Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2018 11:03 - Блогът на Един старинар (4)
Автор: 555 Категория: Други   
Прочетен: 1498 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.01.2018 11:21


СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ НА „БАСКЕРВИЛСКОТО КУЧЕ” НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК С БЕЛЕЖКИ ЗА ПРЕВОДАЧИ, ИЗДАТЕЛИ И ИЗДАТЕЛСТВА, ИЗВЛЕЧЕН ОТ БИБЛИОГРАФИЯТА „120 ГОДИНИ АРТЪР КОНАН ДОЙЛ В БЪЛГАРИЯ” (С., 2017, с. 5, 86-91, 96, 148, 150-152, 156, 172-173, 189, 191, 194, 197, 199, 202-203, 213, 224, 228, 238, 250, 264, 336-337, 400, 404-406, 408-409, 475-479, 481, 485-487, 490-491, 493, 502-505, 507, 510-512, 519-522, 530-532, 547-553, 559-563, 587-592, 626-627, 652-654, 663, 673-676).

 

image

 

Авторът ще бъде благодарен за всяка, дадена от знаещи, допълнителна информация за споменатите по-надолу дейци и най-вече – за преводачите Петър Ат. Карагеоргиев, Н. Тодоров и Тодор Вълчев. За връзка, е-поща: knigovnitci в abv.bg.

 

The Hound of the Baskervilles = Кучето на Баскервилите. Писано през април 1901 г.

 

Първи публикации в оригинал:

The Hound of the Baskervilles / [Il. Sidney Paget] // The Strand Magazine, XXII, Aug. 1901 – XXIII, Apr. 1902. – 367:45

Doyle, A. C. The Hound of the Baskervilles. - London: George Newnes, 1902. – 314

 

Отбелязани в библиографията преводи на френски и руски език:

Le chien des Baskerville // Doyle, A. C. Oeuvres completes: T. 7. Sherlock Holmes III: Le chien des Baskerville. Son dernier coup D’Archet. Archives sur Sherlock Holmes. - Paris: Robert Laffont, 1959. – 266

Собака Баскервилей / Пер. Е. Н. Ломиковской // Дойл, А. К. Полное собрание сочинений Конан-Дойля: [Кн. 11]. Собака Баскервилей. - С.-Петербург: книгоизд. П. П. Сойкина, 1909. – 223

Собака Баскервилей / Пер. Н. Волжиной // Дойл, А. К. Cобрание сочинений: Т. 3. [Собака Баскервилей. Его прощальный поклон. Архив Шерлока Холмса]. - Москва: Правда, 1966. – 237:1

 

Публикации на български език:

1.1. Приключенията на Шерлок Холмз: Хрътката на Баскървилците / Прев. от англ. Радослав [А. Цанов] // Зорница, ХХV, № 17-37, 28 апр. – 15 септ. 1905, с. 2-3 (незавършена). – 165:2

2.1. Баскервилското куче / [Прев. Александър Балабанов] // Време, I, № 1-90, 2 ян. – 2 апр. 1908, с. 2. – 168:1

3.1. Баскервилското куче: [Проектирано изд.] / Прев. П. А. Карагеоргиев, Н. Тодоров // Дойл, А. К. *Събрание съчиненията: Т. 2. - С.: Изд. прев., 1909. – 3:1

4.1. Дойл, А. К. Баскервилското куче / Прев. от англ. А. Белковски. - С.: Акц. друж. Хемус, [1919]. – 4

5.1. Дойл, А. К. Кучето на Баскервилите / Прев. Л. Весов. - С.: Книгоизд. Цвят, 1921. – 17

6.1. Дойл, А. К. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев. - С.: Нар. култура, 1956. – 82:2

6.2. Баскервилското куче / [Прев. от англ. Тодор Вълчев] // Родни простори, Х, № 3, 19 ян. 1966, с. 2, 4. – 203:1

6.3. Дойл, А. К. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев. - 2. изд. - С.: Изд. Отечество, 1976. – 93

6.4. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Баскервилското куче. Изгубеният свят. - 3. изд. - С.: Нар. младеж: Изд. на ЦК на ДКМС, 1980. – 87:1

6.5. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Баскервилското куче. Изгубеният свят. - 4. изд. - С.: Нар. младеж: Изд. на ЦК на ДКМС, 1985. – 88:1

7.1. Дойл, А. К. *Баскервилското куче: [Проектирано изд.]. - С.: Деметра, 1992. – 151

8.1. Дойл, А. К. Шерлок Холмс и случаят с Баскервилското куче / Адапт. за деца от Малвина Г. Вогел; Прев. от англ. Николай Николаев. - С.: Изд. къща Златното пате, 1992. – 119

6.6. Дойл, А. К. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев. - [5. изд.]. - С.: Фама, 1997. – 141

9.1. Дойл, А. К. *Баскервилското куче: [Проектирано изд.]. - С.: Бард, 1999. – 156

6.7. Друго приключение на Шерлок Холмс: Баскервилското куче / Прев. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Шерлок Холмс и морският договор. - [1., 5. прераб. и 6. изд.]. - [С.]: книгоизд. къща Труд, 2000. – 147:7

6:8. Дойл, А. К. Баскервилското куче / Прев. Тодор Вълчев. - С.: Издателска група България, 2004. – 408

6:9-13. Баскервилското куче / Прев. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Шерлок Холмс: Т. 2. - С.: Книгоизд. къща Труд, 2004, 2005, 2007, 2008, 2009. – 411

6:14. Дойл, А. К. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев. - С.: Фама, 2006. – 413

6:15. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Баскервилското куче; Знакът на четиримата. - С.: Книгоизд. къща Труд, 2006. – 393

6:16. Баскервилското куче = The Hound of the Baskervilles, 1902 / Прев. от англ. Тодор Вълчев // Библиотека „Читанка”, text/1914. - 2008. – 429:2

6:17. Баскервилското куче / Прев. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Разкази. - С.: Вестникарска група България, 2009. – 396

10:1. Баскервилското куче: Глава 14 [= The Hound of the Baskervilles. Chapter 14]: [Откъс] / Прев. от англ. Двуезична библиотека, колектив // Баскервилското куче. - 2009-2012. – 421а

6:18. Баскервилското куче = The Hound of the Baskervilles, 1902 / Прев. Тодор Вълчев // Библиотека „Читанка”, text/23727. - 2011. – 441:7

6:19. Баскервилското куче / Прев. от англ. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Баскервилското куче; Етюд в червено. - [С.]: Книгоизд. къща Труд, 2011. – 397

6:20. Баскервилското куче / Прев. Тодор Вълчев // Дойл, А. К. Шерлок Холмс. - [С.]: Книгоизд. къща Труд, 2012. – 401

6:21. Баскервилското куче: [Проектирано изд.] / [Прев. Тодор Вълчев?] // Дойл, А. К. Баскервилското куче; Знакът на четиримата. - [С.]: Книгоизд. къща Труд, [2016]. – 423

11:1. Дойл, А. К. Баскервилското куче = The Hound of the Baskervilles / Прев. A Zhi [фиктивно име, всъщност неред. машинен прев.]. - Create Space Independent Publishing Platform, 2016. – 455

В превод на Тодор Вълчев, „Баскервилското куче” е включено и в разгледаната в „Блогът на Един старинар (1)” книга „Шерлок Холмс. Пълно издание” (2017).

Забележка: Сведенията за публикациите на произведението у нас на чужди езици не са обект на списъка.

