Прочетен: 1144 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.01.2018 11:36
Асен Илиев Белковски (Станимака /дн. Асеновград/, 22 ян. 1879 – 14 авг. или септ. 1957, София) учител, художник-реставратор, поет, хуморист, преводач. Получава основно и гимназиално образование в София, учи в Рисувалното училище в София (1896-1899), в Казан (1899-1903), Петербург (1903-1905), Мюнхен (1905) и Париж (1905-1906), завършва Петербургската художествена академия (1906). Дългогодишен учител и художник-реставратор. Участник в изработването на стенописите на храма-паметник „Ал. Невски” (1907-1912). Пише любовна и съзерцателна лирика. Печата в „Мисъл”, „Българска мисъл”, „Развигор” и „Литературен глас”. Превежда художествена и кооперативна литература. Половин руснак, половин българин, говори български с мек руски акцент. Негов баща е Илия (поп) Киряков (Т.) Белковски (с. Устово /дн. към Смолян/, 25 ян. 1847 – 26 септ. 1922, София) завършил българското класно училище в Пловдив (1871), учител в Троян (1871-1874), с. Устово (1875-1877), Станимака (1877-1878), член на Троянския рев. комитет (1871), администратор в Държавната печатница в София (1879-1983) и дългогодишен пом.-кмет на града (1883-1898), преводач на Платон, Плутарх и Херодот, син на Киряк Белковски (с. Устово /дн. към Смолян/ – 1892) учител и свещеник (от 1859) в Смолянско, преводач от гръцки на евангелия и жития на местния родопски диалект, събрани в сб. „Домашкино”. Братя са му един от първите български военни инженери, изобретател, полк. Богдан Илиев Белковски (с. Устово /дн. към Смолян/, 5 авг. 1876 – 1952) завършил Михайловската артилерийска академия в Петербург (1907), и първият ректор (1944-1945) на Държавното висше техническо училище в София Станчо Илиев Белковски (София, 11 авг. 1891 – юни или 10 окт. 1962, Полша) завършил архитектура в Берлин (1920), професор (от 1943). На баща и братя Белковски са посветени неочаквано добре направени и свързани статии в най-новата „Голяма енциклопедия България” (2011-2012).
Източници:
Български книги. 1878-1944. Библиогр. указател. Азб. пор. Т. 8. Иванка Панчева. Именен показалец. Ч. 1. С., 1997, с. 50.
Генчев, Николай и Красимира Даскалова. Българска възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... Енциклопедия. Състав... С., 1988, с. 60-61.
Голяма енциклопедия България. Т. 1. С., 2011, с. 225-226.
Енциклопедия България. Т. 1. А-В. С., 1978, с. 249.
Иванчев, Димитър. Български периодичен печат 1844–1944. Анот. библиогр. указател. Т. 3. С., 1969, с. 218.
Попсавова, Дора. Опис на сбирката “Портрети и снимки” в Народната библиотека “Кирил и Методий”. Ч. 2. С., 1983, с. 32, № 92.
Речник на българската литература. Т. 1. С., 1976, с. 82-83.
Симидов, Димитър. Страници от един живот. Спомени. С., 1978, с. 227-228.
Ставрев, Кирил Георгиев. Литературно-художествени сборници и антологии 1878-1944. Библиогр. указател. Т. 1. Ч. 2. Синтетична част. [Ръкопис]. Показалец на преводачи.
1921:
5.1. Дойл, А. К. Кучето на Баскервилите / Прев. Л. Весов. - С.: Книгоизд. Цвят, 1921. – 17
„Кучето на Баскервилите” (1921), превод на Любомир Весов, издание на „Цвят” – кориците на цялата поредица „Жестоки разкази”, към която принадлежи книгата, рисува Николай Райнов (1889-1954); пак дело на Любомир Весов е и преводът на „Ножът на танцувачката” – разказ, който всъщност не е от А. Конан Дойл, а от неизвестен, вероятно руски автор
Книгоиздателство Цвят е създадено през 1917 г. от Георги Христов. Неговите издания излизат най-вече в серии – отначало, по подобие на Ал. Паскалевата шестнайсетина форматна “Всемирна библиотека”, започва да излиза “Библиотека Цвят” (1917-1921), в която в 76 номера излизат предимно преводни разкази и новели на автори като Пушкин, Тургенев, Чехов, Ибсен, Емил Зола, Хенрих Сенкевич, Виктор Юго, Марк Твен, Джек Лондон и др. Също главно преводни произведения се публикуват в създадената малко по-късно “Отбрани романи” (1919-1921), излязла в 36 номера и включваща автори като Ф. М. Достоевски, Ги дьо Мопасан, Балзак и др. В 3 номера, между които антология с избрани стихове “Френски поети” и “Вазовият юбилей в картини” под редакцията на Николай Райнов, излиза серията “Разкошни издания” (1920-1921), в 2 – “Библиотека Изкуство” (1921). Български автори, като А. Страшимиров, П. Ю. Тодоров, Д. Бабев и др. представя излязлата в 5 номера библ. “Родна литература” (1919-1921). Към младежите е насочена включващата 24 номера библ. “Цвят за юноши” (1920-1921), популяризираща произведения на Майн Рид, Жул Верн, Марк Твен, Джек Лондон, Хенрих Сенкевич, и др. и съвсем мимолетната “Младежка библиотека Синчец” – 2 номера (1921), а към децата “Детска библиотека Звънче” (1921) – дала в 4 номера произведения на Братя Грим. Произведения на Едгар По и А. Конан Дойл се издават в библ. “Жестоки разкази” (1920-1921). През 1921 г. под редакцията на Н. Райнов “Цвят” издава и “Съвременна илюстрация”, а под редакцията на Д. Бабев – ноемврийската книжка на “Листопад”. Сред преводачите, работещи с книгоиздателството са Николай Райнов, Гео Милев, Георги Михайлов-Джо, Димитър Бабев, Цанко Добруджалиев, П. К. Чинков, детския писател Стоян Дринов и др. Николай Райнов илюстрира и кориците на номерата на “Отбрани романи”, “Цвят за юноши” и “Жестоки разкази”. Както се вижда, особено усилена и мащабна е дейността на издателството през 1921 г., след което “Цвят” не издържа тежестта на направените в името на тази дейност задължения и през 1922 г. е обявено в несъстоятелност.
В края на 1928 г. Иван Христов възобновява дейността на издателството, вече под името “Ф-то Цвят” със замислената като списание “Библиотека «Жестоки разкази»”, излизаща седмично под редакцията на бившия собственик на издателството Георги Христов. В т. нар. “списание” в брошури от по една кола излизат главно преиздания на произведения на Конан Дойл и Едгар По, вече печатани в предишната “Жестоки разкази”. Издателят обявява абонамент за 20 книжки, но след излизането на № 17 серията е преустановена. Под същата форма, пак под редакцията на Георги Христов и отново с преиздания, е възкресена и “Отбрани романи” – вече под надслов “Библиотека «Отбрани романи»: Списание”.
