Правилното е да се мисли, че държавата, която в наши дни най-силно наподобява романа „1984” от Джордж Оруел, е Северна Корея.

Никога не съм бил в Северна Корея.

Аз съм гражданин на Европейския съюз (не по Маяковски).

Въпреки туй, колкото и да странно, чувствам живота в „1984” като твърде познат – не от тоталитарното минало. Много ми се иска някъде по-нататък да споделя повече за това чувство. Но понеже споделянето на чувствата е по-трудна и по-тънка работа, пък се нуждае и от по-специална маса, ще започна със събиране на историята на българските преводи и преводачи на казания роман. Дори да не ми се получи с разкриването на чувствата, все ще ми се натрупат достатъчно факти за драсването на някоя научна статийка.

Според електронния каталог на правоприемника на отпратената в миналото през 2009 г. със закон Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София (НБКМ), заместващ практически спряната от няколко десетилетия без закон българска национална библиография, романът на Джордж Оруел „1984” има на български език (8 окт. 2018) два превода, разпространявани в три издания:

– превод на Лидия Божилова, обнародван през 1989 г. в София от „Профиздат” (с предговор „«1984» през 1989” от Ивайло Дичев, без ISBN) и през 2005 г. на неустановено място от „Mediasat” (поредица „Златна колекция XX век: Изборът на «Дневен Труд» и «24 часа»”, ISBN 84-9819-410-5);

– превод на Димитрина Стойкова-Робъртсън, обнародван през 2002 г. в София от „Жар птица” (ISBN 954-90925-10-7).

Както ще се види нататък, тая информация е не само твърде непълна, но и доста неточна.





Известните на електронния каталог на НБКМ издания на „1984” от Джордж Оруел, обозначени като преводи на Лидия Божилова и на Димитрина Стойкова-Робъртсън, осъществени през 1989, 2002 и 2005 г.



Прегледът на каталозите на по-„неотговорни” библиотеки (сред които особено богат, макар и прекалено пестелив – онзи на Народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив – НБИВ), на видими в Интернет книготърговски и други списъци за налични или изчерпани издания, както и разходката из софийските книжарници, показват, че преводът на Лидия Божилова има не по-малко от още четири издания:

– издание от 2004 г. в София на „Panorama.bg” (с предговор „Зaщo Oруeл e aктуaлeн и прeз 2004-тa!” от Волен Сидеров, ISBN 954-909-220-8 или 954-9092-20-8);

– издание от 2006 г. в София на „Панорама” (с предговор от Волен Сидеров, ISBN 954-9153-81-9);

– издание от 2009 г. в София на „Фама” (ISBN 978-954-597-352-9, заедно с „Фермата на животните”, все още налично в книжарниците);

– издание от 2016 г. в София на „Фама” (ISBN 978-954-597-514-1, също налично в книжарниците).

Могат да се изтъкнат дотук две неща:

– по-голямата част от изданията на романа на Джордж Оруел „1984” на български език не са постъпили в „хранителницата на българската национална памет” – правоприемника на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София и не са достъпни там за желаещия да ги проучи днешен или утрешен изследовател;

– по-голямата част от издателите в България на романа на Джордж Оруел „1984” са пирати, както безпарични любители, тъй и състоятелни пинтии, все нарушители на Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения – изданията на дребосъците „Panorama.bg” и „Панорама” (с предговор от начетен и будещ любопитство съвременник) очевидно са в съвсем незначителен тираж, тъй като са отдавна изчерпани и не се откриват дори при антикварите, а пък великанът „Фама” е набълвал такава огромна (но непосолена) продукция, че нея пазарът не смогва да преглътне почти десетилетие.





Неизвестните на електронния каталог на НБКМ издания на „1984” с предговор от Волен Сидеров, осъществени през 2004 и 2006 г., липсващи дори при антикварите. Политикът Волен Сидеров в предаване на партийната си телевизия, в което разяснява на младите по случай 24 май 2015 г. що е старопечатна книга, грабвайки очите и на специалистите с възрожденски издания от личната библиотека на Стефан Гечев.



Относно преводачките на романа, Лидия Божилова и Димитрина Стойкова-Робъртсън, в електронния каталог на НБКМ не са указани никакви допълнителни данни, освен имената тъй, както са означени в книгите. Липсата на рождена година и на сведения за пълната форма на имената (име, бащино, фамилия) подсказва, че деятелките изглежда са лица неизвестни – не е налична никаква информация за тях.

Според електронния каталог, Лидия Божилова (вероятно същата) е превела още три книги, издадени (1979-1984) в София от „Партиздат” и „Профиздат”:

– „Апартейд. Престъпление срещу човечеството. Южноафрикански автори за южноафриканския расизъм” – сборник, съставен от Алекс Ла Гума (Партиздат, 1979);

– „Работа. Хората разказват какво вършат всеки ден и какво мислят за това, което вършат всеки ден” – сборник с интервюта на Стъдз Теркъл (Профиздат, 1980);

– „Американски мечти. Изгубени и намерени” – сборник с интервюта на Стъдз Теркъл, с предговор от Кръстан Дянков (Профиздат, 1984).

Томът „Английска литература” (С., 2000, с. 423) от поредицата на БАН „Преводна рецепция на европейска литература в България” свързва Лидия Божилова единствено с превода на „1984” и също не дава никаква информация за нея. Преводачката отсъства например и от справочниците „Кой кой е в българската култура” (Варна, 1998) и „Кой кой е в България 1998” (С., 1998).

Въпреки всичко, Лидия Божилова все пак може да бъде разпозната, след поглед върху (недостъпното в НБКМ, но прегледано в книжарница) издание на „1984” от 2016 г. на „Фама”. В това издание тя е означена с по-обширна форма на името – Лидия Божилова-Аройо.





Неизвестните на електронния каталог на НБКМ издания на „1984”, обозначени като преводи на Лидия Божилова и на Лидия Божилова-Аройо, осъществени от „Фама” през 2009 и 2016 г., все още налични в книжарниците.



Видно от електронния каталог на НБКМ, същата или друга Лидия Аройо (без повече имена и рождена година) е съставителка и редакторка на сборника „Работа?”. Тоя сборник бил издаден (според каталога) през 1994 г. в София от Българската секция на Би Би Си – „BBC Bulg. Section”. Както не е неизвестно, Българската секция на Би Би Си, действала между 7 февр. 1940 и 23 дек. 2005 г., се намира в Лондон; след 10 ноем. 1989 г. в София е открито нейно кореспондентско бюро. Дали книгата всъщност е издадена от секцията в Лондон, или от бюрото в София (което би било някаква подсказка, у нас или в Англия е местоработата на нейната съставителка) – поне от записа в каталога не става ясно. Записът не дава възможност и да се определи, има ли или не трудът на Лидия Аройо някакво родство с едноименния сборник с интервюта на Стъдз Теркъл, преведен от Лидия Божилова 14 години по-рано.

„Лондон, март 1994 г.” – тъй обозначава местонахождението на авторката си подписаният от Лидия Аройо предговор към сборника „Работа?” (НБКМ, 595733), сам себе си определящ като издание на секцията в столицата на Великобритания („Produced by BBC Bulgarian Section”), отпечатано в България („Printed in Bulgaria”).