 


Бележки за издателства и преводачи:

 

1905:

1.1. Приключенията на Шерлок Холмз: Хрътката на Баскървилците / Прев. от англ. Радослав [А. Цанов] // Зорница, ХХV, № 17-37, 28 апр. – 15 септ. 1905, с. 2-3 (незавършена). – 165:2

 

image


„Главата” на редактирания от Андрей Ст. Цанов евангелски вестник „Зорница”

 

Радослав Андрея Цанов (др. ф. Radoslav Andrea Tsanoff; псевд. Радослав, Р. А. Ц.; Самоков или София, 22 дек. 1886 /3 ян. 1887/ – 29 май 1976, Остин, Тексас, САЩ) философ, професор, обществен деец, смятан в САЩ за българин (2017), а в България – за американски учен от български произход (1994). Първи преводач на български (1905) на „Баскервилското куче” („The Hound of the Baskervilles”, 1901-1902). Учи в Роберт колеж в Цариград (1902-1903), бакалавър по изкуствата от Обърлин колеж в Тексас, САЩ (1903-1906), доктор по философия от Корнелския университет (1910) с дисертация „Шопенхауеровата критика на Кантовата теория за опита”. Автор (заедно с жена си) на роман из македонския живот „Заложниците на свободата” (Ню Йорк, 1914, „The Pawns of Liberty”). Асистент по философия (1914-1924) и професор по хуманитаристика (1924-1956, 1961-1974) в Райс институт (The Rice Institute) в Хюстън, Тексас, изтъкван като блестящ преподавател, вдъхновил поколения студенти.

Води активен научен и обществен живот. Член на Управителния съвет на Музея за изящно изкуство в Хюстън (1928-1934), член на Борда на директорите на Симфоничното дружество в Хюстън (1931-1959), член и президент (1939) на Тексаското фолклорно дружество, дългогодишен член на Американската философска асоциация, вицепрезидент (1940) и президент (1941) на нейното Западно отделение, член на Философското дружество на Тексас, член на Южното дружество по философия и психология, член и президент (1950) на Югозападното философско дружество, член на Американската асоциация на университетските професори, член на Тексаския институт по литература и др. Близък приятел на бащата на кибернетиката Норберт Винер.

Публикува ред книги по философски и етични проблеми. Като знакови през 1920-те се изтъкват студиите му за личността и нейната стойност „Проблемът за безсмъртието” (Ню Йорк, 1924, „The Problem of Immortality. Studies in Personality and Value”). По същото време на него студентите посвещават десетия том от своя годишник „Камбанария” (за 1925, „Campanile”). След това вниманието привлича голямото му теологично съчинение върху „Природата на злото” (Ню Йорк, 1931, „Nature of evil”). С особена известност се ползват още и трудовете му „Великите философи” (Ню Йорк, 1953, „Great philosophers”) и „Цивилизация и прогрес” (Лексингтън, 1971, „Civilization and progress”).

Още като студент (1908) помества статия „Иван Вазов: балкански поет и романист” в американското литературно списание „Поет лор” (Tsanoff, Radoslav A. Ivan Vazoff: A Balkan Poet and Novelist // Poet Lore, XIX, 1908, № 1, p. 98-110), даваща на изследователя ценни податки за разбулване на загадката около първия превод на „Под игото” на английски (1893), изпреварил почти с година издаването у нас като книга (1894) на българския оригинал. Автор е и на биографична бележка за А. Конан Дойл (Зорница, ХХV, № 5, 27 ян. 1905, с. 4).

Номерът на социалната му осигуровка е 460-50-1154. Последният му дом приживе се намира на „Дървена тераса” („Timber Terrace”) 307 в Хюстън, Тексас. Умира на „Метличина пътека” („Bluebonnet Lane”) 900 в Остин, Тексас. Погребан на 31 май 1976 в гробището „Горска морава” („Woodlawn Cemetery”) в Хюстън, Тексас, надгробен паметник № 30852716.

Невидими в електронния каталог на Конгресната библиотека на САЩ, но библиографирани от портал, картографиращ и показващ вечните жилища на покойните американци, са публикациите му „Мускалът на разпадането” („The Vial of Disintegration”, в сп. „Конникът” – „The Cavalier”, т. 17, № 2, 29 юни 1912) и „Дело България” („Bulgaria"s Case”, в „Развоен дневник на Райс” – „The Journal of Race Development”, VIII, 1918, № 3, Jan., p. 296-317).

Освен негови по-ранни работи из годишните съдържания на разни списания („Приключение” – „Adventure”, 1911-1915; „Конникът” – „The Cavalier”, 1912), по-обстойното тършуване из Мрежата открива и видима пълнотекстово подборна библиография на публикациите му, между които и още, посветени на България: „Ролята на България на Балканите” („Bulgaria"s Role in the Balkans”, в „Развоен дневник...”, V, 1915, № 3, p. 247-267), „Участието на България в Европейската война” („Bulgaria"s Part in the European War”, в „Текуща история” – „Current History”, V, 1916, p. 70-76), „Българските Богомили и обсегът на тяхното въздействие” („The Bulgarian Bogomiles and the Range of Their Influence”, в „Американо-български преглед” – „American Bulgarian Review”, VII, 1957, № 3, p. 13-15) и др.

Една негова статия знае и указателят „България в чуждата литература 1917-1944” – „Влиянието на българската поезия върху националната култура” („Bulgarian Poetry as a Reflection of National Culture”, в изданието на Българското студентско дружество в Ню Йорк „Страници из живота на България. Годишник за 1924-1927” – „Pages from Bulgaria"s Life. Year Book for 1924-1927”. Publ. by The Bulg. Student Assoc. New York City, 1927, p. 76-81).

Син на Тана Шивачева и на видния възрожденец-протестант Андрей Стоев Цанов (с. Равнище, Тетевенско, 14 март 1842 – 25 или 31 март 1933, Пловдив) завършил Американското научно-богословско заведение в Пловдив (1866) като един от първите му ученици, следвал в Корнелския университет, редактор на в. „Зорница” (1876-1948) и на сп. „Домашен приятел” (1889-1900).

Брат на журналиста Владимир Андреев Цанов (др. ф. Vladimir Tsanoff; Самоков, 12 юни 1881 – 23 апр. 1940, Рим) завършил Харвардския университет, работил в Санкт Петербург като представител на Асошиейтед прес и успял да се срещне и разговаря с най-известните държавни мъже на Русия по онова време, приятел на Владимир Димитров-Майстора и военен кореспондент през Междусъюзническата война (1913), комуто художникът поверява около 120 свои рисунки от войната, за да ги издаде в Америка, съставител на публикуван у нас на английски език сборник „Доклади и писма на американски мисионери, показващи разпределението на народите в някогашните области на Европейска Турция 1858-1918” (София, 1919, „Reports and letters of American missionaries referring to the distribution of nationalities in the former provinces of European Turkey 1858-1918”).

След над 60 години брак, смогва да проживее само два месеца и един ден след смъртта на жена си, обществената деятелка Едит Корин Стивънсън Цанов (САЩ, ориг. Edith Corrinne Stephenson Tsanoff; Олейте, Джонсън Каунти, Канзас, 26 ян. 1888 – 28 март 1976, Остин, Тексас) дъщеря на Роджър П. Стивънсън (Roger P. Stephenson) и Джоузефин Мартин (Josephine Martin), авторка на публикация „Мили и воденичният яз” („Milly and the Mill-Dam”, пак в „Конникът”, под моминско име, т. 16, № 4, 15 юни 1912), на споменатия вече роман из македонския живот (1914) и на „Раменете на Атлас” („The Shoulders of Atlas”, в „Атлантически месечник” – „Atlantic Monthly”, CXIX, 1917, № 1, Jan., p. 85-92, заедно с мъжа си), работила в Хюстънското заселническо дружество, Бюрото за семейно подпомагане, Съюза на жените избирателки, Националното сдружение на заселническите и кварталните центрове, и в Националния комитет за подкрепа на държавните училища, живяла на „Дървена тераса” 307, починала на „Метличина пътека” 900, погребана в „Горска морава”, паметник № 30853461.