От края на първото десетилетие на 20 в. някои печатници използват интересен начин за печелене на клиенти, като в книжовните рубрики на издавани от тях ежедневници публикуват кратки рекламни съобщения за всяка отпечатана от тях книга или брошура. Явно подобна договореност, в периода 1928-1929 г., съществува и между “Ф-то Цвят” и печатница “Независимост”, тъй като в отпечатвания в нея едноименен вестник редовно се появяват съобщения за дейността на издателството. Рубриката “Книжнина” на стр. 2 в 9-та и 10-та годишнина на в. “Независимост” дава доста точна представа за първите стъпки на възобновеното “Ф-то Цвят”:
№ 2244, 14 ноември 1928 г.: “Библиотека «Жестоки разкази» е започнала издаването в художествени преводи творенията на писатели като Едгард По, Конан Дойл, Еверс и др.”.
№ 2246, 16 ноември 1928 г.: “Библиотека «Жестоки разкази», брошура 4 и 5, се получи в редакцията ни, издание на “Фото Цвят” под редакцията на Г. Христов, съдържа: Кървавата душа [т. е. дума]. Библиотеката ще дава разкази от Едгард По, Конан Доил и др. Брошурата 3 лв.”.
№ 2296, 17 януари 1929 г.: “Библиотека «Жестоки разкази», N 8. 1) Шестте бюста на Наполеона, 2) Изчезналите спортисти [!] и 3) Приключенията на 3 студента – от Конан Дойл. Тази № 8 е в 5 брошури [всъщност № 8-12]. Издателство “Фото Цвят”. Редактор Г. Христов”.
№ 2305, 29 януари 1929 г.: “Получи се в редакцията № 13-14 от библиотека «Жестоки разкази», убийствата на улица Морг от Едгар По превод от д-р М. Пундев. Изданието е на книгоиздателство “Фото Цвят”, редактор Г. Христов. Цената на тези книги на библиотеката е 6 лева. Намира се за продан у всички вестникарски будки”.
№ 2362, 6 април 1929 г. По-обширна анотация за “Тайната на Мария Роже” от Едгар По. “Издание на “Ф-то Цвят”.
№ 2381, 29 април 1929 г.: “Култ към тялото от Мейчислав Сроковски – превод от Полени [т. е. полски] под редакцията на Николай Райнов. Брошура 1, цена 3 лева. Издание на “Цвят” – София. Това е един прелестен роман на любовта и младостта”.
N 2410, 6 юни 1929 г.: “Култ към тялото. Получи се в редакцията, брошура 11 – последна...”.
По-обширна анотация за “Кървавата дума” от Конан Дойл е “препечатана” от № 2236 на същия вестник и на последната страница на самата книга. В течението на вестника от този период, обаче, подобна публикация не е открита.
Не по-късно от 1932 г., собственик на издателството, преименувано по същото време на “Книго-Цвят”, става М. Бочева. За периода от 1930 до 1934 г. издателството продължава публикуването на изданията си най-вече в брошури, като по правило след излизането на последния номер събира всички брошури в обща, често с ново оформление, корица. През разглеждания период “Книго-Цвят” публикува под общ надслов “Модерни криминални романи” произведения на Конан Дойл (още едно или две заглавия), Едгар Уолес, Морис Льоблан, Дж. Хънтер и др., няколко номера “Отбрани романи” между които ново издание на “За една любовна нощ” от Емил Зола, “Бел-Ами” от Мопасан и др. С две книги от Дж. Свифт и Г. Хуптман се прави опит за създаване на нова библиотека за юноши “Цветя” под редакцията на Димитър Бабев, по-късно излизат и три книги от Рудолф Херцог и една от Майн Рид, също за юноши, но вече без сериен надслов. След 1936 г. издателството публикува най-вече произведения на Едгар Уолес.
Печатниците, с които работи “Книго-Цвят” след края на 20-те години не са особено коректни в изпълнението на задълженията си по закона за задължителния депозит и част от изданията му остават нерегистрирани от националната библиография и не се притежават от обществени библиотеки. По тази причина не може да се потвърди или отхвърли издаването на книга от Конан Дойл под заглавие “Престъпникът”, сведения за която се намират в някои от каталозите на издателството.
Макар и датирайки периода на съществуването му леко ограничено, твърде важна информация за одушевяване на създателите на книгоиздателства „Цвят”, „Ф-то Цвят” и „Книго-цвят” дава Жак Ескенази в енциклопедия „Българска книга”:
„«Цвят» – издателство, основано през 1922 от Г. Хр. Юскеселиев. Много скоро изд. е обявено в банкрут. [...] След банкрута Г. Юскеселиев се опитва да възстанови издателството под името „Книгоцвят”, но усилията му остават безуспешни”.
Знанието за пълните три имена на издателя, подписвал книгите си не с фамилията, а с бащиното си име, тутакси насочва вниманието към спомените на известния фотограф Христо Юскеселиев „Една камера, един живот”:
„Казвам се Христо Иванов Юскеселиев – пълно покритие с името на дядо ми. Роден съм в София на 30 май 1933 г. Дядо ми е родом от Дупница, но по-късно се премества да живее в Кюстендил. Името Юскеселиев е прякор, което впоследствие става фамилно име. Историята на прякора идва от това, че дядо ми Христо бил на гурбет в Турция. По същото време положението в България било много нестабилно – в горите вилнеели банди, които ограбвали пътниците по пътищата. Гурбетчийството на дядо ми било успешно и се завърнал със 100 кесии пари (кесия – това е торбичка с големината на шепа пари). От страх да не го ограбят, дядо ми дал припечеленото да бъде пренесено по пощата (която се охранявала) до Дупница. [...] В града, когато дошла пощата, му били броени тези 100 кесии с жълтици. От тук идва прякорът – сто на турски – юс, а кесия – кисе. И така се получило Юскисе-то, на което впоследствие се дало българското звучене Юскеселиев – в превод Стокисиев”.
„Дядо ми се оженил за Райна Абаджиева. От брака си имали 7 деца – Иван, Георги, Корнелия, Любен, Борис, Елена, Васил. Още се помни, че дядо ми бил най-известният кебапчия в Дупница и Кюстендил. [...] Дядо ми умира вероятно млад на 24 август 1902 г. Оставя седем сираци. Глава на семейството става баща ми Иван, на 14-годишна възраст, а най-малкият – Васил, е едва на 40 дни. Около 1915-1920 г. фамилията се премества в София. Настъпват много тежки дни. [...] На 7-8-годишна възраст почива една от сестрите – Корнелия, вероятно от туберкулоза. Борис загива на 20 години, завръщайки се от военната си служба. За да се прибере по-бързо вкъщи, „виси” на стъпалото на трамвая от гарата. Трамваят се разминава с камион и Борис е притиснат и смазан [...]. Още по-трагичен е случаят с другата сестра – Елена. Тя завършва Юридическия факултет на Софийския университет [...]. Отивайки на абсолвентския си бал, токчето на обувката й се заклещва в трамвайната линия. В невъзможност да се събуе, трамваят я премазва (пред бившето кино „Левски”).
Така от седем деца остават Иван, Георги, Любен и Васил. Във фамилията се разпределят функциите, за да оцелеят: Иван отговаря за пропагандата, Георги – за връзки с писатели, Любен – за финансите, а Васил е още много малък, за да му възлагат някаква роля от общите задължения”.
