По-внимателен поглед заслужава и предговорът към втория том. Той отчасти повтаря онзи към първия, обаче е обогатен и с бележка за музея на Шерлок Холмс, намиращ се в Лондон (кой знае защо поставен от изданието, не на „Бейкър стрийт” № 221-б, а на № 221В):
„Интересен е фактът, че основаният през 1990 г. музей фактически не се намира на точния адрес, тъй като в течение на годините номерацията на улицата е била променена и на № 221В тогава вече е имало банка. След дългогодишни спорове относно получаването на кореспонденцията на музея, за която било назначено дори специално лице, най-накрая е получено официално разрешение от Уестминстърското ръководство адресът да бъде дублиран за улеснение и съобразяване с подробностите от литературните творби”.
Всъщност, дублирането на адреси рядко води до улеснения, бедата не е в преномерацията на улицата, обект на спора не е пощата за музея, а изчертаното почти по Джордж Оруел „Уестминстърско ръководство” е не чак тъй вездесъщият Уестминстърски градски съвет. (Дали цялото младо, компютърно поколение, толкова много е изгубило способността да се вниква в съдържанието и да се търси логика и смисъл в онова, което се чете и пише?) Видно от разни статии в Мрежата, историята, която наистина находчиво, но безкрайно повърхностно, разбързано и обезкървено опитва да изложи предговорът, действително е интересна:
Когато приключенията на Шерлок Холмс за пръв път биват оповестени пред света, номерата по „Бейкър стрийт” не стигат до 221 – последният номер през 1890 (и до 1930) е 85. По-късно улицата е удължена (чрез присъединяване към нея на друга, дотогава именувана иначе част), а през 1932 на № 215-229 е изградена сграда, наречена “Аби хаус”, седалище (в крилото с № 219-229) на строително дружество, което дълги години държи нарочен служител на пълно работно време, да отговаря на писмата, адресирани до знаменития детектив. (Наследникът на същото през 1999 финансира и изграждането на бронзовата статуя на Шерлок Холмс на входа на метростанция „Бейкър стрийт”, бързо добила световна известност, вдъхновила и не една от кориците на съвременните издания на Конан Дойл – вж напр. тук, с. 2, 445 и др.) През 1990 е открит частният музей „Шерлок Холмс”, настанен в подходяща къща от 1815 г., намираща се в действителност на „Бейкър стрийт”, между номерата 237 и 241, но присвоила на фасадата си (за по-достоверно) голяма синя табела, отброяваща легендарното 221-б. (Точният текст на табелата, изработена и по модела на официалните паметни плочи, е: „221-б. Шерлок Холмс, детектив-съветник, 1881-1904”; „221-б” е повторено и над входа.) Между двете институции (същинския притежател на номера и узурпатора от № 239) започва (според разни автори в английската Уикипедия) 12 или 15-годишен спор, кому „Кралска поща” да доставя пратките, адресирани до „Бейкър стрийт” № 221-б. Спорът секва в периода на финансов срив (2002), изкупуване от чуждестранен инвеститор (2004) и реформиране (2005) на по-първия претендент, след което собствеността на музея върху адреса вече никой (дори общината) не подлага на съмнение. (Доста поучителна история за държава като нашата, която, един по един, затрива истинските си паметници – вж напр. биографичната бележка за Вела Каралийчева, с. 592-595.)
Паметни плочи за Шерлок Холмс на неговия „истински” и на „фалшивия” му адрес; фасадата на музея, усвоил си адреса „Бейкър стрийт” № 221-б
Пак предговорът към втория том на „Приключенията на Шерлок Холмс”, в бележка под линия (с. 6) обещава (или, по-скоро, заплашва): „Освен четирите си романа авторът има общо пет сборника с разкази за приключенията на детектива – „Приключенията на Шерлок Холмс”, „Мемоарите на Шерлок Холмс”, „Завръщането на Шерлок Холмс”, „Възпоминание за Шерлок Холмс” и „Наръчник на Шерлок Холмс” – следващите четири колекции, които предстои да издадем”. (Наистина, дори само представянето на „The Case-Book of Sherlock Holmes” като „Наръчник на Шерлок Холмс” не предвещава нищо добро. То звучи по-обезнадеждаващо даже и от „Последното му преклонение”, с което друг гений на клавиатурата е трансферирал пък „His Last Bow”, без да долавя разликата между поклон и подчинение – вж по-напред, с. 503.)
Коко Майничката