„През 70-те години в САЩ американският журналист Стъдс Теркъл интервюира различни хора за работата, която вършат, за отношението им към нея. Неговата книга «Работа» въз основа на тези интервюта е за работата като призвание, а не като средство за препитание”.

Още с първото изречение от предговора си Лидия Аройо заявява, че познава произведението на Стъдз Теркъл (Стъдс Теркъл), за съжаление без да указва, тя или някоя друга Лидия е направила неговия български превод (който Аройо изобщо не споменава). Освен със заглавието си, новата „Работа?” не се родее по нищо със старата. Напротив, тъкмо обратното. Без изобщо да забелязва връщането към пещерната епоха (когато работата пак не е изява на призвание, а е просто средство за препитание), гледайки само с очите на бездушен икономист, лондончанката представя развитието на големия свят, в който вече пропада и излизащата изпод чадъра на социализма София:

„Променя се представата за работата – това вече не е занимание в съответствие с наклонностите, което осигурява препитанието до пенсия. [...] По време на трудовия си живот човек вече може по няколко пъти да сменя професията си, по няколко пъти да е безработен. [...] Българската редакция на Би Би Си подготви серия програми, които представя в настоящата книга, посветени на различни аспекти на безработицата като социално-икономическо явление [...]. Моята цел като съставител и редактор на серията програми и на този сборник беше те да представляват интерес и за специалиста, който има възможност да хвърли поглед към последното развитие в научната мисъл в тази област, и за самия безработен и неговите близки, които се сблъскват може би за първи път с явлението безработица и търсят неговото обяснение”.

Съставителката на издадения в Лондон сборник „Работа?” Лидия Аройо познава не само някои от стъпалата към света на Джордж Оруел, но и трудовете на въпросния автор – в книгата са цитирани откъси от „По пътя към Уигънския пристан” (с. 17-18) и „1984” (с. 63). Което, разбира се, само по себе си, съвсем не е достатъчно, за да бъде разпозната тя като преводачката на „1984” Лидия Божилова.

Същата или друга Лидия Аройо, боравеща в по-нови дни с мобилни телефони едновременно в България и в Англия, е особено позната в Мрежата. Например, публикувана на 28 юни 2012 г. статия „Amnesty International представя доклад за престъпленията от омраза срещу гей общността в България”, след като рекламира и „предстоящия тазгодишен «София Прайд»” (има се предвид гей-парада из централните улици на нашата столица), препоръчва на най-ревностните си читатели:

„За повече информация и запитвания за интервю можете да се свържете с:

Лидия Аройо (Lydia Aroyo), прессекретар за Европа и Централна Азия в Amnesty International, на телефон: +359 88 6181363 или +44 (0) 7771 796 350; електронна поща: laroyo@amnesty.org” (www.ngobg.info/bg/news/5353-amnesty-international-представя-доклад-за-престъпленията-от-омраза-срещу-гей.html, 29 авг. 2018).

Разбира се, кодът +359 е на България. Гражданството пък на втория телефон (с код +44) тутакси разкриват редица статии, сред които: „Семье независимого активиста запрещено выезжать за границу”:

„За дополнительной информацией просьба обращаться: [...]

В Лондоне. Международная Амнистия. Лидия Аройо Lydia Aroyo (English, Russian): +44-(0)-7771-796-350 (mobile); or +44-(0)-20-7413-5599; or laroyo@amnesty.org” (https://ok.ru/chronotm/topic/62630137473823, 29 авг. 2018).

Прессекретарката Аройо продължава да предоставя лондонските си телефони и пощенската си кутия към правозащитната организация поне до септември 2014 г. (https://amnesty.org.ru/node/3054/, 18 септ. 2018). Службата си на „пресаташе на «Амнести интернешънъл» за Европа и Средна Азия” тя пък започва да изпълнява не по-късно от 2004 г. (година преди закриването на Българската секция на Би Би Си) – това личи от публикувано на 26 май 2004 г. съобщение „«Амнести»: Нечовешки са условията в някои социални домове в България”, в което са засегнати и други теми, застъпени в годишния доклад за правата на човека за 2003 година (https://news.bg/crime/amnesti-nechoveshki-sa-usloviyata-v-nyakoi-sotsialni-domove-v-balgariya.html, 26 септ. 2018):

„От редица места постъпват съобщения за лошо отношение и изтезания на задържани от страна на полицията, като най-малко един човек е загинал в ареста при подозрителни обстоятелства [...]. Жертвите на насилие често са представители на ромската общност, като някои от тях са деца. [...] Смъртната присъда на българските медицински сестри в Либия предизвика шок в «Амнести», каза още Лидия Аройо. Не може да се постигне истината в един процес, който не се смята за справедлив и който разглежда признания, предизвикани чрез мъчения, коментира тя. В много държави се изпълняват смъртни присъди, като в Европа такива почти няма. Смъртната присъда трябва да се премахне по принцип, е позицията на правозащитната организация. Делегация на «Амнести» ще посети България тази година с изследователска мисия. Мерките, които се вземат от отделни правителства в борбата срещу тероризма, не са най-добри, защото често потъпкват човешки права, посочи Лидия Аройо. Коментирайки основните положения в доклада изпълнителният директор на руския клон на организацията Сергей Никитин заяви, че САЩ, наред с авторитарните и диктаторските режими, вече са сред най-големите нарушители на човешките права”.

С какво друго, освен с шокиране, „Амнести” възнамерява да подпомогне медицинските сестри в Либия, съобщението не отбелязва. Забележително е, че през 2004 г. организацията все още бива изписвана в материалите на български език “Амнести интернешънъл”, а не „Amnesty International”, циганите вече са роми, но гей-парадите из София все още не са в дневния ред. Лидия Аройо говори пред БНР, но дали го прави от Англия – не е казано.

Знаещи къде се намира България или не, но съжителстващи един с друг, все по информация в Интернет (www.192.com/atoz/people/aroyo/lydia/nw4/2585580285/, 29 авг. 2018), между 2002 и 2006 г. „Lydia Aroyo” (на приблизителна възраст 65+ години), „Yosef Aroyo” (на приблизителна възраст 65+ години), „Mira Aroyo” (на приблизителна възраст 40-44 години) и „Rina Aroyo” (на приблизителна възраст 30-34 години) са гласоподаватели в Лондон. Може да се допусне дотук, че това са майка и баща с две дъщери.

Възползвала се от умението, желано от всяка жена, да връща часовника назад (защото след малко ще се види, че е същата дъщеря), през 2013-2015 и 2017-2018 г. гласоподавателка в Лондон е „Mira Aroyo” (на приблизителна възраст 35-39 години), този път съжителка на „Harry J Hardie” (www.192.com/atoz/people/aroyo/mira/, 29 авг. 2018).