Имат се предвид:
Райна Христова Юскеселиева (ок. 1860-те – 13 февр. 1939) майка, свекърва и баба, погребана на Централните софийски гробища, парцел 35, ред 25.
Иван Христов (Юскеселиев) (Дупница или Кюстендил, 8 ноем. 1887 – 15 февр. 1947, София) фотожурналист, възстановител (1928-1931) на издателство „Цвят” („Ф-то Цвят”). Работи (от ок. 1920) във в. „Политика”, „Свободна реч”, „Утро”, „Дневник”, „Заря” и „Илюстрована седмица”, както и (от 1945) във в. „Народ” и „Изгрев”. Първи фоторепортер, приет за член на Съюза на журналистите в България (ок. 1940). Женен (от 24 май 1925) за арабката от Йордания Мария Жадала Мбрия (София, 21 май 1903 – 31 март 1978). Баща на фотожурналистите Борис Иванов Юскеселиев (1925 – ) и Христо Иванов Юскеселиев (София, 30 май 1933 – ) завършил философия в СУ (1959), работил (1949-1995) във в. „Народен спорт”, „Септемврийче”, „Здравен фронт”, „Студентска трибуна”, „Народна младеж”, „Вечерни новини”, сп. „Народна кооперация”, „Българска музика” и др., автор на спомени, съпруг на професорката по етнография в СУ Иваничка Петрова Георгиева (Севлиево, 27 авг. 1937 – ).
Георги Христов (Юскеселиев) (Дупница или Кюстендил, 1891 – 1960, София) създател (1917) на издателство „Цвят”. Женен за Йовка. Баща на атомната физичка Лиляна и на изтъкнатия литературен критик Любен Георгиев (Христов Юскеселиев) (София, 13 ян. 1933 – ) наричан от справочниците Любен Юскеселиев Георгиев (РБЛ), Любен Христов Георгиев (РНБЛ), Любен Георгиев (Христов) (ЕБ, ККБ) и Любен Георгиев Юскеселиев (АСУ), посочил в „Кой кой е в България 1998” като свое хоби: „възобновява издателство „Цвят”, създадено 1918 от баща му Георги Христов (1891-1960)”. Починал на бул. „Витоша”.
Любен Христов (Юскеселиев) (Дупница или Кюстендил, след 1891 – ) създател на фото „Цвят” на името на Рашко Чипев, фоторепортер във в. „Зора”, създател (след 1937) на фото „Репре”, официален представител (до 1944) на „AGFA” за България за фотоматериали и апаратура. Женен за Надежда Маркова. Баща на минно-геоложката инженерка Людмила и на известния фоторепортер Огнян Любенов Юскеселиев, работил във в. „Кооперативно село” и др., починал рано.
Васил Христов (Юскеселиев) (Кюстендил, юли 1902 – 1956, София) фоторепортер във в. „Зора”, военен кореспондент в състава на Първа българска армия през Отечествената война (1944-1945), фотожурналист в Държавния фотоархив. Женен за Анна Сахатчиева (Юскеселиева). Баща на Елена и Илияна. Починал на Орлов мост.
В телефонните указатели на София, даващи поглед и към подписната форма на имената на дейците през съответен период, от споменатите се откриват:
„Христовъ Иванъ, фото-журналистъ, домъ, Царь Самуилъ, 38” (1943-1947). Голям син: „Юскеселиев Борис Иванов, фото-журналист, дом, Самиул, 38” (1949-1959), „Юскеселиев Борис И., фотожурналист, Сан Стефано 5” (1966-1968), „Юскеселиев Борис И., журналист, Мила Родина, бл. 11, вх. В” (1976-1998). Малък син: „Юскеселиев Христо И., фотожурналист, Ц. Самиул 38” (1966-1998).
Син на Георги Христов (Юскеселиев): „Георгиев Любен, Цар Иван Шишман 41” (1971-1998).
„Фото „Репре”, Любенъ Христовъ, Клементина, 14” (1939-1945), „Фото „Репре” – Любен Христов, бул. Стамболийски, 14” (1947). Син: „Юскеселиев Огнян Л., В. Коларов 34” (1966-1987), „Юскеселиев Огнян Л., Кестенова гора, бл. 113, вх. В” (1987).
„Христовъ Василъ, фото-журналистъ, домъ, Бузлужда, 61” (1943), „Христов Васил Ю., фото-репортьор, дом, Бузлужда, 61” (1947-1956). Съпруга „Юскеселиева Анна С., Бузлужда 61” (1966-1971). Голяма дъщеря: „Юскеселиева Елена В., Бузлуджа, 61” (1959), „Юскеселиева Елена В., П. Славейков 35” (1987).
Източници:
Димитрова, Надка и Кирана Атанасова. Алманах на завършилите висше образование в Софийския университет Климент Охридски. 1888-1974. Състав... Т. 3. С., 1975, с. 1760, № 50501.
Енциклопедия България. Т. 2. С., 1981, с. 80.
Ескенази, Жак. Преводна художествена литература в България (1878-1944). Издатели, издания, класификация // Изв. на НБКМ, т. XXI (XXVII), 1993, с. 329-330.
Ескенази, Жак. „Цвят” // Българска книга. Енциклопедия. Състав. Ани Гергова. С. и Москва, 2004, с. 459-460.
Кицевски, Никола и Райчо Радулов. Кой кой е в България 1998. С., 1998, с. 154-155.
Панахида. [9 месеца от смъртта на Райна Христова Юскеселиева. Ще се отслужи на 13 ноем. 1939, понеделник] // Утро, XXIX, № 9087, 12 ноем. 1939, с. 2 (НБКМ, Мф III 1049).
Речник на българската литература. Т. 1. С., 1976, с. 259.
Речник по нова българска литература 1878–1992. С., 1994, с. 77.
Телефонни указатели на София за 1928, 1939, 1943, 1945, 1947, 1949, 1952, 1956, 1959, 1966 (с допълнение), 1968, 1971 (с допълнение, 1972), 1976, 1987, 1998.
Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. 3. прераб. и доп. изд. С., 2010, с. 73.
Юскеселиев-Тити, Христо Иванов. Една камера, един живот. С., 2011, с. 9-26, кор.: с. 4.
Преводачът-войвода Любомир Весов – портретът е поместен в излязлата посмъртно негова сбирка „Стихотворения” (1923), достъпна за четене изцяло и свободно в Библиотека „Струмски” (http://strumski.com)
Любомир Илиев Весов (Велес или София, 21, 30 или 31 авг. 1892 – 5 или 15 ноем. 1922, с. Острилци, Крушовско) поет, преводач от руски, деец на ВМОРО, носител на бунтовен дух, непримирим към несъвършенството на света. Остава от детинство без баща и заживява самотен с блянове за високото предназначение на човека. Учи във Велес и в Българската мъжка гимназия в Солун (от 1909). Една несподелена любов разбива младежката му вяра в съгласието на действителността с мечтанието. Неспособен да се привърже към грижите на обикновеното съществуване, завършва Първа софийска мъжка гимназия (1912 или 1914) неохотно и благодарение на настойчиви уговаряния от близки и другари.
Пише и под натиска на приятели печата (от 1913) стихотворения, разработвайки любовни и патриотични мотиви. В поезията си често затваря интимни душевни състояния, които нямат нищо общо с обикновената литература и които пази за себе си. Превежда руски поети.