Оставя две дъщери. Баща на проф. Катерина (Катарина) Броун, декан на факултета за студенти – първа степен на образование в Райс институт в Хюстън, Тексас.

Негов племенник Андрей Цанов, отишел в САЩ през 1951, завършва Института по технология в Кейс и работи като инженер в Кливлънд, Охайо.

В електронния каталог на Конгресната библиотека на САЩ се съглеждат (19 юли 2017) следните трудове (без бащините му), свързани с Радослав Цанов:

Kolenda, Konstantin, ed. Insight and vision. San Antonio, Principia Press of Trinity University [1966]. 143 p. Includes bibliographical references. „Selected bibliography of the writings of Radoslav A. Tsanoff”, p. 139-143 (https://lccn.loc.gov/66016504).

Tsanoff, Corrinne Stephenson, 1888-. Pawns of liberty; a story of fighting yesterdays in the Balkans, by Corrine S. and R. A. Tsanoff. New York, Outing Publishing Company, 1914. 424 p. 20 cm (https://lccn.loc.gov/14017927).

Tsanoff, Radoslav Andrea, 1887- [from old catalog]. Schopenhauer"s criticism of Kant"s theory of experience. New York [etc.] Longmans, Green & company, 1911.

Tsanoff, Radoslav Andrea, 1887-. Problem of immortality; studies in personality and value, by Radoslav A. Tsanoff... New York, The Macmillan company, 1924.

Tsanoff, Radoslav Andrea, 1887-. Nature of evil, by Radoslav A. Tsanoff. New York, The Macmillan company, 1931.

Tsanoff, Radoslav Andrea, 1887- [from old catalog]. Moral ideals of our civilization, by Radoslav A. Tsanoff. New York, E. P. Dutton & co., inc., 1942.

Tsanoff, Radoslav Andrea, 1887-. Religious crossroads, by Radoslav A. Tsanoff. New York, E. P. Dutton & co., inc., 1942.

Tsanoff, Radoslav Andrew, 1887- [from old catalog]. The ways of genius. New York, Harper [1949]. XV, 310 p. 21 cm (https://lccn.loc.gov/49011883).

Tsanoff, Radoslav Andrea, 1887-. Great philosophers. New York, Harper [1953].

Tsanoff, Radoslav Andrea, 1887-. Ethics. New York, Harper [1955].

Tsanoff, Radoslav Andrea, 1887-. Worlds to know. New York, Humanities Press [1962].

Tsanoff, Radoslav Andrea, 1887-. Great philosophers. New York, Harper & Row [1964].

Tsanoff, Radoslav Andrea, 1887-. Autobiographies of ten religious leaders; alternatives in Christian experience [by] Radoslav A. Tsanoff. San Antonio, Trinity University Press [c 1968].

Tsanoff, Radoslav Andrea, 1887-. Civilization and progress [by] Radoslav A. Tsanoff. [Lexington] University Press of Kentucky [1971].

Tsanoff, Radoslav Andrea, 1887-. Moral ideals of our civilization, by Radoslav A. Tsanoff. Freeport, N.Y., Books for Libraries Press [1972, c 1942].

Tsanoff, Vladimir A. [from old catalog] ed. Reports and letters of American missionaries referring to the distribution of nationalities in the former provinces of European Turkey, 1858-1918. Sofia, 1919. XXIII p., 1 l., 111 p. ports., map. 24 cm (https://lccn.loc.gov/20002712; срв. РБК, 53547).

 

Източници:

Аврамов, Димитър. Майстора и неговото време. С., 1989, с. 63, 176 (НБКМ, Гр II 10742).

Българинъ – професоръ въ Америка. [Д-ръ Радославъ А. Цановъ (Самоковъ, 1886 – )] // Стрелецъ, [I], № 3, 21 апр. 1927, с. 4 (НБКМ, В 3031).

Гърдев, Костадин. Българската емиграция в Канада. С., 1994, с. 183.

Данчева Николова, Йота и Михаил Георгиев Лазаров. България в чуждата литература 1917-1944. Библиогр. указател. С., 1977, с. 595, № 6970.

Латев, Латьо. Сто и десет години от рождението на Радослав Цанов [роден в София на 3 ян. 1887] // Философски алтернативи, VII, 1998, № 2, с. 114-115 (НБКМ, А 22993).

Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка. От началото й през средата на ХIХ в. до 80-те години на ХХ век. С., 1993, с. 16, 119, 131, 157, 291, 309 (НБКМ, 589922).

Трендафилов, Владимир. Английският Вазов: Преводачът на „Под игото”. Нов текст от... прочетен в „Балкански идентичности”, 05. 02. 2016 (www.fakel.bg/index.php?t=5032, 23 ян. 2017).

Андрей С. Цановъ // Рилски шепотъ, ХII, 1932-1933, № 5, март 1933, с. 17.

Bulgarians: Tsanoff, Radoslav Andrea // The Handbook of Texas Online (https://tshaonline.org/handbook/online/browse/where/houston/biographies/peoples/bulgarians, 31 юли 2017).

Frantz, Charles Frederick. Tsanoff, Radoslav Andrea (1887–1976) // Dictionary of Modern American Philosophers. Bristol, 2005, p. 2444-2445: „Radoslav Andrea Tsanoff was born on 3 January 1887 in Sofia, Bulgaria” (https://books.google.bg/books?isbn=1847144705, 31 юли 2017). Същото и в: Oxford Reference (www.oxfordreference.com/viewbydoi/10.1093/acref/9780199754663.013.0980, 31 юли 2017).

Journal Article: Bulgaria"s Case. Radoslav Andrea Tsanoff (www.jstor.org/stable/29738242, 13 авг. 2017).

Kolenda, Konstantin. Tsanoff, Radoslav Andrea (1887–1976). Uploaded on June 15, 2010. Modified on July 21, 2017. Published by the Texas State Historical Association // The Handbook of Texas Online (https://tshaonline.org/handbook/online/articles/fts01, 31 юли 2017).

Palomo Acosta, Teresa, Marнa-Cristina Garcнa, Cynthia E. Orozco. Settlement Houses. Uploaded on June 15, 2010. Published by the Texas State Historical Association // The Handbook of Texas Online (https://tshaonline.org/handbook/online/articles/pwsgr, 31 юли 2017).

Selected Btbliography [!] of the Writings of Radoslav A. Tsanoff. This bibliography does not include articles, stories, and verse published in Bulgarian journals, some magazine stories, newspaper articles and reports of lectures, and scores of book reviews of philosophical works. [Книги, 1911-1962 – 10 загл., с отзиви за тях. Монографии, 1918-1931 – 4 загл. Съчинения в колективни сборници, 1917-1964 – 9 загл. Статии, 1908-1965 – 48 загл.] (https://scholarship.rice.edu/bitstream/handle/1911/62904/article_RIP514_part13_bib.pdf?sequence=1, 13 авг. 2017).

Stephenson, Corinne (stories) // The General Fiction Magazine Index (www.philsp.com/homeville/gfi/d684.htm#A29182, 13 авг. 2017).

Edith Corrinne Tsanoff (1888-1976)... Her parents were Roger P. Stephenson & Josephine Martin. Source of above information: Death Certificate. Her husband was the famous author, Radoslav Andrea Tsanoff (Died in 1976)... Created by: NWO. Record added: Oct 25, 2008 // Find A Grave Memorial (www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=gr&GRid=30853461, 31 юли 2017).

Radoslav Andrea Tsanoff (1887-1976)... His parents were Andrea S. Tsanoff & Tana Shivatcheva. Source of above information: Death Certificate. His wife was Edith Corrinne Tsanoff (Died in 1976)... Famous author... Created by: NWO. Record added: Oct 25, 2008 // Find A Grave Memorial (www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=gr&GRid=30852716, 31 юли 2017).

