Прочетен: 2147 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2018 12:27
1. „ШЕДЬОВРИ НА РАЗКАЗА С НЕОЧАКВАН КРАЙ”
В съзвучие с все повече налагащата се ефективна технология, за одухотворяване на лицата на книги да се използват готови изображения, чакащи „копи-пействане” в Интернет, усвоявайки за корицата му популярната картина „Глазгоу – събота вечер” (ок. 1880-те) от Джон Аткинсът Гримшоу (John Atkinson Grimshaw, 1836-1893), към средата на юни 2017 издателство „Пергамент прес” (без обозначено местонахождение – в разрез с българската традиция и практика, но пък в унисон с безличието на най-интернационалните бройлери) пусна за 12 лв. първи том от сборник „Шедьоври на разказа с неочакван край” (272 с. ISBN 978-954-641-092-4).
В тоя сборник, представящ „британски, американски, френски, руски и др. писатели – класици, модернисти и Нобелови лауреати”, неназованият съставител или съставителка (прикрит/а зад обозначение „© «Пергамент прес», съставителство”) е вместил/а и разказа от Артър Конан Дойл „Случаят с лейди Санъкс” (с. 114-127), в нов превод на Велислава Михайлова (вж за нея по-нататък, с. 616-617). „The Case of Lady Sannox” имаше у нас преди това четири превода – през 1924, 1928, 2001 и 2007 (вж по-нататък, с. 311 и с. 531).
Сборникът, в който се съглежда поне една литературна творба, влизаща в открито противоречие с духа на т. нар. „Истанбулска конвенция” – документът, чието ратифициране у нас все още (февр. 2018) е възпрепятствано от разни закостенели елементи, нехаещи за имиджа на страната, потомци на ония, които някога орезилиха държавата, попречвайки й да изкозирува изпълнението пък на тогавашната ръководна европейска директива, уреждаща насилието върху евреите
Същинското значение на стореното от „Пергамент прес” проблясва едва около половин година по-късно, във връзка с опита за прокарване (ян. 2018) на ширената от Съвета на Европа т. нар. „Истанбулска конвенция”, суспендираща ретроградните доктрини и налагаща най-иновативните европейски стандарти, гарантиращи свободен избор и безпрепятствено практикуване на женския пол, не в архаичния, а в модерния (джендър) смисъл на това понятие.
По същество, във включеното в сборника литературно произведение*, Артър Конан Дойл проявява неприемлива нетолерантност към иновациите и осъдителна привързаност към стереотипите; той отказва да порицае и дори утвърждава насилието, упражнено върху два индивида (включително такъв, самоопределил се социално като жена!), с цел да бъдат лишени от свободата и правото на неограничено чифтосване.
Има сериозни основания да се допусне, че споменатата публикация на разказа може да е неговата последна поява у нас, тъй като вероятно и „The Case of Lady Sannox” принадлежи към дългата редица от духовни достижения на човечеството, които в съвсем близко бъдеще трябва да бъдат инкриминирани и подложени на преследване и унищожение, съобразно, било с налаганата в момента, било с някоя друга от прииждащите из Европа за подписване, ратифициране и прилагане в България джендърски конвенции и директиви.
* Разглежданият разказ в Интернет на български (под заглавие „Отмыщението на лордъ Сеноксъ”) е достъпен (все още) чрез дигиталната библиотека на БАН, в чувствително съкратения превод, поместен във в. „Миръ”, ХХХ, № 7106, 20 февр. 1924, с. 3-4: http://newspapers.nalis.bg/mir/, 7 февр. 2018.
БИОГРАФИЧНА БЕЛЕЖКА ЗА ПРЕВОДАЧКАТА НА „СЛУЧАЯТ С ЛЕЙДИ САНЪКС” (2017)
Велислава Иванова Михайлова (1973 – ) преводачка. Работи за издателства „Ибис” (2007-2009), „Новелон” (2009) и „Пергамент прес” (от 2010). Превежда „Бог. Биография” (2007) и „Христос. Криза в живота на Бог” (2009) от Джек Майлс, „Обсебени. Стефани Майър и феноменът «Здрач»” от Джордж Беъм (2009, в колектив), „Загадката на майстор Чан” от Скот Макбейн (2009), „Ответен удар” от Брад Тор (2010), „Завръщане във Вавилон” и „Трохите на щастието” – избрани разкази” от Ф. Скот Фицджералд” (2011, в колектив), „Легенда за пазителите” от Катрин Ласки” (Кн. 1, 3. 2011-2013), „Гаснеща жарава” от Софи Джордан (2014), „Далече от безумната тълпа” от Томас Харди (2015) и „Шедьоври на разказа с неочакван край” (2017, в колектив).
Вероятно същата е и Велислава Михайлова, преподавателка в секция „Английски език” към Центъра за изучаване на чужди езици при СУ, отговаряща на електронна поща veli_i@yahoo.com, авторка на статии „Почивка от реалността или ролята на самозаблудата в разказа на Катрин Мансфийлд «Госпожица Брил»” и „Phraseological prepositional units in Bulgarian and English”, поместени в „Годишник на Департамента за езиково обучение – ИЧС при Софийския университет” (Т. 16-17. 2009-2010).
Все тя ще да е и Велислава Михайлова, една от преводачките на учебник „Front line Еnglish grammar. За работа в клас, курсове, самообучение и подготовка за международни тестове” (Пловдив, 2001).
Източници:
Годишник на Департамента за езиково обучение – ИЧС при Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Т. 16. С., 2009 (www.deo.uni-sofia.bg/data/Godishnik_tom_16.pdf, 1 юли 2017).
Департамент за езиково обучение [към СУ]. Център за изучаване на чужди езици. [История, секции и състав]. Публикуван: 21. 10. 2009. Последно редактиран: 22. 03. 2017 (www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/departamenti/departament_za_ezikovo_obuchenie/katedri/cent_r_za_izuchavane_na_chuzhdi_ezici, 1 юли 2017).
Електронен каталог на НБКМ.
2. „ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ШЕРЛОК ХОЛМС. ПЪРВИ ТОМ”
Не „Шедьоври на разказа с неочакван край” обаче е свързаната с Артър Конан Дойл българска книга от 2017 г., предизвикваща най-тревожни размисли, причинила и заглавието на годишния преглед: „Ако непохватността и глупостта можеха да летят, кой щеше да кръжи най-високо?”.
Без изобщо да споменава името на най-знаковия сред илюстраторите на „The Adventures of Sherlock Holmes”, 10 от творбите на Сидни Педжит усвоява сборникът „Приключенията на Шерлок Холмс. Първи том” (167 с. ISBN 978-619-191-399-2), пуснат на пазара през май 2017 от книгоразпространителска верига, изпълнително и далновидно нарекла се „Арт Етърнал Дистрибушън” ООД. (Повикали през 1980-те Ахмед в милицията и го попитали, с какво име желае да бъде записан в новия си паспорт. А Ахмед тутакси отвърнал: „Альоша”. „А, откъде-накъде пък Альоша?” „Ами, не искам после пак да ме викате...” Обаче, непредсказуеми са изглежда понякога предписанията на милиционерите...)
Що за стока е въпросният, съвсем нов продукт, веднага загатва и липсата на страница на съдържанието. Най-отпред е вместен кратък, неподписан предговор (с. 5-7), нескопосно и дразнещо необработено извлечение от английската Уикипедия, направено от писач със слаби познания, както по предмета, тъй и по родния език. Сборникът (наричан упорито „колекция”), предлага срещу 12 лв. шест познати разказа (окачествени като „кратки”, най-вероятно поради неведение, какво точно значи „short story”): „Скандал в Бохемия” (с. 9-35), „Съюзът на червенокосите” (с. 36-64), „Добре замислено” (с. 65-86), „Загадката в долината Боскум” (с. 87-115), „Петте портокалови семки” (с. 116-138) и „Човекът с обезобразеното лице” (с. 139-166).