Търсенето в Интернет по натрупалите се имена най-напред води до биографична статия в българската Уикипедия (https://bg.wikipedia.org/wiki/Мира_Аройо, 29 авг. 2018):

„Мира Аройо е българска музикантка и биоложка от сефарадски еврейски произход, най-известна като член на британската електропоп група «Лейдитрон». Пише песните си за групата на български и английски. Аройо е родена в София на 11 юли 1977 г. в семейството на български евреи. Когато е на 10 години се мести със семейството си в Израел, а по-късно във Великобритания. Първият музикален инструмент, на който свири Мира е китара. През 1999 г. се присъединява към новосформираната електронна група «Лейдитрон» и оттогава изпълнява вторите вокали на групата, свири на синтезатор и пише текстове. Освен постигнатите музикални успехи, Аройо следва за докторска степен по молекулярна генетика в Оксфордския университет, но по-късно изоставя обучението си”.

Допълнителна, но (както ще проличи по-нататък) важна краска (разкриваща и професията на гласоподавателя в Лондон Harry J Hardie) добавя руската Уикипедия (https://ru.wikipedia.org/wiki/Аройо,_Мира, 18 септ. 2018):

„Аройо со своей семьей переехала в Израиль, когда ей было 10. Единственная участница группы, никогда не жившая в Ливерпуле [...]. Она пишет и поёт песни на английском и своём родном болгарском. Также исполнила на русском языке песню «Миллион алых роз» [...]. С 2010 года замужем за фотографом Гарри Харди. 23 февраля 2012 года у них родилась дочь Ноа. На данный момент семья проживает в Лондоне”.

Най-обемно „Bulgarian musician” (българската музикантка) Мира Аройо е представена от английската Уикипедия (https://en.wikipedia.org/wiki/Mira_Aroyo, 18 септ. 2018), която, между другото, също изтъква: „She writes and sings her songs for Ladytron in Bulgarian as well as English” (Тя пише и пее песните си за „Лейдитрон” на български, а също така добре и на английски).

Макар и надзъртайки нататък малко над конспекта (а може би не), твърде любопитен е един от източниците, използван и от английската, и от българската Уикипедия – статия, озаглавена „Мира Аройо от «Лейдитрон» за българската чалга” („Ladytron’s Mira Aroyo on Bulgarian Chalga Music”), публикувана в англоезично електронно списание към края на 2008 г. (www.beastnation.com/east-tunes/ladytrons-mira-aroyo-on-bulgarian-chalga-music/, 29 авг. 2018):

„«От всеки 100 парчета, едно е великолепно» – казва Мира Аройо, която всеки път, когато посещава София, събира десетки чалга-изпълнения с надеждата да открие необработен диамант. [...] Песните на Мира, изпети на български език – езикът, с който тя е отраснала, бяха най-пъргавите и най-живите на концерта в Берлин през май. Българските корени на Мира са прикрити зад мекото британско произношение, което тя придобива, след като, когато е на десет години, семейството й напуска Източна Европа и се установява първо в Израел, а после във Великобритания. Обаче нейните прекрасни мургави черти постоянно напомнят за родното й място. Тя се връща в България два пъти годишно, за да се види с роднини, да покара ски из диви планински кътчета и да запази връзката със страната, която изцяло е обзета от бесни реформи. «България е като Испания през 70-те години» – разказва Мира. «Новите сгради се издигат толкова припряно, че не се изпипват както трябва. По-старите са изоставени да тънат в разсипия. Морските летовища се изграждат тъй, че да съсипят плажа. В планините се налага да газиш през кал, за да се добереш до недовършена хижа. Където да погледнеш, виждаш Макдоналдс и евтини парцали. Това е глобализацията. София не е моят любим град. [...] Хубавата част са провинцията и хората. Планините, малките селца са просто изумителни. Пловдив е красив, както и много други по-малки градове». [...] Благодарение на Мира българският език звучи из клубовете по целия свят, винаги, когато «Лейдитрон» има участие”.

Забележително е, колко по-истински звучи гласът на британската певица, творяща на български език, признаваща чалгата и угнетяваща се от глобалната стандартизация, за разлика от анг(е)логласното пригласяне на софийските мюзик-абдалчета, запътили се да покоряват чуждоземните пивници с навлечената им безлична сервитьорска униформа. Възможно е, след загубата на Студената война, под разложителната власт на завоевателя и неговите новопокръстени еничари, да се пробие път към мечтаната музикална сцена с български, а не с английски език, в България да е по-трудно, отколкото във Великобритания. И все пак, съпротивата или примиряването с размиването е най-вече въпрос на характер.

Не може да не се заподозре тук, че смуглата Мира не е от породата на сивата уредничка на боядисани паради от „Амнести интернешънъл”, тъкмо тъй, както последната не е от породата на (по)читателите на Джордж Оруел.

Впрочем, дори Мира Аройо изобщо да не се гнуси да пее и да дава интервюта на български, на родните интернешънълчета сигурно им режат джобните, ако не цвъкнат, където и да е, поне два-три реда на латиница:

„Кои са героите ти – в музиката и в живота?

– В музиката са хората, които са създали свой собствен стил и са били креативни и изобретателни без да се тревожат какво е популярно в момента. Също така музиканти, които са имали дълги кариери и не са спирали да се променят и адаптират, за да не се превърнат в клишета и сенки на себе си в славните години. Примери са Bob Dylan, David Bowie, Sonic Youth, My Bloody Valentine, Phil Spector, Stravinsky, Stockhausen.

В живота това са хора като родителите ми, режисьорът на El Topo Alejandro Jodorowsky, Roman Polanski. Хора, които не се отказват лесно и които се приспособяват към всичко, което животът изправи по пътя им. Хора, опитали от различни култури, които гледат напред и никога не спират да се учат” (http://boyscoutmag.com/2011/02/mira-aroyo-ladytron-interview/, 18 септ. 2018).

Откъсът е из интервю „Въпроси за Мира”, публикувано на 26 февр. 2011 г. от някакъв твърде неориентиран „Boyscout” Петър Грудов, комуто не се е отдало да различи дори пола на красивата дама: „Мира Аройо е роден през 1977 година в София” – начева писанието си незрящият. Разбира се, на хората, „които се приспособяват към всичко”, рядко се отдава да създадат „свой собствен стил”, просто защото са твърде заети „креативно и изобретателно” „да се адаптират” към онуй, което „е популярно в момента”. Ала никак не е изключено противоречието в материала да е родено, не от думите на жадната да опита от различни култури Аройо, а от моливчето на преглъщащия само една „Boyscout”. (Видно от негова тазгодишна визитка в Мрежата, Петър Грудов е „един от основателите на онлайн изданието Boyscout. Работи в сферата на връзките с обществеността и корпоративните комуникации в продължение на десет години. Днес пише, обучава се за съвременен танцьор, пуска музика и се учи да свири на пиано. Живял е на четири континента и е член на Менса”, www.tedxvitosha.com/blog/peter-grudov, 26 септ. 2018.)

Обаче друго интервю, записано не от въпросния „Boyscout”, а дадено през 2008 г. за англоговорящата еко-публика, отрича у Мира Аройо да грее някакво самородно бунтарство – когато не се възприема като такова досадното пенявене, препоръчително за по-ангажираните музикални идоли, холивудските жертви на сексуален тормоз, удържащите световния мир миски и останалите такива модели, назначени да рециклират мозъците на пролите в глобалното общество (www.viva.org.uk/what-we-do/celebrity-supporters/mira-aroyo, 26 септ. 2018):

„Родената в България Мира е забележителна певица, непримирима природозащитничка и противничка на насилието върху животни. Във «Вива актив» («Viva!ACTIVE») бяхме развълнувани от поканата да разговаряме с нея зад кулисите, преди свиренето на «Лейдитрон» в Карлинговата академия в Бристол. Пристигайки в късния следобед на уреченото място, бях представена на очакващата ме Мира, която бе истински приветлива и с удоволствие успя да изпълни своя дълг към животните.