Tsanoff, Radoslav A(ndrea) (1887-1976) (stories) // The General Fiction Magazine Index (www.philsp.com/homeville/gfi/d723.htm, 13 авг. 2017).

Tsanoff, Radoslav Andrea, 1887- (12) personal name; Tsanoff, Radoslav Andrea, 1887- [from old catalog] (2) personal name; Tsanoff, Radoslav Andrew, 1887- [from old catalog] (1) personal name; Tsanoff, Vladimir A. [from old catalog] (1) personal name; T͡Sanov, A. S. (Andreĭ Stoi͡anov), 1842-1933 (1) personal name (https://catalog.loc.gov..., 19 юли 2017).

Vladimir Tsanoff. Birth: Jun. 12, 1881. Death: Apr. 23, 1940. Note: Place of Birth: Samokov-Bulgaria. Burial: Campo Cestio. Rome. Citt­ Metropolitana di Roma Capitale. Lazio, Italy. Plot: 30. Created by: Elisa Rolle. Record added: Apr 16, 2016 // Find A Grave Memorial (www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=gr&GRid=161161883&ref=acom, 28 авг. 2017).

 

 

 

1908:

2.1. Баскервилското куче / [Прев. Александър Балабанов] // Време, I, № 1-90, 2 ян. – 2 апр. 1908, с. 2. – 168:1

 

image 

„Главата” на в. „Време”, редактиран от Александър Гиргинов, Александър Балабанов и Йосиф Хербст

 

Александър Михайлов Балабанов (Щип, 18 /30/ ян. 1879 – 30 ноем. 1955, София) литературовед, критик, преводач. Учи в Щип и Солун, завършва Първа софийска мъжка гимназия (1898) и класическа филология в Лайпциг и Ерланген (1904). Учител по латински език в Първа софийска мъжка гимназия (1904-1907, 1908-1910, 1911-1912), командирован в МНП (1909-1910). Доцент (от 1909), професор (от 1917) и ръководител на Катедрата по класическа филология (от 1921) в СУ. Погребан в парцел 28 на Централните софийски гробища.

Като съредактор (1908-1909) на в. „Време”, публикува в него неподписан превод на „Баскервилското куче”, за което съобщава Тодор Боров в статията си „Литературната дейност на Ал. Балабанов”, поместена в сборника „Александър Балабанов. Из един живот. 1898-1934” (С., 1934, с. 571). Печатането на романа завършва на 2 апр. 1908, а от 6 окт. до 16 дек. 1908 върви следваща серия повести и разкази за Шерлок Холмс, преводите на която (ако не са подвеждащи поставените датировки) са направени в Москва между 16 май и 28 юни 1908 от Аркашка. Не е изключено посоченият псевдоним също да принадлежи на Александър Балабанов. От 31 дек. 1908 превод на разказ от А. Конан Дойл, извън поредицата за Шерлок Холмс, в същия вестник печата и Алекси Константинов.

 

Източници:

Балабанов, Александър. И аз на тоя свят. Автобиографична повест. С., 1979.

Енциклопедия България. Т. 1. А-В. С., 1978, с. 174.

Попсавова, Дора. Опис на сбирката “Портрети и снимки” в Народната библиотека “Кирил и Методий”. Ч. 2. С., 1983, с. 577.

Речник на българската литература. Т. 1. С., 1976, с. 69-70.

Филипов, Филип С. и Симеон Г. Попов. София помни. Карта на централния гробищен парк на град София, 2015-2016 (http://sofiapomni.com, 17 дек. 2015).

Юбилейна книга на Първа софийска мыжка гимназия по случай 50-годишнината отъ основаването й 1879-1929. С., 1929, с. 50.

 

 

 

1909:

3.1. Баскервилското куче: [Проектирано изд.] / Прев. П. А. Карагеоргиев, Н. Тодоров // Дойл, А. К. *Събрание съчиненията: Т. 2. - С.: Изд. прев., 1909. – 3:1

 

image

Илюстрация в изданието на П. А. Карагеоргиев и Н. Тодоров (Т. 1. 1909), работа на необозначен художник; показана от Дон Хобс в „Галактически Шерлок Холмс” (Don Hobbs, „The Galactic Sherlock Holmes”, 2015, с. 303) естонска брошура (1907), използваща същата илюстрация

 

 

image

Показан в Руската библиография („Артур Конан Дойль – полная библиография русских изданий”), оформен сходно петтомник на В. И. Губинский (С.-Петербург, 1902-1908), преведен от немското издание на Роберт Лутц, илюстриран от Рихард Гутшмид; немско издание (1908), илюстрирано от Гутшмид

 

 

image

Видимо в Интернет Лутцово издание на „Eтюд в червено” („Spдte Rache. Sherlock Holmes-Serie I”, Verlag von Robert Lutz), илюстрирано от Рихард Гутшмид, съдържащо използваната от П. А. Карагеоргиев и Н. Тодоров илюстрация.

 

 

image

Руски деветтомник, отпечатан от И. Д. Ситин (1904, др. изд. 1908-1909), с илюстрации от Рихард Гутшмид (Richard Gutschmidt), Сидни Педжит (Sidney Paget) и др., от който ще да е направен преводът на П. А. Карагеоргиев и Н. Тодоров

 

Издателство на списание “Новейша литература” на П. А. Карагеоргиев и Н. Тодоров, гр. София, ул. “Доростол” № 14.

“Събрание съчиненията на Конан Дойл”, публикувани като списание “Новейша литература”, са единственото известно произведение, обнародвано от издателството. За цялата му дейност може да се съди само по няколко рекламни материала за книгата, отпечатани на страниците на в. “Реч” и по обявите по кориците на отделните брошури.

Още самото оформление на изданието поставя неизбежния въпрос: за какво всъщност трябва да се говори – за периодично издание “Списание «Новейша литература»”, което “излиза в отделни брошури 3 пъти седмично: понеделник, сряда и петък”, или за книга “Събрание съчиненията на Конан Дойл”, “превод и издание на П. А. Карагеоргиев и Н. Тодоров” излизаща в серия или като приложение на “Списание «Новейша литература»”? Българската национална библиография не дава отговор на този въпрос, регистрирайки го веднаж под заглавие “Списание «Новейша литература»” в “Български периодичен печат” и втори път, под заглавие “Събрание съчиненията на Конан Дойл”, в “Български книги”. Този въпрос явно не е тревожил много и самите издатели – те са търсели начин да “пробият” на книжния пазар и са експериментирали различни форми до пълния си провал. Първоначално “списанието «Новейша литература» си е турило за задача да даде в превод на българската читающа публика произведенията на най-известните съвременни писатели”, публикувайки в брошури самостоятелно творбите на всеки отделен автор. Според издателите се “усвоява съвременния начин на разпродажба – ръчната, удобствата от които са, че читателя неусетно ще се сдобие с най-капиталните съвременни съчинения, при незначителни жертви ... за да могат изданията му да станат достояние и на най-широките читающи кръгове”, но по-скоро причината е чисто финансова. За паричните затруднения, съпътствуващи краткия живот на “Списание «Новейша литература»” (1 март - юни 1909 г.) свидетелства още неговата предистория. На 18 февруари 1909 г. в рубриката “Хроника” на в. “Реч” е публикувано съобщение, че “от 20 февруари ще почнат да излизат от печат прочутите разкази на съвременния английски писател Конан Дойл”. На посочената дата такива разкази не излизат, но на 26 февруари същият вестник отпечатва реклама “В неделя [1 март] искайте от вестникопродавците «Приключенията на Шерлок Холмс»”. Рекламата е повторена и в броевете от 28 февруари и 1 март същата година. Въпреки направените усилия за реклама, при отпечатването на първата брошура на изданието не е спазен първоначалния срок за излизане. Всъщност това е и единстваната датирана брошура (1 март), всички останали излизат само с означение на годината. Това показва известна нередовност още от самото начало, въпреки твърдението, отбелязвано на кориците на първите брошури, че “за сигурното и навременно излизане на списанието са взети всички мерки”.