Популярната в Интернет фотография, броят от полското списание и книгата на уставния издател
За илюстрация на предната корица (отново потайно) е взета набираща популярност фотография в Интернет. Чие е авторското право върху нея може да се научи от използвал я също за оформлението на корицата си, излязъл съвсем едновременно с българската книга брой от полското списание „Miesięcznik Ubezpieczeniowy” (XIV, № 5, Maj 2017), който обаче не се бои да обяви (в долния ляв ъгъл на оползотворения материал): „© Fotolia” (http://miesiecznikubezpieczeniowy.pl/karta/11383, 23 май 2017).
Под лупите и на две коректорки, преводачка, а и редакторка е Яна Арабаджиева. Нейният труд е особено интересен. Родена към 1992, Яна Арабаджиева е навярно най-младият публикуван преводач на А. Конан Дойл у нас в момента (ноем. 2017). На 3 дек. 2014 получава диплома за бакалавър по История на културата от Софийския университет. Щерка е на дългогодишната частна издателка (от 1990) и книгоценителка Мария Арабаджиева, завършила Московския университет по книгоиздаване и книгопечат, бивша търговска директорка на издателството на БАН, тачеща символиката и скритата сила на старобългарската кирилица, бележеща с нея имената на фирмите си (едната от които наречена през определен период на първопечатната българска книга „Абагар”). Яна Арабаджиева смело може да бъде изтъкната като авторката на най-сакатото пресъздаване в България на разкази от А. Конан Дойл, направено от някого в продължение на 121 години. Нейната работа се отличава с пълна безчувственост към езика, отчайваща немощ в предаването духа на епохата и дори неспособност поне що-годе вярно да се представи съдържанието на текста.
Издателските знакове на Мария Арабаджиева и нейно издание
Без въобще да се впечатляваме от прескачащите се повсеместно по-дребни несрети, като снемането на фенерите от файтоните и подменянето им с фарове (с. 28), изваждането на каретите от депо и захвърлянето им в склад (с. 53), асфалтирането (с. 107) на горските друмища или обличането на убиец в балтон през юни (с. 89, 101), ето в каква безсмислица се е превърнало и едно от наистина знаковите наблюдения на световноизвестния детектив, ярка краска тъкмо из ония багри, които запечатват образа му в съзнанието (най-напред изреждаме по-старите преводачески решения):
П. А. Карагеоргиев и Н. Тодоров (1909): „Помните ли, какво бэхъ казалъ, когато се заехме съ дэлото на мисъ Мери Сутерландъ? Живота самъ искарва необикновеннитэ комбинации; ставатъ понэкога такива чудни случаи, каквито не би създало никакво въображение” (№ 2, с. 199).
Стоян Дринов (1921): „Помните ли неотдавна, прэди да се заловимъ съ много простата проблема, която ни се прэдстави въ лицето на госпожица Мери Сутерлендъ, азъ ви казвахъ, че въ живота се срэщатъ толкова чудни работи и необикновено сложни случайности, които не може да създаде никакво въображение” (№ 8, с. 47).
Издание на М. Г. Смрикаров (1933): „Навэрно си спомняшъ, какво казахъ преди нэколко дена, тъкмо преди да се заловимъ съ крайно простата задача, представена ни отъ мисъ Мери Съдърландъ, че странни ефекти и необикновени комбинации трэбва да търсимъ въ самия животъ, който винаги е далечъ по-разнообразенъ и отъ най-силното въображение” (№ 70, с. 4).
Вела Каралийчева (1946): „Спомняте ли си, едва вчера ви говорих, че и най-смелата фантазия не е в състояние да си представи онези необикновени и странни случаи, които се срещат в обикновения живот” (№ 78, с. 42-43).
Кирил Хавезов (1965): „Вие ще си спомните, че неотдавна, тъкмо преди да се заловим с твърде простия проблем, представен ни от мис Мери Сътърланд, ви казах, че за странни действия и необикновени комбинации трябва да се обръщаме към самия живот, който винаги е далеч по-дързък, отколкото и най-силното въображение” (№ 84, с. 35).
Милан Миланов (1970): „Вероятно си спомняте, че неотдавна, точно когато се заехме с доста лесния проблем, представен от мис Мери Садърленд, бях ви казал, че за да се сблъскаме със странни резултати и необикновени комбинации, трябва да се обърнем към самия живот, който е много по-изумителен дори от най-напрегнатите усилия на въображението” (№ 85, с. 198).
Красимира Тодорова (1992): „Спомняте ли си обаче какво ви казах онзи ден, когато се канехме да се заемем с не особено сложната задача, която ни възложи госпожица Мери Съдърланд – че и най-смелото въображение не може да съчини необичайните и невероятни неща, които понякога се случват в живота” (№ 99, с. 5).
Ани Ангелова (2011): „Сигурно си спомняте, че преди няколко дни казах, че и в най-смелите си фантазии човек не може да си представи такива необичайни и странни истории, които се случват в реалния живот” (№ 399, с. 6).
Без значение, дали от руски (първият, вторият, четвъртият и петият) или от английски (третият, шестият, седмият и – вероятно – осмият), очевидно е, че дотук всички преводачи (кой по-неугледно, кой по-изящно) пресъздават една и съща мисъл. А ето я сега и креативната иновация, достойна (за) рожба на Гугъл преводач:
Яна Арабаджиева (2017): „Припомнете си какво Ви казах онзи ден, точно преди да се впуснем в разрешаването на доста лесното поръчение, възложено ни от госпожица Мери Съдърланд – че живот ни вдъхват най-вече необяснимите събития и необичайни комбинации, винаги по-вълнуващи, отколкото можем да си въобразим” (с. 37).
Ако някой реши да твърди, че за съвременното образование у нас грамотността се изчерпва с умението да се подреждат сбирки от букви и думи по установените граматически правила, стандарти и директиви, без да е желателно чрез туй да се изразяват и някакви по-съдържателни мисли, идеи или чувства, сигурно би видял в последната „конструирана адекватно и коректно лингвистична композиция” доказателство за тезата си. От снимката на Яна Арабаджиева в „Книгата на образите” в Интернет гледа съвсем нормално, приветливо, усмихнато и хубаво момиче. Даже и такива ли няма срам да драще, публикува и подписва човек, ако у него не е развит усетът към словото и не е приобщен към други ценности, освен към силенето за европейски размери на хонорара? Или името на културоложката е откраднато? Или изкупено? Независимо от възможните прочити, издания на Мария Арабаджиева, включително в превод или под редакцията на Яна, заемат цели стелажи из щандовете на продуцента на прелистваната, очернена с мастило хартия, като някои от тях (предимно най-новите) дори са облечени в корици, обрандени от веригата...
Яна Арабаджиева и бибрандирана книга, издадена от „Издателство Мария Арабаджиева” – според заглавната страница, или от „Art Eternal...” – според корицата; за корицата отново е усвоено изображение от Интернет
Само още една из безбройните нелепици, пак наложена върху по-старите преводи (първите четири – от руски, последните два – от оригинал):
Димитър Симидов (1921): „Знаете ли, че прэдъ васъ въ тоя мигъ се намира най-голэмия дуракъ на Европа. Струваше си да ме раздрусатъ” (№ 9, с. 57).