Зададох й няколко въпроса за нейното хранене, а тя ми разказа: «Когато бях на 20 години, по природозащитни причини, взех решение да се откажа от месо. Не си падах по насилието върху животни или по ужасната „луда крава”, та това мое отношение към природата ме предизвика да преосмисля диетата си. В училище бях научила много за проблемите, свързани с едрото земеделие, като необходимостта от земя и замърсяването, причинявано от промишленото производство.»

Мира ми разказа още: «Моята любима храна навярно е тайландската, която винаги намирам за много свежа и здравословна. Определено се чувствам в по-добро здраве, откакто престанах да ям месо. Трудно ми е да си припомня вече, защото беше преди много години, но мога да си представя, че яденето на месо би ми дошло твърде тежко... И дъвкането. Брр.»

Попитах Мира дали намира, че настъпателността е важна част от вегетарианството: «Подписвала съм петиции срещу насилието върху животни и промишленото земеделие. Никога няма да сложа кожа и съм против едрото земеделие. Аз съм против насилието върху животни. Смятам, че хората трябва да решават сами, но е нужно най-напред да бъдат осведомени. Хората трябва да знаят, че усиленото производство на месо се отразява на планетата. Тропическите гори в Бразилия са изсечени, за да се отворят още пасбища за растящия брой говеда. Беше доста позорно да си вегетарианец, но вече не е така – мисля, че трябва да провеждаме акции, защото вече можем да просвещаваме хората и да ги окуражаваме да преосмислят възгледите си.»”

Да би Мира не би била тъй усърдна в рецитирането на слогани, дали не би казала нещо, примерно, за връзката между изсичането на горите в Бразилия, икономиката в глобалния свят и тенденцията, богатите да стават все по-богати, а бедните – все по-бедни? Иначе, налагането на същия калъп за защита на джунглата чрез превъзпитаване на месоядните, би открило решението на проблема с изсичането на дърветата из софийските паркове в приучването на циганите да моржуват – което едва ли ще се понрави на правозащитниците от неправителствените организации, пък и не само на тях.

Да би се Мира захванала с критика на икономиката в глобалния свят, дали би обикаляла Мира с „Лейдитрон” по сцените на света, или просто би си останала да си дрънка китарката в някое ливърпулско мазе? Даже споменатата Карлингова академия в Бристол (открита през 2001 г.) по него време се нарича тъй по името на своя спонсор – производителя на сочената като най-успешна по продажби британска бира „Карлинг”. (От 1 ян. 2009 г. спонсорството е поето от друга компания и Карлинговата академия вече не е Карлингова, а О2 академия.) Биха ли поканили Мира в Карлинговата академия, ако тя протестираше срещу пиенето на бира? Би ли пяла бироскептичката Мира в Бристол, ако „Карлинг” контролира всички концертни зали и клубове в града?

В диви времена, когато свободата на словото още не била защитена със закон, някакъв мъдър пророк бил предсказал, че преди да се възцари безвремието ще пуснат жените в кръчмите, жените ще отучат мъжете да пушат там, а мъжете ще почнат да говорят като жени. Не е уникална беда, когато поредната красива госпожица рецитира слогани. Страшното падане става, ако мъжете се заслушат и се качат на високи токчета. „Моите герои са хората, които се приспособяват към всичко”. Обаче в гьола на приспособимите, на щапукащите по гей-паради и на хрупкащите трева, както на китаристите, тъй и на министрите, парламентаристите и синдикалистите, на всички им дърпа конците Който трябва.





Британската певица Мира Аройо, която опитва да си припомни за тежкото бреме да дъвчеш месо. Италианската актриса Лоредана Каната, която излага още по-сериозни аргументи в защита на животните. Разни хора, разни... апетити.



Електронното списание, поместило интервюто („Вива”, www.viva.org.uk), е орган на благотворителна организация, сееща веганизъм. Иначе Мира Аройо (за радост, но и за съжаление) изобщо не е от войнстващите вегетарианки, налагащи на света своето хоби, обливайки се с червена боя по улиците и изписвайки (мамещи окото) зелени призиви връз голи гърди. Шушука се, че тя дори си позволява риба и миди, което изобщо я изключвало от редиците на правоверните. Колкото до цитирания трактат върху нейната храносмилателна система и планетарните отговорности по селекцията на консумативите за тази система, той съвсем закономерно завършва с взиране в езика на певицата:

„Мира пее на български в някои от песните на «Лейдитрон», между които «Бойни действия в застроени райони» («Fighting in built-up areas») от албума им «Среднощна доба» («Witching Hour»). Мира каза на «Вива актив»: «В началото на кариерата ни пеенето на български беше просто опит, който сполучи! Българският език понякога приляга на музиката повече от английския, та поради това го използваме. Понякога хората публикуват в Интернет преводи, които са истинско мазало, защото буквалният превод може да звучи някак си неуместно, докато на български предизвиква чувство!»”

„Бойни действия в застроени райони” – „Fighting in built-up areas” (FIBUA) е военен термин от речника на НАТО. Твърди се, че „във «Fighting In Built Up Areas» са използвани елементи от традиционния български фолклор” (www.avtora.com/ladytron-witching-hour, 2 окт. 2018). Текстът на самата песен (изцяло на български) не се врязва в паметта като прекалено покъртителен:

„Завършва / Пролетта не чакам / Мостът е затворен

Пушек не видя, а огънят гореше / Слънцето изникна, нищо не запалва

Пушек не видя, а огънят гореше / Пушек не видя, а огънят гореше

Релсите се сливат / Пътят пак изчезва / Пушек не видя, а огънят гореше

Завършва / Защото защо... завършва

Защото защо... завършва / Защото защо... завършва

Седна да вечеряш, думи не разменяш / Пушек не видя, а огънят гореше

Съмна, пак блестеше... не разменяш / Пушек не видя, а огънят гореше

Пръсти в джоба криеш, думи не разменяш / Пушек не видя, а огънят гореше

Сянка в слънце търсиш / Сянката намираш / Пушек не видя, а огънят гореше

Завършва / Защото защо / Защото защо... завършва

Защото защо... завършва, завършва

Защото защо... завършва, завършва”.

Възможно е това накъсано съскане, зъскане и шъшкане да въздейства повече, когато не се търси и не се схваща неговият смисъл. Дори да не е незабравима поетеса, Мира Аройо може и да владее някоя от формите на ония магии, които омайват чрез неразбираеми заклинания.

По-любопитното е, че в Интернет текстът на песента „Бойни действия в застроени райони” може да се открие в следната таблица с две колони, представяща го едновременно в „оригинал” и в превод на английски (http://lyrics.wikia.com/wiki/Ladytron:Fighting_In_Built_Up_Areas/en, 2 окт. 2018):







Тази таблица буди интерес по две причини:

– тя е резултат от нормалното за здравия разум на себеуважаващия се човек, но станало непопулярно у нас след 10 ноем. 1989 г. виждане, че всички чуждоезични текстове трябва да се предават (и) на езика, използван от читателите или слушателите, за които са предназначени;

– представеният като „български” оригинал на песента, може да е всякакъв друг, но не и български – това се разпознава с един поглед по азбуката, на която е изписан.