Издателството все някак изкарва 12 брошури, като на корицата на последната отправя молба към “г. г. Настоятелите ... най-късно до 10 април да изпратят сумите прибрани от продажбата на първите 10 брошури”. След това спира за кратък период, след който излиза брошура 13, в която се съобщава, че “поради настъпилите напоследък политически събития, бяхме принудени, за известно време, да преустановим издаването на списанието” и отново се напомня на “г. г. Настоятелите ... да побързат и най-късно до 1 юни, да уравнят сметките си с нас”. Същевременно се променя оформлението и съдържанието – на кориците на брошурите започват да се печатат и други произведения и изданието поне отчасти придобива характер на списание. Това обаче явно не повишава значително неговото разпространение. От брошура 19 тръгва съобщението, че “излезлите до сега книжки може да се доставят и направо от администрацията” на по-ниска цена и новия опит са спасяване на изданието: “Приемат се обявления”.

Следват нови брошури, в които посланията към настоятелите стават все по-остри: “Настоятелно молим г. г. настоятелите най-късно до 15 того [юни] да си уравнят сметките с нас за всичките изпратени им до сега книжки. Съобщаваме, че на ония настоятели, които не сторят това, ще обнародваме сметките им и ще се обърнем за съдействие към сдружението”. После внезапно се обявява, че “с тая 24 книжка на сп. ни Новейша литература привършваме първия том от съчиненията на съвременния английски писател Конан Дойл” и “втория том ... ще излиза след ваканционните месеци”. Същевременно е отправено обръщение “Към г. г. Настоятелите ... най-късно до 1 идущий месец юли, да ни изпратите окончателна ведомост за изпратените ви и продадени екземпляри книжки и да уравните окончателно сметката си с нас. Останалите непродадени книжки, молим да ни се повърнат тоже най-късно към тоя срок”. Самата брошура е с ново оформление – корицата се явява заглавна за целия том, с означение “издание на сп. Новейша литература” и за първи и последен път са посочени имената на преводач-издателите. Публикувано е и съобщение, че “отпечатания първи том ... може да се достави направо от администрацията”. Логично е предположението, че последния опит за спасяване на начинанието, или по-скоро за свеждане до минимум на загубите, е непродадените екземпляри да бъдат разпространявани в обща за всички брошури корица.

Може само да се гадае дали некоректността на вестникарските настоятели, липсата на читателски интерес или други фактори провалят опита за издаване на пълните съчинения за Шерлок Холмс. Неоспорим остава фактът, че подобно издание се осъществява едва 90 години по-късно – през 2000-2001. Самото “Списание «Новейша литература»” или “Събрание съчиненията на Конан Дойл” представлява библиографска рядкост. Известни са само два екземпляра, запазени до наши дни: един в Народната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив и втори – лично притежание, закупено (2015) за 15 лв. от продавач на стари книги във Варна.

Изданието е замислено като сборник в 8 тома за приключенията на Шерлок Холмс, включващ произведения на Артър Конан Дойл, Морис Льоблан и вероятно други автори. Първите два тома съдържат произведения на Артър Конан Дойл – повестите “Етюд в червено” (Т. 1: 1,2), “Знакът на четиримата” (Т. 1: 3) и “Баскервилското куче” (Т. 2: 1) и разказите от сборниците “Приключенията на Шерлок Холмс” (Т. 1: 4-9, Т. 2: 2-7), “Мемоарите на Шерлок Холмс” (Т. 1: 10-15, Т. 2: 8-12) и “Завръщането на Шерлок Холмс” (Т. 2: 13-19). В третия том е предвидено да се печатат “Най-новите приключения на Шерлок Холмс”, без да се дава информация, какво ще бъде включено под това заглавие.

Има сведения за издаване само на том първи, но се предполага, че том втори най-малко е бил подготвен за печат – в излизащата през 1921-1923 г. серия “Цветна библиотека” са публикувани в отделни книжки, без да се посочва преводач, а в повечето случаи и автор, голяма част от преводите, включени в том първи. (Сравни Т. 1: 5 с № 38, 7 с № 58, 8 с № 61, 9 с № 51, 12 с № 62, 13 с № 60, 14 с № 33, 15 с № 63). В същата поредица са издадени и някои от произведенията, предвидени за том втори, вероятно използувайки подготвените за него преводи. (Сравни Т. 2: 2 с № 45, 4 с № 42, 6 с № 49, 9 с № 48,10 с № 39, 11 с № 55, 12 с № 56, 14 с № 28, 15 с № 40,16 с № 41,17 с № 35, 18 с № 30).

Видно и от сравнение на заглавията и поредността на включените произведения (вж и раздел V. Поглед към руската библиография...), казаното най-представително българско издание на А. Конан Дойл, излязло приживе на автора, е преведено от „Собрание сочинений Конан Дойля” (Москва, 1904). Последният многотомник е с илюстрации от Рихард Гутшмид (от които българските преводач-издатели П. А. Карагеоргиев и Н. Тодоров използват една), Сидни Педжит и др., без сведения за руските преводачи.

 

 

Петър Ат. Карагеоргиев (1871 – 1947) преводач. Превежда от руски и издава “Страданията на стомаха, диета и лэкувание” (София, 1897). По същото време вече е превел удостоения с премия от Руската академия роман „Дося” и романа от Херман Зудерман „Грижа”, за които си трудове очаква предложения от издатели на адреса си в София, ул. „Раковски” № 54. На следната година помества в сп. „Илюстрация Свэтлина” (VIII, 1898, № 2, с. 6-7) превод на „Жената” от Н. В. Гогол.

Видно от съобщение в издавания по него време от Никола Тодоров вестник “Дневникъ” (II, № 533, 22 ноем. 1903, с. 1), на 23 ноем. 1903 се венчава в църквата „Св. Крал” за Екатерина Николова (1881 – 1960).

Заедно с Н. Тодоров (негов тъст или не, издателя на „Дневникъ” или не) през 1909 предприема първия български опит (следващият е през 2000) за цялостно публикуване у нас на разказите и повестите за Шерлок Холмс от А. Конан Дойл на страниците на уреденото за целта брошурно издание „Списание Новейша литература”, чиято администрация се помещава на ул. „Доростол” № 14. От този опит са известни два запазени екземпляра – един в Народната библиотека в Пловдив и втори – лично притежание, закупено на 2 юли 2015 за 15 лв. от продавач на стари книги във Варна.

 

image

Съвременният наследник на Първа софийска мъжка гимназия, близо до която П. А. Карагеоргиев се помещава през 1897 г., когато издава “Страданията на стомаха...”, но не и през 1909 г., когато издава „Списание Новейша литература”, нито пък по-късно, когато синът му завършва училище (момичето, вторачено в телефона си, напълно случайно е попаднало пред погледа на проучването)

 

Баща на завършилия Втора софийска мъжка гимназия Константин Петров Карагеоргиев (София, 22 апр. 1906 – 1983). Погребан заедно със съпругата и сина си в парцел 84 на Централните софийски гробища. Паметникът му (ред 4, отвън навътре, съвсем до оградата) е открит случайно, при издирването (24 дек. 2015) на намиращия се в същия парцел гроб на „Несторъ А. Поповъ, род. 1879 г. с. Гари, Дебърско, поч. 10. VII. 1936 г.”, в опит да се установи, дали същият е Нестор Попов(ски) (Дебър, ок. 1880 – ) учител, ръководен деец на ВМОРО, автор на отпечатан в Солун (1910) под псевдоним Дримски исторически етюд „Дебърска епархия”, съпруг (от 16 авг. 1909) на Славка Миладинова от рода на Братя Миладинови.