Вела Каралийчева (1946): „Вие, Уатсън, виждате пред себе си един от най-кръглите глупци. В цяла Европа няма такъв дръвник. Бях сляп като къртица. Заслужавам такъв ритник, че да литна оттук до Черинг-Кросс!” (№ 78, с. 127).
Кирил Хавезов (1965): „Вие, Уотсън, виждате пред себе си един от най-големите глупци, каквито съществуват в Европа! Бях сляп като къртица. Заслужавам такъв ритник, че да литна оттук чак до Чиринг-крос!” (№ 84, с. 87).
Неустановен (1991): „Знаете ли, че пред вас в момента стои един от най-големите глупци в цяла Европа? Заслужавам такъв ритник, че да литна оттук до Чаринг Крос!” (№ 109, с. 32).
Красимира Тодорова (1992): „Според мен, Уотсън, в момента пред вас се намира един от най-големите глупци в Европа. Заслужавам така да ме ритнат, че оттук да се намеря право на «Чаринг Крос»” (№ 99, с. 38).
ИК „Веси” и Галин Йорданов (2014): „Смятам, Уотсън, че в момента стоиш пред един от най-големите глупци в Европа. Заслужавам да ме ритат отзад от тук чак до «Чаринг Крос»” (№ 420, с. 117). С пояснение (с. 138): „Чаринг Крос: пресечката на булевардите Странд, Уайтхол и Кокспър на юг от пл. „Трафалгар”, в самия център на Лондон. Холмс иска да каже “от тук, та чак до центъра на града” (т. е. 7 мили да го ритат отзад!)”.
Яна Арабаджиева (2017): „Знайте, Уотсън, че сте в компанията на един от най-големите глупаци в Европа. Заслужавам да бъда отведен в «Чаринг Крос»” (с. 159).
(По-напред, на с. 33, от „Чаринг Крос” Ирен Адлер хваща влака за континента; остава ни да гадаем, дали и тоя абзац е плод на компетентността на Яна Арабаджиева да есплоатира Гугъл преводач, или пък програмирали са, още по-иновативно, не машината, а нея – креативният транслатор, предопределен да подмени своенравния творец – я в Университета, я менторите на офиса й, че съвременният, нов, по-толерантен и стерилизиран Шерлок Холмс, трябва да намира за полагащо се на особено глупавия, най-много той учтиво да бъде проводен на гарата.)
Жалко за оня читател, който ще познава само това книгоподобно ментй.
Вижда се, какво е качеството на буламача, сервиран от издателя, чието име особено канонично и уставно скрибуца по английски. (Ако наистина глупците трябва да се отпращат на „Чаринг Крос”, което всъщност никак не изглежда лоша идея, дали не е тъкмо там мястото и на всичките хуманоиди, кълчещи новия си мадърен език из родната ни книжнина, култура, просвета, наука и къде ли още не?)
Бидейки вече извън хронологичния й обхват, изданието на „Дърт, посърнал и изтърбушен” ООД (или както там точно беше) не е вместено в библиографията. Изхождайки от внушителността на продукта й като явление обаче, по изключение (заедно и с още няколко други, намиращи се вън от полезрението му, а предизвикващи по-специален интерес дейци) събраната биографична информация за Яна Арабаджиева (ведно и със списък на източниците за тая информация) е притурена (с. 541-546) към сродната й в показалеца на преводачите през периода 1896-2016 (дано последните да не се обидят).
БИОГРАФИЧНА БЕЛЕЖКА ЗА ПРЕВОДАЧКАТА НА „ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ШЕРЛОК ХОЛМС. ПЪРВИ ТОМ” (2017)
Преводи, подписани от Яна Арабаджиева, издадени от англолюбивия издател
Яна Емилова Арабаджиева (ок. 1992 – ) художествена оформителка, редакторка и преводачка, смятана за осъществителка (потайно от читателя) на първия публикуван в книга (2017), редактиран само формално, но не и съдържателно, машинен превод на български език на разкази от А. Конан Дойл. Бакалавър от Философския факултет на СУ (2011-2014) по История на културата. Търговски директор и преводач в Клуб на книгата „Абагар”. Превежда изданията на Мария Арабаджиева „Божествена комедия: Чистилище и Рай” от Гюстав Доре (албум, 2010), „Приключенията на барон Мюнхаузен” от Рудолф Ерих Распе (с ил. от Гюстав Доре, 2010, в отд. „Карти и графика” на НБКМ), „Графични импресии” от Джоузеф Уилям Търнър (албум, 2012), „Танцът на Смъртта” от Ханс Холбайн Млади (албум, 2013) и „Евангелие на Буда” от Пол Карус (2015, все още необработена в НБКМ). Една от преводачките на изданието на „Мириам” „Кумранската загадка: разчитането на ръкописите от Мъртво море” от Джонатан Кембъл (2. прераб. изд. 2014, отпечатано от „Дигитален център «Мария Арабаджиева»”). Авторка на предговори, заедно с Мария Арабаджиева, на издадените от последната енциклопедии „Създатели на историята: В зората на цивилизациите, 32 в. пр. Хр. – 10 в. пр. Хр.” (2. изд. 2012), „Създатели на историята: В епохата на законодателите, 10 в. пр. Хр. – 4 в. пр. Хр.” (2012) и „Създатели на историята: В епохата на завоевателите, 4 в. пр. Хр. – 5 в. сл. Хр.” (2014). Поне засега невидими в електронния каталог на НБКМ, но налични в книжарниците на веригата (10 юли 2017), серия преведени, редактирани или художествено оформени от нея книги предлага „Арт Етърнал Дистрибушън” ООД – включително издания на Мария Арабаджиева, но със знаците на дружеството и производните му върху кориците. Напр.: „Сказания за Буда” (2016, превод), „Дванадесетте подвига на Херкулес” (Кн. 1-2. 2016, редакция; състав. и прев. Мария Арабаджиева), „Древен Египет” и „Древен Рим” (2016, редакция; състав. и прев. Мария Арабаджиева), „Размисли за любовта” (2017, редакция; състав. и прев. Мария Арабаджиева). Преводачка на изданията на „Арт Етърнал Дистрибушън” ООД: „Клеопатра, царицата на Египет” от Джейкъб Абот (2016), „Крал Артур и неговите рицари” от Мод Радфорд Уорън (2016), „1001 нощи” от Андрю Ланг (Ч. 1-2. 2016), „Приказки по Шекспир” от Чарлз и Мери Лем (Кн. 1-2. 2016-2017), „Историите на Дон Кихот” от Джеймс Болдуин (2017) и „Приключенията на Шерлок Холмс” от Конан Дойл (Т. 1. 2017). Преводът на последната книга, очевидно поправена само формално изплювка от машина (но не от даже по-похватния на места Гугъл преводач), е под всякаква критика. Художествена оформителка, заедно с Мария Арабаджиева, на изданието на последната „История на Ордена на тамплиерите” от Марион Мелвил (2017). Гласоподавателка (2015), записана с нея в една и съща избирателна секция в район „Слатина”, по-нататък ще се докаже, че е дъщеря на книгоценителката, издателка на отличаващи се с мераклийското си оформление обикновени и луксозни издания, преводачка, съставителка на исторически и културоведски енциклопедии, справочници и сборници, авторка на трудове за древните гадателски изкуства (издавани от „Мириам”) и лекторка по теми из цикъл „Корените на древното познание” (2016-2017) Мария Василева Арабаджиева:
„Издателство „Мария Арабаджиева“ (“Абагар холдинг” ООД) е книгоиздателска и книготърговска фирма, създадена през 1990 година от Мария Арабаджиева. Днес издателство „Мария Арабаджиева“ (Абагар – София) е едно от престижните български издателства. За период от 22 години са издадени над 1000 заглавия. Издателството работи по дългосрочно разработени тематични програми, разпределени в около 50 тематични издателски поредици предимно в областта на научно-популярната литература. Издателство „Мария Арабаджиева“ е специализирано в издаването на енциклопедична, справочна, научна, научно-популярна и художествена литература. Издателството е ценено от читателите заради прецизния подбор на теми, заглавия и автори, високи критерии към издателската подготовка и дизайна на книгите и луксозното им полиграфическо оформление. През 1994 г. издателство „Мария Арабаджиева” („Абагар холдинг” ООД) създаде единствения по рода си в България Клуб на книгата, организиран по модела на световните клубни системи, в който към 2012 г. членуват повече от 7000 души от цялата страна, както и живеещи в чужбина българи. От началото на 2000 г. новите тенденции в издателската политика на издателство „Мария Арабаджиева“ са осъществяване на проекти за създаване на собствени на издателството съставителски многотомни енциклопедични поредици. Издателство „Мария Арабаджиева“ е създадено и се ръководи от Мария Арабаджиева. Негови сътрудници са широк кръг подготвени специалисти в различни области на науката и културата – консултанти, преводачи, редактори. Издателството разполага с висококвалифициран екип за дизайн, предпечатна подготовка и широка книготърговска система за търговия на едро, търговия на дребно и клубна система. През 1997 г. издателството бе номинирано за наградата “Черноризец Храбър” за цялостен принос в националния културен живот. От средата на 2001 г. започна да действа Интернет сайт на Клуб на книгата Абагар, който представя издателската политика и продукцията на издателството. Сайтът може да бъде намерен на адрес: www.clubabagar.com. От 2006 г. издателство „Мария Арабаджиева” започва издаването на уникални древни трудове, създадени в периода между 12 и 19 век, посветени на историята, културата и изкуството на човечеството. Някои от тях са издадени със специален дизайн във вида на илюминатни книги и са предназначени за ценители”.
