Гласът на надеждата”, чиято българска секция била „открита на 22 февруари 1995 г. в град Пловдив”, в който ден била записана „първата радиопрограма, която излиза в ефир на 24 септември [!?] същата година” (www.predavatel.com/bg/world/awr). Цитираният тук запис е направен през 1987 г. Имам и по-късен запис (недатиран), свидетелстващ за увеличаване на програмата: „Ние предаваме на къси вълни, на 49 метра, всеки четвъртък, петък, събота и неделя от 19 и 30 българско време”.

Все онзи (твърде любопитен, макар и не неоспорим) „сайт за радио и телевизия на български език, основан на 3 януари 2001”, разправя, че на български били предавали също Радио Китай (от 19 апр. 1974) и евангелското Радио „Транс-Европа” – Лисабон (от 1971 г.). През 1980-те, поне аз, тия радиостанции не съм ги ловил.

„Лаудетор Йезос Кристос! Слава на Исуса Христа! Говори Радио Ватикан (тъът-тъдът-тът). Нашата българска програма от Радио Ватикан за четвъртък, 27 януари [1983] започва (тъът-тъдът-тът)”. „Предаваме всеки ден в 19 часа и 15 минути българско време (тъът-тъдът-тът) на следните вълни: 1530, 7250, 9645, 11740 килохерца или съответно 196, 41, 31 и 25 метра. Същата програма се повтаря следващия ден в 5 часа и 15 минути българско време (тъът-тъдът-тът) само на тези три вълни: 1530, 6190 и 9645 килохерца или съответно 196, 48 и 31 метра”. „Драги слушатели, предаването на български език от Радио Ватикан завърши (тъдът-тъдът-тъъъъ). Благодарим за вниманието и дочуване. Слава на Исуса Христа! Лаудетор Йезос Кристос!”

Предаванията започват с мелодията на „Върви, народе възродени”.

Смятах Радио Ватикан за едно от най-скучните. След години имах възможност да науча, кой е ръководителят на неговата българска редакция (1966-1991) Георги Елдъров, и да се чудя, защо не съм чул предаванията на Христо Огнянов.

„Говори Тирана! (тъът-тъдът-тът). Говори Тирана! (тъът-тъдът-тът). Драги слушатели, започваме нашето предаване (тъът-тъдът-тът) на български език!” „Съобщаваме ви, драги слушатели, че Радио Тирана извършва своите предавания на български език във следните часове (тъът-тъдът-тът): от 06 до 06 и 30, от 14 до 14 и 30, от 16 до 16 и 30, от 17 и 30 до 18, от 19 до 19 и 30, от 21 до 21 и 30, от 23 до 23 и 30 българско време (тъът-тъдът-тът) на къси вълни 42 и 49 метра, и средни вълни 206 метра. Със това нашето ежедневно предаване на български език завърши (тъдът-тъдът-тъъъъ). Драги слушатели, дочуване”.

Предаванията завършват с мелодията на „Интернационала”.

Според слушоците, „към 1989 г. българските емисии са всеки ден както следва: 6:00-6:27 ч. на 1457 и 6090 kHz; 16:00-16:27 ч. на 6080 и 7155 kHz; 19:00-19:27 ч. на 1214, 6080 и 7170 kHz; 21:00-21:27 ч. на 6080 и 7100 kHz; 23:00-23:27 ч. на 1214 и 6080 kHz” (www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-tirana, 3 дек. 2018). Според самото радио, по това време първото и последното предаване са „извършвани” също и в 41-ия метров сектор, но тук не съм съвсем склонен да вярвам, че по-точната информация е тъкмо неговата. „Интересен факт е, че в радиото работят местни албански журналисти, говорещи изключително забавен български”. Чак пък изключително... по-скоро доста. То се отнася не само за Радио Тирана. (Нямам предвид съвременните комуникатори, чиито български език не е забавен, а трагичен.)

„Говори Радио Югославия. Започваме едночасовото ни предаване, което излъчваме всяка неделя от 15 часа българско време на средни вълни 422 метра”. „Радио Югославия. Завършихме първото ни днешно предаване на български език. Ще ни чуете отново довечера в 20 часа българско време на къси вълни: 31 метра и 18 стотни, 41 метра и 43 стотни и 49 метра и 18 стотни”.

„Радио Ниш на средни вълни 422 метра, тоест 711 килохерца и на ултракъси вълни 98 цяло и 1 десета мегахерца. Драги слушатели, добър ден. Започваме предаването за българската народност в Югославия”. „Дочуване до утре, 13 часа и 30 минути”.

Предаванията започват с началото на песента „Работници, работнички, сплотете се от вси страни”.

„Тук Югославия. Говори Радио Скопие. Започва нашето предаване на български език на средни вълни 370 цяло и 4 метра или 810 килохерца. Добър вечер, драги слушатели”. „Завърши нашето предаване на български език. Ще ни чуете отново утре в 19 часа българско време. Дочуване”.

„Говори Москва! Говори Москва! Започва предаването за слушателите от Народна република България”. „Говори Москва! Предаването ни за слушателите от Народна република България завърши. Всеки ден от 18 часа и 30 минути до 19 часа и 30 минути българско време Радио Москва излъчва предавания за слушателите от Народна република България в диапазона на вълните: 31, 41, 49 и 210 метра”.

Боже, колко съвременно и колко европейско! Няма народност, няма език – има само заселници сред някакви административни граници.

„Говори София! Говори София! Предаваме за българите в чужбина. Драги сънародници, добър вечер! Най-напред чуйте главните теми на новините”. „[Нашето предаване] се излъчва всеки ден от 20 часа българско време на къси вълни 31 и 42 метра за района на Близкия изток, Персийския залив и Индийския океан, и от 21 часа българско време за района на Европа, Средиземноморието и Северна Америка на къси вълни 49 метра и на средни вълни 245 метра. Предаването ни за българите в чужбина завърши. Дочуване”.

„Българско радио. Програма «Знание». Слушате ни на средни вълни София-3 774 килохерца и на ултракъси вълни”.

Да, „комунистическите смрадове” ни задушаваха и с такава програма!

За съжаление, от превъртените касети не се чува ни дума из нито един от 15-те епизода на „1984”, излъчени от Би Би Си.

Хубавото е, че някой е качил един от епизодите в Мрежата.


Следва.