Причината, накарала Мира Аройо да пее на родния си език е обект и на увода към интервю с нея от 14 май 2009 г., взето от Росица Илиева за в. „Капитал” (www.capital.bg/light/istorii/2009/05/14/718942_muzikalno_zatopliane/, 26 септ. 2018):

„Веднъж в групата решават да експериментират и Мира между другото вмъква в парчетата няколко думи на български. Стакатото на родната ни реч толкова им допада, че във всеки албум, от общо четирите им досега – «604» (2001), Light And Magic (2002), Witching Hour (2005) и Velocifero (2008) – Ladytron ни представят твърде рядката възможност да слушаме езика си в комбинация с хубави съвременни мелодии. Kletva например е симпатичен кавър на «Щурците» и Мира Аройо вярва, че смятаме новия аранжимент за интересен. [...] Малко преди третото си идване с групата тук любимата ни четвърт от Ladytron сподели, че принципът й в живота е Live and let live”.

Може да се заключи, че принципът има по-добър звук на английски, отколкото на български.

„Променяте ли се, когато сте в България?

– Да, би трябвало, защото ям много сирене и зеленчуци”.

Този отговор определено го дава, не поетесата, а биохимичката.

„Малко са жените с подобно съчетание от талант, красота и интелект, а наскоро от страниците на един японски сайт я поставиха в топ 10 на красивите и интелигентни жени. Същият този сайт поясни, че Мира идва от тъмната и непозната България. Нещо с което ние обаче се гордеем. [...] Мира остава вярна на българските си корени, като някои от текстовете на песните им ги пише на български. Според самата нея българският звучи по-остро и по-стакато и затова го предпочита. [...] Музикалните критици са на мнение, че бъдещето принадлежи на Лейдитрон, a уникалното съчетание от британски синт-поп и български текстове, както и присъствието на очарователната Мира Аройо, са просто още един повод за гордост от наша страна” (из съобщение от 20 ян. 2008 г. за „Българската следа на британската поп сцена”, http://btourism.com/read.php?id=111, 2 окт. 2018).

Има нещо несподелено в тази любов.

„Аз някой път пиша на български, защото българската дикция е много по-различна от английската и начинът, по който се слагат думите върху музиката, е много по-различен. Понякога виждаш на дадена музика, че българският е по-остър, по-стакато звучи, отколкото английския, затова и използвам българския. [...] Веднъж едно момиче в Испания ми каза: «Аз разбирам английски, приятелят ми също, но тези две песни не ги разбираме!» [...] Някои знаят какъв е [езикът], други мислят, че е руски или нещо такова. Който по-добре ни познава, вижда, че е български. [...] Много се зарадвах, когато ходех из София и видях да се продават пиратски дискове на Ladytron. Това ми хареса. [...] Имахме концерт в Истанбул преди две седмици, на него имаше български фенове, които специално дойдоха да ни гледат” (из „Интервю с Мира Аройо, Ladytron” от 30 дек. 2005 г. на Георги Папакочев за предаването “Студио 90” на телевизия „Европа”, www.avtora.com/interviu-s-mira-aroio-ladytron, 2 окт. 2018).

„Българският език изисква ритъм, има свой ритъм и работи по-добре при по-бързи песни. Тъй като в новия албум стилът е по-различен, решихме да не записваме песен на български, но не сме отказали от идеята – в следващия може да има. Музиката идва първа и след това всичко останало” (из интервю от 25 окт. 2011 г. за в. „Дневник” на Светослав Тодоров „Мира Аройо, Ladytron: Ако бяхме известни още от началото, нямаше да се развием”, https://indioteque.com/miraint/, 2 окт. 2018).

„Щурците всъщност са единственият български състав, музиката на който помня, защото когато бях малка, родителите ми слушаха много техните албуми. [...] Когато започнах работа върху Клетва, нямах представа, че това е една от най-великите български песни. Просто много отдавна не живея в България... Освен това, когато ремиксирам и преработвам чужда музика, не обичам това да са много известни парчета на големи групи. Много се притеснявам, надявам се да не съм я развалила, а само да съм представила нещата в друга светлина” (из интервю на Никола Шахпазов от 16 февр. 2007 г., www.programata.bg/?p=57&l=1&c=1&id=61, 2 окт. 2018).

„Сред членовете на групата е и Мира Аройо (фронтдама на бандата), която е от български произход. Лейдитрон дори специално бяха помолили мениджърите да дават предимство на български медии. Мира обеща, че съвсем скоро ще се отбие в България, за да посети възрастните си баба и дядо. Македонска журналистка остана крайно учудена, когато Мира проговори на родния си език, тъй като нямаше никаква представа за нейния произход. Когато излезе на сцената, Мира поздрави на чист български феновете от Сърбия, които също се изненадаха, че британци владеят езика на източната им съседка. Допълнителен шок за тях бе и първото парче «True Mathematics», което също е изцяло на български” (из съобщение от 11 юли 2005 г. на Кирил Христов в Dnes.bg за фестивал в Нови Сад „Песен на български хвърли в екстаз балканския Уудсток”, https://m.dnes.bg/muzika/2005/07/11/pesen-na-bylgarski-hvyrli-v-ekstaz-balkanskiia-uudstok.10256, 2 окт. 2018).

„Концертът на «Лейдитрон» във Военния клуб спокойно може да се нарече «подаръкът на годината». Той беше безплатен. Направи го Би Би Си, която е обществена организация и няма право да реализира приходи. [...] Въпреки уверенията, че всичките 900 безплатни пропуски за концерта са били разграбени от софийския офис на радиото, в балната зала на Военния клуб имаше не повече от 600-700 души. Сред тях – лелки с костюмчета на точки и закачлив блясък в очите, които подскачаха през цялото време. Съпорт от българска страна бяха «Остава», «Имбесилс» и «Паникън Уайаскър», като похвала заслужават само последните. В България не е издаван ни легално, ни пиратски нито един от двата албума на «Лейдитрон» (едва в деня на концерта «Орфей мюзик» пусна в продажба оригинални CD-та на новия «Light and Magic», които и досега можеха да се поръчат в Интернет). Ето защо за определена част от публиката подгряващите групи бяха далеч по-познати и интересни. Излизането на «Лейдитрон» промени много нещата в 10 вечерта. Облечена в една от прословутите униформи, напомнящи за предишното дизайнерско амплоа на Рубен Уу, Мира Аройо запява на чист български «През горите, през полята, под небето, над житата...» [...] Както вече знаете от предишни статии в «Сега», Мира е чиста българка, макар фамилията й да е от еврейски произход. [...] Българските журналисти така и не оцениха какво правят «Лейдитрон». [...] Между другото, 500-те присъстващи във Военния клуб да благодарят за подаръка си предимно на Андрей Владов от предаването на Би Би Си «Мегачас», който изненадващо и за самия него изигра ролите на инициатор, промоутър, преводач и кетъринг (и вероятно още няколко)” (из съобщение от 24 май 2003 г. на Анита Димитрова във в. „Сега” „«Лейдитрон» – подаръкът на годината, без съмнение”, http://old.segabg.com/article.php?issueid=894§ionid=27&id=00003, 2 окт. 2018).