Текстът е от страницата в Интернет на Клуб на книгата „Абагар”.
През 2000 г. издателствата с отговорно лице Мария Василева Арабаджиева „Абагар пъблишинг” и „Мириам” са регистрирани на адрес ул. „Голаш” № 18, тел. 70-28-26, а „Абанос” и вече спрялото да издава „Абхаддон” – на ул. „Уилям Гладстон” № 69, тел. съотв. 87-85-15 и 80-91-02. Приемната на Клуб на книгата „Абагар” последно се намира на ул. „Иван Асен ІІ” № 70, вх. А. Дългогодишни телефонни абонати на посочения адрес са Неделко (Недялко) Н. Арабаджиев (1966-1976) и Емил Н. Арабаджиев (1987-1998). Гласоподавател (2015), носител на същата фамилия и записан в избирателната секция в район „Средец”, приемаща живущите на адреса, е единствено Делян Емилов Арабаджиев.
Подобно на Яна Емилова Арабаджиева, обаче по-отрано, Делян Арабаджиев също сътрудничи в изданията на Мария Арабаджиева – освен художествен оформител на редица книги, той е автор на прикнижни речници (2006-2008) и на предговори (заедно с Мария Арабаджиева, 2007), съставител (пак с нея, 2008) и редактор (все с нея, 2014). Същият или друг, като студент в Нов български университет (2006), Делян Арабаджиев е участник в проект “Атон в българската култура и словесност”, основан на идея (2003) на членовете на департамент “Нова българистика” проф. Мирослав Дачев и доц. Михаил Неделчев.
„Идеята за книгата „Страстите Христови” се роди неотдавна, преди около шест месеца, разказва издателката Мария Арабаджиева. Реших, че във времето на интернет, когато хората нямат много време за четене, е добре да им се предостави начин, по който бързо и леко да стигнат до познанието. Тежка книга само в текст, колкото и той да е добър, вече е труден за възприемане. Затова е необходима и точната илюстрация, за да улесни читателя в материята. Цялостната концепция за „Страстите Христови” е на самата Мария. Проектът е реализиран от малкия й екип, включващ сина й Делян Арабаджиев и неговия приятел и съученик от класическата гимназия Борис Александров. Борис подготвил текста, дизайнът е дело на Делян. [...]
„Преди пет години спрях да купувам авторски права на чужди книги и се захванах с разработката на собствени проекти”, обяснява Мария Арабаджиева, частен издател от 16 години. Завършила е московския Университет по книгоиздаване и книгопечат. По разпределение първите три години работи в Държавната печатница, след това е икономически и търговски директор на издателството на БАН. За кратко опитва в английско-българска полиграфическа и издателска фирма. В частния бизнес влиза през 1990-а, създавайки издателство „Абагар”, което преди три години преименува на „Мария Арабаджиева”. От 10 години ръководи и издателство „Мириам пъблишинг”.
„Абагар” се специализира в издаване на енциклопедии, а „Мириам” се посвещава на теми като тайни общества, загадки, мистерии, обяснява издателката. Работим по програми, като в момента на пазара има пет поредици на издателство „Мария Арабаджиева” и четири на „Мириам”. След поредицата „Световни исторически романи” реших да се оттегля от художествената литература. Може би ще прозвучи странно, но не споделям мнението, че българинът не чете. В нехудожествената литература започваме от тираж 1000 и често стигаме до 15 000, което за население като нашето под 8 млн. никак не е малко. Фактът, че у нас съществуват към 1000 издателства, които годишно издават над 7000 заглавия, също оборва мнението, че четящият българин е изчезващ вид. Болката ми, разбира се, е, че България не е равномерно задоволена с излизащите книги. Все още големите градове са по-добре снабдени. Може би появата на многото интернет книжарници е начин за борба с лошото разпространение, но все още луфтът не е запълнен.
През 1994-а Мария Арабаджиева създава клуб „Абагар”, представляващ специална система за разпространение на книги, при която читателят получава значителни отстъпки от цената. В началото срещите между книга и читател се осъществявали „на живо”, днес клубът действа предимно онлайн. [...]
Според издателката днес психологическият праг за цена на книга с мека корица е прескочил 10 лева и върви към 15. Докато при твърда корица цената гони 25 лв. Не е ли много? „Една купа с пилешки крилца за четирима от KFC – отвръща тя – струва 25 лв. Крилцата се изяждат, амбалажът се хвърля... Докато ако си купиш книга, остава за поколения напред. Инвестицията си струва. Българинът винаги е давал пари за собствен дом и за обучението на децата си. Надявам се, че ще го прави и занапред. Това е залогът за оцеляването ни”.
Откъсите са из статия, поместена във в. „Стандарт” на 8 апр. 2006.
През 2017 богата сбирка от издания на Мария Арабаджиева разпространява „Арт Етърнал Дистрибушън” ООД – собственик на верига книжарници, занимаващ се и с книгоиздаване (от 2014), издал (до средата на 2017) повече от 139 заглавия (през 2014-2015 и като „Арт Етърнал Синема”). Част от изданията на Арабаджиева (включително поне едно, датирано 2006) са облечени в корици, дамгосани със знаците на веригата. Собственото си произведение „Приключенията на Шерлок Холмс” (2017, 167 с.), въпреки безобразно ниското му качество, търговецът харчи по 12 лв.; издаденият от Мария Арабаджиева (съставен, преведен и художествено оформен също от нея) сборник „Размисли за любовта” (2017, 160 с.) на велики умове и известни хора (включително наши съвременници), с корични обозначения „Издава и разпространява: Art Eternal Distribution Ltd.” и „С подкрепата на: Медицинска техника инженеринг. Осигуряваме точните решения” бе закупен (12 юли 2017) три пъти по-евтино – за 4 лв.