 

image

Надгробните паметници в парцел 84 на семейство Петър Ат. Карагеоргиеви и на погребания самотно Нестор А. Попов – вероятно книжовника и революционера Нестор Попов(ски) – Дримски, мъжа на Славка Миладинова от рода на Братя Миладинови

 

Номерацията по ул. „Раковски” явно търпи известна промяна между 1928 и 1943 – в началото не „мърдат” от мястото си аптеката на Любомир Новаков на № 42, печатницата на Йосиф Немечек на № 64 и домът на Йордан Т. Вълчев на № 72, но по-нататък Руската легация „слиза” от № 98 на № 92, като съвсем в крачка я „следват” домът и кантората на търговеца Никола Шавкулов – от № 102 на № 96, сетне писателят Петко Дичев се запазва на № 120, но зъботехникът Димитър П. Клисуров устремно „пропада” от № 168 на № 146, въпреки „възхода” на съдебния лекар Ив. Москов от № 134 на № 142; и от другата страна също има прогрес – напр. лекарят Константин Пашев става професор по очни болести и се „качва” от № 161 на № 171. Макар и да не може да се прецени със сигурност, дали живеещите на № 54 през 1928 търговец Димитър Кънев и през 1943 Ерик Андрейчин обитават все същата къща, в която през 1897 очаква издатели П. А. Карагеоргиев, все пак през последните 120 години улицата едва ли се е обърнала обратно – нейният № 54, намиращ се днес между ул. „Кирил и Методий” и ул. „Цар Симеон” (до църквата „Св. Мъченица Параскева” на № 58) е доста далеч от Втора и съвсем близо до Първа мъжка гимназия (1 СОУ, между 1882 и 1921 на ул. „Московска” срещу църквата „Св. София”, с крила в къщата на Цоко Павлов на ул. „Дунав” и ул. „Врабча”, от 1904 също и у Иван Бобевски на бул. „Дондуков” и ул. „Тетевенска”, от 1923 и у Стефан Ванев на ул. „Стара планина” № 5, чак от 1932 в сегашния си дом на ул. „Стара планина” № 11). Датиращи може би от края на ХІХ в., в съседство на настоящия „Раковски” № 54 все още са две леко несъразмерни двукатни къщи, с по-висок складово-магазинен и по-нисък жилищен етаж, с многобройни прозорци и стилни, но уморени фасади, на № 50 и № 52.

 

image

Ул. „Раковски” № 50, 52 и високият калкан на № 54; днешната кооперация на ул. „Шандор Петьофи” № 14

 

Някогашната ул. „Доростол”, с администрацията на списанието, не е сегашната ул. „Доростол” в кв. „Факултета”, а днешната ул. „Шандор Петьофи”, успоредна на бул. „Скобелев” и бул. „Пенчо Славейков”, започваща откъм „Руски паметник” и свършваща при НДК. Поне при по-големите номера, адресите по тая улица също се променят между 1928 и 1943 – напр. акушерката Тошка Ил. Чолакова се „качва” от „Доростол” № 57 на № 61, като продължава да ползва телефон (1952) и на ул. „Шандор Петьофи” № 61, а издателят на „Христо Ботевъ” от Евгений Волков (С., 1930) Борис Георгиев – от „Доростол” № 25 на № 27, не спирайки да говори (1952-1987) и от „Шандор Петьофи” № 27; от другата страна инж. Д. Н. Златарев „слиза” от „Доростол” № 62 на № 56, оставяйки телефона си (1952) на Мария Н. Златарева от „Шандор Петьофи” № 56. Днешният № 14, точно на ъгъла с ул. „Люлин планина”, заема строена към 1940-те четириетажна сграда. Навярно помнещи времето на „Списание Новейша литература”, наоколо са се опазили две двуетажни, заможни къщи – съседен доста неугледен куб на „Люлин планина” № 23 и напълно лишена от чара си при обновяване, или по-скоро – при реновиране, вероятно някога кокетна постройка с мансарда на „Шандор Петьофи” № 22.

„Доростол” / „Шандор Петьофи” се намира тъкмо между старата (от 1903) и съвременната (от 1940) сграда на завършената от сина Втора мъжка гимназия (22 СОУ), имала формално не по-малко от четири адреса: бул. „Витоша” № 61 (1928), ул. „Боянска” № 30 (1943-1949), ул. „Никола Славков” № 30 (1952-1985) и бул. „Витоша” № 134 (1998 и продължава), но намирала се физически на две места: Първоначално на ул. „Хан Аспарух” до бул. „Витоша” – според спомените „Отбрулени мигове” на Божидар Крапчев (С., 2010, с. 40; НБКМ, 702828), учил в нея по-късно, през 1950-1954, на „празното място, с лице към ул. Витошка, върху което Тома Малков построи голямото здание за фелдшерско училище, а отсетне мъжка гимназия, днес унищожена от бомбардировката” – както го разправя Георги Каназирски-Верин в „София преди 50 години” (С., 1947, с. 46-47), или, по твърдението на страницата й в Интернет, „на 12 септември 1903 г. с тържествен водосвет и подписване на нарочен акт се открива Втора мъжка гимназия във внушително здание на ъгъла между улиците „Витоша” и „Аспарух” (собственост на Тома Малков)” – днес адресите на ъглите са „Витоша” № 63 и № 65, а № 61 е на ъгъла с „Неофит Рилски”, като същевременно къщата (от 1905) на писателя П. Ю. Тодоров пък по някое време е „мръднала” от № 63 на № 65 (сиреч тя е била на единия ъгъл, а гимназията – на другия) (вж биогр. бел. за Н. Тодоров и за Николай П. Тодоров). От 1940 до наши дни – край все още незастроената от бизнеса апетитна градинка на ъгъла на бул. „Витоша” и бул. „Пенчо Славейков”, срещу Малкото НДК. („Основният камък на новата сграда е положен церемониално на 5 юни 1938 г. точно в 11 ч. преди обед”. Архивен фонд „Втора мъжка гимназия „Цар Борис ІІІ“ – София”, 1903-1944, се съхранява в ЦДА, ф. 963к, 1 оп., 28 а. е.)

 

image

„Нечетните” ъгли на ул. „Хан Аспарух” и бул. „Витоша” – № 63 (бивш 61), където във Втора мъжка гимназия е учил синът на Петър Ат. Карагеоргиев, и № 65 (бивш 63), където през 1909 г. писателят П. Ю. Тодоров е живял, заедно с жена си Райна (внyчкa нa Koлю Фи­чe­тo), сестра си Мина (изгора на П. К. Яворов) и брат си Никола (бил или не бил той тъкмо онзи Н. Тодоров, съдружникът на Петър Ат. Карагеоргиев в превеждането и издаването на съчиненията на Конан Дойл)

 

Брат на съпругата на Петър Ат. Карагеоргиев или (по-вероятно) не, пет десетилетия и нататък след излизането на „Списание Новейша литература”, телефонен абонат на ул. „Шандор Петьофи” № 14 е Свилен Г. Николов (1959-1987). Останалите такива там са: Сава К. Маргаритов (1959-1976), наследен от Настя А. Маргаритова (1987-1998), Атанас К. Мънков (1959-1998), Елко Д. Ненков (1959), Светозар Ц. Станев (1959-1998), Никола К. Тъпанчев (1959-1987), Катя Б. Василева (1966-1998) и Татяна А. Колева (1966-1976). От всички тях, гласоподавателка (2015) в секция 20 на район „Триадица” се открива единствено Настя Атанасова Маргаритова. Гласоподаватели Карагеоргиеви в секцията изобщо няма.