Студент по право в СУ, член на първото настоятелство (1920) на Македонското студентско дружество „Вардар”, председателствано от бъдещия водач на ВМРО Иван (Ванчо) Михайлов. Отчужден от българската интелигенция, поради поразителното отсъствие на идеализъм и характери в нея, изоставя първия си студентски изпит, макар да се е подготвил за него. Чувството му за нравствен дълг извиква безпощадно негодуване, нерядко отправено против всички. Понякога изпитва нужда от опиване – с вино, авантюра или дързък риск.
Теглен в своите стремежи и лутания от далечния идеал на свободата, четник (1907), отличен със сребърен медал доброволец в Македоно-Одринското опълчение (1912-1913) и войвода (1915) в Македония. Комендант на Крушово по време на Първата св. война (1914-1918). Войвода в Македония (1922), обграден от сръбската полиция, води сражение и се самоубива, за да не попадне в плен.
Автор на посмъртно издаден сборник „Стихотворения” (С., 1923), снабден с негов портрет и със задушевен предговор от най-близкия му приятел Васил Пундев, подобно нему също преводач на А. Конан Дойл (1921), по-късно (1930) една от жертвите на братоубийствената война във ВМРО.
40 от най-хубавите му стихотворения, посветени на борбите на Македония, са преведени на немски и издадени във Виена (1925), като втора книга от поредицата „Македонска библиотека”. „Стихосбирката на загиналия войвода Л. Весов внася допълнителен положителен елемент в изясняването на понятието «комити» сред обществеността в чужбина. За много хора там става ясно, че в редовете на българското националноосвободително движение в Македония има високообразовани, благородни и талантливи хора, които от тридесет години насам жертвуват дарби, бъдеще и живот в името на една цел – освобождението на Македония. По този начин се опровергава сръбската и гръцката пропаганда, която непрекъснато окачествява македонските революционери като обикновени «бандити»” – отбелязва (1988) историкът Димитър Гоцев, родом (1942) от с. Панчарево, Щипско.
Източници:
Аретов, Николай. Българските преводи на Шерлок Холмс и неговият автор: Ч. 1. // Епископ-Константинови четения. [Кн.] 2. Шумен, 1996, с. 141-142.
Гоцев, Димитър Г. Младежките националноосвободителни организации на македонските българи 1919–1941. С., 1988, с. 103, 151, 160, 276.
Енциклопедия България. Т. 1. А-В. С., 1978, с. 646.
Македоно-Одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав. По документи на Дирекция Централен военен архив. С., 2006, с. 127.
Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-Одринска Революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биогр.-библиогр. справочник. С., 2001, с. 26 (с фотогр. на гроба му в Крушово).
Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Биогр.-илюстр. справочник. С., 2012, с. 75 (с портр.).
Попсавова, Дора. Опис на сбирката “Портрети и снимки” в Народната библиотека “Кирил и Методий”. Ч. 2. С., 1983, с. 55, № 190.
Пундевъ, В. Любомиръ Весовъ 1892-1922 // Весовъ, Любомиръ. Стихотворения. С., 1923, с. 7-9 (електронно копие от Библ. „Струмски”, http://strumski.com, 24 юни 2017).
Речник на българската литература. Т. 1. С., 1976, с. 221-222.
Юбилейна книга на Първа софийска мыжка гимназия по случай 50-годишнината отъ основаването й 1879-1929. С., 1929, с. 92, 96.
1956-2017:
6.1. Дойл, А. К. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев. - С.: Нар. култура, 1956. – 82:2
Переделка и пример – първото издание (1956) на превода на Тодор Вълчев, осъществено от „Народна култура”, с корица от Борис Ангелушев (1902-1966); на гърба на заглавната страница, освен сведението за преведеното издание на оригинала, тъй също се чете: „Настоящият превод е сверен със съветското издание на Гослитиздат (1955)” (което иде да потвърди за пореден път, че не от вчера у нас е на висока почит хармонизирането с директивите на текущия Голям Бял Брат и най-паче – подсигуряването, измиването на ръцете и даже пъченето с тая пословична, дълбоко вкоренила се през петте века от Присъствието, усърдност на човечетата с разумните главици, същите тия, които днес вече се възвеличават и като дори собствените си имена изписват не с българската, а с „правилната” азбука)
6.2. Баскервилското куче / [Прев. от англ. Тодор Вълчев] // Родни простори, Х, № 3, 19 ян. 1966, с. 2, 4. – 203:1
„Главата” на литературното приложение на в. „Септемврийче” – „Родни простори”
6.3. Дойл, А. К. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев. - 2. изд. - С.: Изд. Отечество, 1976. – 93
Второто издание (1976) на превода на Тодор Вълчев, осъществено от „Отечество” – корицата е работа на Мариана Генова (1942-2014)
6.4. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Баскервилското куче. Изгубеният свят. - 3. изд. - С.: Нар. младеж: Изд. на ЦК на ДКМС, 1980. – 87:1
6.5. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Баскервилското куче. Изгубеният свят. - 4. изд. - С.: Нар. младеж: Изд. на ЦК на ДКМС, 1985. – 88:1
Изданията на „Народна младеж” (1980, 1985) – илюстратори са Иван Кьосев (1933-1994) и Христо Алексиев (1950-)
6.6. Дойл, А. К. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев. - [5. изд.]. - С.: Фама, 1997. – 141
6.7. Друго приключение на Шерлок Холмс: Баскервилското куче / Прев. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Шерлок Холмс и морският договор. - [1., 5. прераб. и 6. изд.]. - [С.]: книгоизд. къща Труд, 2000. – 147:7
6:8. Дойл, А. К. Баскервилското куче / Прев. Тодор Вълчев. - С.: Издателска група България, 2004. – 408
6:9-13. Баскервилското куче / Прев. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Шерлок Холмс: Т. 2. - С.: Книгоизд. къща Труд, 2004, 2005, 2007, 2008, 2009. – 411
6:14. Дойл, А. К. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев. - С.: Фама, 2006. – 413
Изданията на „Фама” (1997, 2006) – художник на корицата на първото (многоцветна, а не както е показана) е Антония Дочева (1948-), а корицата на второто навярно е „копната” отнякъде, тъй като в книгата (която е и невидима в електронния каталог на НБКМ) се чете само: „Художествено оформление © Фама”
Още невидими в електронния каталог на НБКМ издания (на „Издателска група България” и КК „Труд”) от първото десетилетие на ХХІ в. (2004, 2005, 2007, 2009), включващи „Баскервилското куче” в превод на Тодор Вълчев
Издания (на КК „Труд” и „Вестникарска група България”) от същия период (2006, 2009), спазили закона и предоставили безплатни депозитни екземпляри на българската национална библиотека – корицата на първото е работа на Орлин Атанасов (1959-), като в книгата са включени и значителна част от най-известните илюстрации от Сидни Педжит (1860-1908), с които е изрисувана още първата поява на „Баскервилското куче” в „Странд мегазин” („The Strand Magazine”, 22 авг. 1901 – 23 апр. 1902); втората корица е безименна и вътре няма илюстрации, но пък томът е отпечатан и подвързан в Италия, та резултатът не дразни, нито с прекалено едър шрифт, нито с прекомерни бели полета, нито със свръхдебела хартия – любимите инструменти на съвременните български издатели, щедро използвани за окрупняване и оскъпяване на продукцията.