„Друга интересна група, на която попаднах е Ladytron. Няма как да не спомена, че вокалистката на тази изключително нашумяла напоследък група е българката Mira Aroyo, като присъствието й определ[е]но се усеща. В доста от песните от 4-те албума на групата ще чуете текстове на български, които звучат изненадващо приятно. [...] Актуалният албум е Ladytron – Witching Hour. [...] Любима песен – Fighting In Built Up Areas, като текста естествено е на български... Жалко, че тази група е толкова слабо известна в България. Мисля, че трябва да сме доволни за това, че българка стои начело на една от големите групи на некомерсиалната сцена, напоследък. И нещо любопитно – в албума 604 от 2001-ва има песен с името CSKA sofia” (из преглед на нови музикални албуми, направен във форум на 3 септ. 2005 г., http://hardwarebg.com/forum/showthread.php/282360-Нови-музикални-албуми/page2, 2 окт. 2018).

„Песен за ЦСКА ще подгрява шоуто на Депеш Мод (Depeche Mode) в София на 18 май. Новината разтресе меломаните в «червената» агитка. «Армейските» ултраси се опитват да разберат от няколко дни коя е Мира Аройо, автор на парчето. [...] Колкото и да си блъскаха главите на «Армията», не успяха да свържат красавицата с любимия отбор. [...] Парчето «CSKA – Sofia» [...] вече се превръща в хит по Интернет. Едва ли мнозина ще го разпознаят на концерта, тъй като няма думи” (из съобщение от 7 апр. 2009 г. на mysound.bg „Песен за ЦСКА – София подгрява Депеш Мод в България”, www.dimitrovgrad.bgvesti.net/news/44530/Pesen-za-CSKA-%28Sofiya%29-podgryava-Depesh-Mod-v-Balgariya, 2 окт. 2018).

Хубаво е да се гледат и датите в публикациите, които показват, че песента за „любимия отбор” от 2001 г. стига до „Армията” през 2009 г. Дали единствено, защото музиката си е музика, но думите са си думи? Дали нямаше да бъде запято поне това парче от привържениците на ЦСКА, ако имаше и текст на български, и дали нямаше да бъде натрапено поне то от форматите на националните шоумени, ако се беше сетило да преподава на феновете на CSKA правилния език?

„Когато излезе на сцената, Мира поздрави на чист български феновете от Сърбия”. „Жалко, че групата е толкова слабо известна в България”.

Има нещо несподелено в тази любов, но май по-скоро от отсамна страна. Really, при толкова грачещи на английски българчета, за какъв дявол ни е някакво англичанче, общуващо на български?

„Не, че не си ги обичаме нашите звезди, но нека ви покажем популярните и преуспяващи българи в чужбина. [...] Имената им може да не ти говорят нищо, но се надяваме да провокираме интерес, защото преди всичко на една известна личност й е нужна подкрепа. А подкрепата идва с припознаването, с лайкването, с прочетено някъде, първо случайно, а след това търсено. Започваме нашата поредица с Мира Аройо – кейбордистка и певица в електро-поп бандата Ladytron. Тя е родом от Сливен, живее в Англия и се развива доста шеметно. Завършила е биохимия в Оксфорд, но в момента е изцяло отдадена на музиката. Сладката българка не спира да напомня за произхода си, пишейки текстове на български за Ladytron. «Котката в орел днес превърни, сините скали си припомни...» – пее Мира с лека носталгия, очевидно по родния Сливен. Лириката е експресионистична и малко мрачна, напомняща черен шоколад в мразовита декемврийска вечер. Но ще те оставим да й се насладиш лично” (из разказ от 13 окт. 2010 г. за „Непознатите известни: Мира Аройо”, www.teenviewsofia.com/article/1532/Nepoznatite-izvestni--Mira-Aroio, 2 окт. 2018).

И последно, къде е родена? В София, или в Сливен? Явно в София, щом така е записано в английската Уикипедия...

„Имахме време за себе си и пораснахме в обувките си” – хвали се в интервюто от 25 окт. 2011 г. за „Дневник” Мира Аройо. Ала у нас пък е на мода смяната на обувките, не порастването.

Случайно ли е, че обикновеният нашенец, който е чувал за нея, се радва, харесва и обича „сладката българка”, която „не спира да напомня за произхода си”, но въпреки логиката на пазарната икономика, израстващата в собствените си обувки все си остава „слабо известна в България”?

„Мира Аройо е българска музикантка и биоложка” – разправя на вековен роден език първият вариант на статията за певицата в българската Уикипедия, публикуван от „Gpetrov” на 31 март 2009 г. Относно основателя на статията може да се научи, че се казва Георги Петров, роден е в София, учил е в 51-во училище в кв. „Хиподрума”, завършил е университети в Илинойс (1995-2000) и Масачузетс (2001-2003), и е архитект в Ню Йорк.

„Мира Аройо е български музикант и биолог” – реформира на джендърското наречие, упражнявано особено усърдно от „независимите” журналистки и журналисти, редакторка или редактор на енциклопедията, скрита или скрит зад ай-пи адрес 87.121.111.92, осем месеца по-късно, на 15 дек. 2009 г.

„Мира Аройо е еврейски музикант и биолог” – осветлява 45 минути след полунощ на 7 юни 2013 г., имащ само два приноса в енциклопедията ай-пи адрес 137.147.63.181, разяснявайки на развалена шльокавица 4 минути по-късно в историята на страницата за „Лейдитрон”: „tq ne e bulgarka tq e jid!”

„Мира Аройо е еврейска музикантка и биоложка” – зачита на 10 юни 2013 г. поне женствеността на певицата, след три и половина години сексуално потисничество, някой си „Elkost”, самоопределящ се, разбира се, като мъж: „Регистрирах се в Българската Уикипедия на 6 септември 2006, след като вече бях направил над 250 редакции анонимно. [...] Все още съм твърде неопитен обаче в боравенето с инструментите на проекта, поради което моля да бъда извинен за простичкия вид на тази страница и на всички мои приноси”.

„Мира Аройо e израелскa-британска музикантка и биоложка, българскa ceфap[а]дcка еврейка” – затъва по-дълбоко в глобалния свят на 30 юли 2013 г. „Ewan2”, който сам себе си представя съвсем накратко, но също тъй международно: „I am the same with the user Ewan or Cpt.schoener.Ewan2” („Аз съм еднакъв с потребителя Ewan или Cpt.schoener.Ewan2”).

„Мира Аройо е българска музикантка и биоложка от сефарадски еврейски произход” – консенсусно затваря кръга в своя полза „ShockD” на 18 окт. 2017 г.

Още не дава Балканджи Йово хубава Яна на чужда вяра, отказва също да я осакати и скопи по директивите на мениджърите, обаче много сериозно забравя, че азбуката ни също е момиче. Пояснение за незапознатия: Няма техническа причина, която да принуждава сътрудниците на българската Уикипедия да се подписват на латиница. Дори да имаше такава, коравият Балканджи Йово пак не би се предал, а би използвал примерно цифри.