Извън изредените по-напред във встъплението (с. ХХ-ХХІІ), добра представа за подписания от Яна Арабаджиева тираж на „Арт Етърнал Дистрибушън” ООД по А. Конан Дойл дава следното сравнение между различните преводи през годините на едно и също твърдение на Шерлок Холмс:
Оригинал (1893): „We should be rich men if we had a thousand pounds for every poor devil who has been done to death in that den” (№ 295, Vol. 1, p. 235).
Оригинал (2014; 2017): „We should be rich men if we had 1000 pounds for every poor devil who has been done to death in that den” (№ 420, с. 82; http://etc.usf.edu/lit2go/32/the-adventures-of-sherlock-holmes/350/adventure-6-the-man-with-the-twisted-lip, 18 юли 2017).
П. А. Карагеоргиев и Н. Тодоров (1909): „Аз бихъ желалъ да имамъ толкова хиляда фунта, колкото нещастници сы загинали въ тая дупка. Бихъ станалъ богаташъ тогава” (№ 2, с. 272).
Димитър Симидов (1921): „Бихме станали богаташи, ако получимъ по хиляда фунта за всэки нещастникъ, който загива тукъ въ тоя бордей” (№ 9, с. 46).
Вела Каралийчева (1946): „Ние с вас бихме били милионери, ако получавахме по хиляда фунта за всеки нещастник, убит в тази дупка” (№ 78, с. 110).
Кирил Хавезов (1965): „Ние с вас бихме били милионери, ако получавахме по хиляда фунта за всеки нещастник, убит в тази бърлога” (№ 84, с. 78).
Неустановен (1991): „Ние с вас бихме станали богати, ако получавахме по хиляда фунта за всеки нещастник, който загива тук, в този бордей” (№ 109, с. 13).
Красимира Тодорова (1992): „Бихме станали богаташи, ако получавахме по хиляда лири за всеки нещастник, приключил живота си в това свърталище” (№ 99, с. 29).
Вела Каралийчева, редактор Ваня Савова (1992): „Ние с вас щяхме да бъдем милионери, ако получавахме по хиляда лири за всеки нещастник, убит в тази дупка” (№ 122, с. 174).
Красимира Тодорова, редактор Красимир Мирчев (2000): „Да сме станали богаташи, ако получавахме по хиляда лири за всеки нещастник, приключил живота си в това свърталище” (№ 146, с. 11).
ИК „Веси” и Галин Йорданов (2014): „Щяхме да сме богаташи, ако вземахме 1000 лири за всеки нещастник, който се надруса до смърт в онази бърлога” (№ 420, с. 83).
Гугъл преводач (2017): „Трябва да сме богати, ако имаме 1000 паунда за всеки беден дявол, който е бил убит на този ден” (https://translate.google.bg/translate?hl=bg&sl=en&u=http://etc.usf.edu/lit2go/32/the-adventures-of-sherlock-holmes/350/adventure-6-the-man-with-the-twisted-lip/&prev=search, 18 юли 2017).
Яна Арабаджиева (2017): „На всеки окаяник, продал душата си в онази бърлога, би му се сторило, че сме богаташи, ако имаме хиляда паунда в джоба си” (с. 145).
Когато (ако) останалите книги станат достъпни вкупом за по-внимателен преглед в обществена библиотека, предстои да се потърси отговор на въпроса, всички ли по-обемни преводи, подписани от Яна Арабаджиева, страдат от недъзите, които се наблюдават в „Приключенията на Шерлок Холмс”? Интерес за изследователя представлява също, такова ли е изобщо качеството на продукцията, с която „Арт Етърнал Дистрибушън” залива пазара, или измамата с книгата от А. Конан Дойл е само частен случай?
И сега обаче, може да се отбележи, че Яна Арабаджиева определено е подтиквана нагоре от своята майка. През 1998 „Мириам” издава „Кумранската загадка: разчитането на ръкописите от Мъртво море” от Джонатан Кембъл (НБКМ, 630374) с означение: „Превод от английски Иванка Мечкова”; във второто преработено издание (2014; НБКМ, ІІ 79535) вече се чете: „Превод от английски, Яна Арабаджиева, 2014; Иванка Мечкова, 1998”. Яна Арабаджиева видимо е хвърлила доста труд в оформлението на новата, по-луксозна и наситена с илюстрации книга. Не липсват и поправки в текста (не непременно все за негово добро), но съвсем не и такива, оправдаващи извеждането на името й пред онова, на истинския преводач. (Най-самоотвержено са променяни глаголните времена и летоброенето – от „пр. н. е.” в „пр. Хр.”; не са в полза на превода и подсказват за неразбиране на написаното такива несръчни намеси, като подмяната на „научния скандал par excellence на двадесети век” с „предимно академичния скандал на двадесети век” – с. 32/28, „те са по-скоро мними, отколкото действителни” с „те са повече явни, отколкото автентични” – с. 42/40; даже въведената нарочна нова редакторска бележка не е попречила цял пасаж да бъде лишен от смисъла му – с. 40/38; същевременно липсва каквото и да е осъвременяване, поглеждащо към развитията по темата, случили се между 1998 и 2014 – такова не би превърнало Яна в по-главен преводач, но би обогатило и читателя, и нея; казано във вдъхновен от трудовете й стил, не само в изданието на „Арт Етърнал Дистрибушън” културоведката е повече неумела, отколкото млада.) През 2007 излиза първото издание на „Създатели на историята: В зората на цивилизациите, 24 в. пр. Хр. – 10 в. пр. Хр.” (НБКМ, 683585), чиито „съставители [на] предговор и приложение” са Мария Арабаджиева и Делян Арабаджиев. Във второто издание (2012; НБКМ, чит. 4, С 931/939 /03/ С 96), отново много по-луксозно и с разширен (според заглавието, но не и чрез допълнения в текста) обхват „32 в. пр. Хр. – 10 в. пр. Хр.”, същата роля вече изпълняват Мария Арабаджиева и Яна Арабаджиева. Приложението наистина е преформатирано графично. Колкото до предговора – освен същото, той е и съвсем леко съкратен.
Любопитно е и мнението на юриста – попада ли случаят с „Приключенията на Шерлок Холмс” в полезрението на Комисията за защита на потребителите? А какви мерки ще предложат технократите за инкриминиране на вероятно тепърва прииждащите подобни ментета? Детекнат ли е (думата е сред фаворитите в лексикона на съответната брюкселска администраторка* и означава нещо да бъде разбулено от особено креативни и иновативни ръце) и анализиран ли е феноменът от евроминистърката по цифровизацията – позиция, за която тъкмо в момента е селектирана и е инсъртната презентаторка на България (промотирана от ректилайнери в Европейския парламент като екзактния вагина-мениджър, но пък дефинирана от популисти в Народното събрание като леко аналогова на „куха лейка”)?