6:15. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Баскервилското куче; Знакът на четиримата. - С.: Книгоизд. къща Труд, 2006. – 393
6:16. Баскервилското куче = The Hound of the Baskervilles, 1902 / Прев. от англ. Тодор Вълчев // Библиотека „Читанка”, text/1914. - 2008. – 429:2
6:17. Баскервилското куче / Прев. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Разкази. - С.: Вестникарска група България, 2009. – 396
6:18. Баскервилското куче = The Hound of the Baskervilles, 1902 / Прев. Тодор Вълчев // Библиотека „Читанка”, text/23727. - 2011. – 441:7
6:19. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Баскервилското куче; Етюд в червено. - [С.]: Книгоизд. къща Труд, 2011. – 397
Реклами в Мрежата на белгийския майстор на огнища и камини Eрвин Якобс от градчето Синт Тройден, унгарско двуезично издание в помощ на изучаването на английския и „Баскервилското куче” от 2011 на КК „Труд”
6:20. Баскервилското куче / Прев. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Шерлок Холмс. - [С.]: Книгоизд. къща Труд, 2012. – 401
6:21. Баскервилското куче: [Проектирано изд.] / [Прев. Тодор Вълчев?] // Дойл, А. К. Баскервилското куче; Знакът на четиримата. - [С.]: Книгоизд. къща Труд, [2016]. – 423
В превод на Тодор Вълчев, „Баскервилското куче” присъства и в разгледаната в „Блогът на Един старинар (1)” книга „Шерлок Холмс. Пълно издание” (2017).
Първото (2000) и последното (2017) от изданията на КК „Труд”, включващи „Баскервилското куче” в превод на Тодор Вълчев – корицата на първото използва част от картината „Свечеряване над Темза” (1880) от Джон Аткинсън Гримшоу (John Atkinson Grimshaw, 1836-1893); симпатичният евроскептик с лулата, одушевил всъщност лицата на два, изглеждащи еднакво тома (от 2012 и от 2017), пък е дело на Кремена Пенчева (1977-2013)
Тодор Вълчев Тошев (др. ф. Тодор Тошев Вълчев; 1926 – преди 2011) един от първомайсторите на превода у нас и един от 246-те основатели (5 юни 1974) на Съюза на преводачите в България. Сред превежданите от него автори са А. Конан Дойл, Джек Лондон, Джон Стаинбек, Чарлс Пърси Сноу, Греъм Грийн, Арт Бъкуалд, Джон Пристли, Робърт Пен Уорън, Марк Твен, Норман Мейлър, Мери Робинсон, Ремънд Карвър, Лилиян Херман и др. Участник в сборниците „Съвременни американски разкази” и „Американски морски новели”. Сред преводите му е капиталното издание „100-те най-влиятелни личности на човечеството” от М. Харт. Превежда и седем части от телевизионната поредица на Карл Сейгън „Космос”, трисериен филм на Би Би Си, филм за живота на велики художници. Негово дело са предговорите или послесловите към 42 книги.
Сочен като член на „Великолепната БеТеАнска шесторка”, включваща Жени Божилова, Димитри Иванов, Петко Бочаров, Тодор Вълчев, Кръстан Дянков и Алфред Криспин, „на които дължим преводите на едни от най-известните и съществени произведения на англоезичната литература”, и от които на 20 ян. 2011 последните трима „не са вече между нас”.
„Тодор Вълчев, чието име за съжаление се споменава вече извънредно рядко, беше виртуоз на българския език. Той беше способен да намери българския еквивалент на всякаква „финтифлюшка” в оригиналното произведение и притежаваше истински талант за словотворчество. Как се постига това? Талант, разбира се, е нужен, но е нужно и нещо повече: усет. Усет и познание – не толкова на чуждия език, макар че то е задължително условие, но познаване на българския език във всичките му тънкости. Сърцето ме заболява, когато се сблъскам с абсолютно пренебрежителното отношение към българския език, на което сме свидетели през последните няколко години. Дали са тръгнали по стъпките на героите от „Криворазбраната цивилизация”, дали са опиянени от възможността да разбират чужди езици (най-вече английски), дали просто поради националното ни нехайство към своето, цялото ни младо поколение говори с не на място употребявани, недоразбрани или просто побългарени английски думи” – споделя на 20 ян. 2011 пред информационна агенция КРОСС преводачката Аглика Маркова. „Навремето българският външен министър Иван Башев поискал кандидатите за МВнР да полагат изпит по български език и всички му се обидили. Боже, колко е бил прав и колко липсва институт, който да съблюдава тънката разделителна линия между езиковата цензура и езиковата чистота!”.
Източници:
Басат, Емил. Преводът – лица и маски. Портрети на български преводачи. [Кн.] 2. С., 2010, с. 90-92.
Ведроденски, Георги. Бетеански дни и нощи. 100 години Българска телеграфна агенция. С., 2001, с. 251 (НБКМ, 644613).
Електронен каталог на НБКМ.
Аглика Маркова: Сърцето ме боли, когато се сблъскам с пренебрежителното отношение към българския език. [Изявление пред информационна агенция КРОСС, 20 ян. 2011] (www.cross.bg/ezik-bulgarskiya-prevoda-1185341.html, 23 ян. 2017).
Създаване [на Съюза на преводачите в България]. Добавен на 21 март 2014 (www.bg-translators.org/index.php/12-bulgarian/история/143-създаване, 23 ян. 2017).
Издателство “Народна култура” е създадено през 1946 г. Издава произведения в областите на художествено-документалната литература, историята, вътрешната политика и художествената литература.
Държавно издателство “Отечество” е създадено през 1975 г. Издава произведения в областите на художествената литература и художествената литература за деца и юноши, историята, правото, както и детски енциклопедии и приключенски романи.
Издателството на ЦК на ДСНМ (по-късно ДКМС) “Народна младеж” е създадено през 1948 г. След 1989 г. продължава дейността си под наименованието Издателска къща “Младеж”. Издава произведения в областите на художествената литература и художествената литература за деца и юноши.
Издателство “Фама” започва дейността си през 1992 г. с публикуването на няколко книги от френски автори – Симон дьо Бовоар, Марсел Пруст, Жан Жьоне, Андре Жид и Франсоаз Саган. То продължава съществуването си и до днес, издавайки произведения в областите на художествената литература, криминалната литература, домакинството и готварството, любовни романи и др.
Книгоиздателската дейност на “Труд” започва през 1992 г. с преиздаването на първоначалния вариант на романа “Тютюн” от Димитър Димов. Днес то продължава публикуването на произведения в областите на художествената литература, медицината, правото, историята, както и биографии.