Българска музикантка е Лили Иванова, която пее за българите и чието творчество е част от българската култура. Мира Аройо не е българска музикантка. Обаче е българка – не защото е родена в София или в Сливен, не защото притежава българско гражданство, а защото се заявява и изявява като такава, защото има сърцатостта да носи в себе си Родината си.





Симпатичната българка Мира Аройо, която не спира да напомня за произхода си.



 „Много се зарадвах, когато ходех из София и видях да се продават пиратски дискове на Ladytron. Това ми хареса”. Едва ли подшушнат й от пиарите, този затрогващ израз, не на декларирана, а на изпитвана обич към нас, загатва и нещо друго – Мира Аройо ще да принадлежи към все повече намаляващите щастливци, които успяват да работят не бизнес, а нещо, даващо повече от препитание.

„Групата от Ливърпул „Лейдитрон“, в която участва българската кийбордистка и вокалистка Мира Аройо, се завръща след седемгодишно отсъствие с нов сингъл „The Animals“, който направи своя дебют в списание „Флад“. [...] Очаква се да има втори сингъл през лятото, като албумът ще излезе през есента” (https://otbor.bg/lejditron-s-nov-singl-zapochvat-kampaniya-v-pledzhmyuzik-za-prviya-si-nov-album-ot-sedem-godini, 2 окт. 2018).

Това съобщава на 6 март 2018 г. някой си Валентин Апостолов, без дори себе си да запита, ще има ли нови песни на български.





„Лейдитрон” („Ladytron”) през различни години. Долу и в средата: Мира Аройо (Mira Aroyo), Хелън Марни (Helen Marnie), Даниел Хънт (Daniel Hunt) и Рубен Ву (Reuben Wu). Горе дамите разменят местата си.





Първият албум на „Лейдитрон” с песента за ЦСКА. Още албуми, в които Мира Аройо пее на български.





Най-популярната снимка на Мира Аройо от участие в „Отава Блусфест” на 5 юли 2008 г., показвана от разноезичните Уикипедии, включително българската. Мира Аройо върху плакат от 2011 г. Плакат за концерти на „Лейдитрон” през ноември 2018 г.



Връщайки се към преводачката на Джордж Оруел, важно сведение за майката на тъмната и симпатична българка дава статия (разбира се, все оцвъкана) от Иван Иванов „Българката Мира Аройо и Ladytron жънaт успех в Италия” от 3 март 2007 г. (http://mysound.actualno.com/?act=article&id=3, 29 авг. 2018):

„Истински успeх на италианския музикален пазар пожъна наскоро излезлият диск Witching Hour на групата от Ливърпул Ladytron, чийто член е българката Мира Аройо. Тя е дъщеря на Лидия Аройо, бивша зам. директорка на Българската секция на радио БиБиСи”.

Казано иначе, дори да не е дъщеря на преводачката на „1984”, Мира Аройо е щерка поне на съставителката на сборника „Работа?”. (Колкото до заглавието на диска „Witching Hour”, то се превежда като „Среднощна доба” или „Часът на вещиците” – не казва ли това кратко пояснение доста повече, отколкото осветлението в статията, сторено на брилянтен новговор, че „Ladytron са направили един диск, наподобяващ доста предишните, в които началната база е sinth-pop, където се отдава значение на захлупените и тъмни атмосфери”? Заслужава сериозен размисъл фактът, че в Интернет не се открива нито една публикация на български език, превела заглавието „Witching Hour” – защото никой от пишещите не владее езика на Шекспир, защото всички четящи просто са длъжни да знаят английски, или защото някой плаща на тия и подобните им публикации, любопитни най-вече за младите, да налагат изсушения и изсушаващ новговор, забелязан от Джордж Оруел? Новговор, сковаващ в края на краищата и самите мисли, „поне дотолкова, доколкото мислите зависят от думите”...)

По-нататък, много съществена информация се открива чрез търсенето по имената на Мира и нейния мъж – фотограф и гласоподавател. Тая информация предоставя публикувана на 26 май 2010 г. статия „Мира Аройо от Ladytron сключи брак с галерист в общината на лондонския квартал Хакни. Сватбеното парти ще бъде в петък, научи човек на Bulgaria News” (www.bulgaria-news.bg/category/yellow-stones/gossips/article/post34102.html, 18 септ. 2018):

„Талантливата певица и поетеса Мира Аройо, която е българската част от ливърпулската електробанда Ladytron, днес мина под венчило в британската столица. Избраникът й Хари (30 г.) е фотограф и галерист, родом от Портсмуд, научи Bulgaria News от чичото на булката Максим Божилов, издател на вестник „Български хоризонти” в Торонто. Мира е родена през 1977 г. в България, завършва генетика в „Оксфорд”, но постепенно разбира, че за нея музиката е по-интересна от работата в лаборатория. Още когато е на 15 години, тя сама купува първата си китара с изработени от нея пари. След самостоятелни DJ изяви в Лондон Мира среща настоящите членове на Ladytron и открива много общи музикални интереси. Свири на синтезатори в бандата, пише парчета, включително и на български. [...] Ladytron бяха избрани за подгряваща банда на балканското турне на суперзвездите Depeche Mode през май месец миналата година. За съжаление не стигнаха до София, защото още на концерта в Атина солистът Дейв Гиън беше приет в болница и организаторите отмениха концертите в София, Загреб и Белград”.

Ако Мира е дъщеря не само на Лидия Аройо, но и на Лидия Божилова, то най-вероятно Максим Божилов не й е чичо (брат на бащата), а й е вуйчо (брат на майката).





Съпругът на Мира Аройо – Хари Харди и вуйчо й – издателят на вестник „Български хоризонти” в Торонто Максим Божилов.



 „Максим Божилов е вестникар от кариерата. Известен е от страниците на вестниците «Отечествен фронт», «Континент», «Дума». Но през 1994 г. става издател и пуска на пазара английското списание Personal computer world на български език. Въпреки че не е инженер, а «само» математик по образование, той се справя успешно във IT технологиите, тъй като изданието и до днес е по сергиите. Сривовете в България през 1996-а обаче радикализират настроенията на съпругата му и двамата решават: «Защо да не опитаме още експерименти, отиваме в Канада!» След 3-годишни сложи процедури през юли 1999-а те вече са в Торонто. Големият въпрос пред професионалния издател и журналист обаче е какво оттук нататък. «Тръгнах за там с убеждението, че мога всичко – все пак бях завършил математика в Англия, преживял бях и забележете – оцелях през 1996 г. Значи мога всичко. Оказа се друго. Манталитетът в Северна Америка е доста по-различен от европейския, там хората имат много религии, но Бог е един – доларът.» Този факт обаче не го стряска, само го стъписва. Отказва да бъде учител, макар че подобна работа би му гарантирала стабилен месечен доход от 5000-6000 долара. И съвсем неслучайно вестникарството се оказва новото начало. Пет месеца след като стъпва в Торонто, започва да излиза в. «Български хоризонти». Първите месеци са доста трудни, но постепенно хората разбират за изданието и го търсят. [...] Какъв е всъщност Максим – емигрант или тъй като вече е канадски гражданин, по-скоро канадски българин? «Не се чувствам емигрант, целта ми е две седмици на два месеца да прекарвам в България заради собствения си бизнес. Останалото време ще бъда в Торонто – за да се грижа за делата си там. В началото българите, които прелитат океана, се опитват да се изолират от всичко българско. По-късно обаче отново се връщат към корените си. Какво е България – когато двама души си говорят на български, за мен това е България. Но ние в Канада не трябва да се отказваме от българското. Другите общности са дошли тук като колонизатори – англичани, французи, гърци, шотландци, немци. Трябва да отстояваме културата си, това ще ни придаде собствена тежест и място в страната. Защото Канада е държава, която уважава етническото богатство и го подпомага с какво може.» Максим признава, че една от амбициите му е да опознае българската общност в Канада”.