Волно или неволно, не е ли стореното от Яна Арабаджиева един съвсем навременен и очакван културоведски, социален и икономически експеримент – дали въпросният, вече позволен от техниката, евтин, лесен и нямащ нужда от особени познания и таланти способ за превеждане, ще проработи ефективно, незабелязано и безнаказано**? Ще смогне ли да измести по-рентабилното ЗКУ (задклавиатурно устройство) истинския преводач, а и истинския творец? Принадлежи ли бъдещето на книгата, механично произведена от компютър, чието нулево поколение в България подписва бакалавърката от СУ, задавайки така, не предимно академичните, а същинските (пар екселанс) научни въпроси на века? (Впрочем, макар и машинен, налаганият тъй начин за изразяване, пък и за мислене, също не е неестествен – даже най-малограмотните сред циганите, например, притежават нагона да вмъкват в речта си дочути, мъдро звучащи думи, без да знаят, какво означават те, и без да имат какво да кажат чрез тях.)
* В началото на 2018 същата се изяви и като един от най-лоялните протектори на споменатата по-горе т. нар. „Истанбулска конвенция”.
** Дело на (малко скаран и с правописа) наивен читател или безскрупулен пиар, сурогатът бива удостоен в Интернет даже и с възхвала: „Здравейте приятели, днес съм тук със мнението си за Първи том: «Приключенията на Шерлок Холмс» от Сър Артър Конан Дойл. Издателство: Art Eternal и книжарници Art Plus. Цена: 12.00 лв. [...] Както стана ясно във анотацията, тук имаме 6 разказа, за всеки един ще драсна по-някой друг ред, но повярвайте ми трябва да ги прочетете [...]. А сега за накрая искам да обърна внимание и на самото издание. Мирослава Чаталбашева е направила невероятно красива корица, която включва всички важни инструменти на Шерлок Холмс, а именно каскета и лулата. Името на автора е написано на нещо като листче със изгорени краища и се получило много ефектно. И още нещо което много ми допада, са скиците които се намират вътре из страниците. Със удоволствие, прочетох книгата и нямам търпение за втория том. Благодаря Ви, за отделеното време!!! Публикувано от Kris Cankowa в 1:38. Няма коментари” (http://krisjustlovetoread.blogspot.bg, 21 окт. 2017).
Снимки, приложени към коментара на доволната читателка
При търсене за „Мирослава Чаталбашева” (сторила графичното оформление и компютърната обработка) Гугъл вади (21 окт. 2017) 11 различни резултата, от които 10 (без този за възхвалата) – на английски. Може да се научи, че „Miroslava Chatalbasheva” (ок. 1987-) е „Graphic Artist at Art Eternal Bulgaria” (от 2016), завършила „The Secondary School with the Study of European Languages «St. Constantine-Cyril the Philosopher»” (2000-2005), „University of Ruse” (2005-2009, 2013-2016), „Vдxjц University” (от 2008) и „St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo” (2010-2012), достигайки (2016) до „Doctor of Philosophy” (https://bg.linkedin.com/in/miroslava-chatalbasheva-847ba1a1, 21 окт. 2017). Относно работата й, свързана с А. Конан Дойл, вж и по-напред, с. ХІХ-ХХ.
Източници:
Бакалаври от Философски факултет – промоция на 03. 12. 2014 година: 300. Яна Емилова Арабаджиева // Официалното връчване на дипломите за завършена степен Бакалавър е на 03. 12. 2014 г., за степен Магистър ще бъде на 04. 12. 2014 г. [Съобщение на страницата на СУ със списъци на студентите, чиито дипломи са изготвени]. Публикуван: Зорница Ангелова, 27. 11. 2014 6:54 pm. Последно редактиран: 02. 12. 2014 2:21 pm (www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/filosofski_fakultet/novini/arhiv/oficialnoto_vr_chvane_na_diplomite_za_zav_rshena_stepen_bakalav_r_e_na_03_12_2014_g_za_stepen_magist_r_sche_b_de_na_04_12_2014_g, 3 юли 2017).
Департамент „Нова българистика”, НБУ. Проекти: Атон в българската култура и словесност. Академична инициатива за Света гора. Посетено: 614 // Културни новини, 10 окт. 2006 (http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=2837&sid=6, 12 юли 2017).
Електронен каталог на НБКМ.
Избирателни списъци за произвеждане на национален референдум на 25 окт. 2015, публикувани на разни места в Интернет, копие от 20 окт. 2015.
Издателство „Мария Арабаджиева” (www.clubabagar.com/cat_3.html, 26 май 2017).
Портал 12. Мария Арабаджиева: Намираме се на прага, на рестарта на системата! Представяме ви видео-лекция на Мария Арабаджиева, книгоиздател, писател и професионален преводач, в рамките на Лекционен цикъл, който започна от Пловдив на тема: „Корените на древното познание”. Цикълът ще се провежда веднъж месечно в Пловдив и София с 3 тематични компонента: „България в световното духовно пространство” – лектор проф. Дамян Попхристов. „Основи на Тайното Познание: древната езотерична доктрина; символи и алегории от дълбоката древност до наши дни; основи на окултните науки” – лектор Мария Арабаджиева. „Основи на западната каббалистична традиция” – лектор Валентин Благоев. Този цикъл е съвместна инициатива на Фондация „Български Център Просветление – Дамян Попхристов”, издателство „Мария Арабаджиева”, Арт-галерия „Филипополис” Пловдив и Арт-галерия „Павел Митков” София. Събитията са с медийното партньорство на Портал 12, 28. 12. 2016 г. 25864 прочитания, 1 коментар (http://portal12.bg/Mariya-Arabadzhieva-Namirame-se-na-praga-na-restarta-na-sistemata-VIDEO-.p4338, 3 юли 2017).
[Промени за „Абхаддон” ООД] // Държавен вестник, № 18, 13 февр. 1998, с. 74.
Своден каталог НАБИС.
Семейната библия на “Стандарт”. Екипът на Мария Арабаджиева разказва за Страстите Христови популярно и интригуващо. „Страстите Христови” излиза на 14 април заедно с в. „Стандарт” // Стандарт, XII, № 4759, 8 апр. 2006 (http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=&article=140956, 12 юли 2017; http://paper.standartnews.com/archive/2006/04/08/supplement/s4759_6.htm, 12 юли 2017).
Справочник ‘2000 [на] книгоиздателства, книжарници, периодични издания и печатници в България [март 1991 – 30 май 2000]. С., 2000, № I 0008, I 0009, I 0014, I 1378.
Телефонни указатели на София за 1966, 1968, 1971, 1976, 1987, 1998.
Yana Arabadjieva, Trade Director, translator в КЛУБ НА КНИГАТА АБАГАР. Местожителство – Sofia, Bulgaria. Учила в СУ Св. Климент Охридски. [С портр.] (https://bg-bg.facebook.com/public/Yana-Arabadjieva, 3 юли 2017).
Yana Arabadjieva, Translator and Graphic designer at MARIA ARABADJIEVA LTD, Bulgaria Publishing. Education Sofia University St. Kliment Ohridski. Bachelor of History of the Culture, Culturology 2011-2014 (https://bg.linkedin.com/in/yana-arabadjieva-888ba1b4, 3 юли 2017).
3. „ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ШЕРЛОК ХОЛМС. ВТОРИ ТОМ”
Илюстрация към съблазнителната оферта на издателя; други реклами в Интернет на издателя и за книгата
„ПОДАРЕТЕ СИ ЕСЕННА ТОПЛИНА С ЧАША ЧАЙ И ХУБАВА НОВА КНИГА”. „Petia Ivanova, Боряна Вълчева, Georgi Peinikov и 605 други харесват това”.