Знакът на Библиотека „Читанка”
Доколкото може да установи незадълбоченото проучване, присъствието на А. Конан Дойл в Библиотека „Читанка” датира още почти от създаването й в края на септември 2005 г. Първите поместени негови произведения не са разчетени специално за библиотеката, а са копирани през 2006-2007 г. от страниците на други подобни начинания, съществуващи тогава в Мрежата. Особено плодоносна е 2008 г., когато сътрудник, подписващ се като „Борис Борисов” (по-късно преименувал се в „Boman”, може би самият основател на „Читанка” Борислав Манолов), прилага голяма част от разказите за Шерлок Холмс, извлечени от различни книги. Второто голямо попълнение прави през 2010-2011 „TriAM505”, който предоставя текстовете от препечатката на тритомника „Шерлок Холмс”, осъществена през 2008 г. от Книгоиздателска къща „Труд”. Други съмишленици внасят още произведения или книги, между които личат и публикации в колективни сборници или в периодичния печат. Към 1 март 2017 г. Библиотека „Читанка” предоставя 117 заглавия на (понякога повтарящи се) произведения от А. Конан Дойл, включени в периода 2006-2015 и разпределени в раздели „Пиратът Шарки (Captain Sharkey)”, „Професор Челинджър (Professor Challenger)”, „Шерлок Холмс (Sherlock Holmes)”, „Повести” и „Разкази”.
Плод на завидни познания върху творчеството на автора, всяко включено произведение от А. Конан Дойл е снабдено с коректни сведения за заглавието и годината на първата му публикация в оригинал. Стремежът е да бъдат посочени също данни за печатния източник, от който е извлечено, името на преводача и годината на превода; въпреки установената по принцип практика да се заснемат и издателските карета на пресъздаваните първообрази, тая информация понякога липсва, непълна е, или е неточна. Не е прокарана докрай и идеята да бъдат показвани кориците на заснетите издания; показани корици могат да съпътстват и текстове, съвсем различни от вместеното в действителност между тях. Понякога произведенията са придружени от бележки за съдържанието и автора им, взети от използваните печатни издания или от разни източници в Мрежата. Дадена е възможност за публикуване на коментари и от читателите на библиотеката.
Житието на А. Конан Дойл е представено чрез статията за него в българската Уикипедия. За незначителна част от преводачите са издирени биографични данни, най-вече налични в Мрежата. Сътрудниците разполагат с нарочни страници, съобщаващи приносите им в библиотеката, но не и сведения за личността, възрастта, професиите или интересите им. Използваните псевдоними, цифроними или други означения често възпрепятстват разпознаването им дори по възприет пол, а понякога изглеждат по-подходящи за обозначаване, не на живи същества, а на машини. Наличието на статична (до 2009) и динамична версия на библиотеката предоставя известна основа за проследяване развитието на тия подписи. Извън отбелязаното машинизиране, изключително грозно впечатление прави тенденцията към латинизиране – „Борис Борисов” (2009) = „Boman” (2017), „Виктор” (2009) = „Victor” (2017) и др.
Поне относно А. Конан Дойл, първоначалният стремеж на библиотеката не е да предостави българските книги, съдържащи негови съчинения, а да даде за четене възможно по-голяма сбирка с приключенията на най-известните му литературни герои (разбира се, начело с Шерлок Холмс), събирайки ги под надсловите на сборниците, в които са публикувани първоначално в оригинал. От разни книги (най-вече стари и нови преводи, публикувани през 1980-те и 1990-те) се извличат само онези произведения, които все още липсват в библиотеката. Подборът не се осъществява въз основа, нито на качествени, нито дори на формални критерии (най-добър, най-пълен, най-стар или най-нов превод), а е зависим единствено от случайността – какво има под ръка съответният сътрудник и какво вече е вмъкнал някой преди него. Така например, разказът „The Adventure of the Mazarin Stone” е представен (без данни за преводач и място на публикация) чрез своя най-съкратен превод на български (дело на Светослав Колев), поместен (под надслов „Откраднатият диамант”) през 1983 г. в „Чуден свят” – продължение на детското списание „Пламъче”.
Тъй се раждат и попълват през годините компилациите „Приключенията на Шерлок Холмс”, „Мемоарите на Шерлок Холмс”, „Завръщането на Шерлок Холмс”, „Последното му преклонение” и „Дневникът на Шерлок Холмс”, обозначени като „книги”. „Мемоарите на Шерлок Холмс” дори е илюстрирана с корицата на едноименното истинско издание, осъществено през 1992 г., макар изобщо да не се покрива с него. „Последното му преклонение” пък е изопачен превод на „His Last Bow”, извършен изглежда от книжовник, който не прави голяма разлика между „поклон” и „подчинение”. (Удивително е, че тая скверняща паметта на великия детектив несъобразителност, не е подразнила почитателите му сред публиката на „Читанка”; прочее, без да се чете е преведен и „The Case-Book of Sherlock Holmes”, където не всички случаи описва самият детектив, та книгата не е „Дневникът на Шерлок Холмс”, а надникване в „архива” му.) Постепенно все в същия отдел се прибавят и представени цялостно наистина отпечатани книги, та съвсем се заличава разликата между механизираните компилати и плодовете на премислени съставителски усилия.
Самите текстове по правило минават редакция след машинната обработка. Още в първия абзац на първото сверявано издание обаче – кратка бележка за автора и книгата („Избрани произведения”, т. 1, 1990, с. [6]) – се съглеждат например следните несъответствия (изтъкнати с наше почерняне):
Печатен първообраз: „Кой притежава и кой заслужава по-голяма популярност – Шерлок Холмс или неговият създател сър Артър Конан Дойл (1859-1930). Ето още една възможност читателят да си отговори на този въпрос и на редица безнадеждни дори за Скотланд Ярд детективски загадки, чието разрешаване крие редом с неочакваните оригинални хрумвания и много хумор. Мъртъвци, които „говорят”, потайни срещи по потайни доби, заплетени следи, които прекосяват континенти, ала оставят диря за непогрешимото око на Холмс и неговия дедуктивен метод... Стъпка по стъпка мистерията е разбудена, при това винаги в името на истината и справедливостта и разбира се – „Етюд в червено” и „Знакът на четиримата” ще ви уверят в това, – всеки получава заслуженото си.”
Вариант в „Читанка”: „Кой има по-голяма популярност – Шерлок Холмс или неговият създател сър Артър Конан Дойл (1859-1930). Ето още една възможност читателят да си отговори на този въпрос и на редица безнадеждни дори за Скотланд Ярд детективски загадки, чието разрешаване крие редом с неочакваните оригинални хрумвания и много хумор. Мъртъвци, които говорят, потайни срещи по потайни доби, заплетени следи, които прекосяват континенти, ала оставят диря за непогрешимото око на Холмс и неговия дедуктивен метод… Стъпка по стъпка мистерията е разбудена, при това винаги в името на истината и справедливостта и разбира се – „Етюд в червено” и „Знакът на четиримата” ще ни укорят в това, – всеки получава заслуженото си.”
Още по-необяснима грешка се забелязва в електронния вариант на издателското каре на същия том, където е прибавено цяло изречение, липсващо в печатния оригинал: „Красимира Тодорова, издател 1990”. Както не пропуска да отбележи и „обогатеното” каре, Красимира Тодорова всъщност е „Рецензент и съставител”; издател на тома обаче е „Държавно издателство „Отечество”, пл. „Славейков” 1, София”. Всичко това – само след бегла сверка на началните елементи, представящи една единствена книга...