„Какво е България – когато двама души си говорят на български”. „Не трябва да се отказваме от българското”. „Трябва да отстояваме културата си”. Хубаво е да бъдат чути препоръките на Максим Божилов, не само в Канада, но много повече – в България. Сигурно съветващият доста се гордее, че племенницата му (пяла само два-три пъти в Родината си) си е завоювала привилегията да бъде определяна като „Bulgarian musician” дори от английската Уикипедия.

Показаният портрет, озаглавен „Български журналист стана издател в Канада”, е нарисуван от Кармелита Денева във в. „Стандарт” от 28 септ. 2005 г. (http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:Cf1JsTsQ64sJ:paper.standartnews.com/archive/2005/09/28/art/s4571_2.htm+&cd=13&hl=bg&ct=clnk&gl=bg, 18 септ. 2018).

„Максим Божилов е завършил Руската гимназия в София. Бакалавър е по математика от Imperial College в Лондон и магистър по математика от Birkbeck College в Лондон. Работил е в международните отдели на вестниците «Вечерни новини», «Народна армия», «Отечествен фронт», «Работническо дело», «Дума». От основаването му през 1992 г. до 1994 г. е завеждащ на международния отдел на в. «Континент». През 1994 г. започва да издава сп. Personal Computer World/България, което излиза и днес. От 1999 г. живее в Торонто, Канада. В края на същата година става издател на в. «Български хоризонти»”.

Откъсът е из статия на Пепа Витанова от януари 2010 г. „Етническите издания винаги ще имат място на пазара” (https://spisanie.manager.bg/broi-135/medii/etnicheskite-izdaniya-vinagi-shte-imat-myasto-na-pazara, 18 септ. 2018).

„Божилов, Максим Йорданов (07. 09. 1952), журналист, издател. Роден в София. Завършва Лондонския университет, математика, М. S. С, 1977. Женен, с дете. Журналист във в. «Вечерни новини» 1978-1980, в. «Народна армия» 1980-1981, в. «Отечествен фронт» 1981-1985, в. «Работническо дело» 1985-1992, в. «Континент» 1992-1994; издател – РАМ пъблишен къмпани, от 1994. Член на СБЖ. Ползва английски и руски език. Хоби: компютърна техника. София 1618, бул. «Цар Борис III» 136 В – РАМ, тел. 56-08-21”.

Информацията е от справочника „Кой кой е в България 1998” (С., 1998, с. 75). Същите данни оповестява и „Кой кой е в българската култура” (Варна, 1998, с. 55).

Ако Максим Йорданов Божилов е брат на преводачката на „1984”, то нейните рождени три имена трябва да са Лидия Йорданова Божилова.

По съвпадение, или не, според предпоследната страница от последния том на „Алманах на завършилите висше образование в Софийския университет «Климент Охридски» 1888-1974” (Т. 3. С., 1975, с. 2557, № 75527) Лидия Йорданова Божилова, родена на 17 март 1950 г. в София, завършва през 1974 г. тъкмо английска филология.

Заключителната свързваща информация дава официалният „Избирателен списък за произвеждане на национален референдум на 25 октомври 2015 г.” (изтеглен от Интернет на 20 окт. 2015). Видно от него, гласоподаватели в една и съща избирателна секция в община „Красно село” са: Лидия Йорданова Божилова-Аройо, Йосиф Сивчо Аройо, Мира Йосиф Аройо и Рина Йосиф Аройо – все познатите гласоподаватели в Лондон: „Lydia Aroyo” (на приблизителна възраст 65+ години), „Yosef Aroyo” (на приблизителна възраст 65+ години), „Mira Aroyo” (на приблизителна възраст 40-44 години) и „Rina Aroyo” (на приблизителна възраст 30-34 години). Като абонат на адрес, покриван от съответната избирателна секция, Йосиф С. Аройо е записан и в последните телефонни указатели на София за 1998 и 1987 г., но липсва в онзи за 1976 г.





Списък на гласоподавателките в Обединеното кралство, носещи името Мира Аройо, и на свързани с тях лица, сред които личи името на Лидия Аройо – бивша зам.-директорка на Българската секция на Би Би Си в Лондон, съставителка на сборника „Работа?” и майка на певицата Мира Аройо. Извлечение от списък на гласоподавателите от една избирателна секция в София, указващ пълните им имена, съвпадащ и по четирите точки с британския и единственият, съдържащ двойната фамилия на преводачката на „1984” Лидия Божилова-Аройо. Извлечения от справочници, указващи пълното име на вуйчото на певицата Мира Аройо и потвърждаващи, че бащиното име на нейната майка е Йорданова. Извлечение от справочник, даващ рождени данни и сведение за специалността на единствената Лидия Йорданова Божилова, завършила Софийския университет между 1959 и 1974 г.



Първото българско книжно издание на „1984” от Джордж Оруел е връстник на избухването на демокрацията на 10 ноем. 1989 г. – видно от издателското му каре, то излиза от печат през „горещия” декември на въпросната година, но е дадено за набор месеци преди историческата дата – на 6 юли 1989 г. Ако преводачката му Лидия Йорданова Божилова-Аройо наистина се преселва в Израел още през 1987 г. (както разправя биографията на дъщеря й), то най-вероятно преводът е направен преди това, когато ключовите думи далеч не бяха „демокрация”, „пазарна икономика” и „приватизация”, а „гласност” и „перестройка”.

Могат да се прокраднат известни размисли и за общественото положение на семейството, дало на Народната република студент в Лондон (1977), сътрудничка на издателството на БКП „Партиздат” (1979) и журналист в партийния официоз „Работническо дело” (1985).

Тъй или иначе става ясно, че преводът на първото българско пълно издание на „1984” от Джордж Оруел е дело на специалистка по английска филология, превела преди него не по-малко от три книги, а след това съставила поне една.

Макар твърде любопитно и хронологично-пространствено изглеждащо съвсем пасващо, поне засега остава недоказано, че тъкмо същата Лидия Аройо е и служещата на „Амнести интернешънъл”.

Ако статията, усещаща лириката на дъщерята като „черен шоколад в мразовита декемврийска вечер”, е права, след завършването на висшето си образование Лидия Божилова може да е била разпределена като учителка по английски език в Сливен. Родом от Сливен са Моис Самуил Аройо (1940) – преподавател по електрохимия във ВМЕИ „Ленин” (днес ТУ) в София, и Моис Илия Аройо (1952) – преподавател във Физическия факултет на СУ.



Следва.