Рекламиран в Интернет още от 30 окт. 2017 („Не ЕДИН, не ДВА, не ТРИ, а ЦЕЛИ ЧЕТИРИ нови романа от АРТ ПЛЮС”, https://bg-bg.facebook.com/pg/ArtEternalBooks/posts/, 13 ноем. 2017), през първата десетдневка на ноем. 2017 „Арт Етърнал Дистрибушън” ООД пусна в книжарниците от веригата си втория том от явлението (вж с. XIX-XXII, 541-546) „Приключенията на Шерлок Холмс”. Събитието съвпадна с „новата промоция на АРТ ПЛЮС” (1-15 ноем. 2017) – „вземете два артикула на цената на един. Само при нас математиката е такава, че 1+1=1, хубаво е нали?”, та на 10 ноем. томът можеше да се закупи от централната книжарница на дружеството на бул. „Витоша” № 41 на коричната си цена от 12 лв., заедно с безплатен подарък – някое от останалите три нови предложения, струващи иначе също по 12 лв. („Тайните на успешния живот” от Сюзан Майснър, „Проектът Персона” от Анди Макдермът и „Убийствата на мошеника” от Л. Дж. Оливър), ала (поради разсеяност на продавачката или не) без касова бележка. (Според читателски коментари, направени под съобщението в Мрежата за съблазнителната оферта, само в течение на няколко месеца значително е паднала и цената на предходния том: „Първи том на Шерлок Холмс я закупих за 4.99 лв. – промо в [хипермаркетите] билла [...] хваля се, че уцелих промоция на книги. [...] Ето сега пускат новите заглавия за 5.99 лв. в [хипермаркетите] Лидъл. [...] Няма да ме загубите като клиент” – подписано от Галина Борисова, младо и хубаво момиче, доколкото може да се прецени от съпровождащата профила му снимка; „Аз също видях че ги има в Била” – Биляна Андрова Андрова; „Благодаря Ви, ще се възползвам” – Valentina Midzhova; „В кой книжарници има 2 за 1 в Търговище имали” – Rumen Nedkov, правописът е запазен; „Здравейте миналата година си поръчахме коледни кутий от вас тази година какво предлага те за коледа” – Eli Gogo, правописът е запазен; казано иначе, стратегията на издателя „с трици маймуни да лови” изглежда се радва на успех – вж също и по-напред, с. 545.)
Вторият том от „Приключенията на Шерлок Холмс” (С., издава и разпространява Арт Етърнал Дистрибушън ООД, 2017. 175 с. 21 см. ISBN 978-619-191-414-2) съдържа неподписан „Предговор” (с. 5-7) и разказите: „Синият скъпоценен камък” (с. 9-32), „Пъстрата лента” (с. 33-62), „Палецът на инженера” (с. 63-87), „Благородният ерген” (с. 88-113), „Короната с берили” (с. 114-143) и „Медните буки” (с. 144-175). Отново не е намерено място за страница на съдържанието, но пък най-отзад е приложен списък на „фирмените магазини Арт Плюс в цялата страна”, изброяващ 46 адреса в 20 града (в предишния том от май 2017 адресите са 37 в 14 града). Инкогнито (без някъде да е отбелязано името на автора им) присъстват 7 илюстрации от Сидни Педжит (отпечатани със задоволително качество). Като преводач (а и редактор) е посочена Яна Арабаджиева (с. 2, 175). Коректори са Боряна Робертова и (цяла фирма!) „АВИС-БГ” ЕООД. Компютърната обработка и графичното оформление са дело на Елица Рожич. Печатането извършва „Алианс принт” ЕООД.
Макар и да не сполучва да падне по-ниско, качеството на превода във втория том не смогва и да надрасне онова на първия. Яна Арабаджиева продължава да е вън от повествованието, което я окрилява да създава противоречия, все още не е усвоила езика на оригинала и пише онуй, дето разбира, колкото и то да е безсмислено или поне – далеч от същинския текст, все тъй бедно и изстрадало не престава да е и назнайването на майчиния език, на който особено добре й се отдава нареждането на иновативни и креативни бисери.
Само беглото прелистване например открива: В „Синият скъпоценен камък” престъпникът по-първо се опитва да укрие опасната птица (с. 29), пък едва след това се снабдява с нея (с. 30); в „Пъстрата лента” (с. 51-52, 56, 61-62) отдушникът (бълг. – отвор за прочистване на въздуха в затворено помещение), през който се промушва отровната змия, е заменен с вентилатор (лат. – уред за бързо раздвижване на въздуха, посредством придаване на енергия, обикновено не змийска); един от героите в „Палецът на инженера” е излекуван от „болезнена болест” (с. 64), а друг е затворен в стая, чиито стени са от „дървени дъски” (с. 80); в „Благородният ерген” двама посетители са оприличени на джиновете от „Арабски нощи” (с. 105), под което заглавие на запад са познати всъщност известните и у нас „Приказки от 1001 нощ”; в „Короната с берили” Холмс намира (с. 135), че „най-приемливото решение” на проблема е младото момиче „да прибегне към самоубийство” (обаче по-сетне развръзката иде без ничия смърт); в „Медните буки” популярният справочник „Брадшоу” е сведен до вестник (с. 155); и т. н., и т. н.
Сочни плодове бере и сравняването на Яниното дело с по-старите български преводи:
И. К. Ц. (1912): „Слэдъ три часа бэхме цэла компания въ трена на пыть за малкото Беркширско селце: Шерлокъ Холмсъ, инженера, полицейския инспекторъ Бредстритъ, единъ стражарь и азъ. Бредстритъ разгърна на скамейката една карта и отбэлэза единъ крыгъ около станцията Ейфордъ” (№ 171:2, бр. 3514, с. 2).
Димитър Симидов (1921): „Слэдъ три часа ние вече седэхме въ влака по пытя отъ Ридингъ къмъ малкото Бъркшайрско селце. Шерлокъ Холмсъ, Хетерлей, инспекторътъ Бердстритъ, единъ господинъ съ неслужебно облэкло и азъ. Бредстридъ разтвори на колэнэтэ си карта на графството и нарисува крыгъ върху нея, като избра за центъръ Ейфордъ” (№ 10, с. 36).
Неустановен, вер. П. А. Карагеоргиев и Н. Тодоров (1923): „След три часа ние стояхме в трена по пытя за малкото Беркширско село: Шерлок Холмс, инженера, инспектора Бредстрит, още един господин и аз. Бредстрид разтвори на канапето карта на графството и започна да разглежда около станция Ейфорд” (№ 42, с. 28).
Димитър Симидов, преработено издание (1991): „След три часа ние вече седяхме във влака на път от Рединг за малкото бъркшърско селце. Шерлок Холмс, Хатърсли, инспектор Биърдсли, един цивилен господин и аз. Биърдсли разтвори на коленете си карта на графството и начерта кръг с център Ейфорд” (№ 114, с. 20).
Димитър Симидов, редактор Иванка Савова (1992): „След три часа ние вече седяхме във влака на път от Ридинг към малкото бъркширско селце. Шерлок Холмс, Хетърли, инспектор Бредстрид, един цивилен агент и аз. Бредстрид разтвори на коленете си картата на графството и нарисува кръг върху нея, като избра за център Ейфорд” (№ 103, с. 55).
Илия Азанов (2000-2014): „След три часа вече пътувахме с влака от Рединг към малкото бъркшърско селце. Бяхме Шерлок Холмс, инженерът, инспектор Брадстрийт от Скотланд ярд, един цивилен агент и аз. Брадстрийт разтвори на коленете си картата на графството и очерта на нея кръг с център Ейфорд” (№ 146, с. 101; № 401, с. 242; № 404, с. 150).
Яна Арабаджиева (2017): „Освен Шерлок Холмс и хидравличният инженер, пътувах с полицейския инспектор Брадстрийт от „Скотланд Ярд” и един господин, облечен в цивилни дрехи. Брадстрийт беше разгърнал на седалката до себе си карта на съхраняваните в страната ни боеприпаси и се бе заел да очертае с пергела си окръжност, в чиито център да попадне Ейфорд” (с. 83).