Любопитно е да се отбележи, че, след вливането на определено количество печатен материал в електронната „Читанка”, неизбежно се стига и до обратния процес – „изливане” на част от образувалата се електронна смес обратно в печатна форма. Пример за това представлява сборникът от произведения на различни автори „Престъплението на Шерлок Холмс и други истории” (2015, № 451), осъществен от световноизвестното (принудено да бележи името си на латиница, вероятно с клонове в Париж, Лондон и Ню Йорк) родно издателство „Смърт букс” (тъй е най-близко смислено да се побългари неговото свръхинтелигентно англо-американско название). Прелистването на тоя сборник показва, че всички текстове в него (точни или неточни) са усвоени след кратка разходка из масива на „Читанка”, изобщо без сверка с първичните печатни издания. Доколкото имената на някои от преводачите (жертва и на несръчен опит за надскачане познанията относно тях на електронния вариант) са обозначени погрешно, неточно или въобще липсват, следва да се тълкува, че „Смърт букс” едва ли се е натоварило прекалено и с уреждането на авторски права (сборникът и в НБКМ беше депозиран с огромно закъснение). Разбира се, проблемът с авторските права едва ли е най-големият, който тепърва предстои да създаде бизнес-практиката на „Смърт букс” и евентуалните му последователи.
Библиотека „Читанка” наистина демократизира достъпа до редица произведения на българската и световната литература, ощетявайки най-първо стремящите се да установят монопол и да наложат своя вкус на пазара едри книгоиздатели, което предизвиква симпатия към дейността й. (В какви размери е ощетяването е трудно да се установи – изглежда, че привържениците на печатната книга все още сме достатъчно много – въпреки наличието от 2011 г. на същите произведения и преводи безплатно в „Читанка”, претърпял през годините непосредствено преди това и няколко печатни издания и допечатки, вече е напълно изчерпан сборникът „Шерлок Холмс. Пълно издание”, излязъл през 2012 г.; но поколенията се сменят, а с туй се менят и нагласите.)
Още по-симпатична е библиотеката с това, че е събрала някакви хора, пък им е дала простор за общополезна и безкористна изява. При това – в полето на духовността. (Не е ли „Читанка” един съвременен правнук на възрожденското ни читалище?)
И, разбира се, най-симпатична тя е в ролята си на Давид, на когото вече над десетилетие се отдава да печели битките си с мутрите и адвокатите на Голиат. (Което си е доста странно в един добре организиран свят, въздигнал като своя най-висша, а може би и единствена ценност, обслужването интересите на последния.)
Обаче:
Библиотека „Читанка” предразполага читателя към безкритичност, предизвиква го да избира, не най-доброто, а най-евтиното. Да се примирява с повърхностността и дори с недостоверността на информацията. Притъпява чувствителността към неравностойността на източниците и щението за общуване с първоизвора.
Действайки достатъчно дълго, в по-далечно време Библиотека „Читанка” и сродните й биха могли да погубят книгата в непроменим вид и да отворят широка врата за всякакви фалшификации – от безследното изчезване на текстовете, в които негрите се обозначават като негри, а не като афроамериканци, а пък жените се изобразяват като жени, а не като неучленени мъже или корици на мъжки списания, та до пренаписването на историята в такъв вид, та да се обезсмисли изучаването й.
Ако се замислим по-дълбоко, може би ще забележим, че от премахването на вечерята на свещи с хубавото момиче и преминаването направо към епилога на нощта, всъщност губят всички. А тежко ни, ако са ни отнети дори и сетивата да го почувстваме.
Казано иначе, Библиотека „Читанка” с нещо припомня и за предприятието на ония, напомадени с французки аромат граждани на света, които през 1990-те приватизираха голям млекокомбинат, пък почнаха да бълват шарени опаковки със сладникава химия. А днес вече никой не произвежда истинско българско кисело мляко, защото е по-скъпо, по-бързо се разваля и не се тиражира в такива количества, за каквито са жадни търговските вериги. Купете си крава, сквасете си мляко, дайте на един тинейджър получилия се резултат и той недоволно ще сбърчи нос – защото е навикнал със заместителя. (Впрочем, крава няма как да си купите – не ще смогнете да покриете квотите за нива на щастие у добитъка, определени от Европейската комисия и гласувани от Европейския парламент, но това е друга тема.)
1992:
7.1. Дойл, А. К. *Баскервилското куче: [Проектирано изд.]. - С.: Деметра, 1992. – 151
Издателство “Деметра” започва дейността си през 1991 г. с преиздаване на публикувания през 1935 г. превод на Димитър Подвързачов на “Джек Островитянина” (в първото издание “Джери Островитянина”) от Джек Лондон. Издава художествена литература за деца и юноши.
1992:
8.1. Дойл, А. К. Шерлок Холмс и случаят с Баскервилското куче / Адапт. за деца от Малвина Г. Вогел; Прев. от англ. Николай Николаев. - С.: Изд. къща Златното пате, 1992. – 119
Корицата на „Шерлок Холмс и случаят с Баскервилското куче”, изработена от Чавдар Драгиев – може би най-сполучливото българско лице на произведението
Издателска къща “Златното пате” започва дейността си през 1991 г. с публикуването на произведения от Братя Грим, Галина Златина, Шарл Перо, Оскар Уайлд и приказката “Трите прасенца”. Издава произведения в областите на художествената литература за деца и юноши, образованието, както и книги-игри, а също и списание „Фантастични истории” (1993).
Николай Николаев, преводач. Превежда преработка за деца на „Баскервилското куче”, издадена (1992) от ИК „Златното пате” в поредицата „Илюстрирани класически романи”.
Името Николай Николаев носят поне двама преводачи:
1. Николай Николаев (преди 1960 – ) преводач. Сътрудник на в. „Орбита”, публикува там преводи на разказите „Може ли да се обади Нина?” от Кир Буличов (№ 24, /336/, 14 юни 1975), „Надпревара във въоръжаването” от Артър Кларк (№ 44 /356/, 1 ноем. 1975) и „Депресия” пак от същия (№ 23 /387/, 5 юни 1976). Преводът му на „Депресия” е препечатан и в „Опасни светове: Сборник разкази от колекцията на в-к «Орбита»” (1997). Не е изключено негова работа да е и преводът на романа „В тъмните гори” от Ричард Леймън (1995).
Източници:
Година 1975. [Библиогр. на част от съдържанието на в. „Орбита” в свободната енциклопедия „БГ-Фантастика”] (http://bgf.zavinagi.org/index.php/Година_1975, 25 юли 2017).
Година 1976. [Библиогр. на част от съдържанието на в. „Орбита” в свободната енциклопедия „БГ-Фантастика”] (http://bgf.zavinagi.org/index.php/Година_1976, 25 юли 2017).
Електронен каталог на НБКМ.
Николай Николаев (преводач). [Списък на преведени от него произведения, налични в Библиотека „Читанка”] (https://chitanka.info/person/nikolaj-nikolaev, 25 юли 2017).
Николай Николаев. [Биографична бележка в свободната енциклопедия „БГ-Фантастика”] (http://bgf.zavinagi.org/index.php/Николай_Николаев, 25 юли 2017).
Опасни светове (сборник). [Аналитично библиогр. описание] (www.sfbg.us/book/OFIR-BFN-0020, 25 юли 2017).