Все същия квартал обаче обитават телефонните абонати (1987-1998) Георги П. Карагеоргиев (възможен син) от ул. „Удово” № 10, вх. А, и Димитър Г. Карагеоргиев от ул. „Цар Самуил” № 17, вероятно родственици на гласоподавателите (2015) в избирателните секции, обхващащи съответните адреси, Иво Георгиев Карагеоргиев и Тодорка Иванова Карагеоргиева.

Още сведения за Петър Ат. Карагеоргиев не е невъзможно да се намерят в архива на дългогодишния учител от Неврокопско и помощник-кмет на София Атанас Поппетров (с. Либяхово, Неврокопско, 1849 или 1850 – 9 май 1933, София), съхраняван в НАБАН, ф. 137 – за познанството между двамата загатва дарствен надпис: „А. П. Петрову. София, 16/VII 1898 г.”, поставен навярно от преводача връз екземпляра от “Страданията на стомаха...”, притежаван от НБКМ, сигн. I 19116. Въпросният екземпляр, „даръ отъ Ат. П. Петровъ. – София”, постъпва в Библиотеката през 1934 (инв. № 349), когато неин главен библиотекар е изтъкнатият библиограф Павел Неделчев Орешков (Оряхово, 30 окт. 1884 – 21 септ. 1953, София), зет на Поппетров – съпруг на дъщеря му, учителката Невена Атанасова Поппетрова (Петрова) (Ихтиман, 1 или 19 септ. 1886 – ) завършила славянска филология във Виена (1907–1908) и СУ (1909). Никакво споменаване на Карагеоргиев обаче не се съглежда в книгата „Един българин от Македония. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници” (С., 2017; НБКМ, 747140).

Ако тъкмо той, а не друг, е неговият съдружник, нещо за Петър Ат. Карагеоргиев може да казва в спомените си и Никола Юрданов Тодоров.

 

Източници:

22 СУ. За нас. История (www.22sou.com/History, 28 авг. 2017).

22 средно училище „Георги С. Раковски”. От Уикипедия, свободната енциклопедия. Последна редакция на страницата: в 11:47, на 23 март 2017 (https://bg.wikipedia.org/wiki/22_средно_училище_„Георги_С._Раковски” , 28 авг. 2017).

Избирателни списъци за произвеждане на национален референдум на 25 окт. 2015, публикувани на разни места в Интернет, копие от 20 окт. 2015.

План-указател София. С., 1982.

Получени въ редакцията книги. Евгений Волковъ. Христо Ботевъ. Преводъ отъ руски. Издава Бор. Георгиевъ, ул. Доростолъ 25 София, 1930. Стр. 288. Ц. 80 л. // Хиперионъ, IX, 1930, № 7, септ., с. 318 (НБКМ, Дигитална библиотека).

Пътеводител на София. С., 1947, с. 118, 158.

Сградите на Първа софийска [мъжка] гимназия. Публикуваният материал е откъс от юбилейните книги, посветени на 125 и 130 години от създаване на Първо СОУ „Пенчо Славейков” // Стара София, 4 авг. 2010 (http://stara-sofia.blogspot.bg/2010/08/blog-post_04.html, 11 септ. 2017).

Телефонни указатели на София за 1928, 1939, 1943, 1945, 1947, 1949, 1952, 1956, 1959, 1966 (с допълнение), 1968, 1971 (с допълнение, 1972), 1976, 1987, 1998.

Чернески, Чавде. Даже Скопие ги призна за български – София се отрича от тях: Биография и библиография на отлъчени български книги и автори. С., [пред печат], с. 104, 645 и др.

 

 

Н. Тодоров, един от организаторите през 1909 (заедно с Петър Ат. Карагеоргиев) на първия български опит за цялостно публикуване у нас на разказите и повестите за Шерлок Холмс от А. Конан Дойл. Може би Никола Тодоров, издател (отговорник) на в. “Дневникъ” (II, № 351, 19 май 1903 – II, № 569, 4 ян. 1904), в който е поместено (№ 533, 22 ноем. 1903, с. 1) съобщение за венчавката на Петър Ат. Карагеоргиев.

Името Н. Тодоров носи и стопанинът на излязлото в София само в един брой (14 дек. 1906) сп. “Театрални летописи”. Известен културен и театрален деец, но не в София, а в Кюстенджа, и не през 1906, а през 1925-1932, е синът на тежкия еленски чорбаджия Юрдан Теодоров (Елена, 5 ян. 1848 – 24 юли 1931) и брат на писателя П. Ю. Тодоров (Елена, 26 септ. 1879 – 14 февр. 1916, Шато Де, Швейцария) – вещият познавач на театралното изкуство Никола Йорданов (Юрданов) Тодоров (1885 – 1953).

Финансово доста нестабилното начинание на П. А. Карагеоргиев и Н. Тодоров по издаването на „Събрание съчиненията на Конанъ Дойлъ” в „Списание Новэйша литература” спира в началото на лятото на 1909, оповестявайки в последната си брошура съдържанието на „втория томъ отъ „Приключенията на Шерлокъ Холмсъ”, който [...] ще излиза слэдъ ваканционнитэ мэсеци”. По съвпадение, или не, през септември 1909 дъщерята на Юрдан Теодоров, Яворовата изгора Мина Тодорова (Елена, 4 юли 1890 – 12/13 юли 1910, Берк-плаж, Франция) заминава за Париж с брат си Никола (поне така твърди, без да се позовава на каквито и да е източници, статията за Мина в Уикипедия, същевременно датирайки кончината й веднаж „в края на февруари 1910” и втори път – на „14 юли 1910”). Дразни любопитството да се проучи, дали пък тъкмо това заминаване не е основната причина за преждевременния край на „Списание Новэйша литература”?

Според спомен на съпругата (от 23 авг. 1903, Варна) на П. Ю. Тодоров – Райна Ганчева Тодорова (Варна, 19 февр. /3 март/ 1880 – 1974), „Минка започна да настоява да се съгласят да замине за Париж с най-малкия си брат Никола, който следваше там. Сега Петко и старите не й отказаха и на есента на 1909 тя замина с брата си”. По него време Райна, Петко и гимназистката Мин(к)а живеят в купената (към 1905) от чорбаджи Юрдан къща на ул. „Витошка” № 63 (на чието място днес се издига сградата на бул. „Витоша” № 65) – до Втора мъжка гимназия и на една цигара път от администрацията на „Списание Новэйша литература” на ул. „Доростол” № 14 (вж биогр. бел. за П. А. Карагеоргиев). Ако Никола е следвал във Франция през първата половина на 1909, то едва ли той е преводач-издателят на списанието. Споменът обаче е писан повече от 5 десетилетия след събитието, та в него още по-късен редактор съглежда разни фактологични и хронологични грешки.

„Списание Новэйша литература” излиза между 1 март и юни 1909 (вж по-напред с. 86). Видно от Яворовия летопис, преди 13 март 1909 в дома на П. Ю. Тодоров избухнал скандал по повод срещите на Мина с автора на „Хайдушки копнения”. За тоя скандал споменавал в спомените си (съхранявани в Яворовия архив – Музей „П. К. Яворов”) тъкмо братът Никола – от което следва да се заключи, че тогава той не е бил във Франция, а в София. Пак в София същият е и на 20 юни, щом Мина в писмо до поета пише: „Утре вечер заминавам с Никола за Елена”. Те наистина заминават и стоят там до тръгването за Франция в началото на септември: „За да не се срещне в София с Яворов, родителите ни изпратиха през Букурещ” – спомня си Никола. Той не остава да продължи учението си в Париж и след смъртта на сестра си – в края на юли 1910 от френската столица Яворов го моли с писмо да му изпрати разписка от фотографа, направил последната снимка на Мина; пак по пощата, разписката тръгва на 3 окт. 1910, за да се узнае още месец по-късно, че плаката е унищожена. Следването на Никола в Париж по това време по същество отрича и П. Ю. Тодоров, който в писмо до него от 24 юни 1910 (Събр. съч. Т. 4. 1981, с. 436) го съветва: “Защо толкоз си се разбързал да си дойдеш в България – не е ли по-харно да останеш още една година в Париж, че да разбереш нещо?”