Ако читателят се заинтригува, как точно изглежда една „карта на съхраняваните в страната ни боеприпаси” и какво място има в разказ за фалшификатори на монети – нека попита бакалавърката по „История на културата” от СУ (2014) Яна Арабаджиева. Или по-добре – нека попита, я Гугъл преводач, я някоя друга негова колега-машина. (В оригинала е използвано „ordnance map of the county” – самостоятелно „ordnance” означава артилерийски оръдия и артилерийско снабдяване, но под „ordnance map” се разбира военно-топографска карта.)
Друг пример:
Димитър Симидов (1921): „Полицията не ме е наела, за да изправямъ грэшкитэ й [...]. Може би азъ ставамъ съучастникъ на мошеника, но твърдэ е възможно, че спасявамъ една душа. Тоя човэкъ не ще постыпи така втори пыть: много е изплашенъ. Ако го затворятъ, той ще стане постояненъ житель на затвора” (№ 10, с. 21).
Вела Каралийчева (1946): „Аз съвсем не работя, за да поправям грешките на полицията. [...] Възможно е да съм станал укривател на мошеник, но аз по-право спасявам един човек от окончателна гибел. С този юнак няма да се случи вече подобно нещо – той е много изплашен” (№ 78, с. 102-103).
Неустановен (1966): „Аз не работя за полицията. [...] Робинсън получи добър урок и втори път едва ли ще се осмели да извърши подобно престъпление. Твърде много е изплашен” (№ 203:2, бр. 7, с. 4).
Димитър Симидов, редактор Иванка Савова (1992): „Полицията не ме е наела, за да поправям грешките й [...]. Може би аз ставам съучастник на мошеника, но твърде е възможно и да спасявам една душа. Тоя човек не ще постъпи така втори път: много е изплашен. Ако го затворят, той ще стане постоянен затворник” (№ 103, с. 40).
Йордан Костурков (2000-2012): „Аз не съм нает от полицията, за да им поправям пропуските. [...] Предполагам, че по този начин върша закононарушение, но е възможно и да спасявам нечия душа. Тоя приятел повече никога няма да стори никакво зло. Страшно е наплашен. Ако го изпратят сега в затвора, ще остане пандизчия за цял живот” (№ 146, с. 58-59; № 401, с. 222).
Огняна Иванова (2015): „Аз не съм нает от полицията, за да оправям техните пропуски. [...] Допускам, че може би нарушавам закона, но пък също така е възможно и да спасявам една душа. Райдър повече няма да кривне от пътя, толкова много се е уплашил. Но ако влезе в затвора, ще се превърне в престъпник за цял живот” (№ 407, с. 72-73).
Яна Арабаджиева (2017): „Не съм задължен с нищо на полицията, за да поправям недостатъците на разследванията им. [...] Признавам, че смекчих заслужаваното наказание, но важното е, че спасих невинния. Този човек няма да посмее повече да извърши нещо лошо – прекалено е изплашен. Ако го бях изпратил в затвора, щеше да остане в клетката завинаги” (с. 32).
Дали само поради проблемите си с езиците, младата ни съвременничка, култивирана под био-лъчите на най-толерантното еко-Слънце, страни най-далеч от моралното послание? (Без, разбира се, да се брои и също опростеният съкратен превод от 1966, поместен в детското вестниче „Родни простори”, приложение на „Септемврийче”.) Всъщност, в съответния текст Холмс не се възторгва, че е спасил невинния, а бистри решението си да даде шанс на виновния, дори с риск да прекрачи някоя директива – опасна политическа некоректност за нашия бездушен, формализиран и формализиращ свят, непрестанно кроящ нови и нови регламенти, спущани да разтоварват от бремето на личната отговорност и да заглушават гласа на собствената съвест.
Колкото и да е невероятно, в потвърждение на истината, че нищо не може да бъде само лошо (тъкмо тъй, както не може да бъде и само добро), открива се във втория том и такова място, където Яна Арабаджиева е по-начетена от всички преди нея (дори от Галин Йорданов – вж за него по-напред, с. XXIII-XXIX, 557-559, 694). Става въпрос за едно изречение, което обикновено родните преводачи даже избягват да превеждат, камо ли да обясняват:
Неустановен (1909): „Задавахъ въпроси на лорда само да се увэря въ своитэ прэдположения. Трэбва да се върви по примэра на Торе, по нэкой пыть това е много полезно” (№ 168:7, бр. 602, с. 1).
Димитър Симидов (1921): „Разпитътъ само потвърди моитэ прэдположения. И празнитэ на видъ показания, понэкога играятъ много важна роля” (№ 11, с. 14).
Димитър Симидов (1923): „Разпитыт само потвырди моите предположения. И празните на вид показания понекога играят много важна роля” (№ 54, с. 15).
Неустановен (1991): „Този разговор само потвърди моите предположения. Понякога и празните наглед показания могат да изиграят голяма роля” (№ 107, с. 56).
Димитър Симидов, редактор Иванка Савова (1992): „Разпитът само потвърди моите предположения. И незначителните на вид показания понякога играят много важна роля” (№ 103, с. 141).
Илия Азанов (2000-2012): „Разпитът само потвърди предположенията ми. Понякога незначителни наглед обстоятелства играят много важна роля” (№ 146, с. 116-117; № 401, с. 249).
ИК „Веси” и Галин Йорданов (2014): „Цялото ми проучване послужи, за да превърна догадката си в убеденост. Обстоятелствените доводи са понякога много убедителни, също като да намериш пъстърва в млякото, ако цитирам примера на Торо” (№ 420, с. 37). С пояснение (с. 67): „Thoreau – Торо, Хенри Дейвид (1817-1862): амер. поет, есеист и социален критик (автор на популярното есе «Гражданско неподчинение»)”.
Яна Арабаджиева (2017): „Целият този разпит ми беше нужен, за да могат предположенията ми да се превърнат в увереност. Някои косвени доказателства са доста убедителни – както, когато намериш пъстърва в млякото си, ако се позоваваме на мисълта на Торо” (с. 101). С пояснение под линия: „Мисълта на американския писател и философ Хенри Дейвид Торо се отнася за стачката на млекопроизводителите през 1849 г., предизвикана от подозрението, че млякото е разреждано с вода”.
Наистина, в ерата на Гугъл, не е особено непосилно да се изясни, каква точно е връзката между Торо, пъстървата и млякото (разяснението най-бързо се открива в английския Уикицитат; българският Уикицитат също поддържа страница с мисли от въпросния автор, но казаното съждение не е попаднало в нея). Обаче, тая достъпност на информацията съвсем не омаловажава проявената тук от Арабаджиева смелост да съзре и да зададе въпроса, да потърси и да намери неговия отговор (макар и малко нелогичен, та сигурно леко изопачен – всъщност, поне от Уикицитат, подозрението, че млякото бива разреждано, не е възведено чак в причина за стачката на млекопроизводителите – то е посочено просто като съществувало по нейно време; тогава млякото ще да е било доста кът, но надали са винили кравите за разводняването му).
По-внимателен поглед заслужава и предговорът към втория том. Той отчасти повтаря онзи към първия, обаче е обогатен и с бележка за музея на Шерлок Холмс, намиращ се в Лондон (кой знае защо поставен от изданието, не на „Бейкър стрийт” № 221-б, а на № 221В):
Продължава в: Блогът на Един старинар (9)