2. Николай Христов Николаев (с. Обнова, Плевенско, 23 юни 1960 – ) учител, преводач. Завършва английска филология във Великотърновския университет. Преводач-кореспондент към ИСО „Агрокомплект” в Ирак (1985-1988). Учител по английски в 149 СОУ „Иван Хаджийски” (1991-1992). Областен наблюдател на изборите в Камбоджа (1992-1993), регионален наблюдател на изборите в ЮАР (1994). Ползва английски, бенгалски и руски език. Живее (1998) в София, ж. к. „Люлин 7”, бул. „Джавахарлал Неру”, бл. 712, вх. Б, тел. 26-00-00. Съпруг на преводачката Анна Маркова Николаева (Сливен, 16 март 1961 – ) завършила френска филология във Великотърновския университет (1984) и тригодишен курс по бенгалски език и литература в университета „Вишва Бхарати” в Индия (1991), учителка по френски и английски в 149 СОУ в София (1985-1988), старши секретар във Върховния комисариат за бежанците към ООН в София (от 1995). Техни деца са Лора и Динко. В избирателните списъци за произвеждане на национален референдум на 25 окт. 2015, Николай Христов Николаев, Анна Маркова Николаева, Лора Николаева Николаева и Динко Николаев Христов се откриват като гласоподаватели в секция 17 на район „Илинден”, обхващаща 944-те пълнолетни живущи в 18-те входа на блокове 145, 145-а, 145-б и 145-в в ж. к. „Света Троица”. Николай Христов Николаев има пълни съименници в райони „Студенски” и „Връбница”, а Анна Маркова Николаева е уникална.
Източници:
Избирателни списъци за произвеждане на национален референдум на 25 окт. 2015, публикувани на разни места в Интернет, копие от 20 окт. 2015.
Кицевски, Никола и Райчо Радулов. Кой кой е в България 1998. С., 1998, с. 506.
Доколкото тъкмо Анна Николаева се нарича преводачката на преработка за деца от Дебора Кестъл на „Робин Худ” от Хауърд Пайлд, издадена (1992) пак от ИК „Златното пате” в поредицата „Илюстрирани класически романи”, следва да се приеме, че сред преводачите – сътрудници на въпросното издателство и в посочената поредица, са не някои други, а точно семейство Анна Маркова Николаева и Николай Христов Николаев.
Любопитно е и, че все през 1992 „Златното пате” ползва услугите даже на преводачка от хинди – Райна Маринова, превела индийските приказки „Пръстенът на кобрата”.
Източници:
Български книгопис. Серия 1. Книги, нотни, графически и картографски издания. 1992. Годишен указател. С., 1997, с. 547, 564, 567, 755; № 4211, 4353, 4383.
1999:
9.1. Дойл, А. К. *Баскервилското куче: [Проектирано изд.]. - С.: Бард, 1999. – 156
Издателство “Бард” започва дейността си през 1992 г. с публикуването на романа “Пътна мрежа” от Стивън Кинг. Издава художествена литература, любовни романи и фантастика.
2009-2012:
10:1. Баскервилското куче: Глава 14 [= The Hound of the Baskervilles. Chapter 14]: [Откъс] / Прев. от англ. Двуезична библиотека, колектив // Баскервилското куче. - 2009-2012. – 421а
Началната страница на „Двуезична библиотека”
Страницата, посветена на А. Конан Дойл
Лина Бакалова, преводачка, литераторка. Завършва Информационни технологии. Известно време живее в Алжир и Сърбия, през 1990 емигрира в Канада. Изпълнява различни дейности, от библиотекарка до специалистка по бази данни в библиотекарството и образованието. Освен в професионалната област и по-специално, използването на информационните технологии в помощ на изучаването на чужди езици, напоследък интересите й са насочени към издирване и превод на приказния фолклор на различни народи. Заема водещо място в колектива на издаващата електронни книги „Двуезична библиотека”, участничка в предлагани чрез Интернет сборници с текстове, подпомагащи обучението по английски и испански език. Сътрудничка на „Литернет” (2006-2010), където публикува преводи на „Кулата на Жълтия Жерав. Антология на китайската поезия” (съвм. с Анатолий Буковски, с критически преглед), „Майко” от Шу Тин, стихове от Дърк Уинанд, „Impression” от Николай Милчев (съвм. с Миши), „Ден за кленове” от Михайло Пантич и „За риба на езерото Кумран” от Маурицио Виано, както и сборниците „Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия” (съсъстав. Анатолий Буковски) и „Приказки от старите ракли. Български народни приказки” (съсъстав. Анатолий Буковски и Антоанета Добрева). Не е изключено да е Павлина Бакалова, обнародвала във в. „Народна култура” (№ 2, 9 ян. 1987) бележка за автора и превод от оригинала на есето „Романът и моралността” от Д. Х. Лорънс.
Анатолий Буковски, поет, преводач от английски, испански, руски, френски и др. Сътрудник на „Литернет” (2006-2008), където, освен в съавторство с Лина Бакалова, участва и със стихотворението си „Мечок”, както и с преводите си на „Касида за розата” и „Газела за сутрешния пазар” от Федерико Гарсия Лорка, „Тайна” от Феликс Арвер и „Муза за продаване” от Шарл Бодлер. Един от съставителите, редакторите, преводачите и авторите на субтитри в сайта и книгите на „Двуезична библиотека”. Там е публикувано стихотворението му „Песен на Опиянението”, поетическите му преводи на „Черни невени” от Билхана (кашмирски поет от 11 век), „Никой” от Емили Дикинсън, „Малко преди разсъмване” от Hиколай Иванов, „Посрамената кокетка” и „Везбарка” от Олга Иванова, както и преводите му на „Баба Яга и нейната дъщеря” (чукотска приказка), „Бронзовият пръстен” (приказка от Мала Азия), „Водното момиче” (евенска приказка), „Даровете на сребърното и златното кученце” (айнуска приказка), „Костите на Джулунг” (индонезийска приказка), „Купти и Имани” (пенджабска приказка), „Късметът на Суан” и „Магическата книга” (филипински приказки), “Непохватният Моти” (пущунска приказка), “Приказка за гарвана” (колимска приказка), „Царят, който искал да види рая” (афганистанска /патанска/ приказка), „Шаманът, който се превръщал на лисица” (юкагирска приказка) и др.
Надежда Накова, членка на колектива на „Двуезична библиотека”. Един от авторите (заедно с Лина Бакалова и Анатолий Буковски) на проектирано (2012) електронно издание на „БГкнига” под заглавие „A Bilingual Reader. The Grimms’ Fairy Tales. Приказки на Братя Грим. Двуезична читанка. Със субтитри за начинаещи” (ISBN 978-954-8628-48-8, Двуезична библ. № 1). Видима в Гугъл букс, с нейно участие (отново заедно с Лина Бакалова и Анатолий Буковски – превод, съставителство и субтитри; техническо оформление, програмиране и дизайн на корицата – Николай Бакалов) е издадената в чужбина (2015) електронна книга „Двуезична читанка. Царят на крокодилите. Приказки от Кашмир и Пенджаб” (ISBN 978-1-326-29744-2, Букова книга № 7).
Продължава в: Блогът на Един старинар (6)