Спомените на Никола Ю. Тодоров вероятно съдържат и доста по-ясен отговор на въпроса, е ли или не е той един от преводач-издателите на „Събрание съчиненията на Конанъ Дойлъ” в „Списание Новэйша литература”.

„Третият син на еленския първенец – Никола, е гуляйджия, силно пристрастен към комара. Бай Юрдан често погасява дълговете му, докато най-накрая Никола се оженва за една богата румънка и повече никой не чува нищо за него” – тъй е изрисуван най-малкият брат от Галина Минчева във в. „Сега”.

Румънка или не, според Любен Георгиев (цит. Събр. съч., с. 557) съпругата на Никола (1912) се нарича Недялка. По-после пък (1931), въпросният е женен за сестрата на Ив. Атанасов – тъй твърдят „Спомени за културно-просветната дейност на българите в Кюстенджа през 1913-1938 г.” от Димитър Н. Минчев, писани през 1941-1942, поместени в сб. „Северна Добруджа” от Жеко Попов (1993, с. 292). Все същите спомени още разправят (с. 289): „Периодът от време, включващ годините 1925-1928, отбелязва дейността на неуморния културен труженик Никола Й. Тодоров (брат на Петко Тодоров – автора на чудните „Идилии”), който [...] даде особен тласък на културно-просветното ни дело. С идването на Н. Й. Тодоров, една свежа струя се влива в българския културен живот на гр. Кюстенджа. Никола Тодоров е дейният вдъхновител на почини, подбира пиеси, музикален репертоар, режисира, като самия той взема главните роли във всички драматично-музикални прояви”.

Снабден с нова рождена година, все същият Никола Юрданов Тодоров (Елена, 1888 – ) е женен за Недялка Тодорова и в родоведския портал „Гени”. Недялка П. Тодорова е телефонна абонатка в София (1966-1987), живееща на ул. „Кръстьо Сарафов” № 46. Преди нея същият телефонен пост обаче се води (1959) на Константин П. Тодоров, та тя очевидно е друга.

 

Източници:

Бръзицов, Христо. Своеобразен творец. На разговорка с маминка Райна П. Ю. Тодорова. Разговорът се състоя около една година преди смъртта на Райна Тодорова – през лятото на 1973 г. // Пламък, XIX, 1975, № 3, март, с. 159-162 (НБКМ, А 4857, чит. 5).

Марковска, Милка. Спомени за П. К. Яворов. Състав... С., 1989, с. 403 (НБКМ, 569965).

Минчева, Галина. Бащата на Петко Ю. Тодоров бил царят на град Елена. Чорбаджи Юрдан съдил участници в Априлското въстание, като се стараел да ги отърве от бесилото // Сега, 16 окт. 2004 (www.segabg.com/article.php?id=149483, 19 септ. 2017).

Найденова-Стоилова, Ганка. П. К. Яворов. Летопис за живота и творчеството му. С., 1959, с. 290-291, 362, 372, 379, 399, 417-418, 421, 428-429, 436 (НБКМ, 212912).

Периодика и литература. Т. 1. С., 1985, с. 808, 1047.

Попов, Жеко Борисов. Северна Добруджа. Пътеписни бележки и спомени за българите (1878-1940). Състав. ... С., 1993, с. 17, 287, 289-294, 458.

Пенчо Славейков, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров в спомените на съвременниците си. С., 1963, с. 637, 646, 649-650 (НБКМ, 254871).

Никола Юрданов Тодоров, финансист. Public profile, Last Updated November 3, 2014 (www.geni.com/people/Никола-Тодоров/4478800635830082789, 11 септ. 2017).

Тодоров, П. Ю. Събрани съчинения. Т. 4. Писма. Състав. и ред. Любен Георгиев. С., 1981, с. 293, 432-436, 557, 622-623 (НБКМ, 440123).

Мина Тодорова. От Уикипедия, свободната енциклопедия. Последна редакция на страницата: в 11:33, на 7 август 2017 (https://bg.wikipedia.org/wiki/Мина_Тодорова, 28 авг. 2017).

Чернески, Чавде. Даже Скопие ги призна за български – София се отрича от тях: Биография и библиография на отлъчени български книги и автори. С., [пред печат], с. 332, 645.

 

 

 

1919:

4.1. Дойл, А. К. Баскервилското куче / Прев. от англ. А. Белковски. - С.: Акц. друж. Хемус, [1919]. – 4

 

image

„Баскервилското куче” (1919), превод на Асен Белковски, издание на „Хемус”

 

Акционерно дружество “Хемус” е основано на 14 май 1918 г. с капитал 3 милиона лева, увеличен през 1929 г. на 6 милиона лева. Повече от половината акции са на Генерално кредитно дружество. Издателството разполага със собствено двуетажно здание и дворно място от 1,100 кв. м., намиращо се на ъгъла на бул. “Скобелев” и бул. “Македония”. До средата на 1919 г. директори са Роман Аврамов и Георги Бакалов, които работят съвместно с Тодор Михайлов, Никола Харлаков и Христо Хаджиев. През 1923 г. последният, утвърдил се вече като водеща фигура, поема директорския пост.

Първите две години издателството държи под наем печатница “Витоша”, по-късно, освен собствена такава, урежда и книговезница и книжен склад. Първоначално то се насочва към детска и педагогическа литература, по подобие на Ал. Паскалевата “Всемирна библиотека” издава “Универсална библиотека”, която има голям успех. По-късно се пристъпва към по-големи издателски начинания – поредици, като “Илюстрована библиотека Детска радост”, “Любими книги”, “Театрална библиотека”, “Театър за деца и юноши”, “Библиотека Вечни спътници”, серии романи на Майн Рид и др. С особено внимание се ползуват българските автори – не само утвърдените и известните, но и на такива, които тепърва започват своето дело. “Хемус” издава събрани и избрани съчинения на Йордан Йовков, Пенчо Славейков, Тодор Г. Влайков, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Пейо К. Яворов... В “Хемус” излизат и справочни издания като “Илюстрован музикален речник”, съставен от Иван Камбуров, “Англо-български речник” от проф. Константин Стефанов, то издава две поправени и допълнени издания на “Половият въпрос” от Август Форел и др.

Стремежът на Христо Хаджиев е да публикува само качествени и стойностни произведения, а не нашумели и преходни книги. “Пазя се като от огън от криминална, булевардна и сензационна литература” – споделя директорът на “Хемус”. Присъствието на произведение на А. Конан Дойл в продукцията на това издателство, макар и от ранните му години, както и фактът, че преводът е извършен от Асен Белковски, говорят за признаване качествата на творчеството на автора още при първите му появи със самостоятелни издания на българския книжен пазар.

 

Източници:

Бръзицов, Христо. Български книгоиздатели. С., 1976, с. 41-47.

Гергова, Ани. Книжовни пристрастия. С., 2000, с. 201-210.

Ставрев, Кирил. Литературно-художествени сборници 1878-1944. Библиогр. указател. Т. 1. [Ръкопис]. С., 2000, с. ХХХIII-ХХХIV.

 

Продължава в: Блогът на Един старинар (5)




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 555
Категория: Други
Прочетен: 66393
Постинги: 28
Коментари: 0
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031